Sloka 10-11
ТЕКСТОВЕ 10 – 11
Verš
Текст
trasyante sādhvy asādhubhiḥ
tasya mattasya naśyanti
kīrtir āyur bhago gatiḥ
трасянте са̄дхвй аса̄дхубхих̣
тася маттася нашянти
кӣртир а̄юр бхаго гатих̣
hy ārtānām ārti-nigrahaḥ
ata enaṁ vadhiṣyāmi
bhūta-druham asattamam
хй а̄рта̄на̄м а̄рти-ниграхах̣
ата енам̇ вадхиш̣я̄ми
бхӯта-друхам асаттамам
Synonyma
Дума по дума
yasya — ten, jehož; rāṣṭre — ve státě; prajāḥ — živé bytosti; sarvāḥ — všechny do jedné; trasyante — hrozí se; sādhvi — ó ctnostný; asādhubhiḥ — lotry; tasya — jeho; mattasya — iluzí podmíněného; naśyanti — ničí; kīrtiḥ — proslulost; āyuḥ — délka života; bhagaḥ — štěstí; gatiḥ — dobré zrození; eṣaḥ — to jsou; rājñām — králů; paraḥ — svrchované; dharmaḥ — zaměstnání; hi — jistě; ārtānām — trpících; ārti — utrpení; nigrahaḥ — zmírňující; ataḥ — proto; enam — tohoto člověka; vadhiṣyāmi — zabiji; bhūta-druham — který se bouří proti jiným živým bytostem; asat-tamam — podlého.
яся – този, чиито; ра̄ш̣т̣ре – в държавата; праджа̄х̣ – живите същества; сарва̄х̣ – всички до един; трасянте – са измъчвани; са̄дхви – о, добродетелно създание; аса̄дхубхих̣ – от злодеите; тася – неговите; маттася – на заблудения; нашянти – изчезва; кӣртих̣ – слава; а̄юх̣ – продължителност на живота; бхагах̣ – щастие; гатих̣ – добро следващо раждане; еш̣ах̣ – това са; ра̄гя̄м – на царете; парах̣ – по-висш; дхармах̣ – занимание; хи – несъмнено; а̄рта̄на̄м – на страдащите; а̄рти – страдания; ниграхах̣ – покорявайки; атах̣ – следователно; енам – този човек; вадхиш̣я̄ми – ще убия; бхӯта-друхам – опълчил се срещу другите живи същества; асат-тамам – най-долният.
Překlad
Превод
Ó ctnostný, královo dobré jméno, délka života a jeho dobré zrození zanikají, když lotři v jeho království jsou postrachem všech živých bytostí. Prvořadou povinností krále je zmírnit utrpení soužených. Proto musím zabít tohoto podlého člověka, protože se dopouští násilí na jiných živých bytostech.
О, добродетелно създание, царят загубва доброто си име, дълголетието си и щастливото си следващо раждане, ако злодеи измъчват живите същества в царството му. Пръв дълг на царя е да облекчава мъките на страдащите. Затова аз трябва да убия този най-низш представител на човешкия род заради жестокостта му към другите живи същества.
Význam
Пояснение
Jakmile nějaké divoké šelmy způsobí ve vesnici nebo ve městě nepokoje, policie nebo někdo jiný musí zasáhnout a zabít je. Stejně tak je povinností vlády ihned zabít všechny špatné společenské živly jako jsou zloději, bandité a vrazi. Stejný trest náleží také těm, kteří zabíjejí zvířata, neboť zvířata ve státě jsou také prajā. Prajā znamená ten, kdo se ve státě narodil, což zahrnuje lidi i zvířata. Každá živá bytost, která se narodí ve státě, má nedotknutelné právo žít pod ochranou krále. Zvířata v džungli jsou také podřízena králi a mají také právo žít. Což potom říci o domácích zvířatech jako jsou býci a krávy.
Когато диви животни сеят смут по селата или градовете, полицията или някой друг взема мерки да ги убие. По същия начин правителството е длъжно да убива на място всички вредители в обществото – крадци, убийци и злодеи. Същото наказание заслужават и убийците на животни, защото животните в държавата също се числят към праджа̄. Праджа̄ означава „тези, които са се родили в дадена страна“ и в това число влизат както хората, така и животните. Всяко живо същество, което се е родило в страната, има естественото право на живот под закрилата на царя. Животните в джунглата също са подчинени на царя и също имат правото да живеят, а с още по-голяма сила това се отнася до домашните животни, каквито са кравите и биковете.
Každá živá bytost, která ohrožuje jiné živé bytosti, je nanejvýš podlá a král má takový rušivý živel okamžitě zabít. Stejně jako je divoké zvíře způsobující nepokoje zabito, tak i každý člověk, který zbytečně zabíjí nebo ohrožuje zvířata v džungli nebo kdekoliv jinde, musí být ihned potrestán. Podle zákona Nejvyššího Pána jsou všechny živé bytosti v jakékoliv podobě synové Pána a nikdo nemá právo zabíjet jiné zvíře, pokud mu to nenařizují přírodní zákony. Tygr může zabít nižší zvíře pro svoji obživu, ale člověk nemůže zabíjet zvířata pro obživu. To je zákon Boha, který stvořil toto pravidlo, že jedna živá bytost je potravou jiné živé bytosti. I vegetariáni žijí z toho, že jedí jiné živé bytosti. Zákon je tedy takový, že každý se má živit pouze určitými živými bytostmi, jak určuje zákon Boha. Īśopaniṣad nařizuje, aby každý žil podle pokynů Pána a neřídil se jen podle své vůle. Člověk může žít z mnoha druhů obilí, luštěnin, ovoce a mléka, jak určil Bůh, a s výjimkou zvláštních případů nepotřebuje živočišnou potravu.
Всяко живо същество, което измъчва другите живи същества и им създава тревоги, е долна и низка твар, която царят веднага трябва да убие. Както убиват дивите животни, когато създават безпокойства, така всеки, който безсмислено убива или измъчва обитателите на джунглата или другите животни, веднага трябва да бъде наказан. Според законите на Върховния Бог всички живи същества са синове на Бога, независимо от формата, която са приели, и никой няма право да убива животно, ако това противоречи на природните закони. Тигърът има право да убие някое по-низше животно, за да се нахрани, но хората не могат да правят това. Такава е волята на Бога, който е постановил, че за да преживее, едно живо същество трябва да се храни с друго. Вегетарианците също живеят, като се хранят с други живи същества. И така, законът гласи, че човек трябва да живее, като се храни само с тези живи същества, които са отредени за него по волята на Бога. Според Ӣшопаниш̣ад човек трябва да живее според указанията на Бога, а не според прищевките си. Човек може да се изхранва с различните видове зърнени култури, плодове и мляко, дадени му от Бога, и с изключение на някои специални случаи, не се нуждае от животинска храна.
Král či panovník se pod vlivem iluze sice někdy vydává za velikého filozofa a vzdělaného učence, ale zároveň povoluje ve svém státě jatka, přičemž neví, že mučením ubohých zvířat si razí cestu do pekla. Panovníci a představitelé výkonné moci musí vždy střežit bezpečnost občanů (prajā), lidí i zvířat, a zjišťovat, zda nějakou živou bytost někde někdo netrýzní. Jak ukázal Mahārāja Parīkṣit, živá bytost, která se toho dopustí, musí být okamžitě dopadena a ztrestána smrtí.
Заблуденият цар или държавен глава, макар и понякога да се представя за велик философ и голям учен, разрешава в държавата да се отварят кланици, без да знае, че с насилието над бедните животни разчиства пътя си към ада. Водачът на правителството винаги трябва да се грижи за безопасността на праджите – независимо дали са хора или животни – и да следи дали някъде някое живо същество не измъчва друго. Тези, които издевателстват над другите, трябва веднага да бъдат задържани и изпращани в царството на смъртта, както в дадения случай показва Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит.
Lidová vláda, neboli vláda představitelů lidu by neměla dovolovat zabíjení nevinných zvířat jenom za základě nějakého rozhodnutí pošetilých vládních představitelů. Vláda musí znát zákony Boha, které jsou zaznamenány ve zjevených písmech. Mahārāja Parīkṣit zde uvádí, že podle Božích zákonů ohrožuje nezodpovědný král nebo panovník své dobré jméno, délku života, moc a sílu a nakonec svůj pokrok k lepšímu životu a spasení po smrti. Takoví pošetilí lidé ani nevěří v existenci příštího života.
Народното правителство, т.е. правителството, избирано от народа, не трябва да позволява да бъдат убивани невинни животни заради прищевките на глупави правителствени чиновници. Управляващите трябва да познават Божиите закони, изложени в свещените писания. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит казва, че според тези закони безотговорният цар или правителствен глава рискува да загуби доброто си име, дълголетието си, силата си и накрая възможността да се издигне до по-добър живот, да постигне освобождение след смъртта си. Той е толкова глупав, че дори не вярва, че животът продължава и след смъртта.
Když píšeme komentář k tomuto verši, máme před očima výrok jednoho velkého moderního politika, který nedávno zemřel a zanechal svoji vůli, která zřetelně odhaluje jeho neznalost Božích zákonů, o kterých se zmiňuje Mahārāja Parīkṣit. Tento politik byl tak nevědomý, že napsal: “Nevěřím v žádné takové obřady a podrobovat se jim byť jen jako formalitě by bylo pokrytectvím a pokusem klamat sebe i ostatní... Nemám v tomto směru žádný náboženský sentiment.”
Сега, когато пиша коментара върху тези стихове, пред очите ми е изявлението на един от известните съвременни политици, починал наскоро, който в завещанието си показва невежеството си по отношение на законите на Бога, за които говори Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит. Тези закони са били дотолкова непознати на въпросния политик, че той е могъл да напише: „Не вярвам в никакви подобни церемонии и да им се подчиня, дори и само формално, би било лицемерие и опит да заблудя както другите, така и себе си… Не изпитвам никакви религиозни чувства“.
Když srovnáme tyto výroky velkého politika moderního věku s výroky Mahārāje Parīkṣita, uvidíme propastný rozdíl. Mahārāja Parīkṣit byl zbožný podle zákonů písem, zatímco moderní politik se řídí podle svého přesvědčení a sentimentu. Každý velký člověk hmotného světa je konec konců podmíněná duše. Ruce a nohy mu svazují provazy hmotné přírody, a přesto si tato pošetilá podmíněná duše myslí, že je svobodná a může jednat podle svých vrtošivých nálad. Závěrem bychom tedy chtěli říci, že lidé v dobách Mahārāje Parīkṣita byli šťastní a zvířatům se dostávalo náležité ochrany, protože představitelé výkonné moci nejednali náladově a byli si vědomi Božího zákona. Pošetilí nevěřící tvorové se snaží popřít existenci Pána a prohlašují se za sekulární i za cenu nesmírně hodnotného lidského života. Lidský život je obzvláště určený pro poznání vědy o Bohu, ale pošetilá stvoření, zvláště v tomto věku Kali, rozvíjejí namísto vědeckého poznávání Boha propagandu proti náboženské víře i proti existenci Boha, přestože jsou stále spoutána Božími zákony v podobě zrození, smrti, stáří a nemoci.
Като съпоставим думите на този „велик“ политик от съвременната епоха с думите на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, ще открием огромната разлика. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит бил благочестив цар, който следвал законите на писанията, докато съвременните политици се ръководят от собствените си убеждения и настроения. В крайна сметка всеки велик човек в материалния свят е обусловена душа. Овързан от главата до петите от въжетата на материалната природа, въпреки това той, обусловената душа, глупаво мисли, че е свободен и може да действа както сам пожелае. И така, налага се изводът, че по времето на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит хората били щастливи и животните били надеждно защитени, защото този, който управлявал държавата, не действал своеволно и добре познавал Божиите закони. Глупавите безверни създания се опитват да отхвърлят съществуването на Бога и заявяват, че не принадлежат към никоя религия, плащайки за това с безценния си човешки живот. Човешкият живот е предназначен специално за овладяване науката за Бога. Но вместо да се посветят на тази наука, глупавите създания от епохата на Кали се обявяват срещу религията и съществуването на Бога, макар че вечно са обвързани от Божиите закони, проявяващи се под формата на раждане, смърт, старост и болести.