Шрӣмад Бха̄гаватам 1.17.19

Както се каза по-горе, философи като Джаимини и последователите му твърдят, че главната причина за щастието и за всички страдания са плодоносните дейности и че дори и да съществува по-висша власт, някакъв свръхестествено могъщ Бог или богове, Той или те също се намират под властта на плодоносните дейности, защото осигуряват резултатите на дейностите в зависимост от самите дейности. Тези философи твърдят, че дейността не е независима, защото трябва да има някой, който да я извършва. Следователно вършителят сам е причина за щастието или нещастието си. В Бхагавад-гӣта̄ (6.5) също се утвърждава, че като освободи ума си от материалните привързаности, човек може да се освободи от страданията в материалните окови. Затова той не трябва да се оплита в мрежите на материята заради материалните си привързаности. И така, собственият ни ум ни е приятел или враг в материалното ни щастие или нещастие.

Последователите на са̄н̇кхя философията, които са атеисти и материалисти, стигат до заключението, че причина на всички причини е материалната природа. Според тях съединяването на материалните елементи е причината за материалното щастие и нещастие, а разпадането на материята на съставните ѝ части води до освобождение от всички материални страдания. Гаутама и Кан̣а̄да смятат, че причина за всичко е съединението на атомите, а имперсоналистите, по-специално Аш̣т̣а̄вакра, твърдят, че причината на всички причини е духовното сияние Брахман. Но в Бхагавад-гӣта̄ самият Бог провъзгласява, че Той е източникът на безличностния Брахман, затова Той, Божествената Личност, е изначалната причина на всички причини. В Брахма сам̇хита̄ също се казва, че Бог Кр̣ш̣н̣а е върховната причина на всички причини.