Text 28
ТЕКСТ 28
Devanagari
Деванагари (азбука)
विमुञ्चात्मतनुं घोरामित्युक्तो विमुमोच ह ॥ २८ ॥
Text
Текст
viviktādhyātma-darśanaḥ
vimuñcātma-tanuṁ ghorām
ity ukto vimumoca ha
вивикта̄дхя̄тма-даршанах̣
вимун̃ча̄тма-танум̇ гхора̄м
итй укто вимумоча ха
Synonyms
Дума по дума
saḥ — the Supreme Lord, Hari; avadhārya — perceiving; asya — of Lord Brahmā; kārpaṇyam — the distress; vivikta — without a doubt; adhyātma — minds of others; darśanaḥ — one who can see; vimuñca — cast off; ātma-tanum — your body; ghorām — impure; iti uktaḥ — thus commanded; vimumoca ha — Lord Brahmā threw it off.
сах̣ – Върховният Бог; авадха̄ря – разбирайки; ася – на Брахма̄; ка̄рпан̣ям – нещастието; вивикта – без съмнение; адхя̄тма – мислите на другите; даршанах̣ – този, който вижда; вимун̃ча – остави; а̄тма-танум – твоето тяло; гхора̄м – нечисто; ити уктах̣ – така нареди; вимумоча ха – Брахма̄ го остави.
Translation
Превод
The Lord, who can distinctly see the minds of others, perceived Brahmā’s distress and said to him: “Cast off this impure body of yours.” Thus commanded by the Lord, Brahmā cast off his body.
Богът, за който мислите на другите са открити, разбра страданието на Брахма̄ и каза: „Остави това нечисто тяло“. И когато чу повелята на Бога, Брахма̄ напусна тялото си.
Purport
Пояснение
The Lord is described here by the word viviktādhyātma-darśanaḥ. If anyone can completely perceive another’s distress without doubt, it is the Lord Himself. If someone is in distress and wants to get relief from his friend, sometimes it so happens that his friend does not appreciate the volume of distress he is suffering. But for the Supreme Lord it is not difficult. The Supreme Lord, as Paramātmā, is sitting within the heart of every living entity, and He directly perceives the exact causes of distress. In Bhagavad-gītā the Lord says, sarvasya cāhaṁ hṛdi sanniviṣṭaḥ: “I am sitting in everyone’s heart, and because of Me one’s remembrance and forgetfulness occur.” Thus whenever one fully surrenders unto the Supreme Lord, one finds that He is sitting within one’s heart. He can give us direction how to get out of dangers or how to approach Him in devotional service. The Lord, however, asked Brahmā to give up his present body because it had created the demoniac principle. According to Śrīdhara Svāmī, Brahmā’s constant dropping of his body does not refer to his actually giving up his body. Rather, he suggests that Brahmā gave up a particular mentality. Mind is the subtle body of the living entity. We may sometimes be absorbed in some thought which is sinful, but if we give up the sinful thought, it may be said that we give up the body. Brahmā’s mind was not in correct order when he created the demons. It must have been full of passion because the entire creation was passionate; therefore such passionate sons were born. It follows that any father and mother should also be careful while begetting children. The mental condition of a child depends upon the mental status of his parents at the time he is conceived. According to the Vedic system, therefore, the garbhādhāna-saṁskāra, or the ceremony for giving birth to a child, is observed. Before begetting a child, one has to sanctify his perplexed mind. When the parents engage their minds in the lotus feet of the Lord and in such a state the child is born, naturally good devotee children come; when the society is full of such good population, there is no trouble from demoniac mentalities.
Тук Богът е наречен с думата вивикта̄дхя̄тма-даршанах̣. Ако има някой, който наистина може да разбере чуждата мъка, това е самият Бог. Когато човек страда и търси помощ от някой приятел, приятелят често се оказва неспособен да разбере цялата дълбочина на неговото страдание. Но това не е трудно за Върховния Бог. Под формата на Парама̄тма̄ Той се намира в сърцето на всяко живо същество и вижда ясно истинските причини за страданията му. В Бхагавад-гӣта̄ Богът казва: сарвася ча̄хам̇ хр̣ди саннивиш̣т̣ах̣ – „Аз се намирам във всяко сърце и на мен се дължат паметта и забравата“. Когато изцяло се предаде на Върховния Бог, човек открива, че Той е в сърцето му. Богът ни подсказва как да избегнем всички опасности и как да го постигнем чрез предано служене. В случая обаче Той казал на Брахма̄ да напусне тялото си, защото от него било възникнало демоничното начало. Според Шрӣдхара Сва̄мӣ, когато се казва, че Брахма̄ периодично сменя тялото си, това не означава, че той наистина го напуска. По-скоро той изоставя определен манталитет. Умът е финото тяло на живото същество. Понякога се случва да ни обсеби някоя греховна мисъл и ако успеем да я прогоним, може да се каже, че сме сменили тялото си. Умът на Брахма̄ не бил в много подходящо състояние, когато той създавал демоните. Той изглежда бил изпълнен със страст, защото по онова време цялото творение било под влиянието на страстта. Затова и синовете, които се родили от Брахма̄, били преизпълнени със страст. Оттук следва, че бащата и майката трябва да са много внимателни, когато зачеват деца. Характерът на детето зависи от нагласата на ума на родителите по време на зачатието. Затова Ведите препоръчват да се извършва гарбха̄дха̄на-сам̇ска̄ра – специален обред, свързан със създаването на детето. Преди да зачене дете, човек трябва да одухотвори и пречисти възбудения си ум. Ако по време на зачатието мисълта на родителите е насочена към лотосовите нозе на Бога, ще се родят благочестиви деца, които по-късно ще станат предани. А когато в обществото преобладават благочестивите хора, демоничните склонности не са в състояние да предизвикват беди и нещастия.