Sloka 20
ТЕКСТ 20
Verš
Текст
iti keṣv api niścayaḥ
atrānurūpaṁ rājarṣe
vimṛśa sva-manīṣayā
ити кеш̣в апи нишчаях̣
атра̄нурӯпам̇ ра̄джарш̣е
вимр̣ша сва-манӣш̣ая̄
Synonyma
Дума по дума
апратаркя̄т – отвъд силата на разума; анирдешя̄т – отвъд границите на ума; ити – така; кеш̣у – някой; апи – също; нишчаях̣ – направиха категорично заключение; атра – тук; анурӯпам – кое от тях е правилно; ра̄джа-р̣ш̣е – о, мъдрецо сред царете; вимр̣ша – прецени сам; сва – със собствената си; манӣш̣ая̄ – сила на интелигентността.
Překlad
Превод
Existují také myslitelé, kteří věří, že nikdo nemůže zjistit příčinu neštěstí argumentací, poznat ji představivostí ani vyjádřit slovy. Ó mudrci mezi králi, posuď sám, a zamysli se nad vším se svojí vlastní inteligencí.
Има и мислители, които смятат, че никой не може да установи причината за страданията чрез разсъждения; че човек не може да си я представи, нито да я изрази с думи. О, мъдрецо сред царете, прецени сам, като обмислиш всичко това и използваш интелигентността си.
Význam
Пояснение
Vaiṣṇavové neboli oddaní Pána věří, jak bylo výše vysvětleno, že se nic nemůže stát bez svolení Nejvyššího Pána. On je svrchovaný režisér, neboť potvrzuje v Bhagavad-gītě, že jako všeprostupující Paramātmā pobývá v srdci každého a bdí nad všemi činy a je svědkem všech činností. Námitka ateistů, že nikoho nelze potrestat za jeho přečiny, dokud nejsou dokázány před řádným soudem, je zde vyvrácena, neboť existuje neustálý svědek a společník živé bytosti. Živá bytost může zapomenout na vše, co kdy učinila ve svém minulém či současném životě, ale musíme vědět, že na stejném stromě hmotného těla sedí jako dva ptáci individuální duše a Nejvyšší Duše jako Paramātmā. Jeden z těchto ptáků, živá bytost, užívá plodů toho stromu, zatímco Svrchovaná Bytost přihlíží jeho činnostem. Paramātmā, Nejvyšší Duše, je tedy skutečným svědkem všech činností živé bytosti a pouze Jejím nařízením si může živá bytost vzpomenout či zapomenout na to, co učinila v minulosti. Pán je tedy jak všeprostupující neosobní Brahman, tak lokalizovaná Paramātmā v srdci každého. Je znalcem veškeré minulosti, současnosti a budoucnosti a nic před Ním nelze utajit. Oddaní znají tuto pravdu, a proto plní upřímně své povinnosti, aniž by přehnaně dychtili po odplatě. Kromě toho nikdo nemůže odhadnout, jak se Pán zachová, a to ani spekulací, ani učeností. Proč někoho přivádí do potíží a jiného ne? Je nejvyšším znalcem védského poznání a tudíž i skutečným vedāntistou. Zároveň je autorem Vedānty. Nikdo na Něm není nezávislý a každý je různým způsobem zaměstnán ve službě Jemu. V podmíněném stavu poskytuje živá bytost tyto služby pod tlakem hmotné přírody, zatímco v osvobozeném stavu živé bytosti pomáhá duchovní příroda v dobrovolné láskyplné službě Pánu. V Jeho činnostech nejsou žádné rozpory nebo nedokonalosti. Všechny jsou na úrovni Absolutní Pravdy. Nepochopitelné činnosti Pána správně ohodnotil Bhīṣmadeva. Závěr je tedy takový, že utrpení představitele náboženství a představitelky Země, se kterými se setkal Mahārāja Parīkṣit, bylo naplánované a mělo dokázat, že Mahārāja Parīkṣit byl ideálním panovníkem, protože dobře věděl, jak chránit krávy (Zemi) a brāhmaṇy (náboženské zásady), dva pilíře duchovního pokroku. Každý je pod dohledem Pána. Když si Pán přeje, aby někdo něco vykonal, jedná v každém případě správně. Mahārāja Parīkṣit byl tedy postaven před zkoušku svojí velikosti. Podívejme se nyní, jak v ní obstojí.
Както обяснихме по-горе, ваиш̣н̣авите, преданите на Бога, вярват, че нищо не може да стане без разрешението на Върховния Бог. Той е върховният ръководител, защото както сам потвърждава в Бхагавад-гӣта̄ (15.15), се намира във всяко сърце като всепроникващата Парама̄тма̄. Той следи действията на всеки и е свидетел на всички постъпки на живите същества. Твърденията на атеистите, че никой не може да бъде наказан за злодеянията си, докато не бъде изобличен от сведущ съдник, не са основателни, защото ние признаваме съществуването на вечния свидетел и постоянния спътник на живото същество. Живото същество може да забрави всичко, което е извършило в миналия или в сегашния си живот, но човек трябва да знае, че в материалното тяло, което може да бъде сравнено с дърво, се намират две птици: индивидуалната душа и Парама̄тма̄, Върховната Душа. Едната от тях, живото същество, кълве от плодовете на дървото, докато Върховното същество наблюдава дейностите ѝ. Така аспектът Парама̄тма̄, Върховната Душа, наистина става свидетел на всички дейности на живото същество и само по нейната воля живото същество може да забрави или да си спомни това, което е извършило в миналото. И така, Богът е всепроникващият безличностен Брахман и локализираната във всяко сърце Парама̄тма̄. Той познава съвършено миналото, настоящето и бъдещето и нищо не може да му убегне. Преданите знаят тази истина, затова честно изпълняват задълженията си, без да се грижат твърде много за възнаграждението, което ще получат. Освен това човек не може да прецени поведението на Бога чрез разсъждения или с помощта на светска образованост. Защо на едни изпраща трудности, а на други не? Той е върховният познавач на ведическото знание и затова е истинският веда̄нтист. В същото време Той е и съставителят на Веда̄нта. Всички зависят от него и всички му служат посвоему. Когато живото същество е обусловено, то служи, принуждавано от материалната енергия, а когато е освободено, духовната природа му помага да отдава на Бога доброволно служене. Действията на Бога са лишени от замърсявания и непоследователност. Те всички се извършват в Абсолютната Истина. Бхӣш̣мадева правилно оценил непостижимите действия на Бога. Следователно може да се каже, че страданията на представителите на религията и на Земята, които стояли пред Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, били замислени предварително, за да докажат, че Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит е съвършен управник, защото знаел как да защитава кравите (Земята) и бра̄хман̣ите (религиозните принципи) – двата стълба на духовното усъвършенстване. Всички се намират изцяло под властта на Бога. Всеки път, когато Той пожелае някой да направи нещо, Той постъпва безпогрешно. По такъв начин Богът подложил на изпитание величието на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит. Сега нека видим как проницателният ум на царя му помогнал да намери изход от това положение.