Skip to main content

Шрӣ ӣшопаниш̣ад 16

Текст

пӯш̣анн екарш̣е яма сӯря пра̄джа̄патя
вйӯха рашмӣн самӯха теджо
ят те рӯпам каля̄н̣а-тамам
тат те пашя̄ми йо 'са̄в асау пуруш̣ах̣ со 'хам асми

Synonyms

пӯш̣ан – поддръжник; ека-р̣ш̣е – предвечният философ; яма – водещият принцип; сӯря – местоназначението на сӯрите (великите предани); пра̄джа̄патя – доброжелателят на Праджа̄патите (прародителите на човечеството); вюха – милостиво отстрани; рашмӣн – лъчите; самӯха – прибери; теджах̣ – сияние; ят – така че; те – твоята; рӯпам – форма; каля̄н̣а-тамам – благоприятна; тат – това; те – твоята; пашя̄ми – да видя; ях̣ – този, който е; асау – като слънцето; асау – тази; пурушах̣ – Божествена Личност; сах̣ – себе си; ахам – аз; асми – съм.

Translation

О, Господи, предвечни философе! Ти поддържаш Вселената и си водещият принцип; Ти си местоназначението на чистите предани и доброжелателят на прародителите! Моля те, отстрани сиянието на трансценденталните си лъчи, за да мога да видя блажената ти форма. Ти си вечната Върховна Божествена Личност, която е като слънце в сравнение с мен.

Purport

Между слънцето и лъчите му няма качествена разлика. По същия начин Бог и живите същества са еднакви по качество. Слънцето е едно, но молекулите на слънчевите лъчи са неизброими. Слънчевите лъчи са част от слънцето, а слънцето и лъчите му, взети заедно, представляват цялото слънце. Както на слънчевата планета се намира слънчевият бог, така на върховната духовна планета, Голока Вр̣нда̄вана, излъчваща сияйното брахма-джьоти, Бог се наслаждава на вечните си забавления. Брахма самхита̄ (5.29):

чинта̄ман̣и-пракара-садмасу калпа-вр̣кш̣а-
лакш̣а̄вр̣теш̣у сурабхӣр абхипа̄лаянтам
лакш̣мӣ-сахасра-шата-самбхрама-севяма̄нам

говиндам а̄ди-пурушам там ахам бхаджа̄ми

„Обожавам Говинда, изначалния Бог, първия прародител, който се грижи за кравите сурабхи в домовете, изградени от философски камък, сред множество дървета на желанието. Той е заобиколен от хиляди богини на щастието, които му служат с почит и благоговение.“

Брахма самхита̄ представя брахма-джьоти като лъчи излъчвани от върховната духовна планета, Голока Вр̣нда̄вана, подобно на слънчевите лъчи излъчвани от слънчевия диск. Докато не преодолее сияйното брахма-джьоти, човек няма достъп до знанието за земята на Бога. Философите-имперсоналисти, заслепени от брахма-джьоти, не могат да разберат нито истинската обител на Бога, нито трансценденталната му форма – те остават в плен на оскъдните си познания. Затова Шрӣ Ӣшопаниш̣ад с тази молитва към Бога го моли да отстрани сияйните лъчи на брахма-джьоти, за да може чистият предан да види всеблажената му трансцендентална форма.

Като осъзнае безличностното брахма-джьоти, човек преживява благоприятния аспект на Върховния; като осъзнае Парама̄тма̄, всепроникващият му аспект, той получава още по-висше просветление, а като види Личността на Бога лице в лице, преданият осъзнава най-благоприятния аспект на Върховния. Тъй като е наречен философ, поддръжник, доброжелател и пр., Върховният не може да е безличностен. Това е заключението на Шрӣ Ӣшопаниш̣ад. Думата пуш̣ан (поддръжник) има особено значение: на своя предан Бог дава специална подкрепа, макар че поддържа всички живи същества. След като преодолее безличностното брахма-джьоти и види личностния облик на Бога и най-благоприятната му вечна форма, преданият изцяло осъзнава Абсолютната Истина.

В Бхагават сандарбха Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ казва: „Завършена представа за Абсолютната Истина ни дава Личността на Бога, защото Той е всемогъщ и притежава съвършени трансцендентални енергии. Цялостната енергия на Абсолюта не може да се осъзнае в брахма-джьоти, затова Брахман представлява само частично осъзнаване на Божествената Личността. О, учени мъдреци, първата сричка на думата Бхагава̄н (бха) има две значения: едното е „този, който поддържа всичко“, а другото – „пазител“. Втората сричка (га) означава „принцип“, „предводител“ или „създател“. Сричката ван означава, че всяко живо същество живее в него и Той живее във всяко същество. С други думи, трансценденталният звук бхагава̄н изобразява безкрайното знание, могъщество, енергия, богатство, сила и влияние, напълно лишени от материални замърсявания.“

Бог се грижи изцяло за безкористните си предани и ръководи напредъка им по пътя към съвършената преданост. Като техен водач, Той ги възнаграждава с желания резултат от преданото служене и им дава себе си. По безпричинната му милост преданите виждат Бога лице в лице и така Той им помага да достигнат най-висшата духовна планета, Голока Вр̣нда̄вана. Като върховен творец, Той може да дари преданите с всички необходими качества, така че накрая да го достигнат. Бог е причината на всички причини; казано другояче, след като за него самия няма причина, Той е изначалната причина. И се наслаждава на себе си, като проявява собствената си вътрешна енергия. Външната енергия не се проявява непосредствено от него; Той се разширява в пуруш̣ите и чрез тях поддържа различните части на материалното проявление. С тези експанзии Той създава, поддържа и унищожава космическото проявление.

Живите същества също са обособени негови експанзии. Понеже някои от тях искат да бъдат господари, подражавайки на Върховния господар, Той им разрешава да проникнат в космическото творение, където им е предоставена възможност да осъществят склонността си към господство. Поради съществуването на тези частици от Бога, живите същества, целият осезаем свят се движи по закона на действията и последствията. Живите същества получават възможността да господстват над материалната природа, но крайният повелител е самият Бог в пълния си аспект Парама̄тма̄ – един от пуруш̣ите.

Следователно съществува огромна разлика между живото същество, наречено а̄тма̄, и управляващия Бог, Парама̄тма̄ – т.е. между душата и Свръхдушата. Парама̄тма̄ управлява, а а̄тма̄ е подчинена; затова те не могат да бъдат на едно ниво. Парама̄тма̄ винаги помага на а̄тма̄ и по тази причина е неизменният спътник на живото същество.

Всепроникващият аспект на Бога – Брахман, съществува във всички състояния на будност, сън и непроявеност. От него джӣва-шакти (жизнената сила) се проявява като обусловени и освободени души. Бог, източникът на Парама̄тма̄ и на Брахман, е източник на живите същества и на всичко съществуващо. Този, който знае това, се посвещава на предано служене. Такива чисти, напълно осъзнати предани, са привързани към Бога с цялото си сърце и когато се съберат заедно, не вършат нищо друго, освен да възхваляват трансценденталните му дейности. Осъзналите само аспекта Брахман или Парама̄тма̄ не могат да оценят поведението на съвършените предани. Бог винаги помага на чистите предани, като разкрива в сърцата им необходимото знание и с особено благоволение разпръсква мрака на невежеството. Умозрителните философи и йогӣте не могат да си представят това, защото разчитат повече или по-малко на собствените си сили. Както се казва в Кат̣ха Упаниш̣ад (1.2.23), Бог може да бъде узнат само от тези, към които прояви благоразположението си, и от никой друг. С това особено благоволение Той дарява единствено чистите си предани. Тук Шрӣ Ӣшопаниш̣ад насочва вниманието ни към благоволението на Бога, който се намира отвъд обсега на брахма-джьоти.