Skip to main content

ТЕКСТ 15

ТЕКСТ 15

Текст

Текст

са ча̄пи па̄н̣д̣авея синдху-саувӣра-патис таттва-джигя̄са̄я̄м̇ самяк-шраддхая̄дхикр̣та̄дхика̄рас тад дхр̣дая-грантхи-мочанам̇ двиджа-вача а̄шрутя баху-йога-грантха-самматам̇ тварая̄варухя шираса̄ па̄да-мӯлам упаср̣тах̣ кш̣ама̄паян вигата-нр̣па-дева-смая ува̄ча.
са ча̄пи па̄н̣д̣авейа синдху-саувӣра-патис таттва-джиджн̃а̄са̄йа̄м̇ самйак-ш́раддхайа̄дхикр̣та̄дхика̄рас тад дхр̣дайа-грантхи-мочанам̇ двиджа-вача а̄ш́рутйа баху-йога-грантха-самматам̇ тварайа̄варухйа ш́ираса̄ па̄да-мӯлам упаср̣тах̣ кшама̄пайан вигата-нр̣па-дева- смайа ува̄ча.

Дума по дума

Пословный перевод

сах̣ – той (Маха̄ра̄джа Рахӯган̣а); ча – също; апи – наистина; па̄н̣д̣авея – о, най-велики от династията Па̄н̣д̣у (Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит); синдху-саувӣра-патих̣ – царят на държавите Синдху и Саувӣра; таттва-джигя̄са̄я̄м – по отношение на въпросите за Абсолютната Истина; самяк-шраддхая̄ – с вяра, изразяваща се в пълна власт над сетивата и ума; адхикр̣та-адхика̄рах̣ – постигнал необходимите качества; тат – този; хр̣дая-грантхи – възелът на погрешните схващания в сърцето; мочанам – който премахва; двиджа-вачах̣ – думите на бра̄хман̣а (Джад̣а Бхарата); а̄шрутя – слушане; баху-йога-грантха-самматам – в съответствие с всички процеси на йога и писанията; тварая̄ – много бързо; аварухя – слизайки (от паланкина); шираса̄ – с главата си; па̄да-мӯлам – в лотосовите нозе; упаср̣тах̣ – падайки по очи, за да отдаде почитания; кш̣ама̄паян – получавайки опрощение за оскърбленията си; вигата-нр̣па-дева-смаях̣ – изоставяйки илюзорната царска гордост и желание за почести; ува̄ча – каза.

сах̣ — он (Махараджа Рахугана); ча — также; апи — поистине; па̄н̣д̣авейа — о лучший из потомков Панду (Махараджа Парикшит); синдху-саувӣра-патих̣ — правитель государств Синдху и Саувира; таттва-джиджн̃а̄са̄йа̄м — в метод философского поиска Абсолютной Истины; самйак-ш́раддхайа̄ — благодаря вере, проявлявшейся как способность владеть умом и чувствами; адхикр̣та-адхика̄рах̣ — который стал достойным; тат — то; хр̣дайа-грантхи — от узла заблуждений в сердце; мочанам — избавление; двиджа-вачах̣ — слова брахмана (Джады Бхараты); а̄ш́рутйа — услышав; баху-йога-грантха-самматам — соответствующие всем школам йоги и их писаниям; тварайа̄ — очень поспешно; аварухйа — спустившись (с паланкина); ш́ираса̄ — головой; па̄да-мӯлам — к лотосным стопам; упаср̣тах̣ — упавший ниц; кшама̄пайан — молящий о прощении за нанесенное оскорбление; вигата-нр̣па-дева-смайах̣ — отбросивший свою царскую гордыню и привычку к почестям; ува̄ча — сказал.

Превод

Перевод

Шукадева Госва̄мӣ продължи разказа си: О, най-велики потомъко на династията Па̄н̣д̣у (Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит), царят на държавите Синдху и Саувӣра (Маха̄ра̄джа Рахӯган̣а) дълбоко вярваше в беседите за Абсолютната Истина. Затова разбра добре философското изложение на Джад̣а Бхарата, което е потвърдено от всички писания за мистична йога и разхлабва възела в сърцето. Така той се освободи от материалната представа за царската си личност. Бързо слезе от паланкина и падна по очи в лотосовите нозе на великия бра̄хман̣а Джад̣а Бхарата, за да му се извини за нанесените обиди. След това каза следното.

Шукадева Госвами продолжал: О лучший из потомков рода Панду [Махараджа Парикшит], правитель государств Синдху и Саувира [Махараджа Рахугана] свято верил в метод философского поиска Абсолютной Истины. Поэтому, услышав от Джады Бхараты философское объяснение, которое соответствует всем трактатам по мистической йоге и помогает человеку развязать тугой узел в своем сердце, он избавился от материальных представлений о жизни. Не считая себя более царем, он немедля спустился с паланкина и распростерся перед Джадой Бхаратой, припав головой к его лотосным стопам в надежде, что великий брахман простит его за нанесенное оскорбление. Затем он заговорил.

Пояснение

Комментарий

В Бхагавад-гӣта̄ (4.2) Бог Кр̣ш̣н̣а казва:

В «Бхагавад-гите» (4.2) Господь Кришна говорит:

евам̇ парампара̄-пра̄птам
имам̇ ра̄джарш̣айо видух̣
са ка̄ленеха махата̄
його наш̣т̣ах̣ парантапа
эвам̇ парампара̄-пра̄птам
имам̇ ра̄джаршайо видух̣
са ка̄ленеха махата̄
його нашт̣ах̣ парантапа

„Така тази велика наука се предаваше по веригата на ученическата приемственост и достигна до всички святи царе. Но с течение на времето веригата беше прекъсната и това знание в първоначалния му вид беше загубено“.

«Эта высшая наука передавалась от учителя к ученику, и так постигали ее праведные цари прошлого. Однако со временем цепь духовных учителей оборвалась, и теперь это знание кажется утраченным».

Чрез ученическата приемственост царете били на равнището на великите светци (ра̄джа-р̣ш̣и). По-рано те познавали философията на живота и знаели как да обучат поданиците си, за да ги издигнат на същото равнище. С други думи, знаели как да ги освободят от плена на раждането и смъртта. Веднъж великият мъдрец Вишва̄митра отишъл при Маха̄ра̄джа Дашаратха, царя на Айодхя̄, с молба да изпрати в гората Бог Ра̄мачандра и Лакш̣ман̣а да убият един демон. Когато светецът влязъл в царския дворец, Маха̄ра̄джа Дашаратха го посрещнал с думите аихиш̣т̣ам̇ ят тат пунар джанма джая̄я. Той го попитал дали усилията му да победи кръговрата на раждането и смъртта се увенчават с успех. Цялата ведическа цивилизация се гради на този въпрос. Трябва да знаем как да победим повтарящите се раждане и смърт. Маха̄ра̄джа Рахӯган̣а също разбирал смисъла на живота и могъл да оцени житейската философия, която Джад̣а Бхарата му обяснил. Така е устроено ведическото общество. Големите учени, бра̄хман̣ите, святите личности и мъдреците, познаващи целта на Ведите, съветвали царете как да се грижат за населението и с тяхна помощ всички били щастливи. Всичко вървяло добре. Маха̄ра̄джа Рахӯган̣а разбирал ценността на човешкия живот. И се разкаял за обидите, нанесени на Джад̣а Бхарата. Слязъл от носилката и паднал в лотосовите му нозе с молба за прошка и надежда да научи още за смисъла на живота; това се нарича брахма джигя̄са̄ (запитване за Абсолютната Истина). Съвременните висши управници не познават смисъла на живота и когато святи личности се опитват да разпространяват ведическо знание, тези надменни лидери не само че не им се покланят смирено, но се опитват да попречат на духовните им дейности. Може да се каже, че древното монархическо управление прилича на рай, а съвременното управление е ад.

Получая духовное знание от гуру, стоящего в цепи духовных учителей, цари достигали того же уровня, что и великие святые; таких царей называли раджа-риши. В былые времена правители понимали, в чем истинная цель жизни, и знали, как привить это понимание своим подданным. Иначе говоря, они были способны вызволить своих подданных из круговорота рождения и смерти. Однажды к правителю Айодхьи, Махарадже Дашаратхе, пришел великий мудрец Вишвамитра. Он хотел забрать с собой сыновей царя, Господа Рамачандру и Лакшману, чтобы Они пошли в лес и убили там одного демона. И когда Вишвамитра вошел в царский дворец, Махараджа Дашаратха, оказывая святому подобающий прием, спросил его: аихишт̣ам̇ йат тат пунар-джанма-джайа̄йа — «Увенчались ли успехом твои попытки сбросить путы рождения и смерти?» Именно в этом состояла цель жизни каждого в ведическом обществе — вырваться из круговорота рождения и смерти. Махарадже Рахугане тоже была известна высшая цель жизни, и когда он услышал слова Джады Бхараты, то сразу понял: вот истинная философия. Такие отношения правителей и брахманов лежали в основе всего ведического общества. Ученые брахманы, святые и мудрецы прекрасно знали суть ведических наставлений и объясняли правителям, как лучше всего заботиться о подданных. А правители, в свою очередь, прислушивались к словам мудрецов, и это помогало им успешно справляться с государственными делами и приносило всем их подданным огромную пользу. Махараджа Рахугана ясно сознавал ценность человеческой жизни, поэтому он тут же раскаялся в том, что оскорбил Джаду Бхарату, и, спустившись с паланкина, упал к его лотосным стопам. Царь очень хотел, чтобы Джада Бхарата простил его и более подробно рассказал о высшей цели жизни, которая называется брахма-джигьяса («поиск Абсолютной Истины»). Современным правителям неведома истинная цель жизни, поэтому, когда святые люди начинают широко распространять ведическое знание, так называемые должностные лица, вместо того чтобы выражать проповедникам почтение, пытаются чинить им препятствия. В ведические времена, когда миром правили великие цари, люди жили как в раю, при нынешних же правителях жизнь на земле превратилась в ад.