Шрӣмад Бха̄гаватам 5.10.17
Деванагари
नाहं विशङ्के सुरराजवज्रा-
न्न त्र्यक्षशूलान्न यमस्य दण्डात् ।
नाग्न्यर्कसोमानिलवित्तपास्त्रा-
च्छङ्के भृशं ब्रह्मकुलावमानात् ॥ १७ ॥
न्न त्र्यक्षशूलान्न यमस्य दण्डात् ।
नाग्न्यर्कसोमानिलवित्तपास्त्रा-
च्छङ्के भृशं ब्रह्मकुलावमानात् ॥ १७ ॥
Стих
на̄хам̇ вишан̇ке сура-ра̄джа-ваджра̄н
на трякш̣а-шӯла̄н на ямася дан̣д̣а̄т
на̄гнй-арка-сома̄нила-виттапа̄стра̄ч
чхан̇ке бхр̣шам̇ брахма-кула̄вама̄на̄т
на трякш̣а-шӯла̄н на ямася дан̣д̣а̄т
на̄гнй-арка-сома̄нила-виттапа̄стра̄ч
чхан̇ке бхр̣шам̇ брахма-кула̄вама̄на̄т
Дума по дума
на — не; ахам — аз; вишан̇ке — се боя; сура-ра̄джа-ваджра̄т — от мълнията на небесния цар Индра; на — не; трякш̣а-шӯла̄т — от острия тризъбец на Шива; на — не; ямася — от повелителя на смъртта Ямара̄джа; дан̣д̣а̄т — от наказанието; на — не; агни — от огъня; арка — от палещите лъчи на слънцето; сома — от луната; анила — от вятъра; витта-па — на притежателя на богатствата, Кувера, ковчежника на райските планети; астра̄т — от оръжията; шан̇ке — страхувам се; бхр̣шам — много; брахма-кула — съсловието на бра̄хман̣ите; авама̄на̄т — от оскърбяване.
Превод
Господарю мой, аз не се боя от мълнията на цар Индра, нито от острия змиевиден тризъбец на Шива. Не ме плаши наказанието на Ямара̄джа, повелителя на смъртта, нито огъня, палещото слънце, луната, вятъра или оръжията на Кувера. Но много ме е страх да не оскърбя бра̄хман̣а. Наистина се боя от това.
Пояснение
В своите наставленията към Рӯпа Госва̄мӣ при Даша̄швамедха-гха̄т̣а в Прая̄га, Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху подробно обяснил тежките последици от оскърбяването на ваиш̣н̣ава. Той сравнил ваиш̣н̣ава апара̄дха с ха̄тӣ ма̄та̄, побеснял слон. Когато влезе в градината, такъв слон опустошава всички плодни дървета и цветя. По същия начин този, който оскърби ваиш̣н̣ава, унищожава всичките си духовни постижения. Оскърблението към бра̄хман̣а е много сериозно и Маха̄ра̄джа Рахӯган̣а знаел това. Ето защо открито признал грешката си. На този свят има много страшни неща: мълнии, огън, наказанието на Ямара̄джа, тризъбецът на Шива и пр., но нищо не е толкова страшно, колкото оскърблението към един бра̄хман̣а като Джад̣а Бхарата. Затова Маха̄ра̄джа Рахӯган̣а веднага слязъл от паланкина си и паднал по очи в лотосовите нозе на Джад̣а Бхарата с молба за прошка.