Шрӣмад Бха̄гаватам 1.2.27
Деванагари
रजस्तम:प्रकृतय: समशीला भजन्ति वै ।
पितृभूतप्रजेशादीन्श्रियैश्वर्यप्रजेप्सव: ॥ २७ ॥
पितृभूतप्रजेशादीन्श्रियैश्वर्यप्रजेप्सव: ॥ २७ ॥
Стих
раджас-тамах̣-пракр̣таях̣
сама-шӣла̄ бхаджанти ваи
питр̣-бхӯта-праджеша̄дӣн
шрияишваря-праджепсавах̣
сама-шӣла̄ бхаджанти ваи
питр̣-бхӯта-праджеша̄дӣн
шрияишваря-праджепсавах̣
Дума по дума
раджах̣ — проявлението на страстта; тамах̣ — проявлението на невежеството; пракр̣таях̣ — с такава умствена нагласа; сама-шӣла̄х̣ — от същите категории; бхаджанти — обожават; ваи — в действителност; питр̣ — прадедите; бхӯта — други живи същества; праджеша-а̄дӣн — управителите на вселената; шрия̄ — забогатяване; аишваря — богатство и власт; праджа̄ — потомство; ӣпсавах̣ — желаейки това.
Превод
Тези, които се намират в проявленията на страстта и на невежеството, обожават прадедите, други живи същества и полубоговете, управляващи вселенските дела, защото са водени от стремеж към материални блага: жени, богатство, власт и потомство.
Пояснение
Този, който сериозно желае да се върне при Бога, не е необходимо да обожава полубоговете, независимо от ранга им. В Бхагавад-гӣта̄ (7.20, 7.23) се казва ясно, че личностите, които са полудели по материалното наслаждение, се обръщат към различни полубогове и получават временни блага. Тези блага са предназначени за хората с ограничени познания. Не си струва да се стремим към все повече и повече сетивно наслаждение; трябва да си го позволяваме само в такава степен, в каквато е необходимо, за да поддържаме живота си – нито повече, нито по-малко. Прекомерно разширеното материално наслаждение означава да се обвързваме със страданията на материалното битие все повече и повече. Повече богатство, повече жени, лъжлив аристократизъм – това са някои от желанията на материалистите, защото те не знаят какво благо се получава от обожаването на Виш̣н̣у. Чрез обожаването на Виш̣н̣у човек може да получи полза и за този си живот, и за следващия. Глупавите хора забравят тези принципи и обожават най-различни полубогове, стремейки се към по-голямо богатство, повече жени и повече деца. Целта на живота е да се сложи край на страданията в него, а не те да се увеличават.
Не е нужно човек да се обръща към полубоговете заради материалното наслаждение. Те са само слуги на Бога и затова са длъжни да доставят всичко, необходимо за живота: вода, светлина, въздух и пр. Човек трябва усърдно да работи и с плодовете на упорития си труд да обожава Върховния Бог – това трябва да стане основен жизнен принцип. Човек трябва добросъвестно и точно, с вяра в Бога да извършва предписаното си служене и това постепенно ще го изведе на пътя обратно към Бога.
Когато Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а лично присъствал във Враджадха̄ма, Той спрял обожанието на полубога Индра и посъветвал жителите на Враджа да обожават Бога, изпълнявайки дълга си с вяра в него. Обожаването на различните полубогове за получаване на някаква материална полза е всъщност извращение на религията. Още в самото начало на Бха̄гаватам подобен вид религиозни дейности се осъждат като каитава дхарма. В света има само една религия, която хората трябва да следват – това е бха̄гавата дхарма, религията, която ги учи да обожават Върховната Божествена Личност и никой друг.