Шрӣмад Бха̄гаватам 5.10.9
Деванагари
ब्राह्मण उवाच
त्वयोदितं व्यक्तमविप्रलब्धं
भर्तु: स मे स्याद्यदि वीर भार: ।
गन्तुर्यदि स्यादधिगम्यमध्वा
पीवेति राशौ न विदां प्रवाद: ॥ ९ ॥
त्वयोदितं व्यक्तमविप्रलब्धं
भर्तु: स मे स्याद्यदि वीर भार: ।
गन्तुर्यदि स्यादधिगम्यमध्वा
पीवेति राशौ न विदां प्रवाद: ॥ ९ ॥
Стих
бра̄хман̣а ува̄ча
твайодитам̇ вяктам авипралабдхам̇
бхартух̣ са ме ся̄д яди вӣра бха̄рах̣
гантур яди ся̄д адхигамям адхва̄
пӣвети ра̄шау на вида̄м̇ права̄дах̣
твайодитам̇ вяктам авипралабдхам̇
бхартух̣ са ме ся̄д яди вӣра бха̄рах̣
гантур яди ся̄д адхигамям адхва̄
пӣвети ра̄шау на вида̄м̇ права̄дах̣
Дума по дума
бра̄хман̣ах̣ ува̄ча — ученият бра̄хман̣а (Джад̣а Бхарата) каза; твая̄ — от теб; удитам — обяснено; вяктам — много ясно; авипралабдхам — без противоречия; бхартух̣ — на носача, тялото; сах̣ — това; ме — мое; ся̄т — трябваше да бъде; яди — ако; вӣра — о, героични царю (Маха̄ра̄джа Рахӯган̣а); бха̄рах̣ — товар; гантух̣ — на движещата сила, тялото; яди — ако; ся̄т — беше; адхигамям — желаната цел; адхва̄ — пътят; пӣва̄ — много здрав и силен; ити — така; ра̄шау — в тялото; на — не; вида̄м — на постигналите себепознание; права̄дах̣ — тема за разговор.
Превод
Великият бра̄хман̣а Джад̣а Бхарата каза: Скъпи героични царю, твоите язвителни думи са самата истина. Те не са просто упрек, тъй като тялото е истинският носач. Товарът, носен от тялото, не ми принадлежи: аз съм душа, моята същност е духовна. В казаното от теб няма противоречие, защото аз не съм тялото. Не аз, а то носи паланкина. Прав си, че не се старая достатъчно, но аз нямам нищо общо с това тяло. Думите ти, че не съм здрав и силен, разкриват непознаване на разликата между тяло и душа. Тялото може да е дебело или слабо, но нито един образован човек няма да използва такива определения за душата. Като душа аз не съм нито дебел, нито слаб и с право казваш, че не съм много силен. Освен това, ако аз бях предприел това пътуване и вървях по този път, щях да си имам много неприятности, но понеже те засягат не мен, а тялото ми, няма никаква неприятност.
Пояснение
В Бхагавад-гӣта̄ е казано, че напредналият в духовното знание не се влияе от страданията и удоволствията на материалното тяло. Тялото е напълно отделено от душата, неговите болки и наслади не заслужават внимание. С помощта на отречения и въздържания може да се разбере разликата между тяло и душа и как душата е отвъд удоволствията и болките, изпитвани от тялото. Джад̣а Бхарата наистина бил постигнал равнището на себепознанието, отвъд телесната представа. Затова веднага заговорил от позицията на духа и убедил царя, че всички противоречиви неща, казани за тялото му, всъщност не се отнасят за него като душа.