Шрӣмад Бха̄гаватам 1.2.23
Деванагари
सत्त्वं रजस्तम इति प्रकृतेर्गुणास्तै-
र्युक्त: पर: पुरुष एक इहास्य धत्ते ।
स्थित्यादये हरिविरिञ्चिहरेति संज्ञा:
श्रेयांसि तत्र खलु सत्त्वतनोर्नृणां स्यु: ॥ २३ ॥
र्युक्त: पर: पुरुष एक इहास्य धत्ते ।
स्थित्यादये हरिविरिञ्चिहरेति संज्ञा:
श्रेयांसि तत्र खलु सत्त्वतनोर्नृणां स्यु: ॥ २३ ॥
Стих
саттвам̇ раджас тама ити пракр̣тер гун̣а̄с таир
юктах̣ парах̣ пуруш̣а ека иха̄ся дхатте
стхитй-а̄дайе хари-вирин̃чи-харети сам̇гя̄х̣
шрея̄м̇си татра кхалу саттва-танор нр̣н̣а̄м̇ сюх̣
юктах̣ парах̣ пуруш̣а ека иха̄ся дхатте
стхитй-а̄дайе хари-вирин̃чи-харети сам̇гя̄х̣
шрея̄м̇си татра кхалу саттва-танор нр̣н̣а̄м̇ сюх̣
Дума по дума
саттвам — добро; раджах̣ — страст; тамах̣ — мракът на невежеството; ити — така; пракр̣тех̣ — на материалната природа; гун̣а̄х̣ — качества; таих̣ — с тях; юктах̣ — свързан с; парах̣ — трансцендентален; пуруш̣ах̣ — личността; еках̣ — една; иха ася — на този материален свят; дхатте — приема; стхити-а̄дайе — заради сътворението, поддържането и унищожението и пр.; хари — Виш̣н̣у, Личността на Бога; вирин̃чи — Брахма̄; хара — Шива; ити — така; сам̇гя̄х̣ — различни аспекти; шрея̄м̇си — висшето благо; татра — тук; кхалу — естествено; саттва — добро; танох̣ — форма; нр̣н̣а̄м — от човека; сюх̣ — извлечена.
Превод
Трансценденталната Божествена Личност е косвено свързана с трите проявления на материалната природа: страст, добро и невежество – и само заради сътворяването, поддържането и разрушаването на материалния свят Богът приема формите на тези три качества, т.е. формите на Брахма̄, Виш̣н̣у и Шива. От тях трите човешките същества могат да получат висшето благо от Виш̣н̣у, формата на качеството добро.
Пояснение
Вече се каза, че човек трябва да отдава предано служене на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, който се проявява в пълните си части, а тази шлока на свой ред отново утвърждава това. Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а и пълните му части са виш̣н̣у-таттва, самият Бог. Следващото проявление след Шрӣ Кр̣ш̣н̣а е Баладева. От Баладева се проявява Сан̇карш̣ан̣а, от него – На̄ра̄ян̣а, от На̄ра̄ян̣а – втори Сан̇карш̣ан̣а, а от него следват пуруша-авата̄рите на Виш̣н̣у. Виш̣н̣у, или Божеството на качеството добро в материалния свят, е тази пуруша-авата̄ра, която се нарича Кшӣродака-ша̄йӣ Виш̣н̣у или Парама̄тма̄. Брахма̄ е божеството на раджас (страстта), а Шива – на невежеството. Всеки от тях управлява една от гун̣ите на материалния свят. Доброто на Виш̣н̣у прави възможно творението, а когато трябва да има разрушение, функцията на разрушител поема Шива с помощта на та̄н̣д̣ава-нр̣тя. Материалистите и глупавите хора обожават съответно Брахма̄ и Шива. Но чистите трансценденталисти обожават формата на доброто, Виш̣н̣у, в различните му проявления. Виш̣н̣у се проявява в милиони и милиарди неотделими и отделени свои форми. Неотделимите форми се наричат Бог, а отделените – живи същества, или джӣви. Както джӣвите, така и Богът притежават свои собствени изначални духовни форми. Понякога джӣвите попадат под властта на материалната енергия, но формите на Виш̣н̣у винаги остават господари на тази енергия. Когато Виш̣н̣у, Божествената Личност, се появява в материалния свят, Той идва, за да освободи обусловените живи същества, подчинени на материалната енергия. Тези живи същества са дошли в материалния свят с намерението да господстват и затова са попаднали в плена на трите проявления на природата. Това ги принуждава да сменят материалните си покрития и при различни условия да излежават в затвора на материалния свят различни по продължителност присъди. Брахма̄ създава затвора на материалния свят под ръководството на Божествената Личност, а в края на всяка калпа Шива разрушава всичко. Но поддържането на затвора се извършва от Виш̣н̣у, така както държавният затвор се поддържа от държавата. Затова всеки, който иска да излезе от затвора на материалното битие, изпълнено със страданията на многократните раждания, смърти, болести и старост, трябва да удовлетвори Бог Виш̣н̣у. Бог Виш̣н̣у може да бъде обожаван само чрез преданото служене. А този, който възнамерява да продължава затворническия си живот в материалния свят, може да иска от различните полубогове – Шива, Брахма̄, Индра и Варун̣а – относителни удобства, които да му носят временно облекчение. Но нито един полубог не може да освободи затвореното живо същество от обусловения му живот в материалното битие. Това може да направи само Виш̣н̣у. Следователно най-висшето благо човек може да получи само от Виш̣н̣у, Божествената личност.