Шрӣмад Бха̄гаватам 1.17.20
Деванагари
अप्रतर्क्यादनिर्देश्यादिति केष्वपि निश्चय: ।
अत्रानुरूपं राजर्षे विमृश स्वमनीषया ॥ २० ॥
अत्रानुरूपं राजर्षे विमृश स्वमनीषया ॥ २० ॥
Стих
апратаркя̄д анирдешя̄д
ити кеш̣в апи нишчаях̣
атра̄нурӯпам̇ ра̄джарш̣е
вимр̣ша сва-манӣш̣ая̄
ити кеш̣в апи нишчаях̣
атра̄нурӯпам̇ ра̄джарш̣е
вимр̣ша сва-манӣш̣ая̄
Дума по дума
апратаркя̄т — отвъд силата на разума; анирдешя̄т — отвъд границите на ума; ити — така; кеш̣у — някой; апи — също; нишчаях̣ — направиха категорично заключение; атра — тук; анурӯпам — кое от тях е правилно; ра̄джа-р̣ш̣е — о, мъдрецо сред царете; вимр̣ша — прецени сам; сва — със собствената си; манӣш̣ая̄ — сила на интелигентността.
Превод
Има и мислители, които смятат, че никой не може да установи причината за страданията чрез разсъждения; че човек не може да си я представи, нито да я изрази с думи. О, мъдрецо сред царете, прецени сам, като обмислиш всичко това и използваш интелигентността си.
Пояснение
Както обяснихме по-горе, ваиш̣н̣авите, преданите на Бога, вярват, че нищо не може да стане без разрешението на Върховния Бог. Той е върховният ръководител, защото както сам потвърждава в Бхагавад-гӣта̄ (15.15), се намира във всяко сърце като всепроникващата Парама̄тма̄. Той следи действията на всеки и е свидетел на всички постъпки на живите същества. Твърденията на атеистите, че никой не може да бъде наказан за злодеянията си, докато не бъде изобличен от сведущ съдник, не са основателни, защото ние признаваме съществуването на вечния свидетел и постоянния спътник на живото същество. Живото същество може да забрави всичко, което е извършило в миналия или в сегашния си живот, но човек трябва да знае, че в материалното тяло, което може да бъде сравнено с дърво, се намират две птици: индивидуалната душа и Парама̄тма̄, Върховната Душа. Едната от тях, живото същество, кълве от плодовете на дървото, докато Върховното същество наблюдава дейностите ѝ. Така аспектът Парама̄тма̄, Върховната Душа, наистина става свидетел на всички дейности на живото същество и само по нейната воля живото същество може да забрави или да си спомни това, което е извършило в миналото. И така, Богът е всепроникващият безличностен Брахман и локализираната във всяко сърце Парама̄тма̄. Той познава съвършено миналото, настоящето и бъдещето и нищо не може да му убегне. Преданите знаят тази истина, затова честно изпълняват задълженията си, без да се грижат твърде много за възнаграждението, което ще получат. Освен това човек не може да прецени поведението на Бога чрез разсъждения или с помощта на светска образованост. Защо на едни изпраща трудности, а на други не? Той е върховният познавач на ведическото знание и затова е истинският веда̄нтист. В същото време Той е и съставителят на Веда̄нта. Всички зависят от него и всички му служат посвоему. Когато живото същество е обусловено, то служи, принуждавано от материалната енергия, а когато е освободено, духовната природа му помага да отдава на Бога доброволно служене. Действията на Бога са лишени от замърсявания и непоследователност. Те всички се извършват в Абсолютната Истина. Бхӣш̣мадева правилно оценил непостижимите действия на Бога. Следователно може да се каже, че страданията на представителите на религията и на Земята, които стояли пред Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, били замислени предварително, за да докажат, че Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит е съвършен управник, защото знаел как да защитава кравите (Земята) и бра̄хман̣ите (религиозните принципи) – двата стълба на духовното усъвършенстване. Всички се намират изцяло под властта на Бога. Всеки път, когато Той пожелае някой да направи нещо, Той постъпва безпогрешно. По такъв начин Богът подложил на изпитание величието на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит. Сега нека видим как проницателният ум на царя му помогнал да намери изход от това положение.