Шрӣмад Бха̄гаватам 5.10.22

स्थाल्यग्नितापात्पयसोऽभिताप-
स्तत्तापतस्तण्डुलगर्भरन्धि: ।
देहेन्द्रियास्वाशयसन्निकर्षात्
तत्संसृति: पुरुषस्यानुरोधात् ॥ २२ ॥
стха̄лй-агни-та̄па̄т паясо 'бхита̄пас
тат-та̄патас тан̣д̣ула-гарбха-рандхих̣
дехендрия̄сва̄шая-санникарш̣а̄т
тат-сам̇ср̣тих̣ пуруш̣ася̄нуродха̄т

Дума по дума

стха̄лив съда; агни-та̄па̄тзаради топлината на огъня; паясах̣млякото в съда; абхита̄пах̣става горещо; тат-та̄патах̣заради горещото мляко; тан̣д̣ула-гарбха-рандхих̣средата на оризовите зърна в млякото омеква; деха-индрия-асва̄шаясетивата на тялото; санникарш̣а̄тзаради връзките с; тат-сам̇ср̣тих̣чувството на умора и други страдания; пуруш̣асяна душата; ануродха̄тзаради отстъпки, които се дължат на силна привързаност към тялото, сетивата и ума.

Превод

Цар Рахӯган̣а продължи: О, уважаеми, ти каза, че дебелина и слабост са обозначения само на тялото, а не на душата. Това не е вярно, защото болката и удоволствието също са обозначения, но са присъщи на душата. Когато сложиш съд с мляко и ориз на огъня, сгорещеното мляко предава топлината си на ориза. По същия начин болките и насладите на тялото се отразяват на сетивата, ума и душата. Душата не може да е напълно откъсната от тази обусловеност.

Пояснение

Аргументът на Маха̄ра̄джа Рахӯган̣а е правилен от практическа гледна точка, но е плод на привързаността към телесната представа. Ето следния пример: човекът, който седи в колата си, определено се различава от нея, но ако колата се повреди, той страда, защото е привързан към своята собственост. В действителност повредата на колата няма нищо общо със собственика ѝ, но понеже се отъждествява със състоянието на колата, той се радва или страда заради нея. Това обусловено състояние ще се промени, щом изчезне привързаността към колата. Тогава собственикът няма да изпитва радост или мъка, ако нещо стане с колата му. По същия начин душата няма нищо общо с тялото и сетивата, но поради невежество тя се отъждествява с тялото и изпитва удоволствие и болка, когато то се наслаждава или страда.