Шрӣмад Бха̄гаватам 5.10.8
Деванагари
एवं बह्वबद्धमपि भाषमाणं नरदेवाभिमानं रजसा तमसानुविद्धेन मदेन तिरस्कृताशेषभगवत्प्रियनिकेतं पण्डितमानिनं स भगवान् ब्राह्मणो ब्रह्मभूतसर्वभूतसुहृदात्मा योगेश्वरचर्यायां नातिव्युत्पन्नमतिं स्मयमान इव विगतस्मय इदमाह ॥ ८ ॥
Стих
евам̇ бахв абаддхам апи бха̄ш̣ама̄н̣ам̇ нара-дева̄бхима̄нам̇ раджаса̄ тамаса̄нувиддхена мадена тираскр̣та̄шеш̣а-бхагават-прия-никетам̇ пан̣д̣ита-ма̄нинам̇ са бхагава̄н бра̄хман̣о брахма-бхӯта-сарва-бхӯта-сухр̣д-а̄тма̄ йогешвара-чаря̄я̄м̇ на̄ти-вютпанна-матим̇ смаяма̄на ива вигата-смая идам а̄ха.
Дума по дума
евам — по този начин; баху — много; абаддхам — глупаво; апи — въпреки; бха̄ш̣ама̄н̣ам — говорейки; нара-дева-абхима̄нам — цар Рахӯган̣а, който се мислеше за владетел; раджаса̄ — от материалната гун̣а на страстта; тамаса̄ — също и от гун̣ата на невежеството; анувиддхена — нараснали; мадена — от лудост; тираскр̣та — който упрекна; ашеш̣а — неизброими; бхагават-прия-никетам — предани на Бога; пан̣д̣ита-ма̄нинам — мислейки се за много учен; сах̣ — това; бхагава̄н — с изключително духовно могъщество (Джад̣а Бхарата); бра̄хман̣ах̣ — достоен бра̄хман̣а; брахма-бхӯта — постигнал себепознание; сарва-бхӯта-сухр̣т-а̄тма̄ — който бе приятел на всички живи същества; йога-ӣшвара — на най-великите йогӣ-мистици; чаря̄я̄м — поведението; на ати-вютпанна-матим — на цар Рахӯган̣а, който не познаваше; смаяма̄нах̣ — леко усмихнат; ива — като; вигата-смаях̣ — който е освободен от материална гордост; идам — това; а̄ха — каза.
Превод
Под влияние на телесната представа и на материалните гун̣и страст и невежество, цар Рахӯган̣а се мислеше за велик владетел. В заслепението си той се нахвърли върху Джад̣а Бхарата с незаслужени, безсмислени обиди. Джад̣а Бхарата бе велик предан и любима обител на Върховната Божествена Личност. Макар да си въобразяваше, че е много учен, царят не знаеше нищо за позицията на извисения предан, установен в предано служене, нито имаше представа за отличителните му черти. Джад̣а Бхарата бе жилище на Върховния и винаги носеше в сърцето си образа на Бога. Далеч от всякакво телесно схващане, той се отнасяше приятелски към всички живи същества. Затова само се усмихна и каза следното.
Пояснение
В този стих е посочена разликата между човека с телесни схващания и човека отвъд телесните схващания. Цар Рахӯган̣а бил под влиянието на телесната представа и мислейки се за велик владетел, несправедливо оскърбил Джад̣а Бхарата. Постигнал себепознание, Джад̣а Бхарата се намирал на трансцендентално ниво, затова вместо да се разгневи, с лека усмивка започнал да поучава царя. Напредналият ваиш̣н̣ава е приятел на всички живи същества, дори на враговете си. Всъщност той не смята никого за свой враг. Сухр̣дах̣ сарва-дехина̄м. Понякога ваиш̣н̣авите се разгневяват, но това е само привидно и е за доброто на неотдадените. Можем да посочим много примери от ведическите писания. Веднъж На̄рада се ядосал на двамата сина на Кувера, Налакӯвара и Ман̣игрӣва, и ги наказал, като ги превърнал в дървета. Впоследствие те били освободени от Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Преданият се намира на абсолютно равнище: удовлетворението или гневът му са еднакво благотворни за другите.