Шрӣмад Бха̄гаватам 5.10.12
Деванагари
विशेषबुद्धेर्विवरं मनाक् च
पश्याम यन्न व्यवहारतोऽन्यत् ।
क ईश्वरस्तत्र किमीशितव्यं
तथापि राजन् करवाम किं ते ॥ १२ ॥
पश्याम यन्न व्यवहारतोऽन्यत् ।
क ईश्वरस्तत्र किमीशितव्यं
तथापि राजन् करवाम किं ते ॥ १२ ॥
Стих
вишеш̣а-буддхер виварам̇ мана̄к ча
пашя̄ма ян на вяваха̄рато 'нят
ка ӣшварас татра ким ӣшитавям̇
татха̄пи ра̄джан карава̄ма ким̇ те
пашя̄ма ян на вяваха̄рато 'нят
ка ӣшварас татра ким ӣшитавям̇
татха̄пи ра̄джан карава̄ма ким̇ те
Дума по дума
вишеш̣а-буддхех̣ — от разбирането за разликата между господаря и слугата; виварам — възможност; мана̄к — малко; ча — също; пашя̄мах̣ — виждам; ят — което; на — не; вяваха̄ратах̣ — от временната употреба или традиции; анят — друг; ках̣ — който; ӣшварах̣ — господар; татра — в този; ким — кой; ӣшитавям — трябва да бъде контролиран; татха̄пи — въпреки това; ра̄джан — о, царю (ако все още мислиш, че ти си господарят, а аз съм слугата); карава̄ма — мога да направя; ким — какво; те — за теб.
Превод
Скъпи царю, ако все още мислиш, че си мой господар, а аз съм твой слуга, заповядай ми нещо и аз ще ти се подчиня. Но аз бих казал, че различията между нас са временни, наложени от установените традиции. Не виждам никаква друга причина. В такъв случай кой е господарят и кой е слугата? Всеки е притиснат от законите на материалната природа; така че никой не е господар и никой не е слуга. Но все пак, ако мислиш, че ти си господарят, а аз съм слугата, ще се съглася. Моля те, заповядай ми. Какво искаш да направя за теб?
Пояснение
В Шрӣмад Бха̄гаватам е казано: ахам̇ мамети. Човек си мисли: „Аз съм това тяло и от негова гледна точка този е мой господар, онзи е мой слуга, тя ми е съпруга, а той ми е син“. Всички тези схващания са временни поради неизбежната смяна на тялото и законите на материалната природа. Ние сме събрани като сламки, носени по вълните на океана; сламки, които океанските вълни неизбежно ще разпръснат. В този материален свят всеки се носи по вълните на океана от невежество. Както пише Бхактивинода Т̣ха̄кура:
(мичхе) ма̄я̄ра ваше, я̄ччха бхесе',
кха̄ччха ха̄буд̣убу, бха̄и
(джӣва) кр̣ш̣н̣а-да̄са, еи вишва̄са,
карле та' а̄ра дух̣кха на̄и
Шрӣла Бхактивинода Т̣ха̄кура сравнява мъжете и жените със сламки, люшкани от вълните на материалната природа. Ако те разберат, че са вечни слуги на Кр̣ш̣н̣а, ще сложат край на блуждаенето си. В Бхагавад-гӣта̄ (3.37) е казано: ка̄ма еш̣а кродха еш̣а раджо-гун̣а-самудбхавах̣. Поради гун̣ата на страстта ние изпитваме какви ли не желания и в зависимост от тях и по волята на Върховния Бог материалната природа ни предоставя определен вид тяло. Известно време играем ролята на господар или слуга като актьори на сцена, изпълняващи указанията на режисьора. Докато сме в човешката форма на живот трябва да сложим край на това безсмислено театрално представление. Трябва да възвърнем своето изначално, органично присъщо ни състояние, наречено Кр̣ш̣н̣а съзнание. Сегашният ни господар е материалната природа. Даивӣ хй еш̣а̄ гун̣а-майӣ мама ма̄я̄ дуратяя̄ (Бхагавад-гӣта̄, 7.14). Под непреодолимото ѝ влияние ние се мислим за слуги и господари, но ако приемем властта на Бога, Върховната Личност, и неговите вечни слуги, това временно състояние ще бъде прекратено.