Skip to main content

Шрӣ ӣшопаниш̣ад 14

Текст

самбхӯтим ча вина̄шам ча
яс тад ведобхаям саха
вина̄шена мр̣тюм тӣртва̄

амбхӯтя̄мр̣там ашнуте

Дума по дума

самбхӯтим – вечният Върховен Бог, трансценденталното му име, форма, забавления, качества, атрибути, разнообразието в обителта му и пр.; ча – и; вина̄шам – временното материално проявление на полубогове, хора, животни и пр. заедно с техните неистински имена, слава и пр.; ча – също; ях̣ – този, който; тат – това; веда – знае; убхаям – и двете; саха – заедно с; вина̄шена – всичко, което подлежи на унищожение; мр̣тюм – смърт; тӣртва̄ – преодолявайки; самбхӯтя̄ – във вечното царство на Бога; амр̣там – безсмъртие; ашнуте – той се наслаждава.

Превод

Човек трябва да познава съвършено Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, трансценденталното му име, форма, качества и забавления, както и временното материално творение с неговите временни полубогове, хора и животни. С това знание той се извисява над смъртта, над преходното космично проявление, и се наслаждава на вечен живот, изпълнен с блаженство и знание във вечното царство на Бога.

Коментар

С помощта на така наречения научен прогрес човешката цивилизация е създала множество материални неща, например­ космическите кораби и атомната енергия. Но тя не е успяла да създаде състояние, при което хората не трябва да умират, да се раждат отново, да остаряват или да страдат от болести. Когато един интелигентен човек постави тези въпроси пред някой „учен“, той хитро отвръща, че материалната наука се развива и че някога ще успее да даде на хората безсмъртие, вечно здраве и вечна младост. Подобни отговори издават грубото невежество на учените по отношение на материалната природа. В природата всичко се подчинява на строгите закони на материята и трябва да премине през шест състояния на съществуване: раждане, растеж, запазване на определено жизнено състояние, размножаване, деградация и накрая смърт. Нищо, което е в контакт с материалната природа, не остава извън действието на шестте гореспоменати закона за съществуване. Затова никой, независимо дали полубог, човек, животно или растение, не може да живее вечно в материалния свят.

Продължителността на живота е различна за различните форми на живот. Брахма̄, най-главното живо същество в материалния свят, живее милиони години, докато миниатюрните бактерии живеят само няколко часа. Но никой в материалния свят не може да живее вечно. Всичко се ражда или се създава при определени условия, съществува известно време, ако е живо – израства, създава потомство, постепенно запада и накрая изчезва. Според този закон дори многобройните Брахма̄ (в различните вселени има милиони Брахма̄) ще умрат някой ден. Затова целият материален свят се нарича Мартялока, място на смъртта.

Материалните учени и политици се опитват да отстранят смъртта от това място, защото не познават ведическата литература и не знаят за съществуването на безсмъртната духовна природа. Ведическите писания предлагат знание, потвърдено от зрял трансцендентален опит. За съжаление, съвременните хора не са склонни да приемат знание от Ведите, Пура̄н̣ите и другите писания.

От Виш̣н̣у Пура̄н̣а (6.7.61) получаваме следното сведение:

виш̣н̣у-шактих̣ пара̄ прокта̄
кш̣етра-гя̄кхя̄ татха̄ пара̄
авидя̄-карма-самгя̄ня̄
тр̣тӣя̄ шактир иш̣яте

Бог Виш̣н̣у, Божествената Личност, притежава различни енергии, които са пара̄ (висши) и апара̄ (нисши). Живите същества принадлежат към висшата енергия. Материалната енергия, в която се намираме сега, е нисша енергия. Чрез нея се осъществява материалното сътворение; тя покрива живите същества с невежество (авидя) и ги принуждава да извършват различни дейности. Но съществува и друга – висша енергия наречена пара̄-шакти, различна и от нисшата материална енергия, и от живите същества. Тази енергия е вечната, безсмъртна обител на Бога. Това се потвърждава в Бхагавад-гӣта̄ (8.20):

парас тасма̄т ту бха̄во 'ньо
'вякто 'вякта̄т сана̄танах̣
ях̣ са сарвеш̣у бхӯтеш̣у

нашятсу на винашяти

Всички материални планети – висши, нисши и средни, в това число Слънцето, Луната и Венера – са пръснати из Вселената. Те съществуват само докато продължава животът на Брахма̄. Но някои нисши планети биват унищожени след края на всеки ден от живота на Брахма̄, а когато настъпи следващият ден, отново се създават. Летоброенето на висшите планети е различно от земното. Една наша година се равнява само на двайсет и четири часа (един ден и една нощ) от времето на повечето висши планети. Четирите епохи, през които преминава Земята (Сатя, Трета̄, Два̄пара и Кали), продължават само дванайсет хиляди години според летоброенето на висшите планети. Един ден на Брахма̄ представлява това време, умножено по хиляда; толкова трае и негова нощ. Животът на Брахма̄ продължава сто години, съставени от такива дни и нощи, месеци и години. А в края на живота на Брахма̄ цялото вселенско проявление бива унищожено.

Живите същества, които живеят на висшите планети, като Слънцето и Луната, обитателите на Мартялока, нашата Земя, както и тези на нисшите планети, по време на нощта на Брахма̄ потъват във водите на опустошението. Тогава различните видове живи същества са непроявени, въпреки че духовно продължават да съществуват. Това непроявено състояние се нарича авякта. И отново в края на живота на Брахма̄, при унищожението на цялата Вселена, имаме непроявено състояние, авякта. Отвъд двете непроявени състояния обаче съществува друга, духовна атмосфера, духовна природа. Там се намират множество вечни духовни планети, които остават дори когато всички планети в материалната Вселена биват унищожени.

Космическото проявление, управлявано от най-различни Брахма̄, представлява едва една четвърт от енергията на Бога (екапад-вибхути). Това е нисшата енергия. Духовната природа, отвъд владенията на Брахма̄, наречена три-па̄да-вибхӯти, три четвърти от енергията на Бога, е висшата му енергия (пара̄-пракр̣ти).
Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, Върховната Личност, управлява духовната природа. Както се твърди в Бхагавад-гӣта̄ (8.22), Той може да бъде постигнат единствено чрез чисто предано служене, а не с практика на гяна (философия), йога (мистицизъм) или карма (плодоносни дейности). Кармӣте, извършващи плодоносни дейности, могат да се издигнат до планетите на Сваргалока, сред които са Слънцето и Луната. Гяните и йогӣте могат да достигнат още по-висши планети, такива като Махарлока, Тапалока и Брахма̄лока, а когато чрез предано служене се усъвършенстват, биха могли да проникнат в духовната природа, в сияйната атмосфера на духовното небе (Брахман) или на някоя от планетите Ваикун̣т̣ха в зависимост от качествата си. Но никой не може да проникне в духовните планети Ваикун̣т̣ха, ако не е обучен в предано служене.

Всеки на материалните планети, от Брахма̄ до мравката, се опитва да господства над природата – това се нарича материална болест. Докато продължава тази материална болест, живото същество ще трябва да сменя тялото си, да приема форма на полубог, човек или животно; и в крайна сметка да изтърпи непроявеното състояние по време на двата вида унищожение – през нощта на Брахма̄ и в края на живота му. Ако искаме да сложим край на повтарящото се раждане и смърт и на съпровождащите ги старост и болести, трябва да се опитаме да проникнем в духовните планети; там ще живеем вечно в присъствието на Кр̣ш̣н̣а или на някоя от пълните му експанзии – формите На̄ра̄ян̣а. Бог Кр̣ш̣н̣а или пълните му експанзии управляват всяка една от тези планети и това е потвърдено в шрути мантрите: еко ваш̣ӣ сарва-гах̣ кр̣ш̣н̣а ӣд̣ях̣ еко 'пи сан бахудха̄ йо 'вабха̄ти (Гопа̄ла-та̄панӣ Упаниш̣ад 1.19).

Никой не може да господства над Кр̣ш̣н̣а. Обусловената душа се опитва да господства над материалната природа, но вместо това е смазана от нейните закони и страданията на повтарящи се раждания и смърт. Бог идва тук, за да възстанови религиозните принципи, а най-важният принцип е човек да развие отношение на отдаденост към него. Това е последното наставление на Кр̣ш̣н̣а в Бхагавад-гӣта̄ (18.66): сарва-дхарма̄н паритяджя ма̄м екам шаран̣ам враджа – „Изостави всички пътища и просто ми се отдай.“ За съжаление негодниците изопачават тази основна повеля и заблуждават хората по най-различни начини. Хората биват подтиквани да откриват болници, но не и да се образоват, за да влязат в духовното царство чрез предано служене. Научени са да се интересуват единствено от дейности, които предлагат временно облекчение, но не и истинско щастие на живото същество. Хората основават най-различни обществени и държавни институции, за да победят опустошителната сила на природата, но не знаят как да преодолеят непреодолимата природа. Мнозина се провъзгласяват за големи познавачи на Бхагавад-гӣта̄, но пропускат нейното послание за омиротворяване на природата. Могъщата природа може да бъде подчинена само с пробуждане на съзнание за Бога, както ясно е обяснено в Бхагавад-гӣта̄ (7.14).

С тази мантра Шрӣ Ӣшопаниш̣ад ни учи, че трябва да познаваме съвършено както самбхӯти (Личността на Бога), така и вина̄ша (временното материално проявление). Няма да можем да се спасим, ако познаваме само материалното проявление, защото в природата всеки миг има унищожение (аханй ахани бхӯта̄ни гаччхантӣха яма̄лаям). Няма да се спасим от тези унищожения с отваряне на болници. Единствено пълното знание за вечния живот на блаженство и яснота може да ни помогне. Целта на цялата ведическа система е да предаде на хората изкуството да постигнат вечен живот. Те често се подвеждат по други, временно привлекателни неща, в чиято основа стои сетивното наслаждение. Но това погрешно служене на сетивата води само до деградация.

Така че трябва да спасим себе си и ближния си по правилния начин. Няма никакво значение дали тази истина ни допада, или не. Тя е факт. Ако искаме да се спасим от повтарящите се раждания и смърт, трябва да се заемем с предано служене на Бога. Компромиси не може да има, защото това е необходимост.