KAPITOLA SEDMNÁCTÁ
ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА
Trest a odplata Kalimu
Наказанието и помилването на Кали
- Sloka 1:
- Sūta Gosvāmī řekl: Když tam Mahārāja Parīkṣit přijel, viděl śūdru nižší kasty oblečeného jako krále, jak bije krávu a býka kyjem, jako kdyby nikomu nepatřili.
- ТЕКСТ 1:
- Сӯта Госва̄мӣ каза: Като стигна до това място, Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит видя как един най-низш шӯдра, преоблечен като цар, бие с тояга една крава и един бик, като че ли те си нямаха стопанин.
- Sloka 2:
- Býk byl bílý jako lotosový květ. Byl zděšený ze śūdry, který ho bil kyjem a měl takový strach, že stál jen na jedné noze, třásl se a močil.
- ТЕКСТ 2:
- Бикът беше бял като бял лотос. Той изпитваше ужас от шӯдрата, който му нанасяше удари, и беше толкова уплашен, че стоеше на един крак, трепереше и изпускаше урина.
- Sloka 3:
- Přestože kráva je prospěšná, protože od ní lze získat náboženské zásady, byla nyní ponechána ubohá a bez telete. Po nohou ji bil śūdra. Měla slzy v očích a byla zoufalá a slabá. Dychtila po nějaké trávě na poli.
- ТЕКСТ 3:
- Макар че кравата е полезна, защото може да даде на човека основите на религията, сега я бяха оставили нещастна и без теленцата ѝ. Един шӯдра я биеше по краката. В очите ѝ имаше сълзи и тя бе измъчена и слаба. Тя копнееше за стръкче трева на полето.
- Sloka 4:
- Mahārāja Parīkṣit, vyzbrojen lukem a šípy a sedící na zlatě zdobeném voze, k němu (k śūdrovi) promluvil hlubokým hlasem, který zněl jako hrom.
- ТЕКСТ 4:
- Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит бе добре въоръжен с лък и стрели и седеше в украсена със злато колесница. Той се обърна към него (към шӯдрата) с глас, който тътнеше като гръмотевица.
- Sloka 5:
- Ó, kdo jsi? Vypadáš, že jsi silný, a přesto si dovoluješ zabíjet pod mou ochranou ty, kteří jsou bezmocní! Podle oděvu se vydáváš za božího člověka (za krále), ale tvé skutky se příčí zásadám dvojzrozených kṣatriyů.
- ТЕКСТ 5:
- Ей, кой си ти? Изглеждаш силен и въпреки това се осмеляваш да убиваш безпомощни създания в моите владения. С дрехите си се представяш за богочовек (цар), но делата ти противоречат на принципите на два пъти родените кш̣атрии.
- Sloka 6:
- Ty darebáku, odvažuješ se týrat nevinnou krávu proto, že nám Pán Kṛṣṇa a Arjuna, který nosí luk Gāṇḍīva, zmizeli z očí? Jelikož biješ nevinného tvora na odlehlém místě, jsi považován za zločince a zasluhuješ si být zabit.
- ТЕКСТ 6:
- Негоднико, затова ли се осмеляваш да биеш невинната крава, защото Кр̣ш̣н̣а и Арджуна, който носи лъка Га̄н̣д̣ӣва, вече заминаха надалече? Щом биеш невинни създания на усамотено място, ти си престъпник и заслужаваш смърт.
- Sloka 7:
- Pak se Mahārāja Parīkṣit zeptal býka: Kdo jsi? Jsi býk bílý jako lotos nebo jsi polobůh? Ztratil jsi tři nohy a pohybuješ se jen na jedné. Jsi nějaký polobůh, který nám způsobuje smutek v podobě býka?
- ТЕКСТ 7:
- След това той (Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит) попита бика: Кой си ти? Какво си ти – бик, бял като лотос, или някой полубог? Ти си загубил три крака и сега ходиш само на един. Не си ли някой полубог, който е приел образа на бик и ни кара да скърбим?
- Sloka 8:
- Poprvé tě teď vidím v království, které dobře chránily paže králů kuruovské dynastie, smutného a se slzami v očích. Na celé Zemi dodnes ještě nikdo nemusel bědovat nad nedbalostí králů.
- ТЕКСТ 8:
- Ти си първият, когото виждам да скърби със сълзи на очи в едно царство, надеждно защитено от ръцете на царете от династията Куру. Досега никой на Земята не е проливал сълзи заради небрежност от страна на царете.
- Sloka 9:
- Ó synu Surabhi, už nemusíš naříkat. Už se tohoto nízkého śūdry nemusíš bát. Ó matko krávo, dokud budu žít jako vládce a podmanitel všech závistivých lidí, nebudeš mít důvod k pláči. Čeká tě jen dobro a štěstí.
- ТЕКСТ 9:
- О, сине на Сурабхи, вече няма защо да тъжиш. Няма защо да се боиш от този долен шӯдра. И ти, майко, докато съм жив, докато управлявам и усмирявам всички зли хора, няма да има защо да плачеш. Всичко за теб ще бъде добре.
- Sloka 10-11:
- Ó ctnostný, královo dobré jméno, délka života a jeho dobré zrození zanikají, když lotři v jeho království jsou postrachem všech živých bytostí. Prvořadou povinností krále je zmírnit utrpení soužených. Proto musím zabít tohoto podlého člověka, protože se dopouští násilí na jiných živých bytostech.
- ТЕКСТОВЕ 10 – 11:
- О, добродетелно създание, царят загубва доброто си име, дълголетието си и щастливото си следващо раждане, ако злодеи измъчват живите същества в царството му. Пръв дълг на царя е да облекчава мъките на страдащите. Затова аз трябва да убия този най-низш представител на човешкия род заради жестокостта му към другите живи същества.
- Sloka 12:
- Mahārāja Parīkṣit znovu a znovu oslovoval býka a tázal se ho: Ó synu Surabhi, kdo ti usekl tvé tři nohy? Ve státě králů, kteří jsou věrní zákonům Nejvyšší Osobnosti Božství, Kṛṣṇy, není nikdo tak nešťastný jako ty.
- ТЕКСТ 12:
- Той (Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит) повторно се обърна към бика и го попита следното: О, сине на Сурабхи, кой е отсякъл трите ти крака? В страната на царете, които се подчиняват на законите на Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, няма друг, който да е толкова нещастен.
- Sloka 13:
- Ó býku, jsi neškodný a naprosto čestný; přeji ti proto jen dobro. Prozraď mi, prosím, kdo tě tak zmrzačil, neboť takový skutek kazí pověst synů Pṛthy.
- ТЕКСТ 13:
- О, бик, ти си безгрешен и безукорно честен, затова ти желая всичко добро. Моля те, кажи ми кой те осакати така, че хвърли сянка върху доброто име на синовете на Пр̣тха̄.
- Sloka 14:
- Každý, kdo způsobuje utrpení neškodným živým bytostem, se mě všude na světě musí bát. Vždyť zkrocení nečestných ničemů automaticky prospívá nevinným.
- ТЕКСТ 14:
- Всеки един, който се осмелява да измъчва невинни живи същества, трябва да се бои от мен, където и да се намира. Като усмирява безчестните злодеи, човек дарява благодат на праведните.
- Sloka 15:
- Povýšenou živou bytost, která se dopouští takového přestupku, že mučí nevinné, osobně potrestám, i kdyby to byl obyvatel nebes s ozdobami a brněním.
- ТЕКСТ 15:
- Аз сам ще унищожа всяко същество, което си позволява да оскърбява другите и да измъчва добродетелните, дори да е жител на рая с доспехи и накити.
- Sloka 16:
- Svrchovanou povinností vladaře je poskytovat veškerou ochranu těm, kteří poslouchají zákon, a přísně trestat ty, kteří neplní nařízení písem v běžných dobách, kdy nehrozí žádné nebezpečí.
- ТЕКСТ 16:
- Върховното задължение на управляващия цар е да закриля тези, които спазват законите, и да наказва ония, които нарушават заповедите на писанията в делничния си живот, когато това не се налага от някакви крайни обстоятелства.
- Sloka 17:
- Dharma, osobnost náboženství, řekl: Tvá slova jsou hodna člena pāṇḍuovské dynastie. Velká oddanost Pāṇḍuovců zaujala i Pána Kṛṣṇu, Osobnost Božství, do té míry, že jim sloužil jako jejich posel.
- ТЕКСТ 17:
- Олицетворението на религията каза: Думите, които изричаш, са достойни за потомък на династията на Па̄н̣д̣авите. Покорен от предаността на Па̄н̣д̣авите, дори Бог Кр̣ш̣н̣а, Божествената Личност, изпълняваше длъжността на техен пратеник.
- Sloka 18:
- Ó největší mezi lidskými bytostmi, je velice nesnadné určit přímo toho viníka, který způsobil naše utrpení, protože jsme zmateni různými názory teoretických filozofů.
- ТЕКСТ 18:
- О, най-велик измежду хората, много е трудно да се установи точно кой злодей е причина за страданията ни, защото сме объркани от противоречивите мнения на философите.
- Sloka 19:
- Někteří filozofové, kteří popírají veškerou dualitu, prohlašují, že příčinou štěstí a neštěstí živé bytosti je její vlastní já. Jiní říkají, že příčinou jsou nadpřirozené síly, a ještě jiní říkají, že příčinou jsou činnosti, zatímco hrubí materialisté tvrdí, že konečnou příčinou je příroda.
- ТЕКСТ 19:
- Някои философи, които отричат всички видове двойствености, твърдят, че човекът сам е отговорен за щастието и нещастието си. Други казват, че отговорност носят свръхчовешките сили, а трети твърдят, че щастието и нещастието зависят от дейностите. Според грубите материалисти крайната причина е природата.
- Sloka 20:
- Existují také myslitelé, kteří věří, že nikdo nemůže zjistit příčinu neštěstí argumentací, poznat ji představivostí ani vyjádřit slovy. Ó mudrci mezi králi, posuď sám, a zamysli se nad vším se svojí vlastní inteligencí.
- ТЕКСТ 20:
- Има и мислители, които смятат, че никой не може да установи причината за страданията чрез разсъждения; че човек не може да си я представи, нито да я изрази с думи. О, мъдрецо сред царете, прецени сам, като обмислиш всичко това и използваш интелигентността си.
- Sloka 21:
- Sūta Gosvāmī řekl: Ó nejlepší mezi brāhmaṇy, když král Parīkṣit slyšel osobnost náboženství takto hovořit, byl plně spokojen a bez chyby nebo lítosti odpověděl.
- ТЕКСТ 21:
- Сӯта Госва̄мӣ каза: О, най-достоен сред бра̄хман̣ите, след като изслуша словата на олицетворението на религията, император Парӣкш̣ит бе напълно удовлетворен и даде верния отговор, без да се колебае.
- Sloka 22:
- Král řekl: Ó ty, jenž jsi v podobě býka! Znáš pravdu o náboženství a mluvíš podle zásady, že osud, který čeká pachatele bezbožných činů, čeká také toho, kdo na pachatele ukazuje. Nejsi nikdo jiný než osobnost náboženství.
- ТЕКСТ 22:
- Царят каза: О, ти, който си приел образа на бик! Ти знаеш истината за религията и словата ти изразяват закона, че една и съща съдба очаква вършителя на безбожните постъпки и този, който посочва престъпника. Ти не си никой друг, освен олицетворението на религията.
- Sloka 23:
- Závěr tedy je, že Pánovy energie jsou nepředstavitelné. Nikdo je nemůže odhadnout mentální spekulací nebo slovním kejklířstvím.
- ТЕКСТ 23:
- И така, може да се каже, че енергиите на Бога са непроницаеми. Никой не може да ги разбере нито с помощта на умозрителни разсъждения, нито чрез умело боравене с думите.
- Sloka 24:
- Ve věku Satya (pravdivosti) jsi stál pevně na čtyřech nohách díky čtyřem zásadám, jimiž bylo odříkání, čistota, milostivost a pravdivost. Vypadá to však, že máš tři nohy zlomené působením bezbožnosti v podobě pýchy, chtíče po ženách a požívání omamných látek.
- ТЕКСТ 24:
- В епохата Сатя (честност) четирите ти крака бяха стъпили здраво благодарение на четирите принципа – отреченост, чистота, състрадание и честност. Но сега трите ти крака са прекършени заради неимоверно разпространилото се безбожие, което се проявява под формата на гордост, похот към жените и пиянство.
- Sloka 25:
- Nyní stojíš jen na jedné noze, kterou je tvoje pravdivost, a nějakým způsobem se vlečeš dál. Zosobněný spor (Kali), který vzkvétá lstivým jednáním, se však snaží zničit i tuto nohu.
- ТЕКСТ 25:
- Сега стоиш само на един крак, олицетворяващ честността, и успяваш някак си да куцукаш с него. Но олицетворението на раздорите (Кали), което преуспява чрез измамите, се опитва да счупи и този крак.
- Sloka 26:
- Osobnost Božství a také další jistě snížili zátěž Země. Když byl Pán přítomný jako inkarnace, díky Jeho příznivým šlépějím bylo konáno vše dobré.
- ТЕКСТ 26:
- Несъмнено Божествената Личност и другите облекчиха Земята от непосилното ѝ бреме. Когато Богът изпрати тук инкарнацията си, всичко стана добре благодарение на благотворните следи от стъпките му.
- Sloka 27:
- Nyní ona, ctnostná, nešťastně opuštěná Osobností Božství, naříká nad svou budoucností se slzami v očích, protože jí začínají vládnout a využívat lidé nižší třídy, kteří se vydávají za vladaře.
- ТЕКСТ 27:
- А сега тя, това добродетелно същество, за нещастие, изоставена от Божествената Личност, със сълзи на очи оплаква бъдещата си съдба, защото вече я владеят и ѝ се наслаждават низши хора, които се представят за управници.
- Sloka 28:
- Mahārāja Parīkṣit, který mohl sám bojovat proti tisícům nepřátel, takto uklidnil osobnost náboženství a Zemi. Pak pozdvihl svůj ostrý meč, aby zabil osobnost Kaliho, který je příčinou veškeré bezbožnosti.
- ТЕКСТ 28:
- Така Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, който можеше да се сражава сам срещу хиляди врагове, успокои олицетворението на религията и на Земята. После извади острата си сабя, за да убие олицетворението на Кали, причината за безбожието.
- Sloka 29:
- Když Kali pochopil, že se ho král chystá zabít, ihned zahodil královský šat a pod tlakem strachu se mu se skloněnou hlavou odevzdal.
- ТЕКСТ 29:
- Когато олицетворението на Кали разбра, че царят се кани да го убие, то мигом свали царските си одежди, в неописуем страх преви глава пред него и напълно се предостави на милостта му.
- Sloka 30:
- Mahārāja Parīkṣit, který byl způsobilý přijímat odevzdané a který byl hoden opěvování ve světových dějinách, nezabil odevzdaného a pokleslého Kaliho, ale soucitně se usmál, protože byl vlídný k ubohým.
- ТЕКСТ 30:
- Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит можеше да прощава на предалите се и заслужаваше да бъде възпяван през вековете. Той не уби нещастния, победен и пропаднал Кали, а се усмихна съчувствено, защото бе милостив към нещастните.
- Sloka 31:
- Král pravil: Zdědili jsme slávu Arjuny, proto když se nám odevzdáváš se sepjatýma rukama, nemusíš se bát o svůj život. Nemůžeš však zůstat v mém království, protože jsi přítelem bezbožnosti.
- ТЕКСТ 31:
- След това царят каза: Ние сме наследили славата на Арджуна, затова не трябва да се боиш за живота си, щом си се предал и смирено стоиш с молитвено допрени длани. Но ти не можеш да останеш в царството ми, защото си приятел на безбожието.
- Sloka 32:
- Pokud se osobnosti Kaliho, bezbožnosti, dovolí jednat jako bohočlověk neboli panovník, budou se jistě šířit zásady bezbožnosti jako je chamtivost, faleš, lupičství, nezdvořilost, věrolomnost, neštěstí, podvádění, hádky a domýšlivost.
- ТЕКСТ 32:
- Ако на олицетворението на Кали (безбожието) се позволи да действа като богочовек, т.е. като държавен глава, тогава ще избуят принципите на безбожието: алчността, лъжата, кражбите, грубостта, коварството, нещастието, измамите, раздорите и суетата.
- Sloka 33:
- Proto si, ó příteli bezbožnosti, nezasluhuješ zůstat na místě, kde odborníci vykonávají pro uspokojení Nejvyšší Osobnosti Božství oběti, které jsou v souladu s pravdou a náboženskými zásadami.
- ТЕКСТ 33:
- Затова о, приятелю на безбожието, ти не заслужаваш да останеш там, където знаещи хора извършват жертвоприношения, отговарящи на истината и на религиозните принципи, за да удовлетворят Върховната Божествена Личност.
- Sloka 34:
- Při všech obětních obřadech, i když je někdy uctíván polobůh, je uctíván Nejvyšší Pán, Osobnost Božství, protože On je Nadduší každého a existuje uvnitř i vně jako vzduch. Je to On, kdo ve skutečnosti uděluje dobro všem uctívatelům.
- ТЕКСТ 34:
- С всички жертвени церемонии, дори и с тези, които се извършват заради някой полубог, се обожава Върховният Бог, Божествената Личност, защото Той е Свръхдушата у всеки и подобно на въздуха съществува и отвън, и отвътре. Единствен Той дарява обожаващия с всички блага.
- Sloka 35:
- Śrī Sūta Gosvāmī řekl: Osobnost Kaliho se po tomto rozkazu Mahārāje Parīkṣita začala třást strachy. Když Kali před sebou viděl krále jako Yamarāje, připraveného, že ho zabije, promluvil ke všem následovně.
- ТЕКСТ 35:
- Шрӣ Сӯта Госва̄мӣ каза: Когато чу заповедта на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, олицетворението на Кали затрепери от страх. Виждайки пред себе си царя, застанал като Ямара̄джа и готов да го убие, Кали се обърна към него и изрече следното.
- Sloka 38:
- Sūta Gosvāmī řekl: Mahārāja Parīkṣit dal na jeho žádost osobnosti Kaliho svolení pobývat na místech, kde se provozuje hazard, pití, prostituce a porážení zvířat.
- ТЕКСТ 38:
- Сӯта Госва̄мӣ каза: В отговор на молбата на Кали Маха̄ра̄джа Парӣкшит му разреши да живее там, където се играят хазартни игри, където се шири пиянство, разврат и се избиват животни.
- Sloka 39:
- Kali žádal o něco víc, a na jeho prosbu mu král dal svolení žít tam, kde je zlato, protože jakmile je někde zlato, je tam i faleš, požívání omamných látek, chtíč, závist a nepřátelství.
- ТЕКСТ 39:
- Олицетворението на Кали помоли за още нещо и в отговор на молбата му царят му разреши да живее там, където има злато, защото там царуват лъжата, пиянството, похотта, завистта и враждебността.
- Sloka 41:
- Proto nikdo, kdo touží po pokrokovém blahu, zvláště králové, religionisté, vůdčí představitelé, brāhmaṇové a sannyāsīni, by neměl nikdy přijít do styku s výše uvedenými čtyřmi zásadami bezbožnosti.
- ТЕКСТ 41:
- Затова тези, които се стремят към извисяване и благосъстояние, особено царете, религиозните служители, обществените водачи, бра̄хман̣ите и сання̄сӣте, никога не трябва да се обръщат към четирите принципа на безбожието, за които стана дума преди.
- Sloka 43-44:
- Štěstím obdařený panovník Mahārāja Parīkṣit, kterému svěřil království Hastināpuru Mahārāja Yudhiṣṭhira, když si přál odejít do lesa, nyní vládne světu s velkým úspěchem, neboť ho oslavují skutky králů kuruovské dynastie.
- ТЕКСТОВЕ 43 – 44:
- Най-щастливият император, Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, наследи царството Хастина̄пура от Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира, когато той пожела да се оттегли в гората, и сега благополучно управлява, защото наследи добрата слава на царете от династията Куру.
- Sloka 45:
- Mahārāja Parīkṣit, syn Abhimanyua, je tak zkušený vladař, že díky jeho dobré vládě a záštitě můžete nyní vykonávat takovouto oběť.
- ТЕКСТ 45:
- Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, синът на Абхиманю, е толкова опитен, че благодарение на умелото му управление и на покровителството му вие получихте възможност да извършите това жертвоприношение.