Text 12
ТЕКСТ 12
Devanagari
Деванагари (азбука)
दैवेन दुर्वितर्क्येण परेणानिमिषेण च ।
जातक्षोभाद्भगवतो महानासीद् गुणत्रयात् ॥ १२ ॥
Text
Текст
daivena durvitarkyeṇa
pareṇānimiṣeṇa ca
jāta-kṣobhād bhagavato
mahān āsīd guṇa-trayāt
даивена дурвитаркйен̣а
парен̣а̄нимиш̣ен̣а ча
джа̄та-кш̣обха̄д бхагавато
маха̄н а̄сӣд гун̣а-трая̄т
Synonyms
Дума по дума
maitreyaḥ uvāca — Maitreya said; daivena — by superior management known as destiny; durvitarkyeṇa — beyond empiric speculation; pareṇa — by Mahā-Viṣṇu; animiṣeṇa — by the potency of eternal time; ca — and; jāta-kṣobhāt — the equilibrium was agitated; bhagavataḥ — of the Personality of Godhead; mahān — the total material elements (the mahat-tattva); āsīt — were produced; guṇa-trayāt — from the three modes of nature.
маитреях̣ ува̄ча – Маитрея каза; даивена – от по-висша сила, наречена съдба; дурвитаркйен̣а – отвъд емпиричното знание; парен̣а – от Маха̄-виш̣н̣у; анимиш̣ен̣а – от могъществото на вечното време; ча – и; джа̄та-кш̣обха̄т – равновесието бе нарушено; бхагаватах̣ – на Божествената Личност; маха̄н – съвкупността от материалните елементи (махат-таттва); а̄сӣт – бяха създадени; гун̣а-трая̄т – от трите гун̣и на природата.
Translation
Превод
Maitreya said: When the equilibrium of the combination of the three modes of nature was agitated by the unseen activity of the living entity, by Mahā-Viṣṇu and by the force of time, the total material elements were produced.
Маитрея каза: Когато непроявените дейности на живото същество, Маха̄-виш̣н̣у и силата на времето извадиха от равновесие сбора от трите гун̣и на природата, тогава се появи съвкупността от материалните елементи.
Purport
Пояснение
The cause of the material creation is described here very lucidly. The first cause is daiva, or the destiny of the conditioned soul. The material creation exists for the conditioned soul who wanted to become a false lord for sense enjoyment. One cannot trace out the history of when the conditioned soul first desired to lord it over material nature, but in Vedic literature we always find that the material creation is meant for the sense enjoyment of the conditioned soul. There is a nice verse which says that the sum and substance of the conditioned soul’s sense enjoyment is that as soon as he forgets his primary duty, to render service to the Lord, he creates an atmosphere of sense enjoyment, which is called māyā; that is the cause of material creation.
В тази строфа ясно е назована причината за материалното сътворение. Тази първопричина е даива, съдбата на обусловената душа. Материалното творение съществува заради обусловената душа, която се стреми към илюзорно господство и чрез него към сетивно наслаждение. Човек не може да проследи назад във времето кога обусловената душа за пръв път е пожелала да господства над материалната природа, но навсякъде във ведическата литература се казва, че материалното творение е предназначено за сетивното наслаждение на обусловените души. Има един много известен стих, който посочва, че в дъното на сетивното наслаждение на обусловената душа стои забравата: когато душата забрави, че основният ѝ дълг е да служи на Бога, тя създава атмосфера на сетивно наслаждение, наречена ма̄я̄. Именно това е причината за сътворението на материалния свят.
Another word used here is durvitarkyeṇa. No one can argue about when and how the conditioned soul became desirous of sense enjoyment, but the cause is there. Material nature is an atmosphere meant only for the sense enjoyment of the conditioned soul, and it is created by the Personality of Godhead. It is mentioned here that in the beginning of the creation the material nature, or prakṛti, is agitated by the Personality of Godhead, Viṣṇu. There are three Viṣṇus mentioned. One is Mahā-Viṣṇu, another is Garbhodakaśāyī Viṣṇu, and the third is Kṣīrodakaśāyī Viṣṇu. The First Canto of Śrīmad-Bhāgavatam discusses all these three Viṣṇus, and here also it is confirmed that Viṣṇu is the cause of creation. From Bhagavad-gītā also we learn that prakṛti begins to work and is still working under Kṛṣṇa’s, or Viṣṇu’s, glance of superintendence, but the Supreme Personality of Godhead is unchangeable. One should not mistakenly think that because the creation emanates from the Supreme Personality of Godhead, He has therefore transformed into this material cosmic manifestation. He exists in His personal form always, but the cosmic manifestation takes place by His inconceivable potency. The workings of that energy are difficult to comprehend, but it is understood from Vedic literature that the conditioned soul creates his own destiny and is offered a particular body by the laws of nature under the superintendence of the Supreme Personality of Godhead, who always accompanies him as Paramātmā.
Друга дума, използвана в тази строфа, е думата дурвитаркйен̣а. Никой не може да отсъди кога и как обусловената душа е пожелала сетивно наслаждение, но така или иначе това е причината за възникването на материалното творение. Материалната природа е среда, предназначена единствено да даде възможност на обусловената душа да удовлетворява сетивата си. Точно затова Божествената Личност е създала материалния свят. Тук се казва, че в началото на творението Божествената Личност Виш̣н̣у привежда в движение материалната природа (пракр̣ти). Има трима Виш̣н̣увци: Маха̄-виш̣н̣у, Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у и Кшӣродака-ша̄йӣ Виш̣н̣у. За тях се говори в Първа песен на Шрӣмад Бха̄гаватам, а тук още веднъж се потвърждава, че Виш̣н̣у е причината на творението. От Бхагавад-гӣта̄ научаваме, че пракр̣ти функционира под надзора на Кр̣ш̣н̣а, или Виш̣н̣у, който непрекъснато следи дейностите ѝ, но самата Върховна Божествена Личност остава неизменна. Човек не бива погрешно да мисли, че щом творението произлиза от Върховната Божествена Личност, Богът самият се е превърнал в материалния космос. Той винаги съществува във формата си на личност, а космическото творение се осъществява чрез посредничеството на необятната му енергия. Механизмът на действие на тази енергия много трудно може да бъде обозрян, но това, което можем да научим от ведическата литература, е че обусловената душа сама твори своята съдба и получава определено тяло по силата на природните закони, действащи под надзора на Върховната Божествена Личност, която винаги съпровожда обусловената душа в аспекта си на Свръхдуша, Парама̄тма̄.