Шрӣмад Бха̄гаватам 5.10.2

यदा हि द्विजवरस्येषुमात्रावलोकानुगतेर्न समाहिता पुरुषगतिस्तदा विषमगतां स्वशिबिकां रहूगण उपधार्य पुरुषानधिवहत आह हे वोढार: साध्वतिक्रमत किमिति विषममुह्यते यानमिति ॥ २ ॥
яда̄ хи двиджа-варасйеш̣у-ма̄тра̄валока̄нугатер на сама̄хита̄ пуруш̣а-гатис тада̄ виш̣ама-гата̄м̇ сва-шибика̄м̇ рахӯган̣а упадха̄ря пуруш̣а̄н адхивахата а̄ха хе вод̣ха̄рах̣ са̄дхв атикрамата ким ити виш̣амам ухяте я̄нам ити.

Дума по дума

яда̄когато; хиименно; двиджа-варасяна Джад̣а Бхарата; иш̣у-ма̄трана разстояние една стрела (един метър) напред; авалока-анугатех̣движещ се след оглеждане; на сама̄хита̄некоординирани; пуруш̣а-гатих̣движенията на носачите; тада̄в това време; виш̣ама-гата̄мставащ неравномерен; сва-шибика̄мсобственият му паланкин; рахӯган̣ах̣цар Рахӯган̣а; упадха̄ряразбирайки; пуруш̣а̄нна хората; адхивахатах̣които носеха паланкина; а̄хаказа; хеО!; вод̣ха̄рах̣носачи на паланкина; са̄дху атикраматамоля ви вървете с равни крачки, за да няма друсане; ким итизащо; виш̣амамнеравно; ухятее носен; я̄нампаланкинът; ититака.

Превод

В стремежа си да не извърши насилие Джад̣а Бхарата носеше паланкина много лошо. Преди всяка крачка той оглеждаше земята на метър пред себе си, за да не настъпи някоя мравка. По този начин не успяваше да върви в крак с останалите носачи и клатеше паланкина. Цар Рахӯган̣а подвикна на носачите: „Защо клатите паланкина? Носете го внимателно!“.

Пояснение

Джад̣а Бхарата бил принуден да носи паланкина, но не изоставил състраданието си към бедните мравки, лазещи по пътя. Преданият на Бога не забравя своето предано служене и другите благоприятни дейности дори когато е в изключително тежко положение. Джад̣а Бхарата бил знатен и духовно просветен бра̄хман̣а, но го накарали да носи паланкин. Той покорно се съгласил, без да забравя задължението си да щади дори мравките. Ваиш̣н̣авите никога не са злонамерени и не прибягват до излишно насилие. По пътя лазели много мравки, затова Джад̣а Бхарата внимателно оглеждал земята на метър пред себе си. Когато мравките отминели, чак тогава той правел следващата си крачка. Ваиш̣н̣авите са добросърдечни към всички живи създания. В своята са̄н̇кхя йога Бог Капила обяснява: сухр̣дах̣ сарва-дехина̄м. Живите същества приемат многообразни телесни форми. Тези, които не са ваиш̣н̣ави, оценяват само хората като достойни за състраданието им, но Кр̣ш̣н̣а заявява, че е върховният баща на всички форми на живот. Ето защо ваиш̣н̣авите внимават да не убиват преждевременно или ненужно нито едно създание. Всички живи същества трябва да прекарат известно време затворени в определен вид материално тяло. Този срок трябва да изтече, преди те да еволюират до друго тяло. Убиването на животно или на каквото и да е живо същество прекъсва възможността му да изтърпи телесното си наказание. Следователно човек не бива да убива телата на други живи същества за свое сетивно наслаждение, защото това е греховна дейност.