Skip to main content

Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е 8.22

Текст

пуруш̣ах̣ са парах̣ па̄ртха
бхактя̄ лабхяс тв ананяя̄
яся̄нтах̣-стха̄ни бхӯта̄ни
йена сарвам идам татам

Дума по дума

пуруш̣ах̣ – Върховната Личност; сах̣ – Той; парах̣ – най-великият; па̄ртха – о, сине на Пр̣тха̄; бхактя̄ – с преданост; лабхях̣ – може да бъде достигнат; ту – но; ананяя̄ – чисто, неотклонно; яся – на когото; антах̣-стха̄ни – вътре; бхӯта̄ни – цялото материално проявление; йена – от когото; сарвам – всичко; идам – което можем да видим; татам – е проникнато.

Превод

Бог, Върховната Личност, най-великият, може да се достигне с чиста преданост. Въпреки че е в обителта си, Той е всепроникващ и всичко се намира в него.

Коментар

Категорично беше казано, че върховното местоназначение, от което няма връщане, е обителта на Бог Кр̣ш̣н̣а. В Брахма самхита̄ тя е описана като а̄нанда-чинмая-раса – място, изпълнено с духовно блаженство. Цялото разнообразие, проявено там, притежава качеството духовно блаженство – нищо в тази обител не е материално. Това разнообразие е духовно разширение на самия Върховен Бог, проявено изцяло от духовната му енергия, както бе обяснено в седма глава. Що се отнася до този материален свят, въпреки че Бог е постоянно във върховната си обител, Той е всепроникващ чрез материалната си енергия. Така, с помощта на материалната и духовната си енергии, Той присъства навсякъде – и в материалните, и в духовните вселени. Яся̄нтах̣-стха̄ни означава, че всичко се вмества в него – или в духовната, или в материалната му енергия. Бог е всепроникващ чрез тези две енергии.

Думата бхактя̄ тук ясно посочва, че да се влезе във върховната обител на Кр̣ш̣н̣а или в безбройните Ваикун̣т̣ха планети, е възможно единствено чрез бхакти, предано служене. Никакъв друг метод не води към тази върховна обител. Ведите (Гопа̄ла-та̄панӣ Упаниш̣ад 1.21) също описват върховната обител и Върховната Божествена Личност. Еко вашӣ сарва-гах̣ кр̣ш̣н̣ах̣. В тази обител има само един Върховен Бог, чието име е Кр̣ш̣н̣а. Той е Върховният милостив Господ и макар един, дава началото на милиони свои разширения. Ведите сравняват Бога с дърво – то е неподвижно, но цъфти с великолепни цветове, ражда плодове и сменя листата си. Пълните разширения, експанзиите на Бога, които управляват Ваикун̣т̣ха планетите, са с четири ръце и са познати под различни имена – Пуруш̣оттама, Тривикрама, Кешава, Ма̄дхава, Анируддха, Хр̣ш̣ӣкеша, Санкарш̣ан̣а, Прадюмна, Шрӣдхара, Ва̄судева, Да̄модара, Джана̄рдана, На̄ра̄ян̣а, Ва̄мана, Падмана̄бха и др.

Брахма самхита̄ (5.37) също потвърждава – макар Бог винаги да се намира във върховната си обител, Голока Вр̣нда̄вана, Той е всепроникващ, така че всичко е устроено и се развива добре (голока ева нивасатй акхила̄тма-бхӯтах̣). Както се казва на друго място във Ведите (Швета̄шватара Упаниш̣ад 6.8): пара̄ся шактир вивидхаива шрӯяте / сва̄бха̄викӣ гя̄на-бала-крия̄ ча – неговите енергии са така всеобхватни, че систематично и по съвършен начин ръководят всичко в космичното проявление, въпреки че Върховният е много, много далеч.