Шрӣмад Бха̄гаватам 1.2.16

Причина за обусловения живот на живото същество е бунтът му срещу Бога. Има хора, които се наричат деви, божествени живи същества, но има и хора, наречени асури, демони, които се опълчват срещу властта на Върховния Бог. В шестнайсетата глава на Бхагавад-гӣта̄ се дава ярко описание на асурите. Там се казва, че живот след живот те пропадат до все по-низши състояния на невежеството и така стигат до низшите животински форми, като по този начин се лишават от всякаква възможност да научат за Абсолютната Истина и Божествената Личност. По милостта на освободените слуги на Бога от различни краища на света, които действат съгласно върховната му воля, асурите постепенно се пречистват и постигат съзнание за Бога. Тези предани на Бога имат много близки отношения с него и когато идват, за да спасят човешкото общество от безбожието, стават известни като могъщи инкарнации на Бога, синове на Бога, негови слуги или придружители. Но никой от тях не мами хората с твърдения, че е Бог. Това богохулство е присъщо на асурите и на демоничните им последователи, които приемат разни самозванци за Бог или за инкарнации на Бога. В свещените писания има подробни сведения за инкарнациите на Бога. Хората не трябва да приемат никого за Бог или за инкарнация на Бога, ако това не се потвърждава от свещените писания.

Преданите, които наистина искат да се върнат при Бога, трябва да почитат слугите му колкото самия него. Тези слуги на Бога се наричат маха̄тми, или тӣртхи, и проповядват според конкретното място и време. Слугите на Бога подтикват хората да станат предани на Бога. Те никога не позволяват да бъдат наричани Бог. Според свидетелствата на свещените писания Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху е самият Бог, дошъл в ролята на предан. Хората, които знаели, че Той е Богът, се обръщали към него като към самия Бог, но Той си запушвал ушите с ръце и викал името на Бог Виш̣н̣у. Той бил категорично против да го наричат така, въпреки че бил самият Бог. С това си поведение Богът ни предупреждава да се пазим от безсъвестни хора, които изпитват удоволствие другите да ги наричат Бог.

Слугите на Бога идват, за да разпространяват съзнанието за Бога, и мислещите хора трябва да ги подкрепят по всякакви начини. Човек може да удовлетвори Бога повече, когато служи на слугата му, отколкото когато служи пряко на него. Богът е по-доволен, когато вижда, че слугите му са почитани по подходящ начин – те жертват всичко, за да му служат, затова са му много скъпи. Богът провъзгласява в Бхагавад-гӣта̄ (18.69), че никой не му е по-скъп от този, който рискува всичко, за да разпространява славата му. Когато служи на слугите на Бога, човек постепенно придобива качествата им и развива способност да слуша за величието на Бога. Силното желание да слуша за Бога е първото качество, което човек трябва да придобие, за да може да проникне в царството на Бога.