Шрӣмад Бха̄гаватам 5.10.14
Деванагари
श्रीशुक उवाच
एतावदनुवादपरिभाषया प्रत्युदीर्य मुनिवर उपशमशील उपरतानात्म्यनिमित्त उपभोगेन कर्मारब्धं व्यपनयन् राजयानमपि तथोवाह ॥ १४ ॥
एतावदनुवादपरिभाषया प्रत्युदीर्य मुनिवर उपशमशील उपरतानात्म्यनिमित्त उपभोगेन कर्मारब्धं व्यपनयन् राजयानमपि तथोवाह ॥ १४ ॥
Стих
шрӣ-шука ува̄ча
ета̄вад анува̄да-парибха̄ш̣ая̄ пратюдӣря муни-вара упашама-шӣла упарата̄на̄тмя-нимитта упабхогена карма̄рабдхам̇ вяпанаян ра̄джа-я̄нам апи татхова̄ха.
ета̄вад анува̄да-парибха̄ш̣ая̄ пратюдӣря муни-вара упашама-шӣла упарата̄на̄тмя-нимитта упабхогена карма̄рабдхам̇ вяпанаян ра̄джа-я̄нам апи татхова̄ха.
Дума по дума
шрӣ-шуках̣ ува̄ча — Шукадева Госва̄мӣ продължи да говори; ета̄ват — толкова много; анува̄да-парибха̄ш̣ая̄ — като повтори с обяснения думите на царя; пратюдӣря — даващ отговори; муни-варах̣ — великият мъдрец Джад̣а Бхарата; упашама-шӣлах̣ — който е благ и спокоен по природа; упарата — престана; ана̄тмя — неща, които нямат отношение към душата; нимиттах̣ — причината (невежеството) за отъждествяването с неща, които нямат отношение към душата; упабхогена — като приема последиците от своята карма; карма-а̄рабдхам — полученото резултатно действие; вяпанаян — преустановявайки; ра̄джа-я̄нам — паланкина на царя; апи — отново; татха̄ — както преди; ува̄ха — продължи да носи.
Превод
Шукадева Госва̄мӣ каза: О, Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, когато цар Рахӯган̣а се скара с груби думи на издигнатия предан Джад̣а Бхарата, този умиротворен, свят човек търпеливо го изслуша и му отговори подобаващо. Невежеството се дължи на телесната представа, а Джад̣а Бхарата бе напълно освободен от нея. Поради присъщото си смирение той не се мислеше за велик предан и се съгласи да изстрада последиците от предишната си карма. Разсъждаваше като обикновен човек и смяташе, че като носи паланкина, унищожава въздействията от миналите си лоши дела. Затова продължи да го носи както преди.
Пояснение
Издигнатият предан никога не се мисли за парамахам̇са, или освободена личност. Той е смирен слуга на Бога. Изпадне ли в беда, той е готов да изстрада последиците от миналия си живот и никога не обвинява Бога за тежкото положение, в което се намира. Това са характеристиките на издигнатия предан. Тат те 'нукампа̄м̇ сусамӣкш̣яма̄н̣ах̣. Преданият приема превратностите на съдбата като Божи дар. Не се гневи на своя господар и е доволен от отреденото му положение. Каквото и да се случи, той продължава да изпълнява задълженията си в преданото служене. Такава личност непременно ще се завърне у дома, при Бога. В Шрӣмад Бха̄гаватам (10.14.8) е казано:
тат те 'нукампа̄м̇ сусамӣкш̣ама̄н̣о
бхун̃джа̄на ева̄тма-кр̣там̇ випа̄кам
хр̣д-ва̄г-вапурбхир видадхан намас те
джӣвета йо мукти-паде са да̄я-бха̄к
бхун̃джа̄на ева̄тма-кр̣там̇ випа̄кам
хр̣д-ва̄г-вапурбхир видадхан намас те
джӣвета йо мукти-паде са да̄я-бха̄к
„О, Господи, този, който винаги се надява на безпричинната ти милост и продължава да търпи последиците от миналите си греховни дела, като ти се покланя с цялото смирение, на което е способен, несъмнено е достоен за освобождение, защото то е станало негово законно право“.