Как Парӣкш̣ит срещна епохата на Кали

Когато се родил Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, опитните бра̄хман̣и астролози предсказали някои от качествата му. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит бил велик предан на Бога, затова по-късно развил всички тези качества. Единственото истински необходимо качество е предаността към Бога. Този, който е станал предан на Бога, постепенно придобива всички добри качества, които човек може да притежава. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит бил маха̄-бха̄гавата, най-издигнат предан, който не само е добре запознат с науката на предаността, но с помощта на трансценденталните си наставления е в състояние да превърне и другите в предани. И така, Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит бил предан от най-висша класа, затова винаги се обръщал към великите мъдреци и учени бра̄хман̣и, за да получи съвет, как да ръководи държавата в съответствие с ша̄стрите. Тогавашните велики царе притежавали по-голямо чувство за отговорност от съвременните управници, избирани с гласуване – те се подчинявали на великите авторитети, като следвали наставленията им, оставени във ведическите писания. Тогава не било необходимо непрактични глупци да предлагат всеки ден нови законопроекти и после отново и отново да ги променят, за да постигнат някакви свои цели. Правилата и забраните вече били дадени от великите мъдреци, такива като Ману, Я̄гявалкя, Пара̄шара и други освободени личности, и техните укази действали във всички епохи и при всички условия. Тези правила и закони можели да бъдат прилагани навсякъде, защото били съвършени. Царете като Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит имали свои съвети, членовете на които били или велики мъдреци, най-издигнати бра̄хман̣и. Тези мъдри хора не получавали никакво възнаграждение, но не го и търсели. Държавата получавала най-добрите съвети безплатно. Самите мъдреци били сама-даршӣ, еднакво благоразположени към всички – и към хора, и към животни. Те никога не биха посъветвали царя да закриля хората, а да убива бедните животни. Членовете на тези съвети не били глупаци, нито избрани с гласуване представители на някакво нереално правителство. Те били души, постигнали себепознание, и знаели до съвършенство как могат да бъдат щастливи всички живи същества в държавата и то не само в този си живот, но и в следващия. Те не споделяли философията на хедонизма, според която яденето, пиенето, веселбите и удоволствията са крайната цел на живота. Те били философи в истинския смисъл на думата и добре знаели коя е мисията на човешкия живот. Изхождайки от това, тези съветници давали на царя правилни указания, а царят, т.е. държавният глава, който сам бил достоен предан на Бога, стриктно ги следвал в името на благоденствието на страната си. По времето на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира и на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит наистина царяло всеобщо благоденствие, защото всички били щастливи – и хората, и животните. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит бил съвършен цар на световната държава на всеобщо благоденствие.

Маха̄ра̄джа Уттара бил син на Вира̄т̣а и вуйчо на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит. Ира̄ватӣ, дъщерята на Маха̄ра̄джа Уттара, била братовчедка на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит. Тогава браковете между братовчеди били разрешени, стига братовчедите да не принадлежали към една готра (семейство). Ведическата система за бракосъчетания отделяла особено внимание на готрата (семейството). Арджуна се оженил за Субхадра̄, която също му била братовчедка по майчина линия.

Джанамеджая е един от царете ра̄джарши, прочут син на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит. Майка му се наричала Ира̄ватӣ или Ма̄драватӣ, според други източници. Маха̄ра̄джа Джанамеджая имал двама сина, които се наричали Гя̄та̄нӣка и Шан̇кукарн̣а. Той извършил няколко тържествени жертвоприношения на мястото за поклонение Курукш̣етра. Тримата му по-малки братя се наричали Шрутасена, Уграсена и Бхӣмасена Втори. Джанамеджая нахлул в Такш̣ала̄ (Аджанта), решен да отмъсти за несправедливото проклятие, с което бил наказан великият му баща Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит. Джанамеджая извършил едно огромно жертвоприношение, наречено сарпа-ягя, за да погуби целия змийски род, в това число и такш̣ака, който смъртоносно ухапал баща му. По молба на редица влиятелни полубогове и мъдреци царят бил принуден да се откаже от намерението си да унищожи целия змийски род, но въпреки че прекъснал жертвоприношението, той удовлетворил всички участници в него, като ги възнаградил както подобавало. На тази церемония присъствал и Маха̄муни Вя̄садева, който лично разказал на царя историята на битката при Курукш̣етра. По-късно по поръка на Вя̄садева ученикът му Ваишампа̄яна разказал на царя цялата Маха̄бха̄рата. Джанамеджая бил дълбоко наранен от преждевременната смърт на баща си и много искал отново да го види. Царят открил желанието си пред Вя̄садева и великият мъдрец го изпълнил. Бащата се явил пред сина си, който много почтително и с голям външен блясък отдал обожание и на двамата – на Вя̄садева и на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит. Царят бил напълно удовлетворен и възнаградил пребогато бра̄хман̣ите, които присъствали на жертвоприношението.

От тази шлока става ясно, че за обитателите на висшите планети междупланетните пътешествия не представляват трудност. На много места в Бха̄гаватам видяхме, че небесните полубогове посещават Земята, за да присъстват на жертвоприношенията, извършвани от влиятелните царе и императори. Тук откриваме, че по време на жертвоприношенията на коне, които извършил Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, благодарение на жертвената церемония дори обикновените хора могли да видят полубоговете от другите планети. По правило обикновените хора не могат да видят полубоговете, както не могат да видят и Бога. Но както Богът по безпричинната си милост идва, за да могат да го видят и най-обикновените хора, така и полубоговете по свое благоволение се показват пред очите им. Макар че земните обитатели не могат да видят с просто око небесните същества, под влияние на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит полубоговете се съгласили да станат видими. По време на такива жертвоприношения царете щедро раздавали богатства, както облакът обилно лее дъжд. Облаците не са нищо друго, освен преобразена вода, с други думи, водите на Земята, превърнати в облаци. По същия начин подаянията, които царете раздават по време на такива жертвоприношения, са само друга форма на данъците, които царят е събрал от поданиците си. Но подобно на изобилните дъждове, които сякаш дават повече вода, отколкото е необходимо, милостинята, която раздават царете, също като че ли е по-щедра, отколкото е необходимо на поданиците. И тъй като били доволни, поданиците никога не въставали срещу царя и не било нужно да се сменя монархическото управление.

Дори цар като Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит се нуждаел от духовен учител, който да го води. Без такова ръководство човек не може да напредва в духовния живот. Духовният учител трябва да бъде истински, а този, който иска да постигне себепознание, трябва да се обърне към такъв истински духовен учител и да приеме подслон при него, за да постигне успех.

Царят тръгнал да завладее света не за да величае сам себе си. След като заел престола, Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит тръгнал да завладее света, но не с цел да окупира чужди земи. Той бил император на целия свят и всички малки държави така или иначе вече били под негова власт. Целта му била да се запознае с положението в държавата и да провери дали всичко е така, както трябва да бъде в едно праведно царство. Царят е представител на Бога и трябва съвестно да изпълнява волята му. В дейностите на царя не трябва да има място за самовъзвеличаване. И така, веднага щом съзрял, че един човек с низш произход, но облечен в царски дрехи, се мъчи да отсече краката на една крава и на един бик, Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит го пленил и го наказал. Царят не може да търпи, когато някой оскърбява най-важното животно, кравата, или показва неуважение към най-издигнатите човешки същества, бра̄хман̣ите. Човешката цивилизация предполага развитие на брахминската култура, а за развитието на тази култура от голямо значение е защитата на кравите. Млякото е едно чудо, защото съдържа всички витамини, необходими за поддържане на физиологичното състояние на човека, което пък е нужно, за да се извършват по-висши дейности. Брахминската култура може да съществува само когато хората се учат как да развият качеството добро. За това обаче са необходими най-напред храни, приготвени от мляко, плодове и зърно. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит бил удивен, когато видял един черен шӯдра, предрешен като владетел, да се отнася толкова жестоко с кравата, най-ценното животно за човешкото общество.

Епохата на Кали се характеризира с неправилно ръководство и с раздори. Главната причина за това е, че кормилото на държавната власт поемат недостойни хора, с лоши качества и без висша цел в живота. Първата им работа, след като заемат царския трон, е да наранят кравите и да подронят устоите на брахминската култура, като по този начин тласнат цялото общество по пътя към ада. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, който притежавал необходимото знание, разбрал коя е главната причина за неразбирателството по света. Затова той искал да я пресече още в самото ѝ начало.

Шаунака и р̣ш̣ите били удивени, когато чули, че благочестивият Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит само наказал виновника, а не го убил. Предполагало се, че един благочестив цар като Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит веднага трябвало да убие този престъпник, който искал да измами хората, като се предреши като цар, и в същото време се осмелил да оскърби кравата, най-чистото животно. В онези дни р̣ш̣ите не можели дори да си представят, че по-нататък в епохата на Кали за управници ще бъдат избирани най-низши шӯдри и те ще започнат да отварят държавни кланици, за да избиват кравите. Както и да е, р̣ш̣ите не изпитвали особено желание да слушат за този шӯдрака, измамник и оскърбител на кравите, но все пак искали да изслушат историята, за да разберат дали не е свързана по някакъв начин с Бог Кр̣ш̣н̣а. Те се интересували единствено от разказите за Бог Кр̣ш̣н̣а, защото всичко, което е свързано с тях, заслужава внимание. В Бха̄гаватам често се обсъждат въпроси от областта на социологията, политиката, икономиката, културата и пр., но те винаги са свързани с Кр̣ш̣н̣а и затова заслужават внимание. Кр̣ш̣н̣а е пречистващият елемент във всички тези повествования. Всичко в материалния свят е замърсено, защото е създадено от трите материални качества. Но Кр̣ш̣н̣а е пречистващият фактор.

И Бог Кр̣ш̣н̣а, и преданите му се намират на трансцендентално равнище, затова разказите за тях са имат еднаква стойност. При описването на битката при Курукш̣етра голямо внимание се отделя на политическите отношения и на различните дипломатически ходове, но понеже тези разкази са свързани с Бог Кр̣ш̣н̣а, на Бхагавад-гӣта̄ се възхищават по целия свят. Не е нужно да се пренебрегват политиката, икономиката, социологията и т.н. – те са светски само за светските хора. За един чист предан, който наистина е свързан с Бога, тези светски въпроси са трансцендентални, щом са свързани с Бога или с чистите му предани. Вече слушахме и говорихме за дейностите на Па̄н̣д̣авите, а сега се занимаваме с историята на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, и понеже всички тези повествования са свързани с Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, те са трансцендентални и чистите предани ги слушат с голямо желание. Това вече изяснихме във връзка с молитвите на Бхӣш̣мадева.

Продължителността на човешкия живот не е много голяма, никой не знае кога ще му бъде наредено да изостави всичко, за да отгърне нова страница. Затова наш дълг е да направим така, че нито един миг от живота ни да не бъде пропилян в слушане на разговори, които не са свързани с Бог Кр̣ш̣н̣а. Нито едно повествование, което не е свързано с Кр̣ш̣н̣а, не заслужава вниманието ни, колкото и приятно да е.

Духовната планета Голока Вр̣нда̄вана, която е вечната обител на Бог Кр̣ш̣н̣а, има формата на лотосов цвят. Дори когато идва на някоя от материалните планети, Богът показва обителта си такава, каквато е. Затова нозете му никога не се отделят от този огромен лотосов цвят. Те са красиви като лотосовия цвят и затова се казва, че Бог Кр̣ш̣н̣а има лотосови нозе.

По природа живото същество е вечно. То е паднало във водовъртежа на раждането и смъртта заради съприкосновението си с материалната енергия. Когато се освободи от тази материална енергия, то става достойно да се завърне вкъщи, обратно при Бога. Тези, които искат да живеят вечно, без да сменят материалните си тела, не трябва да си губят времето с разкази, които не са свързани с Бог Кр̣ш̣н̣а и с преданите му.

С еволюцията от по-низши животински форми към по-висшата човешка форма на живот и с постепенното получаване на все по-развита интелигентност у живото същество възниква желанието да се освободи от ноктите на смъртта. Съвременните учени се опитват да спрат смъртта, като задълбочават изследванията си в областта на физикохимията, но уви, Ямара̄джа, повелителят на смъртта, е толкова жесток, че не щади живота дори на самите учени. Ученият, който развива теорията за преодоляване на смъртта чрез задълбочаване на научното знание, сам става нейна жертва, когато Ямара̄джа го повика при себе си. Но да оставим спирането на смъртта – човек не може да удължи нищожния си живот дори с частица от секундата. Единственият начин да се спре жестоката смъртоносна дейност на Ямара̄джа, е човек да го повика да слуша и възпява святото име на Бога. Ямара̄джа е велик предан на Бога и обича, когато чистите предани го канят на кӣртани и на жертвоприношения. Затова великите мъдреци, водени от Шаунака и други, поканили Ямара̄джа да присъства на жертвоприношението, което извършвали в Наимиша̄ран̣я. Това било благотворно за тези, които не искат да умират.

Никой не иска да умира, но и никой не знае как да избегне смъртта. Най-сигурният начин за спасение от смъртта е човек да привикне да слуша разказите за нектарните забавления на Бога, последователно изложени в Шрӣмад Бха̄гаватам. Затова Шаунака и останалите р̣ш̣и съветват всички живи същества, които искат да се отскубнат от смъртта, да приемат този начин на живот.

Неинтелигентните хора не познават истинската стойност на човешкия живот. Той е изключителен дар на материалната природа, предоставян понякога на живото същество, което страда под ударите на строгите природни закони. Човешката форма е една възможност да се постигне най-висшето благо в живота – освобождението от мрежите на повтарящите се раждания и смърти. Интелигентните хора се отнасят отговорно към този ценен дар и полагат всички усилия да се освободят от заплитането. Но тези, които не притежават висока интелигентност, са лениви и не оценяват, че човешкото тяло им е дадено, за да се освободят от материалното робство. Те се интересуват повече от икономическия напредък и през целия си живот работят упорито само за да получат някакво сетивно наслаждение във временното си тяло. По законите на природата сетивното наслаждение е достъпно и за низшите животни. На човешкото същество също е предоставено правото на известно сетивно наслаждение в зависимост от миналия и от сегашния му живот. Но човек трябва непременно да се опита да разбере, че сетивното наслаждение не е крайната цел на човешкия живот. Тук се казва, че през деня човек работи за нищо, защото целта му е единствено сетивното наслаждение. В големите градове и в промишлените центрове можем да видим особено ясно, че хората работят напразно. Там човешката енергия е създала толкова много неща, но всички те са предназначени за удовлетворяване на сетивата, а не за освобождение от материалното робство. И след като са работили непосилно през целия ден, вечерта уморените хора лягат да спят или се отдават на секс. Така преминава животът на неинтелигентните хора от материалистическата цивилизация. Затова тук те са наречени лениви, нещастни и кратковременни.

Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит управлявал царството толкова съвършено, че спокойно живеел в столицата си. Но до него стигнала вестта, че във владенията му вече са започнали да се явяват признаците на епохата на Кали, и това никак не му харесало. Кои са признаците на епохата на Кали? – Това са непозволените връзки с жени, месоядството, употребяването на опияняващи средства и развлеченията с хазартни игри. Епоха на Кали буквално означава епоха на раздори, а гореспоменатите четири явления са основната причина за всички противоречия в човешкото общество. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит чул, че у някои хора в царството му посочените признаци вече са взели връх, и поискал да предприеме незабавни мерки, за да изкорени тези причини на безпокойството в обществото. Това означава, че до времето на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит явленията от този род били непознати в обществения живот и щом започнали да навлизат, царят веднага решил да ги изкорени. Вестта била много неприятна, но в известен смисъл царят се зарадвал, защото получавал възможност да се сражава. Той не можел да воюва с малките държави, защото те живеели мирно под негова власт. Злодеите от Кали юга обаче му давали повод да покаже бойния си дух. Един съвършен цар кш̣атрия винаги се радва, когато има възможност да се сражава, точно както се радва състезателят, който може да участва в спортно състезание. Няма спор, че появяването на тези признаци в епохата на Кали е предопределено и не може да бъде избегнато. Тогава защо били тези приготовления за борба срещу тях? Подобни доводи са доводи на ленивите и на нещастните. През дъждовния сезон валежите също са неизбежни и въпреки това хората вземат мерки, за да се предпазят от тях. По същия начин е сигурно, че в епохата на Кали гореспоменатите явления ще проникнат в обществения живот, но въпреки това държавата е длъжна да опази гражданите си от съприкосновение с представителите на тази епоха. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит искал да накаже злодеите, които се били отдали на пороците, свойствени на епохата на Кали, и с това да спаси невинните, които с помощта на религиозната култура са изградили у себе си чисти навици. Дълг на царя е да защитава поданиците си именно по този начин и Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит бил напълно в правото си, когато се приготвил за бой.

За разлика от дядо си Арджуна, Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит запрягал в колесницата си черни, а не бели коне. На знамето му се виждал лъвски знак, а на знамето на дядо му бил изобразен лика на Ханума̄нджӣ. Такова царско шествие, в което царят е заобиколен от богато украсени колесници, конници, слонове, пеши воини и музиканти, не само радва очите, но и е свидетелство за култура, която цени красотата дори и на бойното поле.

Бхадра̄шва била земя, разположена близо до Меру Парвата и простираща се от Гандха-ма̄дана Парвата до соления океан. В Маха̄бха̄рата (Бхӣш̣ма-парва, 7.14 – 18) е дадено описание на тази варш̣а. Описва я Сан̃джая на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра.

Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира покорил тази варша и присъединил и нея към империята си. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит вече бил провъзгласен за император на всички земи, които управлявал дядо му, но въпреки това когато излязъл от столицата си, за да събере данъци от тези държави, той трябвало да утвърди властта си.

Кетума̄ла. Планетата Земя е разделена от седем океана на седем двӣпи, а централната двӣпа, наречена Джамбудвӣпа, е разделена на девет варш̣и (части) от осем големи планини. Една от тези девет варш̣и е Бхарата-варш̣а; Кетума̄ла също е една от деветте варш̣и. Говори се, че в Кетума̄ла живеят най-красивите жени. Арджуна бил завладял и тази варш̣а. Нейно описание може да се намери в Маха̄бха̄рата (Сабха̄, 28.6).

Знае се, че тази част на света се намирала на запад от Меру Парвата и жителите ѝ живеели по десет хиляди години (Бхӣш̣ма-парва, 6.31). Човешките същества, населяващи тази част на земното кълбо, имали златист цвят на кожата, а жените приличали на небесни ангели. Те били освободени от всички болести и скърби.

Бха̄рата-варша е една от деветте варш̣и на Джамбудвӣпа. Описана е в Маха̄бха̄рата (Бхӣш̣ма-парва, гл. 9 и 10).

В центъра на Джамбудвӣпа била разположена Ила̄вр̣та-варша, а на юг от нея – Хари-варш̣а. Тези варши са описани в Маха̄бха̄рата (Сабха̄-парва, 28.7 – 8) по следния начин:

Тук се казва, че и в двете варш̣и жените са много прекрасни – някои от тях не отстъпват по красота на апсарите, жените от райските планети.

Уттаракуру. Според ведическата география най-северната част на Джамбудвӣпа се наричала Уттаракуру-варш̣а. Соленият океан я обграждал от три страни, а планината Шр̣н̇гава̄н я отделяла от Хиран̣мая-варш̣а.

Кимпуруша-варша била разположена северно от веригата на великите Хималаи, височината и дължината на които била сто и тридесет хиляди километра, а широчината им – двадесет и пет хиляди километра. Арджуна завладял тези части на света (Сабха̄, 28.1 – 2). Кимпуруш̣ите били потомци на дъщерята на Дакш̣а. Когато Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира извършвал жертвоприношението, в което принесъл в жертва един кон, жителите на тези държави също взели участие в празненствата и поднесли дарове на императора. Тази част на света понякога се нарича Кимпуруш̣а-варш̣а, а друг път – хималайски провинции (Химаватӣ). Знае се, че в тези провинции се родил Шукадева Госва̄мӣ и после, след като прекосил хималайските страни, дошъл в Бха̄рата-варш̣а.

С други думи, Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит завладял целия свят. Той покорил всички континенти, заобиколени от морета и океани, и наложил господството си в източната, западната, северната и южната част на света.

Царят и великите личности в държавата биват посрещани с приветствени слова. Този обичай съществува от незапомнени времена. Във всички части на света Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит също бил посрещан с приветствени слова, защото бил един от знаменитите световни императори. Тема на тези приветствени речи бил Кр̣ш̣н̣а. Под думата „Кр̣ш̣н̣а“ се разбират Кр̣ш̣н̣а и вечните му предани, както думата „цар“ предполага царя и доверените му приближени.

Кр̣ш̣н̣а не може да бъде отделен от чистите си предани, затова да се възхваляват преданите, означава да се възхвалява Бога, и обратното. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит нямаше да се зарадва, слушайки как хората възхваляват прадедите му Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира и Арджуна, ако имената им не бяха свързани с дейностите на Бог Кр̣ш̣н̣а. Богът идва специално за да освободи преданите си (паритра̄н̣а̄я са̄дхӯна̄м). Присъствието му прославя преданите, защото те не могат да живеят нито миг без Бога и различните му енергии. За преданите Богът присъства чрез дейностите и славата си, затова Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит чувствал присъствието му, когато хората възхвалявали делата на Бога и особено когато слушал как Богът го спасил в утробата на майка му. Преданите на Бога винаги са в безопасност, но в материалния свят, в който на всяка крачка дебнат опасности, преданите наглед изпадат в опасни положения, за да може Богът да ги спаси и хората да го възпяват. Бог Кр̣ш̣н̣а нямаше да се прослави като разказвач на Бхагавад-гӣта̄, ако преданите му, Па̄н̣д̣авите, не бяха принудени да се сражават в битката при Курукш̣етра. Всички тези дейности на Бога били споменавани в приветствията и Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит с огромно удоволствие възнаграждавал тези, които произнасяли речите. Разликата между приветствията, които се произнасят днес, и словата от онова време е, че по-рано приветствените думи се поднасяли на личности като Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит. Те били напълно верни и тези, които ги изричали, получавали богато възнаграждение. В днешно време приветствията почти никога не отговарят на истината, имат за цел да доставят удоволствие на длъжностното лице и изобилстват с ласкателни лъжи. И много рядко тези, които поднасят приветствията, получават възнаграждение от бедния гостенин.

За чистите предани като Па̄н̣д̣авите Бог Кр̣ш̣н̣а е всичко. За Па̄н̣д̣авите Той бил Върховният Бог, духовен учител, почитано Божество, водач, колесничар, приятел, слуга, пратеник и всичко, което можели да си представят. И Богът на свой ред отговарял на чувствата им. Чист предан, Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит можел да оцени трансценденталната размяна на чувства между Бога и преданите му и това накарало и него самия да се потопи в екстаза на взаимоотношенията с Бога. Човек може да постигне освобождение просто като оцени по достойнство взаимоотношенията между Бога и чистите му предани. Външно те изглеждат като обикновени човешки отношения, но този, който наистина ги разбере, веднага става достоен да се върне вкъщи, обратно при Бога. Па̄н̣д̣авите били толкова покорни на Божията воля, че можели да пожертват цялата си жизнена сила, за да му служат. И благодарение на тази безкористна и чиста решителност те можели да разчитат на милостта на Бога във всяка форма, в която пожелаят.

Бикът е символ на нравствените принципи, а кравата представя Земята. Когато биковете и кравите са радостни, хората по света също са щастливи. Причина за това е, че биковете помагат да се отглежда зърно на нивите, а кравите дават мляко, чудотворната храна, която съдържа всичко, необходимо за живота. Затова човешкото общество се отнася към тези полезни животни много грижовно – така, че те да могат да се разхождат навсякъде спокойни и радостни. Но в днешно време, в епохата на Кали, хора, които не познават брахминската култура, колят и ядат биковете и кравите. Тези животни могат да получат надеждна закрила в името на доброто на цялото човешко общество, ако се разпространява брахминската култура – най-висшата и съвършена култура. Развиването на тази култура запазва и поддържа обществения морал, а по този начин, без излишни усилия, се постигат мирът и благоденствието. Когато брахминската култура западне и към кравите и биковете започнат да се отнасят зле, последиците от тези дейности се проявяват по следния начин.

В епохата на Кали хората по целия свят постоянно са изпълнени с тревога. Всички страдат от някакви болести. За състоянието на ума им говорят дори лицата им. Всеки страда от раздялата с някой любим човек, който е далеч. Особена черта на епохата на Кали е че нито едно семейство не е благословено да живее заедно. За да изкарва пари за прехраната, бащата живее далеч от сина си, съпругата – отделно от съпруга си и пр. Хората се измъчват от вътрешни болести, от раздялата с близките си и скъпи същества и от тревогата за това, как да поддържат съществуванието си. Това са някои от основните причини, поради които хората от тази епоха винаги са нещастни.

С напредването на епохата на Кали постепенно ще деградират и намаляват четири неща: продължителността на живота, милосърдието, силата на паметта и моралните (религиозните) принципи. Тъй като щели да се загубят три четвърти от принципите на религията (Дхарма), този символичен бик стоял само на един крак. Когато безбожниците станат три четвърти от населението на цялата земя, тя се превръща в ад за животните. В епохата на Кали безбожните цивилизации ще създават множество псевдорелигиозни общества, които ще отхвърлят пряко или по заобиколен начин Божествената Личност. Тези общества от неверници ще направят света непоносим за разумните хора. В зависимост от степента на вярата във Върховната Божествена Личност има различни категории човешки същества. Към най-висшата категория спадат ваиш̣н̣авите и бра̄хман̣ите, след това са кш̣атриите, вайшите, шӯдрите, млеччхите, яваните и накрая чан̣д̣а̄лите. Деградацията на човешката природа започва още с млеччхите, а чан̣д̣а̄лите са най-пропадналите представители на човешкия род. Тези названия, споменати във ведическите писания, никога не са се отнасяли само до определена общност или народност. Те са общи качествени характеристики на човешките същества. И дума не може да става за някакви права, произтичащи от произхода или от принадлежността към дадена общност. Човек постига качествата си със собствени усилия. Затова в зависимост от вида на обкръжението и от близостта си с Върховната Божествена Личност синът на един ваиш̣н̣ава може да стане млеччха, а синът на един чан̣д̣а̄ла – да се издигне по-високо и от бра̄хман̣а.

Обикновено месоядците са известни като млеччхи. Но не всички месоядци са млеччхи. Тези, които ядат животинска храна според указанията на писанията, не са млеччхи. Млеччхи са тези, които употребяват месо, без да спазват никакви ограничения. Писанията забраняват да се яде телешко месо и биковете и кравите се ползват с покровителството на последователите на Ведите. В епохата на Кали обаче хората използват телата на биковете и на кравите както пожелаят и с това си причиняват най-различни страдания.

В тази епоха хората няма да извършват никакви жертвоприношения. Населението, съставено от млеччхи, няма да отдава голямо значение на жертвоприношенията, макар че те са необходими за ония, които са погълнати от материалното сетивно наслаждение. В Бхагавад-гӣта̄ (3.14 – 16) специално се препоръчва да се извършват жертвоприношения.

Живите същества са създадени от твореца Брахма̄ и за да се поддържа напредъкът им по пътя към Бога, той е създал и системата за извършване на жертвоприношения. В основата ѝ стои следното. Живите същества живеят от зърното и зеленчуците, които отглеждат. Тези храни снабдяват тялото с необходимата жизнена сила под формата на кръв и семе, а от кръвта и семето живото същество може да създава други живи същества. Но житните растения и тревите могат да се отглеждат само ако има дъжд; а редовните валежи се осигуряват чрез извършването на препоръчаните жертвоприношения. Тези жертвоприношения се извършват според ритуалите, описани във Ведите (Са̄ма, Яджур, Р̣г и Атхарва). В Ману смр̣ти се казва, че когато принася жертви пред олтара на огъня, човек удовлетворява слънчевия бог. Когато слънчевият бог е удовлетворен, той изпарява необходимото количество вода от морето, в небето се събират достатъчно облаци и започва да вали дъжд. След обилните дъждове има достатъчно зърно за хората и за животните, а то пък дава на живото същество енергия да извършва висши дейности. Но млеччхите правят планове за построяване на кланици, в които да убиват бикове, крави и други животни, и мислят, че като увеличават броя на заводите и се хранят с месо на животни, без да се интересуват от извършването на жертвоприношения и от отглеждането на зърно, ще живеят добре. Те обаче трябва да знаят, че ще им се налага да отглеждат трева и зеленина поне за животните – животните не могат да се хранят с друго. А за да има трева за животните, трябва да има дъжд. Следователно в крайна сметка те пак зависят от милостта на слънчевия бог, на Индра, на Чандра и на другите полубогове, които трябва да бъдат умилостивявани с жертвоприношения.

Както вече неведнъж говорихме, материалният свят е нещо като затвор. Полубоговете са Божии слуги, които се грижат за правилното му поддържане. Те искат да видят как непокорните живи същества, които се опитват да преживеят без вяра, постепенно се обръщат към висшата сила на Бога. Затова в писанията се препоръчва системата на жертвоприношенията.

Материалистите искат да се трудят и да се наслаждават на плодовете от работата си, с което да удовлетворяват сетивата си. По този начин те извършват грехове на всяка крачка. А тези, които съзнателно са се посветили на предано служене на Бога, стоят над всички грехове и добродетели. Дейностите им са освободени от замърсяванията на трите проявления на материалната природа. За преданите не е необходимо да извършват предписаните жертвоприношения, защото самият им живот е символ на жертвоприношение. Но хората, които се занимават с плодоносни дейности с цел да удовлетворяват сетивата си, трябва да извършват предписаните жертвоприношения, защото това е единственият начин да се освободят от последствията на греховете, които са извършили. Жертвоприношенията са средство за обезсилване на натрупаните грехове. Полубоговете са доволни, когато се извършват такива жертвоприношения, както служителите в затвора се радват, когато затворниците станат примерни граждани. Бог Чайтаня обаче препоръчва само една ягя (жертвоприношение), която се нарича сан̇кӣртана-ягя – възпяването на Харе Кр̣ш̣н̣а, в което може да участва всеки. И преданите, и вършителите на плодоносни дейности могат да извлекат полза от сан̇кӣртана-ягя.

В епохата на Кали жените, децата, бра̄хман̣ите и кравите ще бъдат грубо пренебрегвани и оставяни без закрила. В тази епоха извънбрачните връзки ще станат причина много жени и деца да останат без никой, който да се грижи за тях. От своя страна жените ще се опитват да станат независими от мъжете и браковете ще се сключват като формално споразумение между съпруга и съпругата. В повечето случаи за децата няма да се полагат необходимите грижи. По традиция бра̄хман̣ите са интелигентни и с лекота ще достигат висините на съвременното образование, но по отношение на нравствените и религиозните принципи ще бъдат най-пропаднали от всички. Образоваността и лошият нрав са несъвместими, но тези неща ще вървят ръка за ръка. Съсловието на управниците ще отхвърли повелите на ведическата мъдрост и ще предпочете да управлява „светска държава“. А „образованите“ бра̄хман̣и ще се продадат на тези безскрупулни управници. Дори философите и авторите на трудове върху религиозните принципи ще заемат високи постове в правителството, а това противоречи на всички нравствени закони в ша̄стрите. На бра̄хман̣ите много строго се забранява да приемат такива служби. В тази епоха обаче те не само ще приемат служби, но и ще извършват най-долни неща, за да се доберат до тях. Това са някои от признаците на епохата на Кали, които унищожават благополучието на човешкото общество.

Има определени жизнени потребности, които са общи и за хората, и за низшите животни: хранене, спане, самозащита и съвкупляване. Тези телесни нужди са присъщи както на човешките същества, така и на животните. Но хората трябва да удовлетворяват тези потребности не като животни, а като човешки същества. Кучетата могат без никакви притеснения да се съешават пред очите на всички, но ако това направи един човек, постъпката му ще се сметне за нарушение на обществения ред и той ще бъде наказан по закона. За човешките същества има определени правила и ограничения дори по отношение на най-естествените нужди. Но когато влиянието на епохата на Кали обърка човечеството, хората започват да пренебрегват тези правила и забрани. В тази епоха хората удовлетворяват жизнените си потребности, без да следват никакви ограничения, и това израждане на нравствените и обществените норми е много жалко, защото подобно животинско поведение има пагубни последствия. В тази епоха бащите и настойниците не са доволни от поведението на възпитаниците си. Но те трябва да знаят, че невинните деца са станали жертви на лошата среда, причина за която е епохата на Кали. От Шрӣмад Бха̄гаватам научаваме как Аджа̄мила, невинен син на бра̄хман̣а, веднъж вървял по пътя и видял една двойка шӯдри, които се съвкуплявали. Юношата бил привлечен от това и по-късно станал жертва на разврата. От чист бра̄хман̣а той се превърнал в жалък скитник и така се случило единствено поради лошото общуване. В онези дни това бил единичен случай, но в епохата на Кали нещастните юноши всеки ден стават жертва на филми, които подтикват човека единствено към сексуално наслаждение. Тези, които само се зоват управници, не знаят какво трябва да прави един кш̣атрия. Кш̣атриите трябва да управляват, а бра̄хман̣ите трябва да изучават писанията и да дават наставления. Думата кш̣атра-бандху се отнася до псевдоуправниците, т.е. личностите, които са се издигнали до поста на управници, без да имат необходимата за това подготовка и култура и без да следват традицията. В днешно време те заемат такива високи постове в резултат от избора на гласоподавателите, които също не следват никакви правила и ограничения в живота си. Как такива хора биха могли да изберат някой достоен човек, когато самите те живеят неправилно? Така под влиянието на епохата на Кали всичко е наопаки – в политиката, в обществения живот, в религията – и това натъжава разумните хора.

Дейностите на Бога също носят освобождение, но те дават по-голямо наслаждение от нирва̄н̣а, освобождението. Според Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ и Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура думата, използвана тук (нирва̄н̣а-виламбита̄ни), означава „това, което лишава от стойност освобождението“. За да достигне нирва̄н̣а, или освобождение, човек трябва да премине през сурови отречения, тапася, но Богът е толкова милостив, че се появява, за да отърве Земята от бремето ѝ. Просто като помни тези дейности, човек може да пренебрегне удоволствието, постигано при нирва̄н̣а, и да достигне трансценденталната обител на Бога, където може да общува с него и вечно да му отдава блажено любовно служене.

По милостта на Бога всяка създадена планета притежава всичко необходимо. Земята притежава всички богатства, необходими за съществуването на обитателите ѝ. Но когато дойде Богът, на нея се възцарява такова изобилие, че дори небесните обитатели ѝ се възхищават с любов. Цялата Земя може в един миг да се промени по волята на Бога. Той може да създаде нещо и след това, ако пожелае, да го развали. Затова никой не трябва да мисли, че е удовлетворен сам по себе си или е независим от Бога.

Принципите на религията са установени от самия Бог, а изпълнител на тези закони е Дхармара̄джа (Ямара̄джа). В Сатя юга действали всички принципи, в Трета̄ юга те намалели с една четвърт, в Два̄пара юга останали половината, а в Кали юга – само една четвърт, и постепенно те съвсем ще изчезнат. Тогава ще настъпи разрушението. Щастието на света зависи от степента, в която се спазват религиозните принципи – както колективно, така и от всеки поотделно. Най-висшата доблест е да се следват принципите без оглед на никакви препятствия. По този начин човек ще изживее живота си щастливо и накрая ще се върне при Бога.

По-лесно е да се стрие цялата Земя на прах и да се преброят атомите в нея, отколкото да се изброят неизчерпаемите трансцендентални качества на Бога. Знае се, че с безбройните си усти Бог Анантадева от незапомнени времена се опитва да опише трансценденталните качества на Върховния Бог, но още не успява да изброи всичките. Качествата на Бога, споменати по-горе, са само тези, които са достъпни за човешкото възприятие. Но дори и при такова условие всяко от тях се състои от много подчинени. Според Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ третото качество – нетърпимостта към нещастието на другите – може да се раздели на две: защитаване на отдалите се души и добри пожелания към преданите. В Бхагавад-гӣта̄ Богът казва, че иска всички души да му се отдадат и уверява, че ако направят това, ще ги защити от последиците на всичките им грехове. Душите, които не се отдават на Бога, не са бхакти, затова не всички се ползват с изключителното покровителство на Бога. Той желае на преданите всичко най-добро и се интересува особено от тези, които наистина са се посветили на трансценденталното любовно служене. Богът дава указания на тези чисти предани, за да им помогне да изпълняват задълженията си по пътя обратно към него. Безпристрастие означава, че Богът е еднакво благосклонен към всички, както слънцето разпръсква лъчите си еднакво за всички. Въпреки това не са малко тези, които не могат да се възползват от слънчевите лъчи. По подобен начин Богът обещава пълно покровителство на ония, които му се отдадат, но нещастниците не могат да приемат това и си осигуряват всякакви материални страдания. И така, въпреки че Богът е доброжелателно настроен към всички, заради лошото си общуване нещастните живи същества не могат да приемат наставленията му ин тото (изцяло). За това не е виновен Богът. Той е известен като доброжелател не само на преданите. Привидно Той е пристрастен към преданите си, но всъщност само от живото същество зависи дали ще приеме или ще отхвърли безпристрастното отношение на Бога към него.

Богът винаги остава верен на честната си дума. Когато обещае закрила, Той удържа на обещанието си при всички обстоятелства. Чистите предани са длъжни решително и непоколебимо да изпълняват задълженията, които им е поверил Богът или истинският му представител, духовният учител. Останалото непременно ще бъде изпълнено от Бога.

Чувството за отговорност, което притежава Богът, също няма равно на себе си. Богът няма никакви задължения, защото всичките му дейности се извършват от различните му упълномощени енергии. Но въпреки това Той доброволно поема отговорности, когато приема различни роли в трансценденталните си забавления. Като момче Той бил в ролята на краварче и на син на Нанда Маха̄ра̄джа и изпълнявал задълженията си съвършено. Когато бил в ролята на кш̣атрия като син на Маха̄ра̄джа Васудева, Той показал всички умения на войнствено настроен кш̣атрия. В почти всички случаи царете кш̣атрии трябва да спечелят съпругата си в бой или да я отвлекат. Това поведение на кш̣атриите е достойно за похвала, защото те трябва да покажат пред бъдещите си съпруги силата и геройството си, така че те, дъщери на кш̣атрии, да оценят доблестта им. Дори Шрӣ Ра̄ма, Божествената Личност, проявил подобен войнствен дух по време на брачната церемония. Той строшил най-здравия лък, наречен Харадханур, и спечелил ръката на Сӣта̄девӣ, майката на всички богатства. Войнственият дух на кш̣атриите намира израз по време на сватбените тържества и в тези сражения няма нищо лошо. Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а изпълнил това задължение по съвършен начин, защото имал повече от шестнайсет хиляди съпруги и всяка една спечелил, след като се сражавал като истински доблестен кш̣атрия. Несъмнено само Върховната Божествена Личност е в състояние да се сражава шестнайсет хиляди пъти, за да спечели шестнайсет хиляди съпруги. И такова съвършено чувство за отговорност Той показал във всичките си трансцендентални забавления.

Четиринайсетото качество, знанието, може да се раздели на пет съставни компонента: 1) интелигентност, 2) благодарност, 3) способност да се преценяват обстоятелствата, свързани с времето, мястото и обекта, 4) съвършено знание за всичко и 5) знание за собственото аз. Само глупците са неблагодарни към благодетелите си. Богът не се нуждае от ничии благодеяния, защото е съвършен сам по себе си. Но въпреки това Той се чувства задължен за чистото безкористно служене на преданите си. Богът е благодарен на преданите си за искреното и всеотдайното им служене и се опитва да им се отплати със своето служене, макар че преданите също не крият подобни желания в сърцата си. Трансценденталното служене, което отдават на Бога, е само по себе си трансцендентално благо за тях, затова те не очакват от Бога нищо в замяна. От ведическата сентенция сарвам̇ кхалв идам̇ брахма можем да разберем, че подобно на всепроникващото материално небе Богът е вездесъщ и благодарение на всепроникващите лъчи на личното си сияние, наречено брахмаджьоти, се намира вътре и извън всичко. Затова Той е всезнаещ.

Що се отнася до красотата на Бога, Той притежава някои особени черти, които го отличават от всички останали живи същества. И нещо повече, Той притежава някои особено привличащи и прекрасни качества, които покоряват дори Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ, най-красивото творение на Бога. Затова Той е известен като Мадана-мохана, този, който завладява дори Купидон. Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ Прабху е изследвал задълбочено останалите трансцендентални качества на Бога и потвърждава, че Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а е Абсолютната Върховна Божествена Личност (Парабрахман). Благодарение на непроницаемите си енергии Той е всемогъщ и затова се нарича Йогешвара, върховният господар на всички мистични сили. Тъй като е Йогешвара, вечната му форма е духовна и е съчетание от вечност, блаженство и знание. Неотдадените не могат да разберат действената природа на знанието му, защото се задоволяват с постигането на вечната му знаеща форма. Всички велики души се стремят да се изравнят с него по знание. Това означава, че всичкото останало знание е винаги недостатъчно, изменчиво и ограничено, докато знанието на Бога винаги е устойчиво и безкрайно. Шрӣла Сӯта Госва̄мӣ казва в Бха̄гаватам, че жителите на Два̄рака̄ виждали Бога всеки ден, но въпреки това желанието им да го виждат отново и отново непрекъснато нараствало. Живите същества могат да разберат, че качествата на Бога са крайната цел, но те не могат да постигнат положението на пълно равенство с Бога. Материалният свят е създаден от махат-таттва, която е едно състояние от мистичния сън (йога-нидра) на Бога в Причинния океан, и въпреки това цялото мироздание изглежда като истинско проявление, сътворено от него. Това означава, че сънищата на Бога са реални проявления. Следователно Той може да подчини всичко на трансценденталната си власт, затова се появява винаги и навсякъде в пълното си съвършенство.

Тъй като Богът е всичко, което се описа по-горе, Той поддържа творението и по този начин дава освобождение дори на враговете си, които убива. Той привлича дори най-издигналите се освободени души, затова го обожават дори Брахма̄ и Шива, най-великите полубогове. Дори в инкарнацията си пуруш̣а-авата̄ра Той е повелител на творящата енергия. Както се потвърждава в Бхагавад-гӣта̄ (9.10), творящата материална енергия действа под ръководството му. Той е основният прекъсвач, който привежда в действие материалната енергия; Той е първопричината във всички вселени да се появяват безбройни инкарнации, чието предназначение е да управляват материалната енергия. Дори в една вселена инкарнациите на Ману са повече от петстотин хиляди, без да говорим за инкарнациите и в останалите вселени. В духовния свят, който се намира отвъд махат-таттва, няма инкарнации, но там Богът проявява пълните си експанзии на различните Ваикун̣т̣хи. Планетите в духовното небе са поне три пъти повече на брой от планетите в безбройните вселени в махат-таттва. А всички форми на Бога като На̄ра̄ян̣а не са нищо друго, освен експанзии на аспекта му Ва̄судева, затова Той е едновременно и Ва̄судева, и На̄ра̄ян̣а, и Кр̣ш̣н̣а. Той е шрӣ-кр̣ш̣н̣а говинда харе мура̄ре, хе на̄тха на̄ра̄ян̣а ва̄судева – всичко заедно. Затова никой, колкото и велик да е, не може да преброи качествата му.

За да може да се постигне съвършенството в човешкия живот, трябва да има сътрудничество между хората и полубоговете, мъдреците, обитателите на Питр̣лока, преданите на Бога и научната система от варн̣и и а̄шрами (начини на живот). Разликата между живота на хората и на животните започва с научната система от варн̣и и а̄шрами, която се ръководи от опитни мъдреци и е свързана с полубоговете. По този начин човек постепенно се издига до най-висшето равнище – възстановява вечните си взаимоотношения с Върховната Абсолютна Истина, Божествената Личност, Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Създадената от Бога варн̣а̄шрама дхарма е предназначена единствено да превърне животинското съзнание в човешко съзнание и да издигне човешкото съзнание до божественото. И когато задълбочаващата се глупост и неинтелигентност разрушат тази система, мирното развитие на човешкия живот напълно се обърква. В епохата на Кали отровната змия напада най-напред установената от Бога варн̣а̄шрама дхарма; тогава човекът, който притежава всички качества на бра̄хман̣а, бива наричан шӯдра, а тези, които имат качества на шӯдри, биват смятани за бра̄хман̣и, и всичко това се основава на фалшивите претенции за произход. Писанията не дават право званието бра̄хман̣а да се унаследява, въпреки че раждането в семейство на бра̄хман̣и може да е едно от условията за получаването му. Истинските качества, които трябва да притежава един бра̄хман̣а, са власт над ума и сетивата, развиване на търпение, простота, чистота, знание, честност, преданост и вяра във ведическата мъдрост. В съвременната епоха необходимостта от тези качества се пренебрегва и дори прочутият светски поет, автор на Ра̄ма-чарита ма̄наса, поддържа неестествените претенции за наследствено право.

Всичко това става под влиянието на епохата на Кали. Затова майката Земя в образа на крава оплаквала това жалко положение.

Светът може да стане по-красив и по-богат само по милостта на Бога, а не в резултат на човешките планове. Когато Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а бил на Земята, следите от знаците върху лотосовите му стъпала се отпечатвали в прахта и заради това особено благоволение цялата Земя била станала съвършена. Иначе казано, реките, моретата, горите, планините и рудниците, които дават всичко необходимо за хората и за животните, изпълнявали задълженията си съвършено. По този начин богатствата на Земята надминавали богатствата на всички други планети в трите части на вселената. Човек трябва да се моли безпричинната милост на Бога винаги да се излива върху Земята, защото тогава всички ще бъдат щастливи и ще имат всичко, необходимо им за живот. Някой може да попита как да задържим Върховния Бог на Земята, след като Той е изпълнил мисията си и е заминал за собствената си обител. – Не е необходимо да задържаме Бога. Присъствието му е вездесъщо и Той винаги може да се появи пред нас, стига само да поискаме. Благодарение на способността си да се намира навсякъде, Той винаги може да бъде с нас, ако сме привързани към преданото служене, като слушаме, възпяваме, помним и т.н.

Няма нищо на този свят, което да не е свързано с Бога. Единственото нещо, което трябва да научим, е как да откриваме източника на тази връзка и да се свързваме с него, като му служим, без да извършваме грешки. Можем да се свързваме с Бога чрез трансценденталното му звуково изображение. Святото име на Бога не се различава от самия Бог и този, който възпява това име, без да допуска грешки, веднага може да почувства непосредственото присъствие на Бога. Дори чрез вибрациите на радиозвука можем отчасти да осъзнаем относителната реалност, съдържаща се в него; а когато повтаряме трансценденталния звук, можем да усетим присъствието на Бога. В тази епоха, в която навсякъде са проникнали замърсяванията на Кали, писанията и Бог Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху ни учат, че като повтаряме святото име на Бога, веднага можем да се освободим от тези замърсявания, да се издигнем до трансценденталното равнище и да се върнем при Бога. Човек, който възпява святото име на Бога, без да извършва обиди, носи същото благо, което може да даде и самият Бог. Съюзът на чистите предани на Бога по целия свят в един миг може да промени неспокойния лик на планетата. Само като разпространяваме възпяването на святото име на Бога, можем да се предпазим от въздействието на епохата на Кали.

Асурите искат да се наслаждават, като удовлетворяват сетивата си дори с цената на чуждото нещастие. За да осъществят стремежите си, асурите, и най-вече безбожните царе и държавници, се опитват да се въоръжават с всякакви смъртоносни оръжия и да въвлекат във война мирното общество. Те не се стремят към нищо друго, освен към себевъзвеличаване, затова майката Земя страда под бремето на прекомерно нарасналите им военни сили. С увеличаването броя на асурите стават нещастни тези, които следват принципите на религията, особено преданите, или девите.

Когато се стигне до такова положение, Божествената Личност се появява, за да унищожи нежеланите асури и да възстанови истинските принципи на религията. Такава била мисията на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а и Той я изпълнил.

*Една фаланга акш̣аухин̣ӣ се състои от 21 870 колесници, 21 870 слона, 109 350 пеши воини и 65 610 коня.

Понякога, когато напускал дома си, Богът се разделял с хилядите си царици, но що се отнася до Земята, Той винаги стъпвал по нея с лотосовите си нозе и затова раздялата му с нея била невъзможна. Когато Богът напуснал земната повърхност и се върнал в духовната си обител, Земята изпитвала от раздялата много по-остра и мъчителна болка.