ГЛАВА ДЕСЕТА
Разговорът на Джад̣а Бхарата и Маха̄ра̄джа Рахӯган̣а
В тази глава Бхарата Маха̄ра̄джа, вече Джад̣а Бхарата, среща цар Рахӯган̣а, владетел на държавите Синдху и Саувӣра. Царят накарал Джад̣а Бхарата да носи паланкина му и го смъмрил, защото не си вършел работата, както трябва. Главният носач трябвало да намери още някого за паланкина и избрал Джад̣а Бхарата като най-подходящ. Принуден да носи паланкина, той не се възпротивил на надменната заповед и смирено се подчинил. По време на носенето много внимавал да не настъпва мравките по пътя; спирал, щом видел някоя мравка, и я изчаквал да мине. Естествено, не успявал да върви в крак с другите носачи. Ядосан, царят го наругал с обидни думи, но той, напълно освободен от телесната представа, не казал нищо и продължил да носи паланкина както преди. Тогава царят го заплашил със сурово наказание и Джад̣а Бхарата за пръв път проговорил. Той изразил удивлението си от недостойните слова на царя и му дал наставления, които пробудили истинското му знание. Царят се опомнил и разбрал, че е оскърбил велик светец. Започнал да му се моли с цялото си смирение и уважение. Поискал Джад̣а Бхарата да обясни дълбокия смисъл на философската си проповед и искрено го помолил за прошка. Царят сам признал, че онзи, който оскърби лотосовите нозе на чист предан, ще бъде наказан с тризъбеца на Шива.
ТЕКСТ 1: Шукадева Госва̄мӣ продължи: Скъпи царю, по това време цар Рахӯган̣а, владетелят на държавите Синдху и Саувӣра, пътуваше към Капила̄шрама. Когато стигнаха до брега на река Икш̣уматӣ, главните носачи на царя трябваше да намерят още един носач. Те започнаха да търсят подходящ човек и случайно попаднаха на Джад̣а Бхарата. Прецениха, че той е млад, силен, със здрави ръце и крака и ще може да носи тежък товар също като кравите и магаретата. И макар великата душа Джад̣а Бхарата да бе непригоден за такава работа, те безцеремонно му заповядаха да носи паланкина.
ТЕКСТ 2: В стремежа си да не извърши насилие Джад̣а Бхарата носеше паланкина много лошо. Преди всяка крачка той оглеждаше земята на метър пред себе си, за да не настъпи някоя мравка. По този начин не успяваше да върви в крак с останалите носачи и клатеше паланкина. Цар Рахӯган̣а подвикна на носачите: „Защо клатите паланкина? Носете го внимателно!“.
ТЕКСТ 3: Когато носачите на паланкина чуха заплашителните слова на Маха̄ра̄джа Рахӯган̣а, те много се изплашиха да не ги накаже и отвърнаха следното.
ТЕКСТ 4: О, господарю наш, недей да мислиш, че си вършим работата безотговорно. Старателно носим паланкина така, както ти желаеш, но човекът, който отскоро се присъедини към нас, не е достатъчно бърз. Затова не можем да носим паланкина заедно с него.
ТЕКСТ 5: Цар Рахӯган̣а добре разбра оправданията на носачите, които се бояха от наказание. Разбра също, че заради грешката на един човек те не можеха да носят паланкина, както трябва. След като ги изслуша, той леко се разгневи, макар че имаше много опит и бе изучил политическата наука. Гневът му се дължеше на неговата властна царска натура. Умът му бе завладян от гун̣ата на страстта и затова той каза следното на Джад̣а Бхарата, чието духовно сияние едва се виждаше като тлеещ огън, покрит с пепел.
ТЕКСТ 6: Цар Рахӯган̣а каза на Джад̣а Бхарата: Скъпи братко, виж каква беда те сполетя. Изглеждаш много уморен, защото носиш паланкина самичък, без ничия помощ, дълго време и на голямо разстояние. Освен това старостта те мъчи. Приятелю мой, виждам, че не си много здрав и силен. Не те ли слушат останалите носачи?
Така царят смъмри Джад̣а Бхарата със саркастичните си слова, но той не гледаше на случващото се от позицията на тялото. Беше постигнал духовната си същност и знаеше, че не е материално тяло; че не беше дебел, слаб или мършав и че нямаше нищо общо с материалната обвивка, изградена от пет груби и три фини елемента. Нямаше нищо общо с материалното тяло и неговите две ръце и два крака. С други думи, напълно бе осъзнал духовната си същност (ахам̇ брахма̄сми). Саркастичните забележки на царя не го засягаха. Без да каже нито дума, той продължи да носи паланкина както преди.
Така царят смъмри Джад̣а Бхарата със саркастичните си слова, но той не гледаше на случващото се от позицията на тялото. Беше постигнал духовната си същност и знаеше, че не е материално тяло; че не беше дебел, слаб или мършав и че нямаше нищо общо с материалната обвивка, изградена от пет груби и три фини елемента. Нямаше нищо общо с материалното тяло и неговите две ръце и два крака. С други думи, напълно бе осъзнал духовната си същност (ахам̇ брахма̄сми). Саркастичните забележки на царя не го засягаха. Без да каже нито дума, той продължи да носи паланкина както преди.
ТЕКСТ 7: След малко царят видя, че носачите му отново клатят паланкина, избухна гневно и извика: Негоднико, какво правиш? Нима си мъртвец в живо тяло? Не знаеш ли, че аз съм твоят господар? Ти не ме почиташ и не изпълняваш заповедта ми. Заради твоето непокорство ще те накажа така, както повелителят на смъртта Ямара̄джа наказва грешниците. Сега ще те излекувам, ще те накарам да дойдеш на себе си и да работиш, както трябва.
ТЕКСТ 8: Под влияние на телесната представа и на материалните гун̣и страст и невежество, цар Рахӯган̣а се мислеше за велик владетел. В заслепението си той се нахвърли върху Джад̣а Бхарата с незаслужени, безсмислени обиди. Джад̣а Бхарата бе велик предан и любима обител на Върховната Божествена Личност. Макар да си въобразяваше, че е много учен, царят не знаеше нищо за позицията на извисения предан, установен в предано служене, нито имаше представа за отличителните му черти. Джад̣а Бхарата бе жилище на Върховния и винаги носеше в сърцето си образа на Бога. Далеч от всякакво телесно схващане, той се отнасяше приятелски към всички живи същества. Затова само се усмихна и каза следното.
ТЕКСТ 9: Великият бра̄хман̣а Джад̣а Бхарата каза: Скъпи героични царю, твоите язвителни думи са самата истина. Те не са просто упрек, тъй като тялото е истинският носач. Товарът, носен от тялото, не ми принадлежи: аз съм душа, моята същност е духовна. В казаното от теб няма противоречие, защото аз не съм тялото. Не аз, а то носи паланкина. Прав си, че не се старая достатъчно, но аз нямам нищо общо с това тяло. Думите ти, че не съм здрав и силен, разкриват непознаване на разликата между тяло и душа. Тялото може да е дебело или слабо, но нито един образован човек няма да използва такива определения за душата. Като душа аз не съм нито дебел, нито слаб и с право казваш, че не съм много силен. Освен това, ако аз бях предприел това пътуване и вървях по този път, щях да си имам много неприятности, но понеже те засягат не мен, а тялото ми, няма никаква неприятност.
ТЕКСТ 10: Дебелина, слабост, телесни и психически страдания, жажда, глад, страх, несъгласие, желания за материално щастие, старост, сън, привързаност към материални притежания, гняв, скръб, илюзия и отъждествяване на тялото с аза – всички те са различни видове материални обвивки на душата. Човекът под влияние на материалните телесни схващания е погълнат от тези неща, но аз съм ги преодолял. Затова не съм нито дебел, нито слаб, нито каквото и да било друго от нещата, които изброи.
ТЕКСТ 11: Скъпи царю, ти несправедливо ме нарече мъртвец в живо тяло. Бих казал само, че това се случва навсякъде, защото всичко материално има начало и край. Що се отнася до представата ти, че си цар и мой господар, който може да ми заповядва, тя също не е вярна, защото това положение е временно. Днес ти си цар и аз съм твой слуга, но утре ситуацията може да се промени и ти да станеш мой слуга, а аз твой господар. Това са временни обстоятелства, създадени от провидението.
ТЕКСТ 12: Скъпи царю, ако все още мислиш, че си мой господар, а аз съм твой слуга, заповядай ми нещо и аз ще ти се подчиня. Но аз бих казал, че различията между нас са временни, наложени от установените традиции. Не виждам никаква друга причина. В такъв случай кой е господарят и кой е слугата? Всеки е притиснат от законите на материалната природа; така че никой не е господар и никой не е слуга. Но все пак, ако мислиш, че ти си господарят, а аз съм слугата, ще се съглася. Моля те, заповядай ми. Какво искаш да направя за теб?
ТЕКСТ 13: Скъпи царю, ти ми каза: „Негоднико, нямаш капка разум и си истински невменяем! Но аз хубаво ще те накажа и ще се опомниш“. Бих казал, че макар да приличам на глухоням идиот, аз съм себеосъзната личност. Какво ще спечелиш, като ме накажеш? Ако оценката ти е вярна и аз наистина съм луд, наказанието е безсмислено, както е безсмислено да подкарваш с камшик умрял кон. Не можеш да излекуваш безумеца с наказания.
ТЕКСТ 14: Шукадева Госва̄мӣ каза: О, Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, когато цар Рахӯган̣а се скара с груби думи на издигнатия предан Джад̣а Бхарата, този умиротворен, свят човек търпеливо го изслуша и му отговори подобаващо. Невежеството се дължи на телесната представа, а Джад̣а Бхарата бе напълно освободен от нея. Поради присъщото си смирение той не се мислеше за велик предан и се съгласи да изстрада последиците от предишната си карма. Разсъждаваше като обикновен човек и смяташе, че като носи паланкина, унищожава въздействията от миналите си лоши дела. Затова продължи да го носи както преди.
ТЕКСТ 15: Шукадева Госва̄мӣ продължи разказа си: О, най-велики потомъко на династията Па̄н̣д̣у (Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит), царят на държавите Синдху и Саувӣра (Маха̄ра̄джа Рахӯган̣а) дълбоко вярваше в беседите за Абсолютната Истина. Затова разбра добре философското изложение на Джад̣а Бхарата, което е потвърдено от всички писания за мистична йога и разхлабва възела в сърцето. Така той се освободи от материалната представа за царската си личност. Бързо слезе от паланкина и падна по очи в лотосовите нозе на великия бра̄хман̣а Джад̣а Бхарата, за да му се извини за нанесените обиди. След това каза следното.
ТЕКСТ 16: Цар Рахӯган̣а каза: О, бра̄хман̣е, ти странстваш из света прикрит и непознат за другите. Кой си ти? Учен бра̄хман̣а или светец? Виждам, че носиш свещен шнур. Може би си велик, освободен светец като Датта̄трея и други именити мъдреци? Мога ли да попитам чий ученик си? Къде живееш? Какво те е довело тук? За наше добро ли си дошъл? Моля те, кажи ми кой си.
ТЕКСТ 17: Господарю мой, аз не се боя от мълнията на цар Индра, нито от острия змиевиден тризъбец на Шива. Не ме плаши наказанието на Ямара̄джа, повелителя на смъртта, нито огъня, палещото слънце, луната, вятъра или оръжията на Кувера. Но много ме е страх да не оскърбя бра̄хман̣а. Наистина се боя от това.
ТЕКСТ 18: О, достопочтени, явно могъществото на твоето велико духовно знание е скрито. Ти нямаш досег с материалното и напълно си погълнат от мисли за Върховния. Постигнал си неподозирани висини в духовното знание. Моля те, кажи ми защо тогава се скиташ като слабоумен? О, велики мъдрецо, думите ти не се отклоняват от принципите на йога, но аз не мога да ги разбера. Моля те, разтълкувай ги.
ТЕКСТ 19: За мен ти си най-великият господар на мистичното могъщество. Ти познаваш съвършено духовната наука. Най-издигнатият от всички мъдреци, ти си се появил за благото на цялото човечество. Дошъл си, за да ни дадеш духовно знание като личен представител на Капиладева, въплъщението на Бога и олицетворение на знанието. Затова те питам, о, духовни учителю, кое е най-сигурното убежище на този свят?
ТЕКСТ 20: Не е ли вярно, че си пряк представител на Капиладева, въплъщението на Върховната Божествена Личност? Държиш се като глухоням, за да наблюдаваш хората и да видиш кой е истински човек и кой – не. Затова ли странстваш по света? Аз съм много привързан към семейния живот и светските дела, сляп съм за духовното знание. Но сега съм дошъл при теб с молба за просветление. Как да напредвам духовно?
ТЕКСТ 21: Ти каза: „Работата не ме уморява“. Макар душата да се различава от тялото, очевидно умората, която носи физическият труд, е присъща на душата. Когато носиш паланкина, душата ти също се труди. Това е моето предположение. Освен това ти каза, че външните отношения между господаря и слугата не са истински. Това може да е така в осезаемия свят, но нещата от този осезаем свят определено си влияят едно на друго. Това е изпитано и проверено. Следователно материалните дейности са преходни, но не може да се каже, че са неистински.
ТЕКСТ 22: Цар Рахӯган̣а продължи: О, уважаеми, ти каза, че дебелина и слабост са обозначения само на тялото, а не на душата. Това не е вярно, защото болката и удоволствието също са обозначения, но са присъщи на душата. Когато сложиш съд с мляко и ориз на огъня, сгорещеното мляко предава топлината си на ориза. По същия начин болките и насладите на тялото се отразяват на сетивата, ума и душата. Душата не може да е напълно откъсната от тази обусловеност.
ТЕКСТ 23: Уважаеми, ти каза, че отношенията между царя и поданика или между господаря и слугата не са вечни, но дори да са временни, когато някой стане цар, той е длъжен да управлява своите поданици и да наказва нарушителите на закона. Наказанието на престъпниците предупреждава поданиците да спазват законите на държавата. Ти каза още, че да се наказва глухоням човек, е все едно да се дъвче сдъвканото или да се мели смляно зърно, тоест безполезно е. Но този, който изпълнява предписания си дълг според повелята на Върховния Бог намалява греховете си. Следователно дори задълженията да се изпълняват по принуда, това е добре, защото така се унищожават всички грехове.
ТЕКСТ 24: Казаното от теб ми изглежда много противоречиво. О, приятелю на страдащите, аз несправедливо те обидих. Бях заслепен от гордостта, че притежавам тяло на цар. Наистина съм виновен за постъпката си. Моля те, обърни към мен милостивия си поглед. Тогава бих могъл да се освободя от греха, който си навлякох с обидата към теб.
ТЕКСТ 25: О, господарю мой, ти си приятел на Бога, Върховната Личност, приятеля на живите същества. Затова се отнасяш справедливо към всички и си над телесната представа. Макар да те нараних с обидите си, знам, че нищо не губиш и не печелиш от тях. Твоята решителност е непоклатима, а аз те поругах. Дори да не отстъпвам на Шива по могъщество, скоро ще бъда погубен заради оскърблението в лотосовите нозе на ваиш̣н̣ава.