Skip to main content

Шрӣ ӣшопанишад 11

Текст

видя̄м ча̄видя̄м ча яс
тад ведобхаям саха
авидяя̄ мр̣тюм тӣртва̄

видяя̄мр̣там ашнуте

Дума по дума

видя̄м – същинско знание; ча – и; авидя̄м – невежество; ча – и; ях̣ – този, който; тат – това; веда – знае; убхаям – и двете; саха – едновременно; авидяя̄ – чрез невежество; мр̣тюм – многократна смърт; тӣртва̄ – преодолявайки; видяя̄ – чрез знание; амр̣там – безсмъртие; ашнуте – се наслаждава.

Превод

Само този, който изучи пътя на невежеството редом с пътя на знанието, може да преодолее повтарящите се раждане и смърт и да вкуси блаженството на безсмъртието.

Коментар

От сътворението на материалния свят всички се опитват да постигнат вечен живот, но природните закони са толкова жестоки, че никой не е могъл да се отскубне от ръцете на смъртта. Никой не иска да умира, не иска да остарява, не иска да се разболява. Но природните закони не освобождават никого от смъртта, старостта и болестите. И усъвършенстваното материално знание не е разрешило тези житейски проблеми. Материалната наука може да открие ядрената бомба, за да ускори идването на смъртта, но не открива нищо, с което да предпази хората от жестоките ѝ ръце, от болестите и старостта.

От Пура̄н̣ите научаваме за делата на Хиран̣якашипу. Този цар бил постигнал много в материално отношение и със силата на своите материални завоевания и на невежеството си, поискал да победи смъртта. Той се подложил на толкова суров аскетизъм, че всички планетарни системи изнемогвали под мистичните му сили. Хиран̣якашипу принудил създателя на Вселената, полубога Брахма̄, да слезе при него и поискал благословията да стане амара, безсмъртен. Брахма̄ обяснил, че не може да изпълни искането му, защото дори той, създателят на материалния свят, властелинът на всички планети, не е амара. Както се потвърждава в Бхагавад-гӣта̄ (8.17), Брахма̄ има много дълъг живот, но това не го прави безсмъртен.

Хиран̣я означава „злато“, а кашипу – „меко легло“. Този господин се интересувал от две неща – пари и жени – и искал да им се наслаждава, като стане безсмъртен. Той поискал от Брахма̄ различни благословии, надявайки се по косвен начин да осъществи желанието си. Поискал благословията да не бъде убит от човек, животно, бог или кое да е друго живо същество измежду осемте милиона и четиристотин хиляди форми на живот. Поискал да не умира на земята, нито във въздуха, нито във водата и от никакво оръжие. Хиран̣якашипу глупаво вярвал, че всичко това ще го спаси от смъртта. Но накрая, въпреки че Брахма̄ му дал всички тези благословии, той бил убит от Божествената Личност, приела формата Нр̣симха полулъв-получовек. Бог не използвал никакво оръжие, убил го с ноктите си. Не го убил на земята, във въздуха или във водата – Хиран̣якашипу бил убит в скута на едно невъобразимо живо същество, Нр̣симха, далеч отвъд представите му.

Дълбокият смисъл тук е, че дори Хиран̣якашипу, най-могъщият материалист, не могъл да стане безсмъртен, въпреки всевъзможните си планове. Какво тогава могат да постигнат днешните жалки Хиран̣якашипу, чиито планове се провалят непрестанно?

Шрӣ Ӣшопаниш̣ад ни съветва да не правим едностранчиви опити да спечелим борбата за съществуване. Всички се борят за съществуване, но законите на материалната природа са толкова сурови и неумолими, че не позволяват на никого да ги преодолее. За да постигне вечен живот, човек трябва да бъде подготвен да се върне при Върховния.

Процесът на завръщане при Бога представлява отделен клон от знанието и трябва да се изучи от свещените ведически писания – Упаниш̣адите, Веда̄нта сӯтра, Бхагавад-гӣта̄ и Шрӣмад Бха̄гаватам. За да бъде щастлив в този си живот и след като напусне материалното тяло, да постигне вечно блаженство, човек трябва да изучава тази свещена литература и да получи трансцендентално знание. Обусловеното живо същество е забравило вечните си взаимоотношения с Бога и погрешно приема временното си родно място за най-скъпото нещо. Бог милостиво е предоставил гореспоменатите писания на Индия, оставил е и други писания в други страни по света, за да напомни на потъналите в забрава човешки същества, че домът им не е тук, в материалния свят. Живото същество е духовно създание и може да е щастливо само когато се завърне в духовния си дом.

Божествената Личност изпраща от царството си свои доверени слуги да разпространяват посланието за завръщане при Върховния, а понякога Той лично идва да направи това. Всички живи същества са любими синове на Бога, негови неотделими частици, затова Той страда много повече от нас, когато гледа страданията, на които сме подложени в тези материални условия. Страданията в материалния свят косвено ни напомнят, че сме несъвместими с мъртвата материя. Интелигентните живи същества обикновено разбират това и започват да се стремят към видя̄, трансценденталното знание. Човешкият живот е най-добрата възможност за получаване на духовно знание и хората, които не се възползват от нея, се наричат нара̄дхама, най-нисши сред човешкия род.

Пътят на авидя̄, т.е. напредък в материалното знание за сетивно наслаждение, е път на повтарящи се раждане и смърт. Живото същество е духовно; то не се ражда, нито умира. Раждането и смъртта засягат тялото, външната обвивка на душата. И могат да се сравнят с обличането и събличането на дрехите. Глупавите човешки същества, затънали дълбоко в авидя̄, невежеството, не обръщат внимание на този жесток процес. Омаяни от красотата на илюзорната енергия, те понасят отново и отново едни и същи страдания, без да се поучат от уроците на природните закони.

Затова трансценденталното знание, видя̄, е крайно необходимо за човешкото същество. В болестното ни материално състояние сетивното наслаждение трябва да се ограничава колкото е възможно повече. Необузданото сетивно наслаждение, в телесната обусловеност, е път към невежеството и смъртта. Живите същества не са лишени от духовни сетива. В първоначалната си духовна форма всяко живо същество притежава всички сетива; сега обаче те са материални, покрити от тялото и ума. Действията на материалните сетива са изкривено отражение на духовните сетивни действия. Дейността на душата, покрита от материални обвивки, е болестно състояние за нея. Истинската сетивна наслада е възможна само когато болестта се излекува – в чистата ни духовна форма, освободена от всички материални замърсявания. Следователно цел на човешкия живот би трябвало да бъде не извратеното сетивно наслаждение, а лекуването на материалната болест. Влошаването на материалната болест не е признак на знание. То е признак за авидя̄, невежество. Ако има треска, за да оздравее, човек не бива да покачва температурата си от 40 на 41 градуса, а да я свали до нормалните 36,8. Това трябва да бъде целта на човешкия живот. Тенденцията в развитието на съвременната цивилизация е температурата на материалната треска да се повишава. И тя вече е станала 41 градуса, заради присъствието на атомната енергия. Междувременно глупавите политици се оплакват, че всеки миг светът може да загине. Това е резултатът от напредъка в материалното знание и от пренебрегването на най-важната страна на живота – духовното знание. Шрӣ Ӣшопаниш̣ад ни предупреждава да не следваме този опасен път, водещ към смъртта. Точно обратното – да развиваме духовно знание, така че да се освободим окончателно от жестоките ѝ ръце.

Това не означава да сложим край на всички дейности, свързани с поддържане на тялото. Въпросът не е в това да спрем изобщо дейността така, както, за да се излекуваме от някоя болест, няма нужда да понижаваме температурата си до нулата. „Да извлечеш най-голямата полза от една лоша сделка“ е подходящ израз. Да се отдадеш на духовно знание изисква помощта на тялото и ума; затова, ако искаме да постигнем целта си, е необходимо да ги поддържаме. Би трябвало да поддържаме нормална температура от 36,8 градуса; и великите мъдреци и светци на Индия са се стремели да правят това чрез една уравновесена програма от духовно и материално знание. Те никога не си позволяват злоупотреба с човешката интелигентност в името на болестното сетивно наслаждение.

Човешките дейности в болестното състояние на сетивно наслаждение са регулирани във Ведите с помощта на принципите на освобождението. Тази система включва религия, икономическо развитие, сетивно наслаждение и освобождение. Но в днешно време хората не проявяват интерес нито към религията, нито към освобождението. Те имат само една цел в живота си – сетивното наслаждение – и за да я постигнат, градят най-различни планове за икономическо развитие. Заблудените хора смятат, че религията трябва да се поддържа, защото подпомага икономическото развитие, а то е необходимо, за да има сетивно наслаждение. А за да бъде осигурено наслаждението и в бъдеще, след смъртта, в рая, съществува система от религиозни обреди. Но това не е смисълът на религията. Всъщност пътят на религията води до себепознание, а предназначението на икономическото развитие е единствено да поддържа тялото здраво и в добро състояние. Човек трябва да води здравословен живот, да има бистър ум, за да може да усвои видя̄, истинското знание, целта на човешкия живот. Животът не е предназначен за непосилен магарешки труд, нито за затъване в авидя̄, нито за сетивно наслаждение.

Пътят на видя̄ е представен по съвършен начин в Шрӣмад Бха̄гаватам. Бха̄гаватам препоръчва на човешкото същество да използва живота си, за да проумее Абсолютната Истина. Тя се осъзнава стъпка по стъпка като Брахман, Парама̄тма̄ и накрая като Бхагава̄н, Божествената Личност. Абсолютната Истина осъзнават хората с извисено съзнание, постигнали знание и отречение, следвайки осемнайсетте принципа на Бхагавад-гӣта̄, описани в коментара към десета мантра. Същината на тези осемнайсет принципа е да се постигне трансцендентално предано служене на Божествената Личност. Затова на всички се препоръчва да овладеят изкуството на преданото служене. Сигурният път към видя̄ е описан от Шрила Рупа Госвами в Бхакти-раса̄мр̣та синдху, в превод – „Нектарът на предаността“. Шрӣмад Бха̄гаватам (1.2.14) обобщава същността на видя̄ със следните думи:

тасма̄д екена манаса̄
бхагава̄н са̄твата̄м патих̣
шротавях̣ кӣртитавяш̣ ча
дхйеях̣ пӯджяш ча нитяда̄

„Следователно с неотклонно внимание човек трябва постоянно да слуша, да възславя, помни и обожава Личността на Бога, закрилника на преданите.“

Религия, икономическо развитие и сетивно наслаждение, които не са насочени към постигане на предано служене, са просто различни форми на невежество, както ще бъде обяснено по-нататък в Шрӣ Ӣшопаниш̣ад.