Божественост и божествено служене

Мъдреците от Наимиш̣а̄ран̣я зададоха на Сӯта Госва̄мӣ шест въпроса. Сега той започва да отговаря последователно на всички въпроси.

Системата на варн̣ите и а̄шрамите предписва за последователите си много задължения, които да регулират живота им. Според тези предписания този, който иска да изучава Ведите, трябва да се обърне към истински духовен учител и да го помоли да бъде приет за ученик. Свещеният шнур е отличителен знак за тези, които могат да изучават Ведите под ръководството на а̄ча̄ря, истински духовен учител. Шрӣ Шукадева Госва̄мӣ не минал през подобни церемонии за пречистване, защото бил освободена душа от самото си рождение.

Нормално всеки човек се ражда като обикновено същество, а след пречистващите обреди получава второ раждане. Когато започне да вижда всичко в нова светлина и да търси духовно ръководство, той се обръща към духовен учител, който да му помогне да изучи Ведите. Духовният учител приема за ученици само тези, които са искрени в желанието си да научат, и на тях дава свещения шнур. По този начин човек става два пъти роден и се нарича двиджа. След като постигне качествата на двиджа, човек може да изучава Ведите, и когато подробно ги изучи, става випра. Един випра, или опитен бра̄хман̣а, осъзнава Абсолюта и напредва по-нататък в духовния живот, докато стигне равнището на ваиш̣н̣авите. Човек постига това равнище, когато завърши обучението си като бра̄хман̣а. Един бра̄хман̣а, който се усъвършенства и напредва, трябва да стане ваиш̣н̣ава, защото ваиш̣н̣авите са учени бра̄хман̣и, постигнали себепознание.

Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ бил ваиш̣н̣ава още от самото начало, затова не било необходимо да преминава през всички степени на системата варн̣а̄шрама. В крайна сметка целта на варн̣а̄шрама дхарма е да превърне примитивния човек във ваиш̣н̣ава, чист предан на Бога. Следователно всеки, който е станал ваиш̣н̣ава и е приет от първокласен ваиш̣н̣ава, уттама-адхика̄рӣ, вече може да бъде смятан за бра̄хман̣а, независимо от произхода му или от миналите му дела. Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху е следвал този принцип и затова е провъзгласил Шрӣла Харида̄са Т̣ха̄кура за а̄ча̄ря на святото име, въпреки че той е произхождал от семейство на мохамедани. И така, Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ се бил родил ваиш̣н̣ава и затова притежавал всички брахмински качества. Не било необходимо да преминава през никакви церемонии. Всички низши хора – кира̄ти, хӯн̣и, а̄ндхри, пулинди, пулкаши, а̄бхӣри, шумбхи, явани, кхаси и дори още по-низшите – по милостта на ваиш̣н̣авите могат да се освободят и да достигнат най-висшето трансцендентално равнище. Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ бил духовен учител на Шрӣ Сӯта Госва̄мӣ и затова преди да започне да отговаря на въпросите на мъдреците в Наимиш̣а̄ран̣я, Сӯта Госва̄мӣ му отдал почитанията си.

В тази молитва Шрӣла Сӯта Госва̄мӣ всъщност резюмира цялото въведение на Шрӣмад Бха̄гаватам. Шрӣмад Бха̄гаватам е естественият коментар върху Веда̄нта сӯтрите. Веда̄нта сӯтрите, или Брахма сӯтрите, са съставени от Вя̄садева, който възнамерявал да представи същината на ведическото знание, а Шрӣмад Бха̄гаватам е естественият им коментар. Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ напълно бил усвоил знанието на Веда̄нта сӯтра, от което следва, че е бил усвоил и коментара ѝ, Шрӣмад Бха̄гаватам. Той бил първият, който изрекъл това поверително знание, за да дари с безкрайната си милост обърканите материалисти, желаещи да превъзмогнат невежеството.

Безсмислено е някой да се опитва да доказва, че един материалист може да бъде щастлив. Нито едно материално същество – нито великият Брахма̄, нито дребната мравка – не може да е щастливо. Всеки постоянно търси начини и се опитва да постигне вечното щастие, но законите на материалната природа рушат всичките му планове. Затова светът на материалистите е наречен най-тъмната област от Божието творение. Но страдащите материалисти могат да се измъкнат оттам, стига да пожелаят това. За беда, те са толкова глупави, че дори не искат да се избавят. Те са също като камилата, която обича да яде трънливи храсти, защото вкусът на тръните, примесен с вкуса на собствената ѝ кръв, ѝ харесва. Тя не разбира, че това е нейната кръв и че тръните са наранили езика ѝ. Материалистите мислят, че собствената им кръв е сладка като мед. И макар че всичко, което създават, им причинява само страдания, те не искат да се разделят с него. Такива личности се наричат кармӣ. От стотици хиляди кармӣ единици само се чувстват уморени от материалните дейности и искат да се измъкнат от този лабиринт. Тези интелигентни хора се наричат гя̄нӣ. Веда̄нта сӯтра е предназначена за такива гя̄нӣ. Но Шрӣла Вя̄садева е бил инкарнация на Върховния Бог и е могъл да предвиди, че безскрупулни хора ще злоупотребяват с Веда̄нта сӯтра. Затова той собственоръчно написал допълнение към нея – Бха̄гавата Пура̄н̣а. Тук ясно се казва, че Бха̄гаватам е първоначален коментар върху Брахма сӯтрите. Освен това Шрӣла Вя̄садева предал Бха̄гаватам на сина си Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ, който се бил издигнал на трансценденталното равнище на освобождението. Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ първо усвоил Бха̄гаватам, а след това го обяснил. По милостта на Шрӣла Шукадева Бха̄гавата-Веда̄нта сӯтра е достъпна за всички искрени души, които искат да се измъкнат от материалното съществуване.

Шрӣмад Бха̄гаватам е ненадминат коментар върху Веда̄нта сӯтра. Шрӣпа̄да Шан̇кара̄ча̄ря съзнателно не се е занимавал с него, защото е знаел, че трудно ще може да си съперничи с естествения коментар. Той написал Ша̄рӣрака бха̄ш̣я и тези, които твърдят, че са му последователи, отхвърлят Бха̄гаватам като „ново“ произведение. Този вид нападки от страна на школата на ма̄я̄ва̄дӣте срещу Бха̄гаватам не трябва да ни обърква. Човекът, който започва да изучава Шрӣмад Бха̄гаватам, трябва да научи от тази уводна шлока, че Бха̄гаватам е единственото трансцендентално повествование, предназначено за парамахам̇си – личностите, които са напълно освободени от материалната болест, наречена злоба. Ма̄я̄ва̄дӣте завиждат на Божествената Личност, макар че Шрӣпа̄да Шан̇кара̄ча̄ря е признал, че На̄ра̄ян̣а, Божествената Личност, е отвъд материалното творение. Бха̄гаватам е недостъпен за злонамерените ма̄я̄ва̄дӣ, но личностите, които копнеят да се освободят от материалното битие, могат да приемат убежище при Бха̄гаватам, защото той е изречен от освободения Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ. Той е трансценденталният факел, под чиято светлина човек съвършено може да види трансценденталната Абсолютна Истина, осъзнавана като Брахман, Парама̄тма̄ и Бхагава̄н.

Цялата ведическа литература и Пура̄н̣ите са предназначени да измъкнат човека от тъмните области на материалното битие. Живото същество е забравило връзката си с Бога, тъй като от незапомнени времена е изключително привързано към удовлетворяването на материалните си сетива. Борбата му за съществуване в материалния свят няма край и каквито и планове да крои то, те няма да му помогнат да се освободи. Ако наистина иска да се избави от непрекъснатата борба за съществуване, то трябва да възстанови вечната си връзка с Бога. А за да използва това целебно средство, трябва да се обърне към произведения като Ведите и Пура̄н̣ите. Глупаците казват, че Пура̄н̣ите не са свързани с Ведите. Но Пура̄н̣ите са приложения, които обясняват Ведите и са предназначени за различни категории хора. Хората не са еднакви. Сред тях има такива, които са в проявлението на доброто, други са подвластни на проявлението на страстта, а трети – на проявлението на невежеството. Пура̄н̣ите са разделени така, че от тях да могат да се възползват всички категории хора и като възстановяват постепенно изначалното си положение, да се спасят от тежката борба за съществуване. Шрӣла Сӯта Госва̄мӣ показва по какъв начин трябва да четем Пура̄н̣ите и тези, които се стремят да станат проповедници на ведическите писания и на Пура̄н̣ите, могат да следват примера му. Шрӣмад Бха̄гаватам е съвършената Пура̄н̣а и е специално предназначен за тези, които искат завинаги да се измъкнат от материалните мрежи.

По-рано казахме, че в Бха̄гаватам се дава знанието за Абсолютната Истина. Следователно въпросите на мъдреците са уместни и правилни, защото се отнасят до Кр̣ш̣н̣а, който е Върховната Божествена Личност, Абсолютната Истина. В Бхагавад-гӣта̄ (15.15) Божествената Личност казва, че единствената цел на Ведите е да накарат хората да се обърнат към него, Бог Кр̣ш̣н̣а. Затова въпросите, които са свързани с Кр̣ш̣н̣а, са същността на всички ведически търсения.

Светът е пълен с въпроси и отговори. Птиците, животните и хората – всички постоянно питат и отговарят. Денят на птиците в гнездото започва с въпроси и отговори, а вечерта, когато се завърнат, те пак се питат и си отговарят. С изключение на часовете, когато спи, човешкото същество постоянно пита и отговаря. Бизнесмените на борсата, адвокатите в съда, учениците в училищата и студентите в колежите – всички постоянно питат и отговарят. Законодателите в парламента, политиците и журналистите – питат и отговарят. Но макар че правят това цял живот, те никога не намират удовлетворение. Душата може да бъде удовлетворена само от въпроси и отговори, които засягат Кр̣ш̣н̣а.

Кр̣ш̣н̣а е най-близкият ни господар, приятел, баща, син и любим съпруг. Ние сме го забравили и сме си измислили други неща, за които търсим и даваме отговори, но нито едно от тях не може да ни донесе пълно удовлетворение. Всичко друго, освен Кр̣ш̣н̣а, ни носи само временно удовлетворение. Затова ако искаме да бъдем напълно удовлетворени, трябва да се насочим към въпросите и отговорите за Кр̣ш̣н̣а. Ние не можем да живеем дори и миг, без да питаме или да отговаряме. Шрӣмад Бха̄гаватам се занимава с въпроси и отговори, свързани с Кр̣ш̣н̣а, затова просто като четем и слушаме това трансцендентално произведение, можем да получим най-висшето удовлетворение. Човек трябва да изучава Шрӣмад Бха̄гаватам и да намери окончателно разрешение на всички обществени, политически и религиозни проблеми. Шрӣмад Бха̄гаватам и Кр̣ш̣н̣а са съвкупността от всички неща.

С тези думи Шрӣ Сӯта Госва̄мӣ отговаря на първия въпрос на мъдреците от Наимиш̣а̄ран̣я. Те го бяха помолили да обобщи всички свещени писания и да изложи най-същественото от тях, за да ги направи достъпни за падналите хора и за хората изобщо. Ведите предписват два различни вида дейности за човешкото същество. Единият се нарича правр̣тти-ма̄рга, пътят на сетивното наслаждение, а другият – нивр̣тти-ма̄рга, пътят на отречението. Пътят на наслаждението е низш, а пътят на саможертвата в името на върховната цел е висш. Материалното съществуване на живото същество е болестно състояние на действителния му живот. Истинският му живот е духовното му съществуване, брахма-бхӯта, което е вечно, блажено и пълно със знание. Материалното съществуване е преходно, илюзорно и пълно със страдание. В него няма никакво щастие, а само безплодни опити за освобождение от страданията – затова временното им отсъствие хората погрешно наричат щастие. По тази причина пътят на материалното наслаждение – кратковременно, жалко и илюзорно – е низш. А преданото служене на Върховния Бог, което ни отвежда до вечния живот на блаженство и знание, е наречено висша форма на дейност. Понякога, когато се смесва с низши качества, тази дейност се замърсява. Например ако някой отдава предано служене, за да извлече от него някаква материална полза, това несъмнено препятства напредъка му към отречението. Отречението, или самопожертвованието в името на висшето благо, е определено по-добро занимание от наслаждението в болестното състояние на живот. Това наслаждение само влошава и усложнява болестта. Затова преданото служене, което отдаваме на Бога, трябва да е чисто по природа, т.е. трябва да е лишено и от най-малкото желание за материално наслаждение. С други думи, трябва да се обърнем към висшите дейности – към предано служене на Бога, в което няма никакви примеси от ненужни желания, плодоносни дейности и спекулативни философски разсъждения. Само това може да ни донесе вечно спокойствие в служенето на Бога.

Съзнателно сме превели думата дхарма като занимание, защото коренното значение на думата е „това, което поддържа нечие съществувание“. За живото същество това означава да съгласува дейностите си с вечната си връзка с Върховния Бог Кр̣ш̣н̣а. Кр̣ш̣н̣а е центърът, около който се въртят всички живи същества, и сред всички живи същества, които притежават вечни форми, Той е това живо същество, което привлича всички останали. В духовното битие всяко живо същество си има своя вечна форма и за всяко от тях Кр̣ш̣н̣а е вечната притегателна сила. Кр̣ш̣н̣а е пълното цяло, а всички останали неща са неотделими негови части, които са свързани с него чрез служенето, което му отдават. Тези взаимоотношения са трансцендентални и коренно се различават от всичко, което познаваме в материалния свят. Те са най-висшата форма на близост. Човек осъзнава това с напредването си в преданото служене. Всеки трябва да се посвети на трансцендентално любовно служене на Бога, дори и в сегашното си обусловено състояние на материално съществуване. Това постепенно ще му открие пътя към истинския живот и ще му донесе пълно удовлетворение.

Тези, които смятат, че преданото служене на Върховния Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а е нещо като материална сантименталност, могат да възразят, че в свещените писания се препоръчват жертвоприношението, благотворителността, отречението, знанието, мистичните сили и други подобни процеси за постигане на трансцендентално себепознание. Според такива хора бхакти, преданото служене на Бога, е предназначено за тези, които не могат да извършват по-възвишени дейности. Обикновено се говори, че култът на бхакти е предназначен за шӯдрите, вайшите и жените, които не притежават развита интелигентност. Но в действителност не е така. Култът на бхакти е най-висшата от всички трансцендентални дейности и затова е едновременно и възвишен, и прост. Той е възвишен за чистите предани, които сериозно се стремят към общуването с Върховния Бог, и лесен за начинаещите, които още не са престъпили прага на къщата на бхакти. Постигането на близост с Върховната Божествена Личност Шрӣ Кр̣ш̣н̣а е велика наука, която е открита за всички живи същества, в това число и за шӯдрите, вайшите, жените и дори за тези, които по произход са по-низши и от шӯдри, да не говорим за хората от висшите касти, за благородните бра̄хман̣и и за великите царе, постигнали себепознание. Останалите форми на висши дейности – жертвоприношения, благотворителност, отречения и пр. – са естествени следствия, пряко произтичащи от чистия научен култ на бхакти.

Принципите знание и непривързаност са два важни фактора по пътя на трансценденталното осъзнаване. Пътят на духовното развитие води до съвършено знание за всички материални и духовни неща и следствието от това съвършено знание е, че човек изоставя материалните си привързаности и се привързва към духовните дейности. Непривързаността към материалните неща не означава бездействие и пасивност, както смятат хората с повърхностни познания. Наиш̣карма означава да не извършваме дейности, които имат лоши или добри последствия. Отрицанието още не означава, че се отрича и положителното. Отрицанието на несъщественото не означава, че отричаме и същественото. По аналогичен начин непривързаността към материалните форми не означава, че се отричат и позитивните форми. Култът на бхакти е предназначен за постигане на положителните форми. Когато позитивната форма вече е постигната, негативните форми сами изчезват. Затова с развитието на култа на бхакти, отдавайки положително служене на положителната форма, човек по естествен начин се освобождава от влечението си към низшите неща и се привързва към висшите. Тъй като култът на бхакти е най-висша дейност на живото същество, той го извежда извън материалното сетивно наслаждение. Това е отличителният признак на един чист предан. Той не е глупак и няма нищо общо с низшите енергии, затова материалните вещи нямат за него никаква стойност. Това състояние не може да се достигне само с безплодни разсъждения. В действителност то се осъществява по милостта на Всемогъщия Бог. В заключение можем да кажем, че един чист предан притежава и всички останали добри качества: знание, непривързаност и пр., – но този, който е постигнал само знание или само непривързаност, може и да не познава добре принципите на култа на бхакти. Бхакти е най-висшата дейност за човешкото същество.

Съществуват различни видове дейности, съответстващи на различните житейски схващания на хората. За примитивните материалисти, които не могат да видят нищо отвъд грубото материално тяло, не съществува нищо извън пределите на сетивата. Затова дейностите им се ограничават в рамките на тесния и на разширения егоизъм. Тесният егоизъм е насочен към собственото тяло – обикновено той се наблюдава при низшите животни. Разширеният егоизъм се проявява в човешкото общество. Той се гради около семейството, обществото, родината, националността и света с цел да се осигурят удобства на материалното тяло. Над примитивните материалисти стоят безплодните мислители – те витаят в умствените сфери и дейностите им се ограничават в съчиняване на поезия, философстване или разпространяване на някакъв „-изъм“ пак със същата егоистична цел, ограничена от тялото и от ума. Но отвъд тялото и ума се намира спящата трансцендентална душа, чието отсъствие от тялото лишава от всякакво съдържание физическия и умствения егоизъм във всичките му разновидности. Ограничените хора обаче нямат представа от потребностите на душата.

Глупаците не знаят нищо за душата, не знаят, че тя се намира отвъд възприятието на тялото и на ума. Затова изпълнението на дейностите, които те трябва да извършват, не им носи удовлетворение. Тук се поставя въпросът за удовлетворението на истинското ни аз. То се намира отвъд физическото тяло и финия ум. То е могъщата движеща сила на тялото и на ума. Човек не може да бъде щастлив, ако задоволява само тялото и ума си, без да знае какви са потребностите на спящата му душа. Тялото и ума са само ненужни външни покрития на душата. Трябва да удовлетворяваме потребностите на душата. Не можем да удовлетворим птицата само като чистим клетката ѝ. Трябва да знаем истинските ѝ нужди.

Душата има нужда да се изтръгне от ограничената сфера на материалното робство и да осъществи желанието си за пълна свобода. Душата иска да политне отвъд пределите на покритата необятна вселена, тя иска да види духа и свободната светлина. Тя намира тази пълна свобода, когато се срещне с цялостния дух, Божествената Личност. Всеки таи в себе си любовта към Бога; духовното съществуване се проявява чрез физическото тяло и ум под формата на извратено влечение към грубата и фината материя. Затова трябва да се занимаваме с такива дейности, които ще пробудят божественото съзнание, спящо у нас. Това е възможно само когато слушаме и възпяваме божествените дейности на Върховния Бог, а всяка дейност, която не ни помага да се привържем към слушането и възпяването на трансценденталното послание на Бога, е само загуба на време, както се казва и тук. Това е така, защото никоя друга дейност (независимо към какъв „-изъм“ принадлежи), не може да даде освобождение на душата. Безполезни са дори дейностите на хората, които се стремят към спасение, защото тези хора не успяват да разберат кой е първоизточникът на всички свободи. Примитивните материалисти могат да се убедят от собствен опит, че в този свят и в кой да е друг материалните придобивки са ограничени от времето и пространството. Да се издигнат дори чак до Сваргалока, материалистите пак няма да намерят постоянна обител за жадната и неспокойна душа. Търсещата душа може да бъде удовлетворена само чрез съвършения научен процес на съвършеното предано служене.

Вече говорихме, че съвършеното знание и непривързаността към материалното битие са естествено следствие от чистото предано служене на Бога. Но има хора, които смятат, че всички видове предписани задължения, сред които е и религията, са предназначени за постигане на материална полза. Обща склонност на всички хора във всички части на света е да се стремят към някаква материална полза в замяна срещу религиозното или каквото и да било друго предписано служене. Дори ведическата литература предлага за всяка дейност някаква примамлива материална изгода и повечето хора се привличат именно от тези блага, които ще получат срещу религиозността си. Защо така наречените „религиозни“ хора ги влекат материалните изгоди? – Защото тези придобивки могат да им помогнат да изпълнят желанията си, което от своя страна ще доведе до удовлетворяването на сетивата им. Този цикъл от предписани задължения включва религиозност, която носи материална полза, която на свой ред пък води до изпълняване на желанията. Сетивното наслаждение обединява всички дейности на всички видове хора. Но в тази шлока, следвайки линията на Шрӣмад Бха̄гаватам, Сӯта Госва̄мӣ осъжда сетивното наслаждение.

Човек не трябва да извършва нито едно предписано служене само заради материалната полза. Още повече – не трябва да използва материалните придобивки за сетивно наслаждение. По-долу се обяснява как трябва да се използва материалната печалба.

Напълно обърканата материална цивилизация се движи в погрешна посока, към изпълняването на желанията за сетивно наслаждение. В една такава цивилизация крайна цел във всички области на живота е сетивното наслаждение. В политиката, обществените дейности, алтруизма, филантропията и накрая в религията и дори в търсенето на спасение започва да преобладава все повече и повече този оттенък на сетивно наслаждение. В областта на политиката лидерите се сражават един с друг заради удовлетворяването на сетивата си. Гласоподавателите се възхищават от така наречените „предводители“ само ако те им обещават сетивно наслаждение. Когато избирателите не са доволни от сетивното наслаждение, развенчават лидерите си. Лидерите винаги разочароват избирателите си, когато не удовлетворяват сетивата им. Същото се отнася и за всички останали области – никой не се отнася сериозно към проблемите на живота. Дори личностите, които са поели пътя на спасението, искат да се слеят с Абсолютната Истина и по този начин заради едното сетивно наслаждение се стремят към духовно самоубийство. Но в Бха̄гаватам се казва, че човек не трябва да живее заради сетивното наслаждение. Той трябва да удовлетворява сетивата си само толкова, колкото е необходимо за самосъхраняването му, а не за да извлича от това наслаждение. Тъй като тялото е изградено от сетива, които се нуждаят от определено удовлетворение, има предписания, които регулират удовлетворяването на сетивата. Но сетивата не са предназначени за неограничено наслаждение. Например брачният съюз между мъжа и жената е необходим за създаване на поколение, но не е предназначен за сетивно наслаждение. Липсата на доброволно въздържание влече след себе си необходимостта да се пропагандира планирането на семейството. Глупаците нямат представа, че там, където хората се стремят към Абсолютната Истина, планирането на семейството се извършва от само себе си. Търсачите на Абсолютната Истина, тези, които сериозно се стремят към нея, никога не се изкушават от неестественото сетивно наслаждение, защото винаги са потопени в изучаването ѝ. Ето защо крайната цел във всички области на живота трябва да бъде търсенето на Абсолютната Истина. Тези дейности ще направят човека щастлив, защото той по-малко ще се занимава с различните видове сетивно наслаждение. А в следващия стих се обяснява какво представлява Абсолютната Истина.

Абсолютната Истина е както обект, така и субект; в нея няма качествени различия. Следователно Брахман, Парама̄тма̄ и Бхагава̄н в качествено отношение са еднакви. Една и съща субстанция тези, които изучават Упаниш̣адите, осъзнават като безличностен Брахман, хиран̣ягарбхите и йогӣте – като локализирана Парама̄тма̄, а преданите – като Бхагава̄н. Иначе казано, Бхагава̄н, Божествената Личност, е най-висшето проявление на Абсолютната Истина. Парама̄тма̄ е частично проявление на Божествената Личност, а безличностният Брахман е яркото сияние на Божествената Личност, което е свързано с Бога така, както слънчевите лъчи са свързани със слънчевия бог. Понякога не много умните последователи на тези две школи спорят помежду си, отстоявайки собственото си схващане за истината. Но тези, които притежават съвършен поглед за Абсолютната Истина, знаят добре, че това са трите аспекта на единната Абсолютна Истина, видени от различен ъгъл.

Както се обяснява в първата шлока от първата глава на Бха̄гаватам, Върховната Истина е самодостатъчна, знаеща и освободена от илюзията на относителността. В относителния свят знаещият се различава от обекта на познание, но при Абсолютната Истина знаещият и обектът на познание са едно и също нещо. В относителния свят знаещият е живият дух, висшата енергия, докато обектът на познание е безжизнената материя, низшата енергия. Следователно налице е двойствеността висша и низша енергия. Но в абсолютните владения знаещият и обектът на познанието принадлежат към единната висша енергия. Върховният енергоизточник има три вида енергии. Между енергията и източника ѝ няма разлика, но енергиите са различни по качество. Абсолютното владение и живите същества принадлежат към една и съща висша енергия, а материалният свят е низша енергия. Когато живото същество влезе в съприкосновение с низшата енергия, то попада в плена на илюзията и мисли, че принадлежи към низшата енергия. Затова в материалния свят съществува усещането за относителност. В Абсолюта няма такова усещане за разлика между знаещия и обекта на познание, защото всичко е абсолютно.

Абсолютната Истина може да бъде осъзната напълно чрез процеса на предано служене на Бога, Ва̄судева, Божествената Личност, която е изцяло проявената Абсолютна Истина. Брахман е трансценденталното сияние, което се излъчва от тялото ѝ, а Парама̄тма̄ е частично нейно проявление. Така че осъзнаването на Абсолютната Истина като Брахман или Парама̄тма̄ е частично осъзнаване. Има четири вида хора: кармӣ, гя̄нӣ, йогӣ и предани. Кармӣте са материалисти, а останалите три категории са трансценденталисти. Преданите са най-висшите трансценденталисти, защото са осъзнали Върховната Личност. След това са трансценденталистите, които частично са осъзнали пълната част на абсолютната личност. И най-накрая са тези трансценденталисти, които са осъзнали само духовната същност на абсолютната личност. Както се казва в Бхагавад-гӣта̄ и останалата ведическа литература, Върховната Личност можем да осъзнаем чрез предано служене, подкрепено от знание и отказ от материално общуване. Вече говорихме, че преданото служене дава знание и води до изоставяне на материалните привързаности. Тъй като осъзнаването на Брахман и на Парама̄тма̄ е несъвършено осъзнаване на Абсолютната Истина, средствата на това осъзнаване, т.е. пътищата на гя̄на и йога, също са несъвършени средства за осъзнаване на Абсолютната Истина. Преданото служене, което се основава на съвършено знание, придружено от непривързаност към материалното общуване и установено чрез слушането на Веда̄нта шрути, е единственият съвършен метод, чрез който сериозният и любознателен ученик може да осъзнае Абсолютната Истина. Следователно преданото служене не е предназначено за трансценденталистите, които не се отличават с висока интелигентност. Има три класи предани – първа, втора и трета. Третата класа предани, начинаещите, които нямат знание и не са се откъснали от материалните привързаности, но просто са привлечени от въвеждащия процес на обожаването на мӯртите в храма, се наричат предани-материалисти. Те са привързани повече към материалната изгода, отколкото към трансценденталната полза. Затова от позицията на материалното предано служене човек трябва да се издигне до позицията на предан от втората класа. Един предан от втората класа може да разграничава четирите категории в преданото служене: Личността на Бога, преданите му, незнаещите и завистливите. Човек трябва да се издигне поне до равнището на втората класа и по този начин да стане достоен за опознаването на Абсолютната Истина.

Преданите от третата класа трябва да получават наставления за преданото служене от авторитетни източници – бха̄гавати. Първият бха̄гавата е личността на твърдо установения предан, а другият е посланието на Бога – Бха̄гаватам. За да усвои науката на преданото служене, преданият от третата класа трябва да се обърне към авторитетно установен предан. Този предан не трябва да е професионалист, който си изкарва прехраната с помощта на Бха̄гаватам. Той трябва да е като Сӯта Госва̄мӣ, представителя на Шукадева Госва̄мӣ, и да проповядва култа на преданото служене в името на висшето благо на цялото човечество. Начинаещият предан изобщо не е склонен да слуша авторитети. Той слуша професионалистите, защото като демонстрира слушане, удовлетворява сетивата си. Когато човек слуша и възпява по този начин, всичко се разваля. Той трябва да е много внимателен да не поема този погрешен път. Съдържанието на святите послания на Бога, изложени в Бхагавад-гӣта̄ или в Шрӣмад Бха̄гаватам, е напълно трансцендентално, но въпреки това човек не трябва да го приема от професионалистите, които го развалят, както змията отравя млякото само като го докосне с език.

И така, за да могат да напредват успешно, искрените предани трябва да са готови да слушат ведическата литература – Упаниш̣адите, Веда̄нта и останалите писания, оставени от предишните авторитети, госва̄мӣ. Ако не слушат тези писания, те няма да могат да напредват истински. А ако човек не слуша и не следва наставленията, служенето, което демонстрира, е лишено от всякаква стойност и е само препятствие по пътя на предаността. Следователно ако преданото служене не се основава на принципите на авторитетните шрути, смр̣ти, Пура̄н̣и или Пан̃чара̄тра, човек трябва веднага да го изостави. Той никога не трябва да приема за чист предан този, който не е упълномощен. Когато усвои посланията на ведическата литература, ще може постоянно да вижда вътре в себе си всепроникващия локализиран аспект на Божествената Личност. Това се нарича сама̄дхи.

Навсякъде по света човешкото общество се дели на четири касти и четири начина на живот. Четирите касти са интелигенцията, военните, производителите и работниците. Делението на касти се основава на работата, която хората извършват, и на качествата, които притежават, а не на произхода им. След това са четирите начина на живот: ученичество, семеен живот, оттегляне от светските занимания и накрая пълно посвещаване на преданото служене. Това разделение на човешкото общество отговаря на интересите му. Обществената система, в която това деление отсъства, не може да функционира нормално. Освен това във всяко едно от гореспоменатите подразделения на живота целта на всички дейности трябва да бъде удовлетворяването на върховния господар – Божествената Личност. Тази стройна структура на човешкото общество е известна като системата варн̣а̄шрама дхарма и е естествена форма на организация на всяко цивилизовано общество. Тя е устроена така, че да подпомага човека в опитите му да осъзнае Абсолютната Истина. Тя не е предназначена за изкуствено поддържане на господството на една част от обществото над друга. Когато поради прекомерната си привързаност към индрия-прӣти (сетивното наслаждение) хората престанат да се интересуват от целта на живота, т.е. от осъзнаването на Абсолютната Истина, тогава, както казахме вече, егоистичните личности използват системата варн̣а̄шрама, за да наложат изкуствено господство над по-слабите слоеве на обществото. В Кали юга, епохата на вражди, това насилствено господство вече е широко разпространено, но трезвомислещите хора знаят добре, че кастовите разделения и начините на живот имат една-единствена цел – да се установят гладки обществени взаимоотношения, които да създадат на хората условия за духовно самоосъзнаване.

В тази шлока на Бха̄гаватам се казва, че най-висшата цел на живота, или най-голямото съвършенство в системата варн̣а̄шрама дхарма, е сътрудничеството в името на удовлетворението на Върховния Бог. Това се утвърждава в Бхагавад-гӣта̄ (4.13).

Щом осъзнаването на Абсолютната Истина е крайната цел на живота, човек трябва да се стреми към него с всички средства. Тези четири процеса – възхваляване, слушане, помнене и обожаване – са дейности, общи за всички гореспоменати касти и начини на живот. Никой не може да съществува без тях. Дейностите на живото същество протичат в сферата на тези четири принципа. Всички дейности, особено в съвременното общество, зависят повече или по-малко от слушането и възхваляването. Всеки човек, независимо от общественото си положение, много бързо става прочут, ако вестниците започнат да го възхваляват, заслужено или не. Понякога вестниците правят реклама на политическите лидери на някоя партия и благодарение на този вид възхвала и най-посредственият човек много бързо става знаменитост. Но незаслуженото възхваляване на един недостоен човек няма да доведе до нищо добро нито за самия него, нито за обществото. Подобна пропаганда може да донесе някои временни резултати, но не може да окаже дълбоко влияние. Затова такива дейности са само губене на време. Истинският обект за възхвала е Върховната Божествена Личност, която е сътворила всичко, проявяващо се пред нас. За това подробно говорихме в началото на Бха̄гаватам, като се започне от шлоката джанма̄дй ася. Склонността си да възхвалява другите човек трябва да насочи към истинския обект на възхвала – Върховното същество. Това ще му донесе щастие.

Съприкосновението на духовната искра с материалните елементи образува възел, който човек трябва да разсече, ако иска да се освободи от редуването на действията и последиците им в плодоносната работа. Освобождение означава да се избави от цикъла на дейностите и последствията им. Ако някой постоянно помни трансценденталните забавления на Божествената Личност, при него освобождението идва само, защото всички дейности на Върховния Бог (лӣла̄) са над проявленията на материалната енергия. Те привличат всички и затова постоянното съприкосновение с духовните дейности на Върховния Бог постепенно „одухотворява“ обусловената душа и в крайна сметка разсича възела на материалното робство.

И така, освобождението от материалното робство е странично следствие от преданото служене. За да се освободи човек, не е достатъчно само да постигне духовно знание. Това знание трябва да бъде покрито с предано служене, за да може връх да вземе преданото служене. Тогава освобождението би било възможно. Дори плодоносните дейности могат да изведат вършителите си до освобождение, ако са покрити с предано служене. Когато кармата бъде покрита с предано служене, тя става карма йога. Емпиричното знание, покрито с предано служене, се нарича гя̄на йога. Но чистата бхакти йога не зависи нито от кармата, нито от гя̄ната, защото може не само да освободи хората от обусловения живот, но и да ги дари с трансцендентално любовно служене на Бога.

Затова всеки здравомислещ човек, който стои по-високо от ограничените хора, лишени от познания, постоянно трябва да помни Божествената Личност, като непрекъснато слуша за нея, възхвалява я, помни я и я обожава. Това е съвършеният път на преданото служене. Госва̄мӣте на Вр̣нда̄вана, които са били упълномощени от Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху да проповядват култа на бхакти, строго са следвали това правило и са създали за наше добро обширна литература върху трансценденталната наука. Следвайки учението на Шрӣмад Бха̄гаватам и другите авторитетни писания, те са очертали пътищата за всички групи хора в съответствие с различните касти и начини на живот.

Причина за обусловения живот на живото същество е бунтът му срещу Бога. Има хора, които се наричат деви, божествени живи същества, но има и хора, наречени асури, демони, които се опълчват срещу властта на Върховния Бог. В шестнайсетата глава на Бхагавад-гӣта̄ се дава ярко описание на асурите. Там се казва, че живот след живот те пропадат до все по-низши състояния на невежеството и така стигат до низшите животински форми, като по този начин се лишават от всякаква възможност да научат за Абсолютната Истина и Божествената Личност. По милостта на освободените слуги на Бога от различни краища на света, които действат съгласно върховната му воля, асурите постепенно се пречистват и постигат съзнание за Бога. Тези предани на Бога имат много близки отношения с него и когато идват, за да спасят човешкото общество от безбожието, стават известни като могъщи инкарнации на Бога, синове на Бога, негови слуги или придружители. Но никой от тях не мами хората с твърдения, че е Бог. Това богохулство е присъщо на асурите и на демоничните им последователи, които приемат разни самозванци за Бог или за инкарнации на Бога. В свещените писания има подробни сведения за инкарнациите на Бога. Хората не трябва да приемат никого за Бог или за инкарнация на Бога, ако това не се потвърждава от свещените писания.

Преданите, които наистина искат да се върнат при Бога, трябва да почитат слугите му колкото самия него. Тези слуги на Бога се наричат маха̄тми, или тӣртхи, и проповядват според конкретното място и време. Слугите на Бога подтикват хората да станат предани на Бога. Те никога не позволяват да бъдат наричани Бог. Според свидетелствата на свещените писания Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху е самият Бог, дошъл в ролята на предан. Хората, които знаели, че Той е Богът, се обръщали към него като към самия Бог, но Той си запушвал ушите с ръце и викал името на Бог Виш̣н̣у. Той бил категорично против да го наричат така, въпреки че бил самият Бог. С това си поведение Богът ни предупреждава да се пазим от безсъвестни хора, които изпитват удоволствие другите да ги наричат Бог.

Слугите на Бога идват, за да разпространяват съзнанието за Бога, и мислещите хора трябва да ги подкрепят по всякакви начини. Човек може да удовлетвори Бога повече, когато служи на слугата му, отколкото когато служи пряко на него. Богът е по-доволен, когато вижда, че слугите му са почитани по подходящ начин – те жертват всичко, за да му служат, затова са му много скъпи. Богът провъзгласява в Бхагавад-гӣта̄ (18.69), че никой не му е по-скъп от този, който рискува всичко, за да разпространява славата му. Когато служи на слугите на Бога, човек постепенно придобива качествата им и развива способност да слуша за величието на Бога. Силното желание да слуша за Бога е първото качество, което човек трябва да придобие, за да може да проникне в царството на Бога.

Посланията на Божествената Личност Шрӣ Кр̣ш̣н̣а не се различават от него. Затова когато повествованията за Бога се слушат и повтарят без оскърбления, Бог Кр̣ш̣н̣а присъства под формата на трансцендентален звук, който е могъщ колкото самия него. В своята Шикша̄ш̣т̣ака Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху ясно заявява, че святото име на Бога притежава всичките енергии на Бога и че Богът е дарил всичките си безбройни имена със същото могъщество. Няма строго определено време за възпяването на святото име; всеки със старание и благоговение може да прави това винаги, когато има възможност. Богът е толкова великодушен към нас, че лично се явява под формата на трансценденталния звук. За съжаление обаче ние не притежаваме склонност да слушаме и възпяваме името му и дейностите му. Вече говорихме как можем да развием вкус към слушането и възпяването на святия звук. Това можем да постигнем, като служим на чистите предани на Бога.

Богът отговаря на преданите си с взаимност. Когато види, че те са напълно искрени в стремежа си да достигнат трансценденталното служене на него и затова горят от желание да слушат за него, Богът, който е в сърцето им, действа така, че те лесно да могат да се върнат при него. Богът иска да се върнем в царството му по-силно, отколкото ние самите можем да желаем това. Повечето от нас изобщо не изпитват желание да се върнат при Бога. Много малко хора наистина искат да се върнат при него, но на този, който желае това, Кр̣ш̣н̣а помага по всякакъв начин.

Човек не може да проникне в царството на Бога, ако не се е пречистил от всички грехове. Материалните грехове са следствия от желанията ни да господстваме над материалната природа. Да се освободим от тези желания, е много трудно. Много големи препятствия по пътя обратно към Бога са жените и богатството. Мнозина устойчиви предани са ставали жертви на тези съблазни и са се отклонявали от пътя към освобождението. Но този, на когото помага самият Бог, много лесно преодолява всички трудности по пътя благодарение на милостта му.

Не е чудно, че контактът с жените и богатството прави човека неспокоен – всяко живо същество е свързано с тях от толкова отдавна, практически от незапомнени времена, че му е необходимо време, за да се освободи от влиянието им, което всъщност е напълно чуждо на природата му. Но този, който се посвети на слушането за славата на Бога, постепенно ще осъзнае истинското си положение. По милостта на Бога такъв предан ще получи достатъчно сила, за да се защити от тези безпокойства, и постепенно от ума му ще изчезнат всички тревоги.

Тук е посочено средството, с което от сърцето могат да се отстранят всички неблагоприятни неща, които са препятствия по пътя към себепознанието. Това средство е общуването с бха̄гаватите. Има два вида бха̄гавати: книгата Бха̄гавата и преданият бха̄гавата. И двете бха̄гавати са действени средства и заедно или поотделно взети могат да отстранят препятствията. Преданият бха̄гавата не се различава от книгата Бха̄гавата, защото живее според книгата Бха̄гавата, която е пълна със сведения за Божествената Личност и за чистите предани, бха̄гавати. Книгата и личността бха̄гавата са тъждествени.

Преданият бха̄гавата е непосредствен представител на Бхагава̄н, Божествената Личност, и затова когато удовлетворява предания бха̄гавата, човек може да получи благото, което носи книгата Бха̄гавата. Човешкият разум не е в състояние да разбере как чрез служене на предания бха̄гавата или на книгата Бха̄гавата някой може постепенно да напредва по пътя на предаността. Но Шрӣла На̄рададева, който в миналия си живот е бил син на прислужница, е обяснил как става това. Майка му слугувала на мъдреците и така той също имал възможност да общува с тях. Само заради това че общувал с тях и приемал остатъците от храната им, той, синът на слугиня, получил възможност да стане великият предан Шрӣла На̄рададева. Такива са чудотворните последствия от общуването с бха̄гаватите. За да можем наистина да разберем въздействието на това общуване, трябва да отбележим, че чрез него човек много лесно получава трансценденталното знание, а то на свой ред му помага да се установи твърдо в преданото служене на Бога. Колкото повече напредва в преданото служене под ръководството на бха̄гаватите, толкова по-неотклоним от трансценденталното любовно служене на Бога става човек. Следователно посланието на книгата Бха̄гавата трябва да се получи от предан бха̄гавата. Съчетанието на двете бха̄гавати ще помогне на начинаещия предан да напредва все повече и повече.

Живото същество в естественото си, в първоначалното си положение изпитва духовно блаженство и е напълно удовлетворено. Това състояние на съществуване се нарича брахма-бхӯта или а̄тма̄нандӣ, състояние на себеудовлетвореност. Но тази себеудовлетвореност не е самодоволството на пасивния глупак. Пасивният глупак се намира в състояние на тъпо невежество, докато себеудовлетвореният а̄тма̄нандӣ е над материалното равнище на съществуване. Това състояние на съвършенство се постига, когато човек се установи необратимо в преданото служене. Преданото служене не е бездействие; то е чистата дейност на душата.

От съприкосновението с материята дейностите на душата се замърсяват и това им болестно състояние намира израз под формата на похот, желания, страсти, апатия, глупост и сън. Влиянието на преданото служене се проявява в това, че следствията от страстта и невежеството напълно изчезват. Преданият се установява в проявлението на доброто, после напредва още повече и се издига до равнището васудева – състоянието на кристалночистата саттва, или шуддха-саттва, лишена от всякакви замърсявания. Само в това състояние, благодарение на чистата си обич към Бога, човек може да вижда Кр̣ш̣н̣а постоянно.

Един предан винаги се намира в проявлението на чистото добро, затова не причинява вреда на никого. А неотдадените, колкото и да са образовани, винаги вредят на другите. Преданите не са нито глупави, нито са жертви на страстта. Тези, които причиняват зло на другите, които са глупави и са тласкани от страстта, не могат да бъдат предани на Бога, колкото и да се представят за такива. Преданите притежават всички добри качества на Бога. Тези качества може да се различават в количествено отношение, но по качество Богът и преданите му са равни.

В Бхагавад-гӣта̄ (7.3) се казва, че от десетки хиляди хора единици имат щастието да се стремят към съвършенство в живота. Повечето хора са водени от проявленията на страстта и невежеството и затова постоянно са в плен на похот, желания, копнежи, невежество и сън. Сред многото такива човекоподобни животни трудно ще се намери и един истински човек, който да съзнава отговорността на човешкия живот и да се опитва да го направи съвършен, като следва предписаните задължения. От многото хиляди хора, които по този начин са постигнали успех в човешкия живот, едва единици могат да постигнат научното знание за Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, Божествената Личност. Пак там, в Бхагавад-гӣта̄ (18.55), се казва, че научното знание за Шрӣ Кр̣ш̣н̣а може да се постигне само чрез процеса на преданото служене (бхакти йога).

Същото потвърждава и дадената шлока. Нито един обикновен човек, дори и този, който е постигнал успех в човешкия живот, не може да познае научно, т.е. съвършено, Личността на Бога. Човек може да постигне съвършенство в живота си, когато разбере, че не е създаден от материя, а е дух. Щом разбере, че няма нищо общо с материята, той веднага слага край на материалните си стремежи и желания и съживява духовната си природа. Този успех става възможен, когато човек се издигне над проявленията на страстта и невежеството, или иначе казано, когато наистина развие качества на бра̄хман̣а. Бра̄хман̣ите са символ на саттва-гун̣а, проявлението на доброто. Останалите – тези, които не са в проявлението на доброто, – са кш̣атрии, вайши, шӯдри или по-низши от шӯдри. Брахминското равнище е най-висшето равнище на човешки живот заради добрите качества, които бра̄хман̣ът притежава. И така, човек не може да бъде предан, ако не се е издигнал поне до равнището на бра̄хман̣ите. С действията си преданите вече са бра̄хман̣и. Но това не е пределът. Както се каза по-горе, за да се установи наистина на трансценденталното равнище, бра̄хман̣ът трябва да стане ваиш̣н̣ава. Чистият ваиш̣н̣ава е освободена душа и стои над позицията дори на един бра̄хман̣а. На материално равнище дори бра̄хман̣ите са обусловени души, защото макар да са осъзнали понятието Брахман, или трансцендентното, те нямат научно знание за Върховния Бог. За да разбере Личността на Бога, Кр̣ш̣н̣а, човек трябва да се издигне над позицията на бра̄хман̣а и да достигне нивото васудева. Науката за Личността на Бога могат да изучават тези, които вече са завършили духовното си образование. Ограничените хора, които нямат задълбочени познания, не разбират Върховния Бог и тълкуват Кр̣ш̣н̣а съвсем произволно. Истината е, че човек не може да разбере науката за Личността на Бога, докато не се освободи от замърсяванията на материалните проявления, дори на равнището на бра̄хман̣ите. Когато един бра̄хман̣а с всички необходими качества стане ваиш̣н̣ава, в просветленото състояние на освобождението той ще може да разбере какво всъщност представлява Божествената Личност.

Постигането на научно знание за Личността на Бога означава едновременно с това човек да осъзнае и себе си. Във връзка с духовната същност на живото същество са измисляни всякакви теории и съществуват какви ли не съмнения. Материалистите не вярват в съществуването на душата, а философите емпирици вярват в безличностния аспект на цялостния дух, но не признават индивидуалността на живите същества. Трансценденталистите обаче утвърждават, че душата и Свръхдушата са две различни същности, качествено еднакви, но различни като количество. Има още много теории, но всички тези съчинени концепции веднага губят позиции, щом човек истински осъзнае Шрӣ Кр̣ш̣н̣а чрез процеса на бхакти йога. Шрӣ Кр̣ш̣н̣а е като слънцето, а измислиците на материалистите за Абсолютната Истина са като тъмна нощ. Щом в сърцето изгрее слънцето на Кр̣ш̣н̣а, тъмнината на спекулативните разсъждения за Абсолютната Истина и за живите същества в миг изчезва. Мракът не може да остане там, където е слънцето, и относителните истини, скрити в гъстия мрак на невежеството, ярко се открояват по милостта на Кр̣ш̣н̣а, който се намира в сърцето на всеки като Свръхдуша.

Богът казва в Бхагавад-гӣта̄ (10.11), че изпитва особена склонност към чистите си предани и затова със светлината на чистото знание лично разпръсква гъстия мрак на всички съмнения в сърцата им. И щом Божествената Личност сама осветява сърцето на преданите, един предан, който отдава на Бога трансцендентално любовно служене, не може да остане в тъмнината. Той узнава всичко за Абсолютната Истина и за относителните истини. Преданите не остават в мрака, защото Божествената Личност ги просветлява и знанието им става съвършено. Но положението на тези, които умуват върху Абсолютната Истина, разчитайки на собствените си ограничени възможности, е различно. Съвършеното знание се нарича парампара̄, т.е. дедуктивно знание, което се предава от авторитета към смирения слушател. Слушателят е способен да разбере това знание благодарение на служенето и предаността си. Човек не може да оспорва властта на Върховния и в същото време да постига знание за него. Богът си запазва правото да не се разкрива на такава предизвикателна искрица от цялостния дух, подчинена на властта на заблуждаващата енергия. Преданите са смирени и затова трансценденталното знание се предава последователно от Божествената Личност на Брахма̄, от Брахма̄ – на синовете и учениците му. А Свръхдушата, която се намира у преданите, подпомага този процес. Това е съвършеният път за изучаването на трансценденталното знание.

Просветлението дава на преданите съвършена способност да отличават духа от материята, защото възелът на духа и материята се развързва от самия Бог. Този възел се нарича ахан̇ка̄ра и кара живото същество погрешно да се отъждествява с материята. Щом възелът се разхлаби, мъглата на съмнението веднага се вдига. Човек вижда господаря си и напълно се отдава на трансцендентално любовно служене на Бога, като по този начин прекъсва веригата на плодоносните дейности. Всяко живо същество в материалното битие си изгражда верига от плодоносни дейности и живот след живот търпи добрите и лошите им последствия. Но щом започне да отдава любовно служене на Бога, то се освобождава от веригата на кармата. Действията му не предизвикват повече никакви последствия.

Тук специално се подчертава изключителното положение на преданото служене на Божествената Личност, Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Бог Кр̣ш̣н̣а е сваям̇-рӯпа Божествена Личност, а всички останали форми на Бога, като започнем от Шрӣ Баладева, Сан̇карш̣ан̣а, Ва̄судева, Анируддха, Прадюмна и На̄ра̄ян̣а и стигнем до пуруша-авата̄рите, гун̣а-авата̄рите, лӣла̄-авата̄рите, юга-авата̄рите и още много хиляди проявления на Божествената Личност, са пълни части и съставни части на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Живите същества са индивидуални частици, неотделими от Божествената Личност. Така че Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а е изначалната форма на Бога и най-висшето проявление на Трансцендентното. Затова Той привлича повече висшите трансценденталисти, които участват във вечните забавления на Бога. В никои други форми на Бога, освен Шрӣ Кр̣ш̣н̣а и Баладева, не са възможни такива близки лични отношения като тези, които се проявяват в трансценденталните забавления на Бога във Враджабхӯми. Трансценденталните забавления на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а не са нещо наскоро признато, както твърдят някои не много осведомени хора. Забавленията му са вечни и се проявяват по определено време – веднъж във всеки ден на Брахма̄джӣ, – както слънцето изгрява на източния хоризонт всеки двайсет и четири часа.

Вече се каза, че човек трябва да отдава предано служене на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, който се проявява в пълните си части, а тази шлока на свой ред отново утвърждава това. Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а и пълните му части са виш̣н̣у-таттва, самият Бог. Следващото проявление след Шрӣ Кр̣ш̣н̣а е Баладева. От Баладева се проявява Сан̇карш̣ан̣а, от него – На̄ра̄ян̣а, от На̄ра̄ян̣а – втори Сан̇карш̣ан̣а, а от него следват пуруша-авата̄рите на Виш̣н̣у. Виш̣н̣у, или Божеството на качеството добро в материалния свят, е тази пуруша-авата̄ра, която се нарича Кшӣродака-ша̄йӣ Виш̣н̣у или Парама̄тма̄. Брахма̄ е божеството на раджас (страстта), а Шива – на невежеството. Всеки от тях управлява една от гун̣ите на материалния свят. Доброто на Виш̣н̣у прави възможно творението, а когато трябва да има разрушение, функцията на разрушител поема Шива с помощта на та̄н̣д̣ава-нр̣тя. Материалистите и глупавите хора обожават съответно Брахма̄ и Шива. Но чистите трансценденталисти обожават формата на доброто, Виш̣н̣у, в различните му проявления. Виш̣н̣у се проявява в милиони и милиарди неотделими и отделени свои форми. Неотделимите форми се наричат Бог, а отделените – живи същества, или джӣви. Както джӣвите, така и Богът притежават свои собствени изначални духовни форми. Понякога джӣвите попадат под властта на материалната енергия, но формите на Виш̣н̣у винаги остават господари на тази енергия. Когато Виш̣н̣у, Божествената Личност, се появява в материалния свят, Той идва, за да освободи обусловените живи същества, подчинени на материалната енергия. Тези живи същества са дошли в материалния свят с намерението да господстват и затова са попаднали в плена на трите проявления на природата. Това ги принуждава да сменят материалните си покрития и при различни условия да излежават в затвора на материалния свят различни по продължителност присъди. Брахма̄ създава затвора на материалния свят под ръководството на Божествената Личност, а в края на всяка калпа Шива разрушава всичко. Но поддържането на затвора се извършва от Виш̣н̣у, така както държавният затвор се поддържа от държавата. Затова всеки, който иска да излезе от затвора на материалното битие, изпълнено със страданията на многократните раждания, смърти, болести и старост, трябва да удовлетвори Бог Виш̣н̣у. Бог Виш̣н̣у може да бъде обожаван само чрез преданото служене. А този, който възнамерява да продължава затворническия си живот в материалния свят, може да иска от различните полубогове – Шива, Брахма̄, Индра и Варун̣а – относителни удобства, които да му носят временно облекчение. Но нито един полубог не може да освободи затвореното живо същество от обусловения му живот в материалното битие. Това може да направи само Виш̣н̣у. Следователно най-висшето благо човек може да получи само от Виш̣н̣у, Божествената личност.

Както обяснихме по-горе, човек може да се освободи от обусловения си живот в материалното битие, като отдава предано служене на Божествената Личност. Тук се добавя, че за да може да отдава предано служене на Бога, той трябва да се издигне на равнището на проявлението на доброто (саттва). Въпреки препятствията по пътя към напредъка, под опитното ръководство на духовен учител всеки може постепенно да се издигне, дори да е тръгнал от равнището на тамас. Затова тези, които искрено искат да се усъвършенстват, трябва да се обърнат към опитен духовен учител. Истинският духовен учител може да поведе ученика си от всяко равнище на живот – тамас, раджас или саттва.

Погрешно е да смятаме, че обожаването на всички качества или на всички форми на Бога е еднакво благотворно. С изключение на Виш̣н̣у, всички отделени форми се проявяват, като се подчиняват на условията на материалната енергия. Формите на материалната енергия не могат да ни помогнат да се издигнем до равнището на саттва, което единствено може да ни освободи от материалното робство.

Нецивилизованият живот на низшите животни е подчинен на проявлението тамас. Цивилизованият живот на човешките същества, в който се проявява страстта за получаване на различни видове материални блага, е на равнището на раджас. Под формата на възвишените настроения във философията, изкуството и културата, на нравствените и етическите принципи, равнището на раджас едва забележимо очертава пътя към осъзнаването на Абсолютната Истина, но проявлението саттва е материално качество от още по-висок порядък и наистина дава възможност на човека да осъзнае Абсолютната Истина. Иначе казано, между различните начини на обожаване и между съответните придобивки, които се получават от господстващите божества Брахма̄, Виш̣н̣у и Хара, има качествена разлика.

Религията не е предназначена за получаване на материални блага, нито пък само за да се научат хората да разграничават духа от материята. Крайната цел на религиозните дейности е човек да се освободи от материалното робство и да възобнови свободния си живот в трансценденталния свят, където Божествената Личност е Върховната Личност. Следователно законите на религията са установени от самата Божествена Личност и целта на религията не е известна на никой друг, освен на маха̄джаните, упълномощените представители на Бога. Богът има дванайсет пълномощника, които знаят целта на религията и му отдават трансцендентално служене. В името на собственото си добро хората могат да следват маха̄джаните, за да постигнат върховното благо.

Експанзиите на Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, който е изначалната личност сред виш̣н̣у-таттвите, са две различни категории: неотделими пълни части и отделени съставни частици. Последните са слугите, а неотделимите пълни части на виш̣н̣у-таттва са обект на служене и обожание.

Всички полубогове, упълномощени от Върховния Бог, са също отделени съставни частици. Те не се отнасят към категориите на виш̣н̣у-таттва. Виш̣н̣у-таттвите са живи същества, които са могъщи наравно с изначалната форма на Божествената Личност и проявяват различни степени на могъщество в зависимост от времето и обстоятелствата. За разлика от виш̣н̣у-таттвите, отделените съставни частици притежават ограничено могъщество. Затова човек никога не трябва да отнася виш̣н̣у-таттвите, пълните части на На̄ра̄ян̣а, Божествената Личност, към една и съща категория със съставните частици. Ако някой прави това, той веднага става па̄шан̣д̣ӣ, оскърбител. В епохата на Кали много глупаци извършват такива оскърбления, като изравняват двете категории.

В зависимост от материалното си могъщество отделените съставни частици заемат различно положение – някои от тях са като Ка̄ла-бхаирава, Шмаша̄на-бхаирава, Шани, Маха̄ка̄лӣ и Чан̣д̣ика̄. Тези полубогове се обожават най-вече от личностите, които се намират в най-низшите категории на проявлението на мрака (невежеството). Останалите полубогове – Брахма̄, Шива, Сӯря, Ган̣еш̣а и още много подобни божества – са обожавани от хората в проявлението на страстта, които са подтиквани от желанието си за материално наслаждение. Но тези, които са истински установени в проявлението на доброто (саттва-гун̣а) на материалната природа, обожават само виш̣н̣у-таттвите. Виш̣н̣у-таттвите се проявяват под различни имена и форми: На̄ра̄ян̣а, Да̄модара, Ва̄мана, Говинда, Адхокш̣аджа и пр.

Опитните бра̄хман̣и обожават виш̣н̣у-таттва във формата на ша̄лагра̄ма-шила̄. Останалите висши касти – кш̣атриите и вайшите – обикновено също обожават виш̣н̣у-таттва.

Издигнатите и добродетелни бра̄хман̣и, установени в проявлението на доброто, не възразяват срещу формите на обожание, практикувани от другите хора. Те отдават дължимата почит на другите полубогове, дори и на тези, които изглеждат много ужасяващо, напр. Ка̄ла-бхаирава или Маха̄ка̄лӣ. Те знаят много добре, че тези всяващи ужас проявления на Върховния Бог му служат по свой начин. Но все пак бра̄хман̣ите не избират обожаването нито на ужасните, нито на привлекателните форми на полубоговете, а се насочват единствено към формите на Виш̣н̣у, защото сериозно се стремят към освобождение от материалната обусловеност. Полубоговете, дори и самият Брахма̄, който е най-висшестоящ, не могат да дадат освобождение на никого. Хиран̣якашипу се подложил на сурови лишения, за да получи вечен живот, но Брахма̄ – божеството, което почитал – не могъл да го дари с тази благословия. Затова само Виш̣н̣у може да се нарече мукти-па̄да, или Божествената Личност, която може да дари човека с освобождение, мукти. Полубоговете са като всички останали живи същества в материалния свят и с унищожението на материалната структура те също биват унищожени. Те не могат да получат освобождение за себе си, а още по-малко могат да дадат освобождение на преданите си. Полубоговете могат да възнаградят обожателите си с някои временни блага, но не и с висшето благо.

Именно по тази причина личностите, които се стремят към освобождение, съзнателно отхвърлят обожаването на полубоговете, въпреки че се отнасят към тях с уважение.

Този, който сериозно желае да се върне при Бога, не е необходимо да обожава полубоговете, независимо от ранга им. В Бхагавад-гӣта̄ (7.20, 7.23) се казва ясно, че личностите, които са полудели по материалното наслаждение, се обръщат към различни полубогове и получават временни блага. Тези блага са предназначени за хората с ограничени познания. Не си струва да се стремим към все повече и повече сетивно наслаждение; трябва да си го позволяваме само в такава степен, в каквато е необходимо, за да поддържаме живота си – нито повече, нито по-малко. Прекомерно разширеното материално наслаждение означава да се обвързваме със страданията на материалното битие все повече и повече. Повече богатство, повече жени, лъжлив аристократизъм – това са някои от желанията на материалистите, защото те не знаят какво благо се получава от обожаването на Виш̣н̣у. Чрез обожаването на Виш̣н̣у човек може да получи полза и за този си живот, и за следващия. Глупавите хора забравят тези принципи и обожават най-различни полубогове, стремейки се към по-голямо богатство, повече жени и повече деца. Целта на живота е да се сложи край на страданията в него, а не те да се увеличават.

Не е нужно човек да се обръща към полубоговете заради материалното наслаждение. Те са само слуги на Бога и затова са длъжни да доставят всичко, необходимо за живота: вода, светлина, въздух и пр. Човек трябва усърдно да работи и с плодовете на упорития си труд да обожава Върховния Бог – това трябва да стане основен жизнен принцип. Човек трябва добросъвестно и точно, с вяра в Бога да извършва предписаното си служене и това постепенно ще го изведе на пътя обратно към Бога.

Когато Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а лично присъствал във Враджадха̄ма, Той спрял обожанието на полубога Индра и посъветвал жителите на Враджа да обожават Бога, изпълнявайки дълга си с вяра в него. Обожаването на различните полубогове за получаване на някаква материална полза е всъщност извращение на религията. Още в самото начало на Бха̄гаватам подобен вид религиозни дейности се осъждат като каитава дхарма. В света има само една религия, която хората трябва да следват – това е бха̄гавата дхарма, религията, която ги учи да обожават Върховната Божествена Личност и никой друг.

В тези две шлоки се потвърждава, че трябва да се обожава само Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, Божествената Личност. Ведическата литература насочва човека към същата цел: да установи взаимоотношения с него и да възобнови любовното си служене към него. Това е същността на Ведите. В Бхагавад-гӣта̄ Богът потвърждава това със собствените си думи: Той е крайната цел на Ведите. Всички свещени писания са съставени от Бога, който се въплътил в тялото на Шрӣла Вя̄садева само за да напомни на падналите души, обусловени от материалната природа, за Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, Божествената Личност. Нито един полубог не може да даде освобождение от материалното робство. Това е мнението на всички ведически писания. Имперсоналистите, които нямат знание за Върховния Бог, омаловажават всемогъществото му и го поставят наравно с всички останали живи същества. Заради това те много трудно се освобождават от материалното робство. Те се отдават на Бога само след като са изследвали трансценденталното знание в продължение на много, много животи.

Някой може да възрази, че дейностите, които се предписват във Ведите, се основават на жертвените церемонии. Това е вярно. Но всички жертвоприношения са предназначени да бъде осъзната истината за Ва̄судева. Едно от имената на Ва̄судева е Ягя (жертвоприношение) и в Бхагавад-гӣта̄ ясно се казва, че всички жертвоприношения трябва да се извършват за удовлетворението на Ягя, или Виш̣н̣у, Божествената Личност. Така стои въпросът и с всички системи на йога. Йога означава човек да се свърже с Върховния Бог. Но този път включва някои аспекти, свързани с тялото: а̄сана, дхя̄на, пра̄н̣а̄я̄ма и медитация. Всички те обаче са предназначени за съсредоточаване върху локализирания аспект на Ва̄судева – Парама̄тма̄. Осъзнаването на Парама̄тма̄ не е нищо друго, освен частично осъзнаване на Ва̄судева, и оня, който постигне успех по този път, осъзнава Ва̄судева напълно. Но за съжаление, повечето йогӣ претърпяват неуспех заради мистичните сили, които постигат с тези физически упражнения. В следващия си живот тези неуспели йогӣ получават възможност да завършат осъзнаването на Ва̄судева, като се раждат в семейства на добродетелни и учени бра̄хман̣и или на богати търговци. Ако бра̄хман̣ите и синовете на богати хора използват правилно предоставената им възможност, чрез благотворно общуване със святи личности те лесно ще могат да осъзнаят Ва̄судева. За жалост, тези избраници на съдбата отново падат в плена на материалното богатство и почестите и практически забравят целта на живота.

Същото става и с натрупването на знание. Според Бхагавад-гӣта̄ в този процес има осемнайсет стадия. Докато овладява знанието, човек постепенно се освобождава от гордостта, от суетата, от насилието, става търпелив и скромен, отдава се на великия духовен учител и постига пълна власт над сетивата си. В процеса на овладяването на знание човек се освобождава и от привързаността си към домашния уют и започва да осъзнава, че смъртта, раждането, старостта и болестите причиняват страдания. Върхът на този процес е преданото служене на Божествената Личност Ва̄судева. Следователно Ва̄судева е крайната цел на развиването на всички области на знанието. Истинско знание е това знание, което ни извежда до трансценденталното равнище на личното общуване с Ва̄судева. В Бхагавад-гӣта̄ материалното знание във всичките му аспекти се осъжда като агя̄на, т.е. противоположно на истинското знание. Крайната цел на материалното знание е удовлетворяването на сетивата, което означава продължаване на материалното съществуване и на трите вида страдания. Така че продължаването на нещастния живот в материалното битие е невежество. Но ако същото материално знание води до пътя на духовното познание, то помага на човека да сложи край на нещастния си живот на материално съществуване и да започне живот в духовното битие на равнището на Ва̄судева.

Същото важи и за всички видове отречения. Тапася означава доброволно приемане на телесни страдания за постигане на висшата цел в живота. Ра̄ван̣а и Хиран̣якашипу понесли сурови телесни мъчения в името на сетивното наслаждение. Понякога съвременните политици също се подлагат на сурови лишения, за да постигнат някаква своя политическа цел. Но това не е истинска тапася. Човек трябва да приема доброволно телесни неудобства, за да познае Ва̄судева – това е истинско отречение. Всички останали отречения спадат към проявлението на страстта и на невежеството, а те не могат да сложат край на страданията в живота. Само проявлението на доброто може да облекчи трите вида страдания в живота. Васудева и Девакӣ, „бащата“ и „майката“ на Бог Кр̣ш̣н̣а, се подложили на много лишения, за да получат Ва̄судева за син. Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а е бащата на всички живи същества (Бхагавад-гӣта̄, 14.4). Затова Той е изначалното от всички живи същества. От всички, които се наслаждават, Той е изначалният вечен наслаждаващ се. Следователно въпреки мнението на невежите, никой не може да го зачене и да му стане родител. Бог Кр̣ш̣н̣а се съгласил да стане син на Васудева и Девакӣ, защото бил удовлетворен от суровите им отречения. Затова всички отречения човек трябва да извършва единствено за да постигне Ва̄судева, целта на познанието.

Ва̄судева е изначалната Божествена Личност, Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Както обяснихме по-рано, изначалната Божествена Личност се разширява в безброй форми. Това се осъществява чрез различните ѝ енергии. Тези енергии са безброй – от тях вътрешните енергии са качествено по-висши от външните. Тези енергии са описани в Бхагавад-гӣта̄ (7.4 – 6) като пара̄ и апара̄ пракр̣ти. И така, експанзиите на Бога, които се осъществяват чрез вътрешните енергии, са висши форми, а експанзиите, осъществени чрез външните енергии, са низши форми. Живите същества също са експанзии на Бога. Тези, които са проявени от вътрешната му енергия, са вечноосвободени личности, а тези, които са проявени от материалните енергии, са вечнообусловени души. Следователно цел на познанието, на отреченията, на жертвоприношенията и на дейностите трябва да стане качествената промяна на въздействието, на което сме подчинени. В сегашния момент всички сме подчинени на външната енергия на Бога; за да променим качеството на влиянието, под което се намираме, трябва да се стремим да постигнем духовната енергия. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че маха̄тмите, хората с извисен ум, които са се отдали на служене на Бог Кр̣ш̣н̣а, са подчинени на вътрешната енергия. На практика това се проявява във факта, че те непрекъснато и неотклонно служат на Бога. Това трябва да бъде целта на живота и всички ведически писания са единодушни в това отношение. Човек не трябва да се измъчва с плодоносни дейности или сухи умозрителни разсъждения върху трансценденталното знание. Всички без да отлагат трябва да се отдадат на трансцендентално любовно служене на Бога. Няма нужда да бъдат обожавани полубоговете, които са само помощници на Бога в сътворението, поддържането и разрушението на материалния свят. Има безброй могъщи полубогове, които се занимават с управлението на материалния свят. Те са различни помощници на Бог Ва̄судева. Дори Шива и Брахма̄ се числят към полубоговете. Но Бог Виш̣н̣у, Ва̄судева, винаги заема трансцендентални позиции. Въпреки че приема качеството на доброто в материалния свят, Той остава трансцендентален към всички материални проявления. Следният пример ще хвърли повече светлина върху този въпрос. В сградата на затвора има затворници и надзиратели и всички те са подчинени на законите на царя. Но макар че в затвора понякога идва и царят, той не е подчинен на установения там ред. Царят винаги стои над законите на затвора, както Богът винаги е отвъд законите на материалния свят.

Положението на Бога винаги е трансцендентално, защото причинните и следствените енергии, необходими за сътворяването на материалния свят, също са създадени от него. Следователно Той остава недокоснат от качествата на материалните проявления. Битието му, формата му, дейностите и принадлежностите му са съществували и преди материалното творение.* Той е изцяло духовен и няма нищо общо с качествата на материалния свят, които коренно се различават от духовните качества на Бога.

*Шрӣпа̄да Шан̇кара̄ча̄ря, предводителят на школата на ма̄я̄ва̄дӣте, в коментара си върху Бхагавад-гӣта̄ също признава трансценденталното положение на Кр̣ш̣н̣а.

Живите същества са отделени съставни частици на Бога. Обусловените живи същества, които не са достойни за духовното царство, са пръснати из материалния свят, за да имат пълна възможност да се наслаждават на материята. Като Парама̄тма̄ и вечен приятел на живите същества, Богът ги съпровожда чрез една от пълните си части, за да ги напътства в материалните им наслаждения и да наблюдава всичките им дейности. Докато живите същества се наслаждават на материалното обкръжение, Богът запазва трансценденталното си положение, без да попада под въздействието на материята. Във ведическата литература (шрути) се казва, че на едно дърво са кацнали две птици.* Едната от тях яде плодовете му, а другата наблюдава действията ѝ. Тази, която наблюдава, е Богът, а тази, която кълве плодовете, е живото същество. То е забравило истинската си същност и се е увлякло от плодоносните дейности в материалните условия. Но Богът (Парама̄тма̄) винаги запазва съвършеното си трансцендентално знание. Това е разликата между Свръхдушата и обусловената душа. Обусловената душа, живото същество, е подвластно на законите на природата, а Парама̄тма̄, Свръхдушата, управлява материалната енергия.

*два̄ супарн̣а̄ сакха̄я̄ сама̄нам̇ вр̣кш̣ам̇ паришасваджа̄те тайор аняӯ паппалам̇ сва̄дв аттй анашнанн аньо 'бхича̄кашӣти (Мун̣д̣ака Упаниш̣ад, 3.1.1)

Чрез една от пълните си части Бог Ва̄судева, Върховната Божествена Личност, се разширява и обхваща целия материален свят. Съществуването му можем да усетим дори в енергията на атомите. Материя, антиматерия, протони, неутрони и пр., всички са различни следствия от аспекта Парама̄тма̄ на Бога. Както от дървото се получава огън и от млякото – масло, така чрез правилното слушане и повтаряне на трансценденталните теми може да се почувства присъствието на Бога като Парама̄тма̄. Трансценденталните теми са изложени в произведенията на ведическата литература, такива като Упаниш̣адите и Веда̄нта. Шрӣмад Бха̄гаватам е авторитетното разяснение на тези ведически писания. Като слушаме трансценденталното послание, можем да осъзнаем Бога. И това е единственият начин да достигнем Трансцендентното. Дървата можем да запалим с помощта на друг огън – по същия начин искрата на божественото съзнание у човека може да се запали по нечия божествена милост. Негова Божествена Милост, духовният учител, може да запали духовния огън у подобното на дърво живо същество, като вложи в жадните му уши истинско духовно послание. Следователно този, който се обръща към истински духовен учител, трябва просто да умее да слуша и тогава постепенно ще осъзнае божественото битие. Това е единствената разлика между животните и хората – човекът може да слуша правилно, а животното не може.

Има 8 400 000 вида живи същества, като започнем с Брахма̄, най-интелигентното същество, и стигнем до нищожната мравка, и всички те се наслаждават на материалния свят в съответствие с желанията на финия си ум и грубото си материално тяло. Грубото материално тяло се оформя в зависимост от състоянието на финия ум, а сетивата се създават според желанията на живото същество. Като Парама̄тма̄, Богът помага на живото същество да получи материално щастие, защото самото то е напълно безпомощно и неспособно да получи това, което желае. То предлага, а Богът разполага. От друга страна, живите същества са неотделими частици от Бога, следователно те не се различават от него. В Бхагавад-гӣта̄ Богът заявява, че живите същества, които се намират в различните видове тела, са му синове. Страданията и удоволствията на синовете са по косвен начин страдания и удоволствия и на бащата. Но бащата изпитва страданията и наслажденията на децата си не непосредствено. Той е толкова милостив, че постоянно стои до живото същество като Парама̄тма̄ и се опитва да го изведе на пътя към истинското щастие.

Съществуват безброй материални вселени и във всяка има безброй планети, които са населени с живи същества от различни категории и в различни проявления на природата. Богът (Виш̣н̣у) се въплъщава на всяка планета и сред всички видове живи същества. Той проявява трансценденталните си забавления сред тях само за да пробуди желанието им да се върнат при него. Той не променя изначалното си трансцендентално положение, но отстрани изглежда като че ли се проявява по различни начини, които съответстват на даденото общество, време и обстоятелства.

Понякога Той идва лично, а понякога упълномощава някое подходящо живо същество да действа от негово име. Но и в двата случая целта му е една и съща – Богът иска страдащото живо същество да се върне вкъщи, обратно при него. Щастието, което жадуват живите същества, не може да се намери в нито една от безбройните материални вселени и планети. Вечното щастие, което желае живото същество, може да се постигне в царството на Бога. Затова Той идва, за да разпространява посланието на Божието царство – или лично, като инкарнация, или като изпраща доверен свой представител, свой достоен син. Призовавайки живите същества да се върнат при Бога, тези инкарнации и синове на Бога не проповядват само сред хората, а и сред всички останали живи същества – сред полубоговете и другите същества, различни от човешките.