ТЕКСТ 4
Text 4
Текст
Text
вираджа̄с тӣртха-севая̄
упагамя куша̄варта
а̄сӣнам̇ таттва-виттамам
virajās tīrtha-sevayā
upagamya kuśāvarta
āsīnaṁ tattva-vittamam
Дума по дума
Synonyms
ким – какво; анвапр̣ччхат – попита; маитреям – мъдреца Маитрея; вираджа̄х̣ – Видура, у когото нямаше материални замърсявания; тӣртха-севая̄ – обикаляйки святите места; упагамя – срещна; куша̄варте – в Куша̄варта (Харидва̄ра, или Хардвар); а̄сӣнам – който пребиваваше; таттва-вит-тамам – най-големият познавач на науката за духовния живот.
kim — what; anvapṛcchat — inquired; maitreyam — from the sage Maitreya; virajāḥ — Vidura, who was without material contamination; tīrtha-sevayā — by visiting sacred places; upagamya — having met; kuśāvarte — at Kuśāvarta (Haridvāra, or Hardwar); āsīnam — who was abiding; tattva-vit-tamam — the foremost knower of the science of spiritual life.
Превод
Translation
Обикаляйки святите места, Видура напълно се пречисти от страстта. Накрая той стигна и до Хардвар, където срещна великия мъдрец, който познаваше науката за духовния живот, и започна да му задава въпроси. Затова Шаунака Р̣ш̣и попита какви други въпроси Видура задал на Маитрея.
Vidura was purified of all passion by wandering in sacred places, and at last he reached Hardwar, where he met the great sage who knew the science of spiritual life, and he inquired from him. Śaunaka Ṛṣi therefore asked: What more did Vidura inquire from Maitreya?
Пояснение
Purport
В случая думите вираджа̄с тӣртха-севая̄ се отнасят до Видура, който се пречистил от всички замърсявания, като пътувал из местата за поклонение. В Индия има стотици святи места, обект на поклонничество, най-главни сред които са Прая̄г, Хардвар, Вр̣нда̄вана и Ра̄мешварам. Когато напуснал дома си, пълен с интриги и двуличие, Видура искал да се пречисти и затова тръгнал да пътува из святите места. Тези средища за поклонение са такива, че този, който ги посещава, се пречиства неусетно, без да полага конкретни усилия. Последното важи с особена сила за Вр̣нда̄вана – всеки, който отиде там и се докосне до нейната духовна атмосфера, дори и да е последен грешник, спонтанно започва да възпява имената на Кр̣ш̣н̣а и Ра̄дха̄. Ние сме виждали това със собствените си очи и сме се убедили в него от личен опит. Ша̄стрите препоръчват когато приеме ва̄напрастха и се оттегли от активния живот, човек да тръгне на обиколка из местата за поклонение, за да се пречисти. Видура съвестно изпълнил това задължение и накрая стигнал до Куша̄варта (Хардвар), където се намирал мъдрецът Маитрея.
Here the words virajās tīrtha-sevayā refer to Vidura, who was completely cleansed of all contamination by traveling to places of pilgrimage. In India there are hundreds of sacred places of pilgrimage, of which Prayāga, Hardwar, Vṛndāvana and Rāmeśvaram are considered principal. After leaving his home, which was full of politics and diplomacy, Vidura wanted to purify himself by traveling to all the sacred places, which are so situated that anyone who goes there automatically becomes purified. This is especially true in Vṛndāvana; any person may go there, and even if he is sinful he will at once contact an atmosphere of spiritual life and will automatically chant the names of Kṛṣṇa and Rādhā. That we have actually seen and experienced. It is recommended in the śāstras that after retiring from active life and accepting the vānaprastha (retired) order, one should travel everywhere to places of pilgrimage in order to purify himself. Vidura completely discharged this duty, and at last he reached Kuśāvarta, or Hardwar, where the sage Maitreya was sitting.
Друг важен момент е, че човек трябва да посещава местата за поклонение не само за да се изкъпе в святите им води, но и за да потърси велики мъдреци като Маитрея и да получи от тях наставления. Ако човек не постъпва така, пътуването му до святите места е напразно загубено време. Нароттама да̄са Т̣ха̄кура, велик а̄ча̄ря на ваиш̣н̣авите, дори е забранил да посещаваме местата за поклонение, защото времената са се изменили толкова много, че искреният поклонник може да си създаде напълно превратни представи, като наблюдава поведението на днешните жители на святите места. Вместо уморителни пътешествия до местата за поклонение, той ни препоръчва да съсредоточим ума си върху Говинда. Разбира се, само най-напредналите в духовно отношение са в състояние да се съсредоточат върху Говинда където и да се намират. Това не е по силите на обикновените хора, затова те могат да продължат да посещават места като Прая̄г, Матхура̄, Вр̣нда̄вана и Хардвар и да извличат полза от святата им атмосфера.
Another significant point is that one must go to sacred places not only to take bath there but to search out great sages like Maitreya and take instructions from them. If one does not do so, his traveling to places of pilgrimage is simply a waste of time. Narottama dāsa Ṭhākura, a great ācārya of the Vaiṣṇava sect, has, for the present, forbidden us to go to such places of pilgrimage because in this age, the times having so changed, a sincere person may have a different impression on seeing the behavior of the present residents of the pilgrimage sites. He has recommended that instead of taking the trouble to travel to such places, one should concentrate his mind on Govinda, and that will help him. Of course, to concentrate one’s mind on Govinda in any place is a path meant for those who are the most spiritually advanced; it is not for ordinary persons. Ordinary persons may still derive benefit from traveling to holy places like Prayāga, Mathurā, Vṛndāvana and Hardwar.
В тази строфа се казва, че човек трябва да открие таттва-вит – личност, която познава на науката за Бога. Таттва-вит означава „този, който познава Абсолютната Истина“. В този свят има най-различни псевдотрансценденталисти – човек може да ги срещне дори из местата за поклонение. Подобни хора има навсякъде и затова човек трябва да е много разумен, за да открие онзи, който наистина може да му даде съвет. Само тогава опитът му да напредне духовно, като посещава святите места, ще бъде успешен. Човек трябва да се освободи от всичките си замърсявания и едновременно с това да открие такава личност, която познава науката за Кр̣ш̣н̣а. Кр̣ш̣н̣а помага на искрените. В Чайтаня чарита̄мр̣та се казва: гуру-кр̣ш̣н̣а-праса̄де – по милостта на духовния учител и на Кр̣ш̣н̣а човек постига пътя на освобождението, преданото служене. Ако той искрено се стреми към духовно освобождение, Кр̣ш̣н̣а, който се намира в сърцето на всеки, му дава интелигентност, за да може да открие подходящ духовен учител. А по милостта на духовния учител, на личност като Маитрея, човек получава правилни напътствия и напредва към духовното съвършенство.
It is recommended in this verse that one find a person who knows the science of God, or a tattva-vit. Tattva-vit means “one who knows the Absolute Truth.” There are many pseudotranscendentalists, even at places of pilgrimage. Such men are always present, and one has to be intelligent enough to find the actual person to be consulted; then one’s attempt to progress by traveling to different holy places will be successful. One has to be freed from all contamination, and at the same time he has to find a person who knows the science of Kṛṣṇa. Kṛṣṇa helps a sincere person; as stated in the Caitanya-caritāmṛta, guru-kṛṣṇa-prasāde: by the mercy of the spiritual master and Kṛṣṇa, one attains the path of salvation, devotional service. If one sincerely searches for spiritual salvation, then Kṛṣṇa, being situated in everyone’s heart, gives him the intelligence to find a suitable spiritual master. By the grace of a spiritual master like Maitreya, one gets the proper instruction and advances in his spiritual life.