CHAPTER TWENTY
ГЛАВА ДВАДЕСЕТА
Conversation Between Maitreya and Vidura
Разговорът между Маитрея и Видура
- Text 1:
- Śrī Śaunaka inquired: O Sūta Gosvāmī, after the earth was again situated in its orbit, what did Svāyambhuva Manu do to show the path of liberation to persons who were to take birth later on?
- ТЕКСТ 1:
- Шрӣ Шаунака попита: О, Сӯта Госва̄мӣ, когато Земята отново бе поставена в орбитата си, какво направи Сва̄ямбхува Ману, за да покаже пътя на освобождението пред онези, които щяха да се родят по-късно?
- Text 2:
- Śaunaka Ṛṣi inquired about Vidura, who was a great devotee and friend of Lord Kṛṣṇa and who gave up the company of his elder brother because the latter, along with his sons, played tricks against the desires of the Lord.
- ТЕКСТ 2:
- Шаунака Р̣ш̣и попита за Видура, който бе велик предан и приятел на Бог Кр̣ш̣н̣а и който напусна дома на своя по-голям брат, защото той заедно със синовете си плетеше интриги, препятстващи желанията на Бога.
- Text 3:
- Vidura was born from the body of Vedavyāsa and was not less than he. Thus he accepted the lotus feet of Kṛṣṇa wholeheartedly and was attached to His devotees.
- ТЕКСТ 3:
- Видура бе заченат от тялото на Ведавя̄са и затова не отстъпваше по величие на мъдреца. Той с цялото си сърце прие подслон в лотосовите нозе на Кр̣ш̣н̣а и бе дълбоко привързан към преданите му.
- Text 4:
- Vidura was purified of all passion by wandering in sacred places, and at last he reached Hardwar, where he met the great sage who knew the science of spiritual life, and he inquired from him. Śaunaka Ṛṣi therefore asked: What more did Vidura inquire from Maitreya?
- ТЕКСТ 4:
- Обикаляйки святите места, Видура напълно се пречисти от страстта. Накрая той стигна и до Хардвар, където срещна великия мъдрец, който познаваше науката за духовния живот, и започна да му задава въпроси. Затова Шаунака Р̣ш̣и попита какви други въпроси Видура задал на Маитрея.
- Text 5:
- Śaunaka inquired about the conversation between Vidura and Maitreya: There must have been many narrations of the spotless pastimes of the Lord. The hearing of such narrations is exactly like bathing in the water of the Ganges, for it can free one from all sinful reactions.
- ТЕКСТ 5:
- Шаунака попита за беседата между Видура и Маитрея: те сигурно са разговаряли за съвършените забавления на Бога. Слушането на тези разкази е като къпането във водите на Ганг, защото може да освободи човека от последиците на всичките му грехове.
- Text 6:
- O Sūta Gosvāmī, all good fortune to you! Please narrate the activities of the Lord, which are all magnanimous and worth glorifying. What sort of devotee can be satiated by hearing the nectarean pastimes of the Lord?
- ТЕКСТ 6:
- О, Сӯта Госва̄мӣ, желаем ти щастие и добруване! Молим те, разкажи ни за дейностите на Бога, които са необикновено благородни, възвишени и достойни да бъдат възпявани. Кой предан би могъл да се насити да слуша за тези нектарни забавления?
- Text 7:
- On being asked to speak by the great sages of Naimiṣāraṇya, the son of Romaharṣaṇa, Sūta Gosvāmī, whose mind was absorbed in the transcendental pastimes of the Lord, said: Please hear what I shall now speak.
- ТЕКСТ 7:
- След молбата на великите мъдреци от Наимиш̣а̄ран̣я да говори, синът на Ромахарш̣ан̣а, Сӯта Госва̄мӣ, който бе погълнат от трансценденталните забавления на Бога, каза: Чуйте това, което ще ви разкажа.
- Text 8:
- Sūta Gosvāmī continued: Vidura, the descendant of Bharata, was delighted to hear the story of the Lord, who, having assumed by His own divine potency the form of a boar, had enacted the sport of lifting the earth from the bottom of the ocean and indifferently killing the demon Hiraṇyākṣa. Vidura then spoke to the sage as follows.
- ТЕКСТ 8:
- Сӯта Госва̄мӣ продължи: Видура, потомъкът на Бхарата, с голяма радост изслуша историята за Бога, който с помощта на собствената си божествена енергия бе приел образа на глиган и забавлявайки се, бе повдигнал Земята от дъното на океана, а после невъзмутимо бе убил демона Хиран̣я̄кш̣а. След това Видура се обърна към мъдреца със следните думи.
- Text 9:
- Vidura said: Since you know of matters inconceivable to us, tell me, O holy sage, what did Brahmā do to create living beings after evolving the Prajāpatis, the progenitors of living beings?
- ТЕКСТ 9:
- Видура каза: Понеже ти знаеш неща, които са недостъпни за нас, кажи ми, святи мъдрецо, как Брахма̄ продължи да сътворява живите същества, след като създаде Праджа̄патите, родоначалниците на всички живи създания?
- Text 10:
- Vidura inquired: How did the Prajāpatis [such progenitors of living entities as Marīci and Svāyambhuva Manu] create according to the instruction of Brahmā, and how did they evolve this manifested universe?
- ТЕКСТ 10:
- Видура попита: Как Праджа̄патите (родоначалниците на живите същества, такива като Марӣчи и Сва̄ямбхува Ману) твориха според напътствията на Брахма̄ и как създадоха тази проявена вселена?
- Text 12:
- Maitreya said: When the equilibrium of the combination of the three modes of nature was agitated by the unseen activity of the living entity, by Mahā-Viṣṇu and by the force of time, the total material elements were produced.
- ТЕКСТ 12:
- Маитрея каза: Когато непроявените дейности на живото същество, Маха̄-виш̣н̣у и силата на времето извадиха от равновесие сбора от трите гун̣и на природата, тогава се появи съвкупността от материалните елементи.
- Text 13:
- As impelled by the destiny of the jīva, the false ego, which is of three kinds, evolved from the mahat-tattva, in which the element of rajas predominates. From the ego, in turn, evolved many groups of five principles.
- ТЕКСТ 13:
- Под напора на съдбата на джӣвите, махат-таттва, в която доминира елементът раджас, породи лъжливото его, което съществува в три форми. А от егото на свой ред възникнаха няколко групи, състоящи се от по пет компонента.
- Text 14:
- Separately unable to produce the material universe, they combined with the help of the energy of the Supreme Lord and were able to produce a shining egg.
- ТЕКСТ 14:
- Сами по себе си тези компоненти не бяха способни да създадат материалната вселена, но когато с помощта на енергията на Върховния Бог се съчетаха в едно, те успяха да сътворят едно блестящо кълбо, подобно на яйце.
- Text 15:
- For over one thousand years the shiny egg lay on the waters of the Causal Ocean in the lifeless state. Then the Lord entered it as Garbhodakaśāyī Viṣṇu.
- ТЕКСТ 15:
- Повече от хиляда години блестящото кълбо лежа безжизнено върху водите на Причинния океан, след което Богът влезе в него във формата си на Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у.
- Text 16:
- From the navel of the Personality of Godhead Garbhodakaśāyī Viṣṇu sprouted a lotus flower effulgent like a thousand blazing suns. This lotus flower is the reservoir of all conditioned souls, and the first living entity who came out of the lotus flower was the omnipotent Brahmā
- ТЕКСТ 16:
- От пъпа на Божествената Личност Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у поникна лотосов цвят, който сияеше с великолепието на хиляда ослепително блестящи слънца. В този лотос бяха поместени всички обусловени души и първото живо същество, което се появи от него, бе всемогъщият Брахма̄.
- Text 17:
- When that Supreme Personality of Godhead who is lying on the Garbhodaka Ocean entered the heart of Brahmā, Brahmā brought his intelligence to bear, and with the intelligence invoked he began to create the universe as it was before.
- ТЕКСТ 17:
- Когато тази Върховна Божествена Личност, която лежеше в океана Гарбходака, влезе в сърцето на Брахма̄, Тя го дари с интелигентност и той започна да сътворява вселената такава, каквато тя беше преди.
- Text 18:
- First of all, Brahmā created from his shadow the coverings of ignorance of the conditioned souls. They are five in number and are called tāmisra, andha-tāmisra, tamas, moha and mahā-moha.
- ТЕКСТ 18:
- Най-напред от сянката си Брахма̄ създаде петте обвивки от невежество, които покриват обусловената душа – те се наричат та̄мисра, андха-та̄мисра, тамас, моха и маха̄-моха.
- Text 19:
- Out of disgust, Brahmā threw off the body of ignorance, and taking this opportunity, Yakṣas and Rākṣasas sprang for possession of the body, which continued to exist in the form of night. Night is the source of hunger and thirst.
- ТЕКСТ 19:
- Отвратен, Брахма̄ напусна това тяло, направено от невежество. Възползвайки се от удобната възможност, якш̣ите и ра̄кш̣асите веднага скочиха, за да сграбчат това тяло, което продължи да съществува под формата на нощта. А нощта е източник на глада и жаждата.
- Text 21:
- Brahmā, the head of the demigods, full of anxiety, asked them, “Do not eat me, but protect me. You are born from me and have become my sons. Therefore you are Yakṣas and Rākṣasas.”
- ТЕКСТ 21:
- Изпълнен с тревога, Брахма̄, най-главният полубог, се обърна към тях умолително: „Не ме яжте, пощадете ме! Вие сте родени от мен и сте ми синове, затова от днес нататък ще се наричате якш̣и и ра̄кш̣аси“.
- Text 22:
- He then created the chief demigods, who were shining with the glory of goodness. He dropped before them the effulgent form of daytime, and the demigods sportingly took possession of it.
- ТЕКСТ 22:
- Тогава Брахма̄ сътвори главните полубогове, които блестяха със сиянието на доброто. Той хвърли пред тях светлозарната форма на деня и те ловко я хванаха.
- Text 23:
- Lord Brahmā then gave birth to the demons from his buttocks, and they were very fond of sex. Because they were too lustful, they approached him for copulation.
- ТЕКСТ 23:
- След това от хълбоците си Брахма̄ роди демоните, които се оказаха изключително похотливи. Обладани от страст, те се насочиха към него с намерението да се съвкупляват.
- Text 24:
- The worshipful Brahmā first laughed at their stupidity, but finding the shameless asuras close upon him, he grew indignant and ran in great haste out of fear.
- ТЕКСТ 24:
- Почтеният Брахма̄ най-напред се изсмя на глупостта им, но като видя, че безсрамните асури пристъпват все по-близко и по-близко, от страх хукна да бяга с все сили, изпълнен с негодувание.
- Text 25:
- He approached the Personality of Godhead, who bestows all boons and who dispels the agony of His devotees and of those who take shelter of His lotus feet. He manifests His innumerable transcendental forms for the satisfaction of His devotees.
- ТЕКСТ 25:
- Той се отправи към Божествената Личност, Бога, който дарява всички благословии и разсейва болките на преданите си и на онези, които са приели подслон в лотосовите му нозе. От любов към своите предани Той проявява пред тях безбройните си трансцендентални форми.
- Text 26:
- Lord Brahmā, approaching the Lord, addressed Him thus: My Lord, please protect me from these sinful demons, who were created by me under Your order. They are infuriated by an appetite for sex and have come to attack me.
- ТЕКСТ 26:
- Когато стигна близо до Бога, Брахма̄ се обърна към него със следните думи: О, Господи, моля те, защити ме от тези грешни демони, които създадох, изпълнявайки твоята воля. Обладани от неудържима похот, те са като побеснели и искат да ме нападнат.
- Text 27:
- My Lord, You are the only one capable of ending the affliction of the distressed and inflicting agony on those who never resort to Your feet.
- ТЕКСТ 27:
- О, Господи, само Ти можеш да сложиш край на мъките на нещастните и да накараш да страдат онези, които никога не се подслоняват в лотосовите Ти нозе.
- Text 28:
- The Lord, who can distinctly see the minds of others, perceived Brahmā’s distress and said to him: “Cast off this impure body of yours.” Thus commanded by the Lord, Brahmā cast off his body.
- ТЕКСТ 28:
- Богът, за който мислите на другите са открити, разбра страданието на Брахма̄ и каза: „Остави това нечисто тяло“. И когато чу повелята на Бога, Брахма̄ напусна тялото си.
- Text 29:
- The body given up by Brahmā took the form of the evening twilight, when the day and night meet, a time which kindles passion. The asuras, who are passionate by nature, dominated as they are by the element of rajas, took it for a damsel, whose lotus feet resounded with the tinkling of anklets, whose eyes were wide with intoxication and whose hips were covered by fine cloth, over which shone a girdle.
- ТЕКСТ 29:
- Оставеното от Брахма̄ тяло прие формата на вечерния здрач – времето, в което се срещат денят и нощта и което разпалва страст у живите същества. Страстни по природа, изцяло управлявани от елемента раджас, асурите взеха здрача за млада девойка с лотосови нозе, украсени от гривни, които нежно звънят, с очи широко разтворени от опиянение и бедра, обгърнати от тънък ефирен плат, пристегнат с блестящ пояс.
- Text 30:
- Her breasts projected upward because of their clinging to each other, and they were too contiguous to admit any intervening space. She had a shapely nose and beautiful teeth, a lovely smile played on her lips, and she cast a sportful glance at the asuras.
- ТЕКСТ 30:
- Облите ѝ гърди се издигаха високо и бяха толкова здраво притиснати една в друга, че между тях не оставаше никакъв процеп. Тя имаше правилен нос и красиви зъби и с омайна усмивка, играеща лукаво на устните ѝ, хвърляше прелъстителни погледи към асурите.
- Text 31:
- Adorned with dark tresses, she hid herself, as it were, out of shyness. Upon seeing that girl, the asuras were all infatuated with an appetite for sex.
- ТЕКСТ 31:
- Девойката имаше красиви тъмни коси и с престорен свян криеше зад тях лицето си. Когато видяха тази красавица, асурите бяха обладани от силно желание.
- Text 32:
- The demons praised her: Oh, what a beauty! What rare self-control! What a budding youth! In the midst of us all, who are passionately longing for her, she is moving about like one absolutely free from passion.
- ТЕКСТ 32:
- О, каква красота! – възклицаваха демоните. – Какво необикновено самообладание! Каква цъфтяща и свежа младост! Тя върви сред нас, изпълнените с томителни желания за нея, сякаш не е обладана и от капчица страст.
- Text 33:
- Indulging in various speculations about the evening twilight, which appeared to them endowed with the form of a young woman, the wicked-minded asuras treated her with respect and fondly spoke to her as follows.
- ТЕКСТ 33:
- Разсъждавайки така за вечерния здрач, явил се пред тях в образа на млада жена, злите и порочни асури се отнесоха много почтително с нея и обзети от възхищение, я попитаха следното.
- Text 34:
- Who are you, O pretty girl? Whose wife or daughter are you, and what can be the object of your appearing before us? Why do you tantalize us, unfortunate as we are, with the priceless commodity of your beauty?
- ТЕКСТ 34:
- Коя си ти, хубавице? Чия съпруга или дъщеря си ти и с каква цел си се появила тук? Защо измъчваш безмилостно нас, клетите, с безценното съкровище на красотата си?
- Text 35:
- Whosoever you may be, O beautiful girl, we are fortunate in being able to see you. While playing with a ball, you have agitated the minds of all onlookers.
- ТЕКСТ 35:
- Която и да си ти, красавице, ние сме щастливи, че можем да те виждаме сред нас. Играейки с тази топка, ти възбуди умовете на всички, които ти се любувахме.
- Text 36:
- O beautiful woman, when you strike the bouncing ball against the ground with your hand again and again, your lotus feet do not stay in one place. Oppressed by the weight of your full-grown breasts, your waist becomes fatigued, and your clear vision grows dull, as it were. Pray braid your comely hair.
- ТЕКСТ 36:
- О, красавице, когато отново и отново удряш с длан топката по земята, лотосовите ти нозе не остават на едно място. Измъчван от тежестта на налятата ти гръд, тънкият ти кръст се уморява и ясният ти поглед започва да помътнява. Моля те, сплети хубавите си коси.
- Text 37:
- The asuras, clouded in their understanding, took the evening twilight to be a beautiful woman showing herself in her alluring form, and they seized her.
- ТЕКСТ 37:
- Асурите, чийто разум съвсем бе помътнял, взеха вечерния здрач за красива жена, която показва съблазнителните си форми, и жадно се нахвърлиха върху нея.
- Text 38:
- With a laugh full of deep significance, the worshipful Brahmā then evolved by his own loveliness, which seemed to enjoy itself by itself, the hosts of Gandharvas and Apsarās.
- ТЕКСТ 38:
- После, избухвайки в многозначителен смях, от собственото си очарование, което като че ли се наслаждаваше само на себе си, обожаваният Брахма̄ създаде множеството на гандхарвите и апсарите.
- Text 41:
- The ghosts and hobgoblins took possession of the body thrown off in the form of yawning by Brahmā, the creator of the living entities. This is also known as the sleep which causes drooling. The hobgoblins and ghosts attack men who are impure, and their attack is spoken of as insanity.
- ТЕКСТ 41:
- Духовете и призраците сграбчиха тялото, захвърлено от създателя на живите същества, Брахма̄, което се състоеше от прозявката му. Това тяло е познато и като съня, предизвикващ слюноотделяне. Злите духове и призраците нападат хора, които се намират в нечисто състояние, и когато обладаят някой човек, за него се казва, че е полудял.
- Text 42:
- Recognizing himself to be full of desire and energy, the worshipful Brahmā, the creator of the living entities, evolved from his own invisible form, from his navel, the hosts of Sādhyas and Pitās.
- ТЕКСТ 42:
- Почувствал в себе си желание и енергия, почитаният Брахма̄, творецът на живите същества, създаде от невидимата си форма многобройните са̄дхи и пити.
- Text 43:
- The Pitās themselves took possession of the invisible body, the source of their existence. It is through the medium of this invisible body that those well versed in the rituals offer oblations to the Sādhyas and Pitās [in the form of their departed ancestors] on the occasion of śrāddha.
- ТЕКСТ 43:
- Питите взеха невидимото тяло, източник на тяхното съществуване. Чрез посредничеството на това невидимо тяло опитните жреци предлагат дарове на са̄дхите и питите (във формата на покойните предци) по време на церемонията шра̄ддха.
- Text 44:
- Then Lord Brahmā, by his ability to be hidden from vision, created the Siddhas and Vidyādharas and gave them that wonderful form of his known as the Antardhāna.
- ТЕКСТ 44:
- След това чрез способността си да става невидим Брахма̄ създаде сиддхите и видя̄дхарите и им даде удивителната си форма, наречена Антардха̄на.
- Text 45:
- One day, Brahmā, the creator of the living entities, beheld his own reflection in the water, and admiring himself, he evolved Kimpuruṣas as well as Kinnaras out of that reflection.
- ТЕКСТ 45:
- Един ден Брахма̄, създателят на живите същества, се любуваше на отражението си във водата и възхитен от самия себе си, сътвори от това отражение кимпуруш̣ите и киннарите.
- Text 46:
- The Kimpuruṣas and Kinnaras took possession of that shadowy form left by Brahmā. That is why they and their spouses sing his praises by recounting his exploits at every daybreak.
- ТЕКСТ 46:
- Кимпуруш̣ите и киннарите взеха това отражение, оставено от Брахма̄. Затова всеки ден на зазоряване те заедно със съпругите си възславят Брахма̄, разказвайки за великите му дела.
- Text 47:
- Once Brahmā lay down with his body stretched at full length. He was very concerned that the work of creation had not proceeded apace, and in a sullen mood he gave up that body too.
- ТЕКСТ 47:
- Веднъж Брахма̄ лежеше, изпънал тяло в цял ръст. Той беше много загрижен, че сътворението не се осъществява достатъчно бързо, и в мрачното си настроение напусна и това тяло.
- Text 48:
- O dear Vidura, the hair that dropped from that body transformed into snakes, and even while the body crawled along with its hands and feet contracted, there sprang from it ferocious serpents and Nāgas with their hoods expanded.
- ТЕКСТ 48:
- О, скъпи Видура, косите, които паднаха от това тяло, се превърнаха в змии и докато тялото пълзеше със свити ръце и крака, от него започнаха да излизат свирепи змии и на̄ги с разперени качулки.
- Text 49:
- One day Brahmā, the self-born, the first living creature, felt as if the object of his life had been accomplished. At that time he evolved from his mind the Manus, who promote the welfare activities of the universe.
- ТЕКСТ 49:
- Един ден самороденият Брахма̄, първото живо същество, се почувства така, сякаш бе постигнал целта на живота си. Тогава той създаде от своя ум Манувците, които са призвани да се грижат за благоденствието на вселената.
- Text 50:
- The self-possessed creator gave them his own human form. On seeing the Manus, those who had been created earlier — the demigods, the Gandharvas and so on — applauded Brahmā, the lord of the universe.
- ТЕКСТ 50:
- Спокойният, владеещ се творец на вселената им даде собствената си човешка форма. Когато видяха Манувците, всички сътворени дотогава същества – полубоговете, гандхарвите и останалите – с възторжени викове започнаха да поздравяват Брахма̄, господаря на вселената.
- Text 51:
- They prayed: O creator of the universe, we are glad; what you have produced is well done. Since ritualistic acts have now been established soundly in this human form, we shall all share the sacrificial oblations.
- ТЕКСТ 51:
- Те се молеха: О, създателю на вселената, радост изпълва сърцата ни. Създаденото от теб е достойно за похвала. Тъй като със сътворяването на човешката форма ти създаде надеждна основа за обредите и ритуалите, ние всички ще имаме дял от даровете, предлагани в жертвоприношенията.
- Text 52:
- Having equipped himself with austere penance, adoration, mental concentration and absorption in devotion, accompanied by dispassion, and having controlled his senses, Brahmā, the self-born living creature, evolved great sages as his beloved sons.
- ТЕКСТ 52:
- След като извърши сурови отречения и обреди за обожание, съсредоточил ума си и потопен в преданост, Брахма̄, самороденото живо същество, укроти страстта си, овладя сетивата си и създаде великите мъдреци, които станаха любими негови синове.
- Text 53:
- To each one of these sons the unborn creator of the universe gave a part of his own body, which was characterized by deep meditation, mental concentration, supernatural power, austerity, adoration and renunciation.
- ТЕКСТ 53:
- На всеки един от синовете си нероденият творец на вселената даде част от собственото си тяло, което бе надарено със способност за дълбока медитация, умствена концентрация, свръхестествени сили, аскетизъм, духовно знание и отреченост.