Шрӣмад Бха̄гаватам 5.10.23
Деванагари
शास्ताभिगोप्ता नृपति: प्रजानांय: किङ्करो वै न पिनष्टि पिष्टम् । स्वधर्ममाराधनमच्युतस्ययदीहमानो विजहात्यघौघम् ॥ २३ ॥
Стих
ша̄ста̄бхигопта̄ нр̣патих̣ праджа̄на̄м̇
ях̣ кин̇каро ваи на пинаш̣т̣и пиш̣т̣ам
сва-дхармам а̄ра̄дханам ачютася
яд ӣхама̄но виджаха̄тй агхаугхам
ях̣ кин̇каро ваи на пинаш̣т̣и пиш̣т̣ам
сва-дхармам а̄ра̄дханам ачютася
яд ӣхама̄но виджаха̄тй агхаугхам
Дума по дума
ша̄ста̄ — управникът; абхигопта̄ — доброжелател на поданиците, както бащата е доброжелател на децата си; нр̣-патих̣ — царят; праджа̄на̄м — на поданиците; ях̣ — този, който; кин̇карах̣ — който изпълнява заповеди; ваи — наистина; на — не; пинаш̣т̣и пиш̣т̣ам — мели смляното; сва-дхармам — своя предписан дълг; а̄ра̄дханам — почитайки; ачютася — на Върховната Божествена Личност; ят — които; ӣхама̄нах̣ — изпълняващ; виджаха̄ти — се освобождават от; агха-огхам — всички видове грехове и лоши дела.
Превод
Уважаеми, ти каза, че отношенията между царя и поданика или между господаря и слугата не са вечни, но дори да са временни, когато някой стане цар, той е длъжен да управлява своите поданици и да наказва нарушителите на закона. Наказанието на престъпниците предупреждава поданиците да спазват законите на държавата. Ти каза още, че да се наказва глухоням човек, е все едно да се дъвче сдъвканото или да се мели смляно зърно, тоест безполезно е. Но този, който изпълнява предписания си дълг според повелята на Върховния Бог намалява греховете си. Следователно дори задълженията да се изпълняват по принуда, това е добре, защото така се унищожават всички грехове.
Пояснение
Безспорно този аргумент на Маха̄ра̄джа Рахӯган̣а има голяма тежест. В Бхакти-раса̄мр̣та синдху (1.2.4) Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ пише: тасма̄т кена̄пй упа̄йена манах̣ кр̣ш̣н̣е нивешайет – трябва да действаме в Кр̣ш̣н̣а съзнание под една или друга форма. По природа живото същество е вечен слуга на Кр̣ш̣н̣а, но тласкано от забравата, то действа като вечен слуга на ма̄я̄. Човек не може да бъде щастлив, докато служи на ма̄я̄. Целта на Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание е да привлече хората към служене на Бог Кр̣ш̣н̣а. Това ще ги освободи от материално замърсяване и греховна дейност. Бхагавад-гӣта̄ (4.10) го потвърждава: вӣта-ра̄га-бхая-кродха̄х̣. С отдръпването си от материалните дейности ще се освободим от страха и гнева. С аскетизъм и отречения се пречистваме и ставаме достойни да се завърнем у дома, при Бога. Дълг на царя е да управлява така, че поданиците му да постигнат Кр̣ш̣н̣а съзнание. Всички ще имат полза от такова управление. За съжаление в наши дни царят или президентът въвлича хората в дейности за сетивно наслаждение, които несъмнено не са благотворни за никого. Цар Рахӯган̣а се опитал да накара Джад̣а Бхарата да носи паланкина за свое сетивно наслаждение. Но ако носенето на паланкин влиза в служенето на Бога, то е изключително благотворно. Ако в съвременната безбожна цивилизация президентът по някакъв начин предоставя възможност на хората да извършват предано служене или да пробудят у себе си Кр̣ш̣н̣а съзнание, той прави най-доброто за тях.