Въведение

Дами и господа, тема на днешната лекция е учението на Ведите. Какво представляват Ведите? Коренът на санскритската дума веда може да се тълкува по най-различни начини, но значението му в крайна сметка винаги остава едно и също. Веда означава знание. Всяко знание е веда, защото учението на Ведите е изначалното знание. В обусловеното ни състояние нашето знание е крайно несъвършено. Обусловената душа, за разлика от освободената, се характеризира с четири недостатъка. Първият ѝ недостатък е, че обречена да греши. Например в моята страна Махатма Ганди бе смятан за велик човек, но и той допусна множество грешки. Малко преди да бъде убит, секретарят му го предупредил: „Не отивайте на събранието в Ню Делхи. Имам приятели там и научих, че е опасно.“ Но той не го послушал. Настоял да отиде и бил убит. Грешат дори велики хора като Махатма Ганди и президента Кенеди. Да се греши е човешко. Това е един от недостатъците на обусловената душа.

Друг неин недостатък: съществуването в илюзия. Илюзия е да се приема нещо, което не съществува – ма̄я̄. Ма̄я̄ означава „това, което не е“. Всеки смята тялото си за своето „аз“. Ако ви попитам кой сте вие, ще ни отговорите: „Аз съм мистър Джон, аз съм богат, аз съм такъв, аз съм онакъв…“ Тоест телесни отъждествявания. Но вие не сте това тяло. Това е илюзия.

Третият недостатък е склонността към измама. Всеки притежава тази склонност – да мами другите. Дори да е голям глупак, човек се представя за много интелигентен. Макар да му се обяснява, че е в илюзия и допуска грешки, той пак ще философства: „според него това е така, онова е иначе…“ А всъщност не е наясно дори със собственото си положение. И въпреки недостатъците си пише философски трудове. Това е болестно състояние. Това е измама.

И накрая, сетивата ни са несъвършени. Ние сме много горди с очите си. Често се случва да ме предизвикат: „Можете ли да ми покажете Бога?“ – А вие имате ли очите, за да видите Бога? Без очи никога няма да видите нищо. Ако внезапно в стаята стане тъмно, не може да видите дори ръцете си. Тогава каква е силата на зрението ви? Ето защо не можем да очакваме знание (веда) от тези несъвършени сетива. И с всичките недостатъци на обусловения си живот, не можем да дадем съвършено знание никому. Нито пък самите ние сме съвършени. Затова приемаме Ведите такива, каквито са.

Можете да наричате Ведите индуистки, но това е чуждо наименование. Ние не сме индуси. Истинското ни обозначение е варн̣а̄шрама. С името варн̣а̄шрама се назовават последователите на Ведите, които приемат човешкото общество с осемте му подразделения на варн̣и и а̄шрами. Има четири обществени подразделения и четири подразделения в духовния живот. Това се нарича варн̣а̄шрама. В Бхагавад-гӣта̄ (4.13) се казва: „Тези подразделения съществуват навсякъде, защото са създадени от Бога.“ Обществото се дели на бра̄хман̣и, кш̣атрии, вайши и шӯдри. Бра̄хман̣и се наричат много интелигентните хора, които знаят какво е Брахман. Близо до тях по интелигентност стоят кш̣атриите, групата на управниците. После следват вайшите, търговското съсловие. Това естествено деление можем да открием навсякъде. То е ведически принцип, който ние приемаме. Ведическите принципи са приети за аксиоматична истина, защото в тях не е възможно да има грешки. Това означава приемане. В Индия например кравешката тор се смята за нещо чисто, макар да е животинско изпражнение. Според едно ведическо предписание човек трябва веднага да се изкъпе, ако се докосне до изпражнение. Но на друго място във Ведите се казва, че кравешките изпражнения са чисти – ако намажете някое мръсно място с кравешка тор, то става чисто. От гледна точка на здравия разум има противоречие. Но всъщност не е така, този факт е самата истина. Един от видните учени и лекари на Калкута изследва кравешката тор и откри, че тя притежава всички антисептични свойства.

Ако в Индия един човек каже на друг: „Трябва да направиш това“, другият може да му отговори: „Какво имаш предвид? Това да не е ведическо предписание, че искаш да го следвам безпрекословно?“ Ведическите предписания не подлежат на тълкувание. Но ако внимателно изследвате защо са точно такива, в крайна сметка ще откриете, че са напълно верни.

Ведите не са продукт на човешки опит и знание. Ведическото знание идва от духовния свят, от Бог Кр̣ш̣н̣а. Ведите имат и друго име – шрути. Шрути означава знание, което се придобива чрез слушане. Това знание не е експериментално. Шрути може да бъде сравнено с майката. Толкова много неща научаваме от майка си. Ако поискате например да узнаете кой е баща ви, кой може да отговори? – Майка ви. Тя казва: „Това е баща ти“ – и вие трябва да приемете. Не бихте могли да установите по експериментален път дали точно това е баща ви. По подобен начин ако искате да узнаете нещо, намиращо се отвъд вашия опит, отвъд експерименталното знание, отвъд дейностите на сетивата, трябва да приемете Ведите. Безсмислено е да експериментирате. Ведите вече са експериментирани, знанието вече е установено. Думите на майката трябва да се приемат за истина. Няма друг път.

Ведите са като майката, а Брахма̄ е дядото, прародителят, защото пръв е получил наставления върху ведическото знание. В началото първото живо същество било Брахма̄. След като получил ведическото знание, той го предал на На̄рада и на останалите си ученици и синове, а те на свой ред го предали на своите ученици. Така по ученическата приемственост ведическото знание се предава надолу. В Бхагавад-гӣта̄ се потвърждава, че това е пътят към ведическото знание. Ако положите усилия и проверите експериментално, ще стигнете до същото заключение, но просто за да спестите време, би трябвало да приемете. Ако искате да знаете кой е баща ви и приемате майка си за авторитет, тогава без възражения може да се съгласите с всичко, казано от нея. Има три вида доказателства: пратякш̣а, анума̄н̣а и шабда. Пратякш̣а означава пряко, непосредствено доказателство. Преките доказателства не са много надеждни, защото сетивата ни са несъвършени. Всеки ден виждаме слънцето и то ни изглежда като малък диск, а всъщност е много, много по-голямо от други планети. Каква е стойността на такова зрение? Затова трябва да четем книги; така ще научим какво представлява слънцето. Тоест непосредственият опит не е съвършен. След това идва анума̄н̣а, индуктивното знание, хипотезите: „Може би това е така.“ Например според Дарвиновата теория е било еди-как си, а може би е било и иначе – това обаче не е наука. Това са предположения; те също са несъвършени. Съвършено е знанието, получено от авторитетни източници. Ако се снабдите с програмата на радиото от самата радиостанция, ще я приемете. Няма да се съмнявате в нея. Не е нужно да я проверявате, защото сте я получили от авторитетен източник.

Ведическото знание се нарича шабда прама̄н̣а. Наричат го и шрути. Шрути означава, че то трябва да се възприема просто като се слуша. Ведите ни учат да разбираме трансценденталното знание, като слушаме авторитети. Трансценденталното знание е знание отвъд тази Вселена. В тази Вселена е материалното знание, а отвъд нея е трансценденталното знание. Ние не можем да отидем дори до края на Вселената, така че как бихме достигнали духовния свят? Пълното знание не може да се постигне по такъв начин.

Духовният свят съществува. Отвъд проявеното и непроявеното съществува друга природа. Но как бихте узнали, че има друг свят, чиито планети и обитателите им са вечни? Знанието е достъпно, но как ще го проверите по експериментален път? Не е възможно. Затова трябва да прибегнете до помощта на Ведите. Това е ведическото знание. В Обществото за Кр̣ш̣н̣а съзнание ние получаваме знание от най-висшия авторитет – Кр̣ш̣н̣а. Всички хора признават Кр̣ш̣н̣а за авторитет. Ще говоря най-напред за двата вида трансценденталисти. Едните се наричат имперсоналисти, ма̄я̄ва̄дӣ. Известни са обикновено като веда̄нтисти от школата на Шан̇кара̄ча̄ря. Има и друг вид трансценденталисти, наречени ваиш̣н̣ави, сред които са Ра̄ма̄нуджа̄ча̄ря, Мадхва̄ча̄ря, Виш̣н̣усва̄мӣ. Както Шан̇кара сампрада̄я, така и Ваиш̣н̣ава сампрада̄я приемат, че Кр̣ш̣н̣а е Върховната Божествена Личност. Предполага се, че Шан̇кара̄ча̄ря е имперсоналист, проповядващ имперсонализъм и постигане на безличностния Брахман, но всъщност той е прикрит персоналист. В коментара си върху Бхагавад-гӣта̄ той пише: „На̄ра̄ян̣а, Върховната Божествена Личност, е отвъд това космическо проявление.“ След това потвърждава: „Тази Върховна Божествена Личност, На̄ра̄ян̣а, е Кр̣ш̣н̣а. Той дошъл като син на Девакӣ и Васудева.“ Шан̇кара̄ча̄ря споменава имената на бащата и майката на Кр̣ш̣н̣а. Тоест всички трансценденталисти приемат, че Кр̣ш̣н̣а е Върховната Божествена Личност. Това не подлежи на съмнение. В Кр̣ш̣н̣а съзнание нашият източник на знание идва непосредствено от Кр̣ш̣н̣а – това е Бхагавад-гӣта̄. Ние издадохме Бхагавад-гӣта̄ със заглавие Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е, защото приемаме думите на Кр̣ш̣н̣а, без да ги променяме или тълкуваме. Това е ведическо знание. Ние го приемаме, защото е чисто. Ние приемаме всичко, което Кр̣ш̣н̣а казва. Това е Кр̣ш̣н̣а съзнание. По този начин се спестява много време. Ако приемете истински авторитет, т.е. истински източник на знание, ще спестите време. Например в материалния свят има два пътя за придобиване на знание: индуктивен и дедуктивен. По дедуктивен път вие приемате, че хората са смъртни. Баща ви казва, че човек е смъртен, сестра ви казва, че е смъртен, всички останали потвърждават това и вие не го проверявате. Вие приемате факта – човек е смъртен. Ако поискате да направите изследвания, за да откриете дали наистина хората са смъртни, ще трябва да проучите всеки човек поотделно. И пак може да си мислите, че сигурно съществува и някой, който няма да умре, но просто все още не сте попаднали на него. По този начин изследванията ви никога няма да приключат. На санскритски този процес се нарича а̄роха, възходящ процес. Ако искате да постигнете знание чрез собствени усилия, доверявайки се на несъвършените си сетива, никога няма да стигнете до правилни заключения. Това не е възможно.

В Брахма сам̇хита̄ има един стих: „Качете се на самолета, който се движи със скоростта на ума“. Материалните ни самолети летят с 2000 мили в час, но какво представлява скоростта на ума? Седите си у дома и си помисляте за Индия, която е например на 10 000 мили, и тя изведнъж идва във вашия дом. Умът ви е отишъл там. Скоростта на ума е огромна. Ето защо се казва: „Ако пътувате с тази скорост милиони години, ще откриете, че духовното небе е безкрайно.“ То не може да бъде дори достигнато. Затова Ведите утвърждават, че човек трябва – употребена е думата „задължително“, – човек е длъжен да се обърне към истински духовен учител, към гуру. А какви са качествата на един духовен учител? Той правилно е чул ведическото послание от авторитетен източник. И трябва да е твърдо установен в Брахман. Това са двете необходими качества. Без тях той не е истински духовен учител. Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание се основава на автентични ведически принципи. Кр̣ш̣н̣а казва в Бхагавад-гӣта̄:

„Истинската цел на изучаването на Ведите е да бъде разбран Кр̣ш̣н̣а.“ В Брахма сам̇хита̄ също е казано: „Кр̣ш̣н̣а, Говинда, притежава безброй форми, но всички те са едно.“ Те не са подвластни на грешки и недостатъци като нашите форми. Формата на Кр̣ш̣н̣а е непогрешима. Моята форма има начало, но неговата няма. Тя е ананта. Неговата форма – толкова многообразна – няма и край. Сега моята форма се намира тук, а не в апартамента ми. Вие също седите тук, а не в апартаментите си. Но Кр̣ш̣н̣а може да бъде едновременно навсякъде. Той се намира в Голока Вр̣нда̄вана и в същото време е навсякъде, защото е всепроникващ. Той е изначалният и най-старият, но когато погледнете негово изображение, ще го видите като младеж на 15–20 години. Никога няма да видите старец. В Бхагавад-гӣта̄ сте виждали изображения на Кр̣ш̣н̣а като колесничар. По това време Той е бил на не по-малко от сто години. Имал е правнуци, но е изглеждал съвсем млад. Кр̣ш̣н̣а, Богът, никога не остарява. Такова е върховното му могъщество. И ако искате да откриете Кр̣ш̣н̣а, изучавайки ведическата литература, ще се объркате. Макар да е възможно, това е много трудно. Но лесно може да го опознаете, ако слушате за него от преданите. Те могат да ви го дадат: „Ето, вземи го.“ Такава е силата на преданите на Кр̣ш̣н̣а.

Първоначално съществувала само една Веда и не било необходимо тя да се чете. Хората били толкова интелигентни и имали такава силна памет, че щом веднъж чуели знанието от устата на духовния учител, те го разбирали. Веднага осъзнавали целия му смисъл. Преди пет хиляди години Вясадева записал Ведите за хората от сегашната епоха, Кали-юга. Той знаел, че тогава животът им ще бъде кратък, а паметта и интелигентността им ще отслабнат. „Затова, нека да изложа това ведическо знание в писмена форма“. Той разделил Ведите на четири: Р̣г, Са̄ма, Атхарва и Яджур. След това поверил тези Веди на различни свои ученици. После помислил и за по-ниско интелигентните: стрӣ, шӯдра и двиджа-бандху. Той взел предвид качествата на жените, шӯдрите (работниците) и двиджа-бандху. Двиджа-бандху са родените във високопоставени семейства, но без съответните качества. Човек, роден в семейство на бра̄хман̣а, но непритежаващ качествата на бра̄хман̣а, се нарича двиджа-бандху. За тези хора Вясадева съставил Маха̄бха̄рата, наричана още история на Индия, и осемнайсетте Пура̄н̣и. Пура̄н̣ите, Маха̄бха̄рата, четирите Веди и Упаниш̣адите са ведически писания. Упаниш̣адите са част от Ведите. След това за учените и философите Вясадева обобщил цялото ведическо знание във Веда̄нта сӯтра – последната дума на Ведите.

Вясадева написал Веда̄нта сӯтра по лична заръка на На̄рада, своя гуру-маха̄ра̄джа (духовен учител), но не бил удовлетворен. Това е дълга история, описана в Шрӣмад Бха̄гаватам. Ведавяса не бил удовлетворен (въпреки че съставил множество Пура̄н̣и и Упаниш̣ади) и дори след като написал Веда̄нта сӯтра. Тогава духовният му учител На̄рада му дал следното наставление: „Трябва да обясниш Веда̄нта.“ Веда̄нта означава върховното знание, а върховното знание е Кр̣ш̣н̣а. Кр̣ш̣н̣а казва, че целта на всички Веди е човек да го разбере. Веда̄нта-кр̣д веда-вид ева ча̄хам. Кр̣ш̣н̣а казва: „Аз съм съставителят на Веда̄нта и познавачът на Ведите“ (Бхагавад-гӣта̄ 15.15). Следователно Кр̣ш̣н̣а е крайната цел. Това се обяснява във всички ваиш̣н̣ава коментари върху философията Веда̄нта. Ние, Гауд̣ӣя ваиш̣н̣авите, имаме свой коментар върху тази философия, Говинда бха̄ш̣я, написан от Баладева Видябхӯш̣ан̣а. Има коментари и от Ра̄ма̄нуджа̄ча̄ря и Мадхва̄ча̄ря. Текстът на Шан̇кара̄ча̄ря не е единствен. Върху Веда̄нта има различни обяснения, но понеже коментарът на ваиш̣н̣авите не е първи, хората остават с погрешно впечатление, че коментарът на Шан̇кара̄ча̄ря е единственият. Самият Вясадева е написал съвършен коментар върху Веда̄нта – Шрӣмад Бха̄гаватам. Шрӣмад Бха̄гаватам започва с първите думи на Веда̄нта сӯтра: джанма̄дй ася ятах̣. Там изчерпателно се разяснява значението на джанма̄дй ася ятах̣. Веда̄нта сӯтра само загатва какво е Брахман, Абсолютната Истина: „Абсолютната Истина е това, от което произлиза всичко.“ Това обобщение е обяснено задълбочено в Шрӣмад Бха̄гаватам. Щом всичко произлиза от Абсолютната Истина, тогава каква е природата на Абсолютната Истина? Именно това се обяснява в Шрӣмад Бха̄гаватам. Абсолютната Истина трябва да притежава съзнание. Тя е самоозаряваща се (сва-ра̄т̣). Ние се озаряваме и развиваме познанието си, като получаваме знание от другите, а за нея се казва, че е самоозаряваща се. Веда̄нта сӯтра представлява обобщение на цялото ведическо знание и нейният автор я обяснява в Шрӣмад Бха̄гаватам. Накрая бихме помолили тези, които наистина се стремят към ведическото знание, да се опитат да разберат обяснението му, изложено в Шрӣмад Бха̄гаватам и Бхагавад-гӣта̄.