Шрӣмад Бха̄гаватам 1.17.18

По света има много философи теоретици, които излагат собствени теории за причината и следствието, и особено за причината за страданията и последствията им за различните живи същества. Има шест велики философи: Кан̣а̄да – основоположникът на философията вайшеш̣ика, Гаутама – създателят на логиката, Патан̃джали – основоположникът на мистичната йога, Капила – основоположникът на философията са̄н̇кхя, Джаимини – основоположникът на карма-мӣма̄м̇са̄ и Вя̄садева – основоположникът на веда̄нта-даршана.

Бикът, олицетворението на религията, и кравата, олицетворението на Земята, знаели добре, че непосредствената причина за страданията им е олицетворението на Кали, но освен това, като предани на Бога, те знаели, че без разрешението на Бога никой не може да им причини зло. Според Падма Пура̄н̣а сегашните ни беди се дължат на това, че греховете, които някога сме посели, вече дават плодове. Но отдаването на чисто предано служене постепенно може да унищожи дори семената на тези отдавна извършени грехове. Затова дори ако преданите знаят кой им е причинил зло, те не го обвиняват за страданията си. Те приемат, че злосторниците са били принудени да действат по този начин от някаква косвена причина, затова търпеливо понасят страданията и мислят, че Богът им изпраща нищожна част от неприятностите, които са заслужили, иначе биха страдали много повече.

Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит искал двамата да свидетелстват срещу непосредствения виновник, но те отказали да го назоват по посочените вече причини. Теоретизиращите философи обаче не признават волята на Бога; те се опитват да открият по свой собствен път причината за страданията, както ще бъде изяснено в следващите стихове. Според Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ те самите са объркани и затова не могат да разберат, че върховната причина на всички причини е Върховният Бог, Божествената Личност.