Шрӣмад Бха̄гаватам 5.10.6

अहो कष्टं भ्रातर्व्यक्तमुरुपरिश्रान्तो दीर्घमध्वानमेक एव ऊहिवान् सुचिरं नातिपीवा न संहननाङ्गो जरसा चोपद्रुतो भवान् सखे नो एवापर एते सङ्घट्टिन इति बहुविप्रलब्धोऽप्यविद्यया रचितद्रव्यगुणकर्माशयस्वचरमकलेवरेऽवस्तुनि संस्थानविशेषेऽहं ममेत्यनध्यारोपितमिथ्याप्रत्ययो ब्रह्मभूतस्तूष्णीं शिबिकां पूर्ववदुवाह ॥ ६ ॥
ахо каш̣т̣ам̇ бхра̄тар вяктам уру-паришра̄нто дӣргхам адхва̄нам ека ева ӯхива̄н сучирам̇ на̄ти-пӣва̄ на сам̇ханана̄н̇го джараса̄ чопадруто бхава̄н сакхе но ева̄пара ете сан̇гхат̣т̣ина ити баху-випралабдхо 'пй авидяя̄ рачита-дравя-гун̣а-карма̄шая-сва-чарама-калеваре 'вастуни сам̇стха̄на-вишеш̣е 'хам̇ маметй анадхя̄ропита-митхя̄-пратяйо брахма-бхӯтас тӯш̣н̣ӣм̇ шибика̄м̇ пӯрвавад ува̄ха.

Дума по дума

ахоуви; каш̣т̣амколко неприятно; бхра̄тах̣скъпи братко; вяктамясно; урумного; паришра̄нтах̣изтощен; дӣргхамдълъг; адхва̄нампът; еках̣сам; еванесъмнено; ӯхива̄нти носи; су-чирамдълго време; нане; ати-пӣва̄много силен и здрав; нанито; сам̇ханана-ан̇гах̣с мускулесто и издръжливо тяло; джараса̄от старост; часъщо; упадрутах̣измъчван; бхава̄нти; сакхеприятелю мой; но евав никакъв случай; апаредругите; етевсички тези; сан̇гхат̣т̣инах̣колеги; ититака; бахумного; випралабдхах̣уязвен; апивъпреки; авидяя̄от незнание; рачитасъздадено; дравя-гун̣а-карма-а̄шаяв съчетание от материалните елементи, материалните качества и последиците от минали дейности и желания; сва-чарама-калеварев тялото, управлявано от фините елементи (ум, интелигентност и его); авастунив такива веществени неща; сам̇стха̄на-вишеш̣ес определено умонастроение; ахам мамааз и мое; итипо този начин; анадхя̄ропитабез намеса; митхя̄лъжливо; пратяях̣схващане; брахма-бхӯтах̣който е постигнал себепознание, равнището Брахман; тӯш̣н̣ӣммълчалив; шибика̄мпаланкина; пӯрва-ваткакто преди; ува̄ханосеше.

Превод

Цар Рахӯган̣а каза на Джад̣а Бхарата: Скъпи братко, виж каква беда те сполетя. Изглеждаш много уморен, защото носиш паланкина самичък, без ничия помощ, дълго време и на голямо разстояние. Освен това старостта те мъчи. Приятелю мой, виждам, че не си много здрав и силен. Не те ли слушат останалите носачи?
Така царят смъмри Джад̣а Бхарата със саркастичните си слова, но той не гледаше на случващото се от позицията на тялото. Беше постигнал духовната си същност и знаеше, че не е материално тяло; че не беше дебел, слаб или мършав и че нямаше нищо общо с материалната обвивка, изградена от пет груби и три фини елемента. Нямаше нищо общо с материалното тяло и неговите две ръце и два крака. С други думи, напълно бе осъзнал духовната си същност (ахам̇ брахма̄сми). Саркастичните забележки на царя не го засягаха. Без да каже нито дума, той продължи да носи паланкина както преди.

Пояснение

Така царят смъмри Джад̣а Бхарата със саркастичните си слова, но той не гледаше на случващото се от позицията на тялото. Беше постигнал духовната си същност и знаеше, че не е материално тяло. Не беше дебел, слаб или мършав и нямаше нищо общо с материалната обвивка, изградена от пет груби и три фини елемента. Нямаше нищо общо с материалното тяло и неговите две ръце и два крака. С други думи, напълно бе осъзнал духовната си същност (ахам̇ брахма̄сми). Саркастичните забележки на царя не го засягаха. Без да каже нито дума, той продължи да носи паланкина както преди.
Джад̣а Бхарата бил освободена личност. Той не се възпротивил дори когато престъпниците се опитали да убият тялото му; той знаел, че не е това тяло. И дори да го бяха убили, пак нямаше да му навредят по никакъв начин, защото бил твърдо убеден в максимата на Бхагавад-гӣта̄ (2.20): на ханяте ханяма̄не шарӣре. Той знаел, че не може да бъде убит дори ако убият тялото му. Макар че не направил опит да се защити, Върховният Бог в лицето на своята посредничка не могъл да се примири с чудовищната постъпка на разбойниците; Джад̣а Бхарата бил спасен по милостта на Кр̣ш̣н̣а, а всички разбойници били избити.
И когато носел паланкина, той пак помнел, че не е материалното тяло. Със своето здраво, мускулесто и силно тяло той лесно можел да носи паланкина, но бил освободен от телесната представа и затова саркастичните думи на царя изобщо не го засегнали. Тялото се създава според личната карма, а материалната природа осигурява необходимите елементи за изграждането на определен вид тяло. Душата, покрита от тялото, няма нищо общо с неговата структура: поради това всяко добро или зло, случващо се на тялото, не засягат душата. Във Ведите е казано: асан̇го хй аям̇ пуруш̣ах̣   –   душата е отвъд материалните обстоятелства.