Skip to main content

Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е 3.37

Текст

шрӣ-бхагава̄н ува̄ча
ка̄ма еш̣а кродха еш̣а
раджо-гун̣а-самудбхавах̣
маха̄шано маха̄-па̄пма̄
виддхй енам иха ваирин̣ам

Дума по дума

шри-бхагава̄н ува̄ча – Божествената Личност каза; ка̄мах̣ – похот; еш̣ах̣ – това; кродхах̣ – гняв; еш̣ах̣ – това; раджах̣-гун̣агун̣ата на страстта; самудбхавах̣ – родени от; маха̄-ашанах̣ – всепоглъщащия; маха̄-па̄пма̄ – много греховен; виддхи – знай; енам – това; иха – в материалния свят; ваирин̣ам – най-големият враг.

Превод

Върховният Бог каза: Единствено похотта, о, Арджуна, родена от досега с гун̣ата на страстта и по-късно превърната в гняв, е всепоглъщащият греховен враг в този свят.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Когато живото същество попадне в материалното творение, вечната му любов към Кр̣ш̣н̣а се превръща в похот при досега с гун̣ата на страстта. С други думи, любовта ни към Бога се превръща в похот, както прясното мляко става кисело, когато се смеси с тамаринд. И ако похотта не бъде удовлетворена, се ражда гневът; от гнева възниква илюзията, а илюзията продължава материалното съществуване. Ето защо похотта е най-големият враг на живото същество и единствено тя кара чистото живо същество да остава в плен на материалния свят. Гневът с всичките му последствия е проява на гун̣ата на невежеството. Затова, ако гун̣ата на страстта, вместо да деградира до гун̣ата на невежеството, се издигне до гун̣ата на доброто чрез предписания начин на живот и действие, човек може да развие привързаност към духовното и да се спаси от разрушителното влияние на гнева.

Върховната Божествена Личност се разпространява в множество форми, за да увеличи вечно нарастващото си духовно блаженство; и живите същества са частици, неразделно свързани с това блаженство. Те притежават и частична независимост, но когато злоупотребят с нея, желанието им за служене се превръща в склонност към сетивно наслаждение и те попадат под властта на похотта. Това материално творение е създадено от Бога, за да даде възможност на обусловените души да задоволяват похотливите си наклонности; и когато напълно се объркат от продължителни похотливи дейности, живите същества започват да се питат какво е истинското им положение.

Веда̄нта сӯтра започва с това запитване. Там се казва: атха̄то брахма-джигя̄са̄ – човек трябва да се интересува от Върховния. В Шрӣмад Бха̄гаватам Върховният е определен като джанма̄дй ася ято 'нвая̄д итараташ ча – „Източникът на всичко е Върховният Брахман“. Следователно източник на похотта също е Върховният. Ако похотта се превърне в любов към Бога, в Кр̣ш̣н̣а съзнание, или с други думи – всички желания се свържат с Кр̣ш̣н̣а, тогава и тези желания, и гневът ще бъдат одухотворени. Ханума̄н, велик слуга на Бог Ра̄ма, дава воля на гнева си, като изгаря златния град на Ра̄ван̣а и по този начин става най-добрият предан на Бога. Също и тук, в Бхагавад-гӣта̄, Арджуна е съветван да насочи гнева си срещу противника, за да удовлетвори Бога. Ето как гневът и похотта в Кр̣ш̣н̣а съзнание стават наши приятели, вместо наши врагове.