Skip to main content

Шрӣмад бха̄гаватам 5.10.15

Текст

са ча̄пи па̄н̣д̣авея синдху-саувӣра-патис таттва-джигя̄са̄я̄м̇ самяк-шраддхая̄дхикр̣та̄дхика̄рас тад дхр̣дая-грантхи-мочанам̇ двиджа-вача а̄шрутя баху-йога-грантха-самматам̇ тварая̄варухя шираса̄ па̄да-мӯлам упаср̣тах̣ кш̣ама̄паян вигата-нр̣па-дева-смая ува̄ча.

Дума по дума

сах̣ – той (Маха̄ра̄джа Рахӯган̣а); ча – също; апи – наистина; па̄н̣д̣авея – о, най-велики от династията Па̄н̣д̣у (Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит); синдху-саувӣра-патих̣ – царят на държавите Синдху и Саувӣра; таттва-джигя̄са̄я̄м – по отношение на въпросите за Абсолютната Истина; самяк-шраддхая̄ – с вяра, изразяваща се в пълна власт над сетивата и ума; адхикр̣та-адхика̄рах̣ – постигнал необходимите качества; тат – този; хр̣дая-грантхи – възелът на погрешните схващания в сърцето; мочанам – който премахва; двиджа-вачах̣ – думите на бра̄хман̣а (Джад̣а Бхарата); а̄шрутя – слушане; баху-йога-грантха-самматам – в съответствие с всички процеси на йога и писанията; тварая̄ – много бързо; аварухя – слизайки (от паланкина); шираса̄ – с главата си; па̄да-мӯлам – в лотосовите нозе; упаср̣тах̣ – падайки по очи, за да отдаде почитания; кш̣ама̄паян – получавайки опрощение за оскърбленията си; вигата-нр̣па-дева-смаях̣ – изоставяйки илюзорната царска гордост и желание за почести; ува̄ча – каза.

Превод

Шукадева Госва̄мӣ продължи разказа си: О, най-велики потомъко на династията Па̄н̣д̣у (Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит), царят на държавите Синдху и Саувӣра (Маха̄ра̄джа Рахӯган̣а) дълбоко вярваше в беседите за Абсолютната Истина. Затова разбра добре философското изложение на Джад̣а Бхарата, което е потвърдено от всички писания за мистична йога и разхлабва възела в сърцето. Така той се освободи от материалната представа за царската си личност. Бързо слезе от паланкина и падна по очи в лотосовите нозе на великия бра̄хман̣а Джад̣а Бхарата, за да му се извини за нанесените обиди. След това каза следното.

Пояснение

В Бхагавад-гӣта̄ (4.2) Бог Кр̣ш̣н̣а казва:

евам̇ парампара̄-пра̄птам
имам̇ ра̄джарш̣айо видух̣
са ка̄ленеха махата̄
його наш̣т̣ах̣ парантапа

„Така тази велика наука се предаваше по веригата на ученическата приемственост и достигна до всички святи царе. Но с течение на времето веригата беше прекъсната и това знание в първоначалния му вид беше загубено“.

Чрез ученическата приемственост царете били на равнището на великите светци (ра̄джа-р̣ш̣и). По-рано те познавали философията на живота и знаели как да обучат поданиците си, за да ги издигнат на същото равнище. С други думи, знаели как да ги освободят от плена на раждането и смъртта. Веднъж великият мъдрец Вишва̄митра отишъл при Маха̄ра̄джа Дашаратха, царя на Айодхя̄, с молба да изпрати в гората Бог Ра̄мачандра и Лакш̣ман̣а да убият един демон. Когато светецът влязъл в царския дворец, Маха̄ра̄джа Дашаратха го посрещнал с думите аихиш̣т̣ам̇ ят тат пунар джанма джая̄я. Той го попитал дали усилията му да победи кръговрата на раждането и смъртта се увенчават с успех. Цялата ведическа цивилизация се гради на този въпрос. Трябва да знаем как да победим повтарящите се раждане и смърт. Маха̄ра̄джа Рахӯган̣а също разбирал смисъла на живота и могъл да оцени житейската философия, която Джад̣а Бхарата му обяснил. Така е устроено ведическото общество. Големите учени, бра̄хман̣ите, святите личности и мъдреците, познаващи целта на Ведите, съветвали царете как да се грижат за населението и с тяхна помощ всички били щастливи. Всичко вървяло добре. Маха̄ра̄джа Рахӯган̣а разбирал ценността на човешкия живот. И се разкаял за обидите, нанесени на Джад̣а Бхарата. Слязъл от носилката и паднал в лотосовите му нозе с молба за прошка и надежда да научи още за смисъла на живота; това се нарича брахма джигя̄са̄ (запитване за Абсолютната Истина). Съвременните висши управници не познават смисъла на живота и когато святи личности се опитват да разпространяват ведическо знание, тези надменни лидери не само че не им се покланят смирено, но се опитват да попречат на духовните им дейности. Може да се каже, че древното монархическо управление прилича на рай, а съвременното управление е ад.