Шрӣмад Бха̄гаватам 1.2.9
Деванагари
धर्मस्य ह्यापवर्ग्यस्य नार्थोऽर्थायोपकल्पते ।
नार्थस्य धर्मैकान्तस्य कामो लाभाय हि स्मृत: ॥ ९ ॥
नार्थस्य धर्मैकान्तस्य कामो लाभाय हि स्मृत: ॥ ९ ॥
Стих
дхармася хй а̄паваргяся
на̄ртхо 'ртха̄йопакалпате
на̄ртхася дхармаика̄нтася
ка̄мо ла̄бха̄я хи смр̣тах̣
на̄ртхо 'ртха̄йопакалпате
на̄ртхася дхармаика̄нтася
ка̄мо ла̄бха̄я хи смр̣тах̣
Дума по дума
дхармася — предписани задължения; хи — несъмнено; а̄паваргяся — окончателно освобождение; на — не; артхах̣ — цел; артха̄я — за материална изгода; упакалпате — са предназначени за; на — нито; артхася — за материална изгода; дхарма-ека-антася — за този, който отдава висше служене; ка̄мах̣ — сетивно наслаждение; ла̄бха̄я — постигане на; хи — точно; смр̣тах̣ — е описано от великите мъдреци.
Превод
Всички предписани задължения са предназначени за окончателно освобождение. Те в никакъв случай не трябва да се извършват за постигане на материална полза. Нещо повече, по думите на мъдреците този, който отдава такова висше служене, никога не трябва да използва материалните придобивки, за да усъвършенства наслаждението на сетивата си.
Пояснение
Вече говорихме, че съвършеното знание и непривързаността към материалното битие са естествено следствие от чистото предано служене на Бога. Но има хора, които смятат, че всички видове предписани задължения, сред които е и религията, са предназначени за постигане на материална полза. Обща склонност на всички хора във всички части на света е да се стремят към някаква материална полза в замяна срещу религиозното или каквото и да било друго предписано служене. Дори ведическата литература предлага за всяка дейност някаква примамлива материална изгода и повечето хора се привличат именно от тези блага, които ще получат срещу религиозността си. Защо така наречените „религиозни“ хора ги влекат материалните изгоди? – Защото тези придобивки могат да им помогнат да изпълнят желанията си, което от своя страна ще доведе до удовлетворяването на сетивата им. Този цикъл от предписани задължения включва религиозност, която носи материална полза, която на свой ред пък води до изпълняване на желанията. Сетивното наслаждение обединява всички дейности на всички видове хора. Но в тази шлока, следвайки линията на Шрӣмад Бха̄гаватам, Сӯта Госва̄мӣ осъжда сетивното наслаждение.
Човек не трябва да извършва нито едно предписано служене само заради материалната полза. Още повече – не трябва да използва материалните придобивки за сетивно наслаждение. По-долу се обяснява как трябва да се използва материалната печалба.