Шрӣмад Бха̄гаватам 1.2.26

Експанзиите на Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, който е изначалната личност сред виш̣н̣у-таттвите, са две различни категории: неотделими пълни части и отделени съставни частици. Последните са слугите, а неотделимите пълни части на виш̣н̣у-таттва са обект на служене и обожание.

Всички полубогове, упълномощени от Върховния Бог, са също отделени съставни частици. Те не се отнасят към категориите на виш̣н̣у-таттва. Виш̣н̣у-таттвите са живи същества, които са могъщи наравно с изначалната форма на Божествената Личност и проявяват различни степени на могъщество в зависимост от времето и обстоятелствата. За разлика от виш̣н̣у-таттвите, отделените съставни частици притежават ограничено могъщество. Затова човек никога не трябва да отнася виш̣н̣у-таттвите, пълните части на На̄ра̄ян̣а, Божествената Личност, към една и съща категория със съставните частици. Ако някой прави това, той веднага става па̄шан̣д̣ӣ, оскърбител. В епохата на Кали много глупаци извършват такива оскърбления, като изравняват двете категории.

В зависимост от материалното си могъщество отделените съставни частици заемат различно положение – някои от тях са като Ка̄ла-бхаирава, Шмаша̄на-бхаирава, Шани, Маха̄ка̄лӣ и Чан̣д̣ика̄. Тези полубогове се обожават най-вече от личностите, които се намират в най-низшите категории на проявлението на мрака (невежеството). Останалите полубогове – Брахма̄, Шива, Сӯря, Ган̣еш̣а и още много подобни божества – са обожавани от хората в проявлението на страстта, които са подтиквани от желанието си за материално наслаждение. Но тези, които са истински установени в проявлението на доброто (саттва-гун̣а) на материалната природа, обожават само виш̣н̣у-таттвите. Виш̣н̣у-таттвите се проявяват под различни имена и форми: На̄ра̄ян̣а, Да̄модара, Ва̄мана, Говинда, Адхокш̣аджа и пр.

Опитните бра̄хман̣и обожават виш̣н̣у-таттва във формата на ша̄лагра̄ма-шила̄. Останалите висши касти – кш̣атриите и вайшите – обикновено също обожават виш̣н̣у-таттва.

Издигнатите и добродетелни бра̄хман̣и, установени в проявлението на доброто, не възразяват срещу формите на обожание, практикувани от другите хора. Те отдават дължимата почит на другите полубогове, дори и на тези, които изглеждат много ужасяващо, напр. Ка̄ла-бхаирава или Маха̄ка̄лӣ. Те знаят много добре, че тези всяващи ужас проявления на Върховния Бог му служат по свой начин. Но все пак бра̄хман̣ите не избират обожаването нито на ужасните, нито на привлекателните форми на полубоговете, а се насочват единствено към формите на Виш̣н̣у, защото сериозно се стремят към освобождение от материалната обусловеност. Полубоговете, дори и самият Брахма̄, който е най-висшестоящ, не могат да дадат освобождение на никого. Хиран̣якашипу се подложил на сурови лишения, за да получи вечен живот, но Брахма̄ – божеството, което почитал – не могъл да го дари с тази благословия. Затова само Виш̣н̣у може да се нарече мукти-па̄да, или Божествената Личност, която може да дари човека с освобождение, мукти. Полубоговете са като всички останали живи същества в материалния свят и с унищожението на материалната структура те също биват унищожени. Те не могат да получат освобождение за себе си, а още по-малко могат да дадат освобождение на преданите си. Полубоговете могат да възнаградят обожателите си с някои временни блага, но не и с висшето благо.

Именно по тази причина личностите, които се стремят към освобождение, съзнателно отхвърлят обожаването на полубоговете, въпреки че се отнасят към тях с уважение.