Skip to main content

Шрӣ ӣшопанишад 5

Текст

тад еджати тан наиджати
тад дӯре тад в антике
тад антар ася сарвася

тад у сарвася̄ся ба̄хятах̣

Дума по дума

тат – Върховният Бог; еджати – върви; тат – Той; на – не; еджати – върви; тат – Той; дӯре – далече; тат – Той; у – също; антике – много близо; тат – Той; антах̣ – вътре; ася – на това; сарвася – на всичко; тат – Той; у – също; сарвася – всичко; ася – на това; ба̄хятах̣ – извън.

Превод

Върховният Бог се движи и не се движи. Той е много далеч, но и много близо. Той е във всичко и същевременно извън всичко.

Пояснение

Тук са обяснени някои трансцендентални дейности на Върховния Бог, осъществявани от невъобразимите му енергии. Изложените противоречия доказват тяхната изключителност. „Той се движи и не се движи“. Обикновено ако някой може да се движи, не е логично да се каже, че не може. Но по отношение на Бога подобно противоречие подчертава неговото невероятно могъщество. С нашето нищожно знание ние трудно преглъщаме тези противоречия и представяме Бога според ограничените си способности. Например философите имперсоналисти от школата ма̄я̄ва̄да приемат само безличностните дейности на Върховния и отхвърлят личностния му аспект. Но със съвършеното си разбиране школата бха̄гавата приема Бога с неговите енергии и като личност, и безличностно. За бха̄гаватите думите Върховен Бог не биха имали смисъл, ако Той не притежаваше невъобразими енергии.

Не бива да приемаме за даденост, че Бог не съществува като личност само защото не можем да го видим с очите си. Отхвърляйки подобни доводи, Шрӣ Ӣшопаниш̣ад заявява, че Той е далеч от нас, но същевременно е и много близо. Обителта на Бога се намира отвъд материалното небе, което ние не можем да измерим. Щом самото материално небе се простира толкова далеч, тогава какво да кажем за духовната небесна шир отвъд него? В Бхагавад-гӣта̄ (15.6) се потвърждава, че духовното небе се намира много над материалната Вселена. Но макар и толкова далеч, Бог може веднага, за по-малко от секунда, да дойде при нас със скорост по-голяма от скоростта на ума или на вятъра. Бързината му е недостижима. Това бе описано в предишния стих.

И въпреки всичко, когато Бог, Върховната Личност, се появи пред нас, ние го пренебрегваме. В Бхагавад-гӣта̄ (9.11) Той осъжда това неразумно пренебрежение, като казва, че невежите му се присмиват, защото го смятат за едно от смъртните същества. Но Върховния не е смъртен, нито се появява пред нас в създадено от материалната природа тяло. Редица мними учени твърдят, че Той има материално тяло като обикновено живо същество. Без да познават невъобразимото му могъщество, тези безумци поставят Бога на едно равнище с обикновените хора.

Със споменатото си могъщество Бог може да приема служенето ни по всякакви начини и да преобразява своите различни енергии според собствената си воля. Невярващите възразяват, че Той изобщо не може да се появява или пък ако го прави, идва във форма, изградена от материална енергия. Подобни доводи губят стойност, ако приемем за реалност съществуването на невъобразимите божествени енергии. Дори да се появи пред нас във форма, направена от материална енергия, за него е напълно възможно да превърне материалната енергия в духовна. Щом източникът на енергиите е един и същ, те могат да бъдат използвани според желанието на източника им. Например Бог може да се появи във формата арча̄-виграха, направена, да речем, от глина или от камък. Формите на Бога, макар да са изваяни от камък, дърво или друг материал, не са идоли, както твърдят иконоборците.

В сегашното ни състояние на несъвършено материално съществуване не можем да видим Върховния Бог поради несъвършеното си зрение. Но преданите, които искат да го видят с материалните си сетива, са благословени от него – Той се появява в една привидно материална форма, за да приеме служенето им. Това не означава, че тези предани, намиращи се на най-ниското ниво на преданото служене, обожават някакъв идол. Те наистина обожават Бога, приел да се появи пред тях по достъпен начин. Формата арча̄ не се създава според каприза на поклонника. Тя съществува вечно с всичките си принадлежности. Това действително може да се почувства от искрения предан, но не и от атеиста.

В Бхагавад-гӣта̄ (4.11) Бог казва, че неговото отношение към преданите съответства на тяхната отдаденост. Той си запазва правото да не се разкрива на всекиго, а само на искрено отдадените. Така за отдалата се душа, Той е съвсем наблизо, докато за неотдадените е много, много далеч и е напълно непостижим.

В тази връзка свещените писания назовават Бога с две много важни думи: сагун̣а (с качества) и ниргун̣а (без качества). Думата сагун̣а не предполага, че когато се появи с видими качества, Върховният трябва да приеме материална форма и да се подчини на материалните природни закони. За него няма разлика между материална и духовна енергия, защото е източник и на двете. Като повелител на различните енергии, Той никога не попада под въздействието им за разлика от нас. Материалната енергия действа по негова воля; Той може да я използва за целите си, неповлиян от качествата ѝ. В този смисъл Той е ниргун̣а – „без качества“. И в нито един момент Върховният не се превръща в безформено същество; в крайна сметка Той е вечната форма, изначалният Бог. А безличностният му облик, сиянието Брахман, е собственото му сияние, както слънчевите лъчи са блясъкът на слънчевия бог.

Когато детето светец Прахла̄да Маха̄ра̄джа стояло пред своя баща атеист, той го попитал: „Къде е твоят Бог?“ Прахла̄да отговорил, че Бог е навсякъде. Бащата разгневено попитал дали Той се намира и в колоните на двореца и детето отговорило утвърдително. Безбожникът цар в същия миг разбил една колона на парчета; от нея се появил Бог като Нр̣сим̇ха – инкарнацията полулъв-получовек – и го убил. Така Бог се намира във всичко и създава всичко с различните си енергии. Чрез невъобразимата си мощ Той може да се появи навсякъде, за да подкрепи искрените си предани. Бог Нр̣сим̇ха се появил от вътрешността на колоната не по заповедта на безбожния цар, а заради желанието на предания Прахла̄да. Един атеист не може да заповяда на Бога да се появи, но Той ще се появи навсякъде, за да защити преданите си.

Бхагавад-гӣта̄ (4.8) потвърждава – Бог се появява, за да унищожи невярващите и да защити вярващите. Разбира се, Той има достатъчно енергии и представители, които могат и сами да унищожат атеистите, но на него му е приятно лично да закриля преданите, затова идва като инкарнация. Прави го само от благосклонност към преданите, без никаква друга цел.
В Брахма сам̇хита̄ се казва, че Говинда, изначалният Бог, прониква във всичко чрез своята цялостна част. Той влиза във Вселената и във всеки неин атом. Той е отвън във формата вира̄т̣ и вътре като антаря̄мӣ. Като антаря̄мӣ Той наблюдава всичко, което правим, и ни възнаграждава с последиците от нашите действия, наречени карма-пхала. Ние самите може да забравяме какво сме правили в миналите си животи, но понеже Бог е свидетел на действията ни, последиците от тях винаги идват и ние сме принудени да ги понесем.

Всъщност вътре и извън всичко не съществува нищо друго освен Бога. Всичко е проявление на различните му енергии, както топлината и светлината се появяват от огъня; тоест сред разнообразните енергии има единство. Но въпреки това единство в личностната си форма Бог се наслаждава безкрайно на всички удоволствия, изпитвани в нищожна степен от неговите мънички частици, живите същества.