Деванагари
Стих
Дума по дума
Превод
Пояснение
ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА
Как Парӣкш̣ит срещна епохата на Кали
Деванагари
सूत उवाच
तत: परीक्षिद् द्विजवर्यशिक्षया
महीं महाभागवत: शशास ह ।
यथा हि सूत्यामभिजातकोविदा:
समादिशन् विप्र महद्गुणस्तथा ॥ १ ॥
तत: परीक्षिद् द्विजवर्यशिक्षया
महीं महाभागवत: शशास ह ।
यथा हि सूत्यामभिजातकोविदा:
समादिशन् विप्र महद्गुणस्तथा ॥ १ ॥
Стих
сӯта ува̄ча
татах̣ парӣкш̣ид двиджа-варя-шикш̣ая̄
махӣм̇ маха̄-бха̄гаватах̣ шаша̄са ха
ятха̄ хи сӯтя̄м абхиджа̄та-ковида̄х̣
сама̄дишан випра махад-гун̣ас татха̄
татах̣ парӣкш̣ид двиджа-варя-шикш̣ая̄
махӣм̇ маха̄-бха̄гаватах̣ шаша̄са ха
ятха̄ хи сӯтя̄м абхиджа̄та-ковида̄х̣
сама̄дишан випра махад-гун̣ас татха̄
Дума по дума
сӯтах̣ ува̄ча — Сӯта Госва̄мӣ каза; татах̣ — след това; парӣкш̣ит — Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит; двиджа-варя — великите два пъти родени бра̄хман̣и; шикш̣ая̄ — с наставленията им; махӣм — Земята; маха̄-бха̄гаватах̣ — великият предан; шаша̄са — управляваше; ха — в миналото; ятха̄ — както те бяха казали; хи — несъмнено; сӯтя̄м — по време на раждането му; абхиджа̄та-ковида̄х̣ — опитните астролози по време на раждането; сама̄дишан — дадоха мнението си; випра — о, бра̄хман̣и; махат-гун̣ах̣ — велики качества; татха̄ — верен на това.
Превод
Сӯта Госва̄мӣ каза: О, учени бра̄хман̣и, после Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит започна да управлява Земята като велик предан на Бога, следвайки наставленията на най-достойните сред два пъти родените бра̄хман̣и. При царуването си той прояви великите добродетели, които опитните астролози бяха предрекли в деня на раждането му.
Пояснение
Когато се родил Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, опитните бра̄хман̣и астролози предсказали някои от качествата му. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит бил велик предан на Бога, затова по-късно развил всички тези качества. Единственото истински необходимо качество е предаността към Бога. Този, който е станал предан на Бога, постепенно придобива всички добри качества, които човек може да притежава. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит бил маха̄-бха̄гавата, най-издигнат предан, който не само е добре запознат с науката на предаността, но с помощта на трансценденталните си наставления е в състояние да превърне и другите в предани. И така, Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит бил предан от най-висша класа, затова винаги се обръщал към великите мъдреци и учени бра̄хман̣и, за да получи съвет, как да ръководи държавата в съответствие с ша̄стрите. Тогавашните велики царе притежавали по-голямо чувство за отговорност от съвременните управници, избирани с гласуване – те се подчинявали на великите авторитети, като следвали наставленията им, оставени във ведическите писания. Тогава не било необходимо непрактични глупци да предлагат всеки ден нови законопроекти и после отново и отново да ги променят, за да постигнат някакви свои цели. Правилата и забраните вече били дадени от великите мъдреци, такива като Ману, Я̄гявалкя, Пара̄шара и други освободени личности, и техните укази действали във всички епохи и при всички условия. Тези правила и закони можели да бъдат прилагани навсякъде, защото били съвършени. Царете като Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит имали свои съвети, членовете на които били или велики мъдреци, най-издигнати бра̄хман̣и. Тези мъдри хора не получавали никакво възнаграждение, но не го и търсели. Държавата получавала най-добрите съвети безплатно. Самите мъдреци били сама-даршӣ, еднакво благоразположени към всички – и към хора, и към животни. Те никога не биха посъветвали царя да закриля хората, а да убива бедните животни. Членовете на тези съвети не били глупаци, нито избрани с гласуване представители на някакво нереално правителство. Те били души, постигнали себепознание, и знаели до съвършенство как могат да бъдат щастливи всички живи същества в държавата и то не само в този си живот, но и в следващия. Те не споделяли философията на хедонизма, според която яденето, пиенето, веселбите и удоволствията са крайната цел на живота. Те били философи в истинския смисъл на думата и добре знаели коя е мисията на човешкия живот. Изхождайки от това, тези съветници давали на царя правилни указания, а царят, т.е. държавният глава, който сам бил достоен предан на Бога, стриктно ги следвал в името на благоденствието на страната си. По времето на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира и на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит наистина царяло всеобщо благоденствие, защото всички били щастливи – и хората, и животните. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит бил съвършен цар на световната държава на всеобщо благоденствие.
Деванагари
स उत्तरस्य तनयामुपयेम इरावतीम् ।
जनमेजयादींश्चतुरस्तस्यामुत्पादयत् सुतान् ॥ २ ॥
जनमेजयादींश्चतुरस्तस्यामुत्पादयत् सुतान् ॥ २ ॥
Стих
са уттарася таная̄м
упайема ира̄ватӣм
джанамеджая̄дӣм̇ш чатурас
тася̄м утпа̄даят сута̄н
упайема ира̄ватӣм
джанамеджая̄дӣм̇ш чатурас
тася̄м утпа̄даят сута̄н
Дума по дума
Превод
Цар Парӣкш̣ит се ожени за дъщерята на цар Уттара и стана баща на четирима сина, най-голям от които бе Маха̄ра̄джа Джанамеджая.
Пояснение
Маха̄ра̄джа Уттара бил син на Вира̄т̣а и вуйчо на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит. Ира̄ватӣ, дъщерята на Маха̄ра̄джа Уттара, била братовчедка на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит. Тогава браковете между братовчеди били разрешени, стига братовчедите да не принадлежали към една готра (семейство). Ведическата система за бракосъчетания отделяла особено внимание на готрата (семейството). Арджуна се оженил за Субхадра̄, която също му била братовчедка по майчина линия.
Джанамеджая е един от царете ра̄джарши, прочут син на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит. Майка му се наричала Ира̄ватӣ или Ма̄драватӣ, според други източници. Маха̄ра̄джа Джанамеджая имал двама сина, които се наричали Гя̄та̄нӣка и Шан̇кукарн̣а. Той извършил няколко тържествени жертвоприношения на мястото за поклонение Курукш̣етра. Тримата му по-малки братя се наричали Шрутасена, Уграсена и Бхӣмасена Втори. Джанамеджая нахлул в Такш̣ала̄ (Аджанта), решен да отмъсти за несправедливото проклятие, с което бил наказан великият му баща Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит. Джанамеджая извършил едно огромно жертвоприношение, наречено сарпа-ягя, за да погуби целия змийски род, в това число и такш̣ака, който смъртоносно ухапал баща му. По молба на редица влиятелни полубогове и мъдреци царят бил принуден да се откаже от намерението си да унищожи целия змийски род, но въпреки че прекъснал жертвоприношението, той удовлетворил всички участници в него, като ги възнаградил както подобавало. На тази церемония присъствал и Маха̄муни Вя̄садева, който лично разказал на царя историята на битката при Курукш̣етра. По-късно по поръка на Вя̄садева ученикът му Ваишампа̄яна разказал на царя цялата Маха̄бха̄рата. Джанамеджая бил дълбоко наранен от преждевременната смърт на баща си и много искал отново да го види. Царят открил желанието си пред Вя̄садева и великият мъдрец го изпълнил. Бащата се явил пред сина си, който много почтително и с голям външен блясък отдал обожание и на двамата – на Вя̄садева и на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит. Царят бил напълно удовлетворен и възнаградил пребогато бра̄хман̣ите, които присъствали на жертвоприношението.
Деванагари
आजहाराश्वमेधांस्त्रीन् गङ्गायां भूरिदक्षिणान् ।
शारद्वतं गुरुं कृत्वा देवा यत्राक्षिगोचरा: ॥ ३ ॥
शारद्वतं गुरुं कृत्वा देवा यत्राक्षिगोचरा: ॥ ३ ॥
Стих
а̄джаха̄ра̄шва-медха̄м̇с трӣн
ган̇га̄я̄м̇ бхӯри-дакш̣ин̣а̄н
ша̄радватам̇ гурум̇ кр̣тва̄
дева̄ ятра̄кш̣и-гочара̄х̣
ган̇га̄я̄м̇ бхӯри-дакш̣ин̣а̄н
ша̄радватам̇ гурум̇ кр̣тва̄
дева̄ ятра̄кш̣и-гочара̄х̣
Дума по дума
а̄джаха̄ра — извърши; ашва-медха̄н — жертвоприношения на коне; трӣн — три; ган̇га̄я̄м — брега на Ганг; бхӯри — достатъчно; дакш̣ин̣а̄н — възнаграждения; ша̄радватам — на Кр̣па̄ча̄ря; гурум — духовен учител; кр̣тва̄ — избрал; дева̄х̣ — полубоговете; ятра — където; акш̣и — очи; гочара̄х̣ — в полезрението.
Превод
След като избра Кр̣па̄ча̄ря за свой духовен учител и водач, Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит извърши на брега на Ганг три жертвоприношения на коне. Всички, които присъстваха, бяха богато възнаградени. Дори обикновените хора можаха да видят полубоговете, дошли на тези жертвоприношения.
Пояснение
От тази шлока става ясно, че за обитателите на висшите планети междупланетните пътешествия не представляват трудност. На много места в Бха̄гаватам видяхме, че небесните полубогове посещават Земята, за да присъстват на жертвоприношенията, извършвани от влиятелните царе и императори. Тук откриваме, че по време на жертвоприношенията на коне, които извършил Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, благодарение на жертвената церемония дори обикновените хора могли да видят полубоговете от другите планети. По правило обикновените хора не могат да видят полубоговете, както не могат да видят и Бога. Но както Богът по безпричинната си милост идва, за да могат да го видят и най-обикновените хора, така и полубоговете по свое благоволение се показват пред очите им. Макар че земните обитатели не могат да видят с просто око небесните същества, под влияние на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит полубоговете се съгласили да станат видими. По време на такива жертвоприношения царете щедро раздавали богатства, както облакът обилно лее дъжд. Облаците не са нищо друго, освен преобразена вода, с други думи, водите на Земята, превърнати в облаци. По същия начин подаянията, които царете раздават по време на такива жертвоприношения, са само друга форма на данъците, които царят е събрал от поданиците си. Но подобно на изобилните дъждове, които сякаш дават повече вода, отколкото е необходимо, милостинята, която раздават царете, също като че ли е по-щедра, отколкото е необходимо на поданиците. И тъй като били доволни, поданиците никога не въставали срещу царя и не било нужно да се сменя монархическото управление.
Дори цар като Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит се нуждаел от духовен учител, който да го води. Без такова ръководство човек не може да напредва в духовния живот. Духовният учител трябва да бъде истински, а този, който иска да постигне себепознание, трябва да се обърне към такъв истински духовен учител и да приеме подслон при него, за да постигне успех.
Деванагари
निजग्राहौजसा वीर: कलिं दिग्विजये क्वचित् ।
नृपलिङ्गधरं शूद्रं घ्नन्तं गोमिथुनं पदा ॥ ४ ॥
नृपलिङ्गधरं शूद्रं घ्नन्तं गोमिथुनं पदा ॥ ४ ॥
Стих
ниджагра̄хауджаса̄ вӣрах̣
калим̇ дигвиджайе квачит
нр̣па-лин̇га-дхарам̇ шӯдрам̇
гхнантам̇ го-митхунам̇ пада̄
калим̇ дигвиджайе квачит
нр̣па-лин̇га-дхарам̇ шӯдрам̇
гхнантам̇ го-митхунам̇ пада̄
Дума по дума
ниджагра̄ха — получил заслужено наказание; оджаса̄ — чрез могъщество; вӣрах̣ — храбър герой; калим — на Кали, господаря на епохата; дигвиджайе — по пътя на завладяването на света; квачит — веднъж; нр̣па-лин̇га-дхарам — този, който се прикрива с царски дрехи; шӯдрам — низшето съсловие; гхнантам — наранявайки; го-митхунам — една крава и един бик; пада̄ — по краката.
Превод
Веднъж, когато тръгна да завладее света, Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит видя господаря на Кали юга, който бе по-низш и от шӯдра, преоблечен в царски дрехи да сече краката на една крава и на един бик. Царят веднага го хвана, за да го накаже, както бе заслужил.
Пояснение
Царят тръгнал да завладее света не за да величае сам себе си. След като заел престола, Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит тръгнал да завладее света, но не с цел да окупира чужди земи. Той бил император на целия свят и всички малки държави така или иначе вече били под негова власт. Целта му била да се запознае с положението в държавата и да провери дали всичко е така, както трябва да бъде в едно праведно царство. Царят е представител на Бога и трябва съвестно да изпълнява волята му. В дейностите на царя не трябва да има място за самовъзвеличаване. И така, веднага щом съзрял, че един човек с низш произход, но облечен в царски дрехи, се мъчи да отсече краката на една крава и на един бик, Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит го пленил и го наказал. Царят не може да търпи, когато някой оскърбява най-важното животно, кравата, или показва неуважение към най-издигнатите човешки същества, бра̄хман̣ите. Човешката цивилизация предполага развитие на брахминската култура, а за развитието на тази култура от голямо значение е защитата на кравите. Млякото е едно чудо, защото съдържа всички витамини, необходими за поддържане на физиологичното състояние на човека, което пък е нужно, за да се извършват по-висши дейности. Брахминската култура може да съществува само когато хората се учат как да развият качеството добро. За това обаче са необходими най-напред храни, приготвени от мляко, плодове и зърно. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит бил удивен, когато видял един черен шӯдра, предрешен като владетел, да се отнася толкова жестоко с кравата, най-ценното животно за човешкото общество.
Епохата на Кали се характеризира с неправилно ръководство и с раздори. Главната причина за това е, че кормилото на държавната власт поемат недостойни хора, с лоши качества и без висша цел в живота. Първата им работа, след като заемат царския трон, е да наранят кравите и да подронят устоите на брахминската култура, като по този начин тласнат цялото общество по пътя към ада. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, който притежавал необходимото знание, разбрал коя е главната причина за неразбирателството по света. Затова той искал да я пресече още в самото ѝ начало.
Деванагари
शौनक उवाच
कस्य हेतोर्निजग्राह कलिं दिग्विजये नृप: ।
नृदेवचिह्नधृक्शूद्रकोऽसौ गां य: पदाहनत् ।
तत्कथ्यतां महाभाग यदि कृष्णकथाश्रयम् ॥ ५ ॥
कस्य हेतोर्निजग्राह कलिं दिग्विजये नृप: ।
नृदेवचिह्नधृक्शूद्रकोऽसौ गां य: पदाहनत् ।
तत्कथ्यतां महाभाग यदि कृष्णकथाश्रयम् ॥ ५ ॥
Стих
шаунака ува̄ча
кася хетор ниджагра̄ха
калим̇ дигвиджайе нр̣пах̣
нр̣дева-чихна-дхр̣к шӯдра-
ко 'сау га̄м̇ ях̣ пада̄ханат
тат катхята̄м̇ маха̄-бха̄га
яди кр̣ш̣н̣а-катха̄шраям
кася хетор ниджагра̄ха
калим̇ дигвиджайе нр̣пах̣
нр̣дева-чихна-дхр̣к шӯдра-
ко 'сау га̄м̇ ях̣ пада̄ханат
тат катхята̄м̇ маха̄-бха̄га
яди кр̣ш̣н̣а-катха̄шраям
Дума по дума
шаунаках̣ ува̄ча — Шаунака Р̣ш̣и каза; кася — за каква; хетох̣ — причина; ниджагра̄ха — дал заслужено наказание; калим — господарят на епохата на Кали; дигвиджайе — по време на околосветското си пътешествие; нр̣пах̣ — царят; нр̣-дева — личност от царски род; чихна-дхр̣к — украсен като; шӯдраках̣ — най-низшият от шӯдрите; асау — той; га̄м — крава; ях̣ — този, който; пада̄ аханат — удряше крака ѝ; тат — всичко това; катхята̄м — моля те, опиши; маха̄-бха̄га — о, щастливецо; яди — ако обаче; кр̣ш̣н̣а — за Кр̣ш̣н̣а; катха̄-а̄шраям — свързаните с него теми.
Превод
Шаунака Р̣ш̣и попита: Защо Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит само го наказал, нали той бил най-низшият от шӯдрите, бил се преоблякъл като цар и удрял кравата по краката? Моля те, разкажи ни това произшествие, ако е свързано с Бог Кр̣ш̣н̣а.
Пояснение
Шаунака и р̣ш̣ите били удивени, когато чули, че благочестивият Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит само наказал виновника, а не го убил. Предполагало се, че един благочестив цар като Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит веднага трябвало да убие този престъпник, който искал да измами хората, като се предреши като цар, и в същото време се осмелил да оскърби кравата, най-чистото животно. В онези дни р̣ш̣ите не можели дори да си представят, че по-нататък в епохата на Кали за управници ще бъдат избирани най-низши шӯдри и те ще започнат да отварят държавни кланици, за да избиват кравите. Както и да е, р̣ш̣ите не изпитвали особено желание да слушат за този шӯдрака, измамник и оскърбител на кравите, но все пак искали да изслушат историята, за да разберат дали не е свързана по някакъв начин с Бог Кр̣ш̣н̣а. Те се интересували единствено от разказите за Бог Кр̣ш̣н̣а, защото всичко, което е свързано с тях, заслужава внимание. В Бха̄гаватам често се обсъждат въпроси от областта на социологията, политиката, икономиката, културата и пр., но те винаги са свързани с Кр̣ш̣н̣а и затова заслужават внимание. Кр̣ш̣н̣а е пречистващият елемент във всички тези повествования. Всичко в материалния свят е замърсено, защото е създадено от трите материални качества. Но Кр̣ш̣н̣а е пречистващият фактор.
Деванагари
अथवास्य पदाम्भोजमकरन्दलिहां सताम् ।
किमन्यैरसदालापैरायुषो यदसद्व्यय: ॥ ६ ॥
किमन्यैरसदालापैरायुषो यदसद्व्यय: ॥ ६ ॥
Стих
атхава̄ся пада̄мбходжа-
макаранда-лиха̄м̇ сата̄м
ким аняир асад-а̄ла̄паир
а̄юш̣о яд асад-вяях̣
макаранда-лиха̄м̇ сата̄м
ким аняир асад-а̄ла̄паир
а̄юш̣о яд асад-вяях̣
Дума по дума
атхава̄ — иначе; ася — на неговите (на Бог Кр̣ш̣н̣а); пада-амбходжа — лотосови нозе; макаранда-лиха̄м — на тези, които ближат меда от такъв лотосов цвят; сата̄м — на тези, които съществуват вечно; ким аняих̣ — какъв смисъл има всичко друго; асат — илюзорни; а̄ла̄паих̣ — теми; а̄юш̣ах̣ — на продължителността на живота; ят — това, което е; асат-вяях̣ — ненужна загуба на време от живота.
Превод
Преданите са свикнали да ближат меда от лотосовите нозе на Бога. Каква е ползата от повествования, които само губят безценното време на живота ни?
Пояснение
И Бог Кр̣ш̣н̣а, и преданите му се намират на трансцендентално равнище, затова разказите за тях са имат еднаква стойност. При описването на битката при Курукш̣етра голямо внимание се отделя на политическите отношения и на различните дипломатически ходове, но понеже тези разкази са свързани с Бог Кр̣ш̣н̣а, на Бхагавад-гӣта̄ се възхищават по целия свят. Не е нужно да се пренебрегват политиката, икономиката, социологията и т.н. – те са светски само за светските хора. За един чист предан, който наистина е свързан с Бога, тези светски въпроси са трансцендентални, щом са свързани с Бога или с чистите му предани. Вече слушахме и говорихме за дейностите на Па̄н̣д̣авите, а сега се занимаваме с историята на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, и понеже всички тези повествования са свързани с Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, те са трансцендентални и чистите предани ги слушат с голямо желание. Това вече изяснихме във връзка с молитвите на Бхӣш̣мадева.
Продължителността на човешкия живот не е много голяма, никой не знае кога ще му бъде наредено да изостави всичко, за да отгърне нова страница. Затова наш дълг е да направим така, че нито един миг от живота ни да не бъде пропилян в слушане на разговори, които не са свързани с Бог Кр̣ш̣н̣а. Нито едно повествование, което не е свързано с Кр̣ш̣н̣а, не заслужава вниманието ни, колкото и приятно да е.
Духовната планета Голока Вр̣нда̄вана, която е вечната обител на Бог Кр̣ш̣н̣а, има формата на лотосов цвят. Дори когато идва на някоя от материалните планети, Богът показва обителта си такава, каквато е. Затова нозете му никога не се отделят от този огромен лотосов цвят. Те са красиви като лотосовия цвят и затова се казва, че Бог Кр̣ш̣н̣а има лотосови нозе.
По природа живото същество е вечно. То е паднало във водовъртежа на раждането и смъртта заради съприкосновението си с материалната енергия. Когато се освободи от тази материална енергия, то става достойно да се завърне вкъщи, обратно при Бога. Тези, които искат да живеят вечно, без да сменят материалните си тела, не трябва да си губят времето с разкази, които не са свързани с Бог Кр̣ш̣н̣а и с преданите му.
Деванагари
क्षुद्रायुषां नृणामङ्ग मर्त्यानामृतमिच्छताम् ।
इहोपहूतो भगवान्मृत्यु: शामित्रकर्मणि ॥ ७ ॥
इहोपहूतो भगवान्मृत्यु: शामित्रकर्मणि ॥ ७ ॥
Стих
кш̣удра̄юш̣а̄м̇ нр̣н̣а̄м ан̇га
мартя̄на̄м р̣там иччхата̄м
ихопахӯто бхагава̄н
мр̣тюх̣ ша̄митра-карман̣и
мартя̄на̄м р̣там иччхата̄м
ихопахӯто бхагава̄н
мр̣тюх̣ ша̄митра-карман̣и
Дума по дума
кш̣удра — много малка; а̄юш̣а̄м — на продължителността на живота; нр̣н̣а̄м — на човешките същества; ан̇га — о, Сӯта Госва̄мӣ; мартя̄на̄м — на тези, които със сигурност ще се срещнат със смъртта; р̣там — вечен живот; иччхата̄м — на тези, които го желаят; иха — тук; упахӯтах̣ — призован да се появи; бхагава̄н — представителят на Бога; мр̣тюх̣ — повелителят на смъртта, Ямара̄джа; ша̄митра — намалявайки; карман̣и — изпълнението.
Превод
О, Сӯта Госва̄мӣ, сред хората има такива, които искат да се освободят от смъртта и да получат вечен живот. Те избягват гибелта си, като призовават повелителя на смъртта Ямара̄джа.
Пояснение
С еволюцията от по-низши животински форми към по-висшата човешка форма на живот и с постепенното получаване на все по-развита интелигентност у живото същество възниква желанието да се освободи от ноктите на смъртта. Съвременните учени се опитват да спрат смъртта, като задълбочават изследванията си в областта на физикохимията, но уви, Ямара̄джа, повелителят на смъртта, е толкова жесток, че не щади живота дори на самите учени. Ученият, който развива теорията за преодоляване на смъртта чрез задълбочаване на научното знание, сам става нейна жертва, когато Ямара̄джа го повика при себе си. Но да оставим спирането на смъртта – човек не може да удължи нищожния си живот дори с частица от секундата. Единственият начин да се спре жестоката смъртоносна дейност на Ямара̄джа, е човек да го повика да слуша и възпява святото име на Бога. Ямара̄джа е велик предан на Бога и обича, когато чистите предани го канят на кӣртани и на жертвоприношения. Затова великите мъдреци, водени от Шаунака и други, поканили Ямара̄джа да присъства на жертвоприношението, което извършвали в Наимиша̄ран̣я. Това било благотворно за тези, които не искат да умират.
Деванагари
न कश्चिन्म्रियते तावद् यावदास्त इहान्तक: ।
एतदर्थं हि भगवानाहूत: परमर्षिभि: ।
अहो नृलोके पीयेत हरिलीलामृतं वच: ॥ ८ ॥
एतदर्थं हि भगवानाहूत: परमर्षिभि: ।
अहो नृलोके पीयेत हरिलीलामृतं वच: ॥ ८ ॥
Стих
на кашчин мрияте та̄вад
я̄вад а̄ста иха̄нтаках̣
етад-артхам̇ хи бхагава̄н
а̄хӯтах̣ парамарш̣ибхих̣
ахо нр̣-локе пӣйета
хари-лӣла̄мр̣там̇ вачах̣
я̄вад а̄ста иха̄нтаках̣
етад-артхам̇ хи бхагава̄н
а̄хӯтах̣ парамарш̣ибхих̣
ахо нр̣-локе пӣйета
хари-лӣла̄мр̣там̇ вачах̣
Дума по дума
на — не; кашчит — всеки; мрияте — ще умре; та̄ват — дотогава; я̄ват — докато; а̄сте — присъства; иха — тук; антаках̣ — този, който е причина за настъпването на края на живота; етат — тази; артхам — причина; хи — несъмнено; бхагава̄н — представителят на Бога; а̄хӯтах̣ — поканен; парама-р̣ш̣ибхих̣ — от великите мъдреци; ахо — уви; нр̣-локе — в човешкото общество; пӣйета — нека пият; хари-лӣла̄ — трансценденталните забавления на Бога; амр̣там — нектарът на вечния живот; вачах̣ — повествования.
Превод
Докато тук се намира Ямара̄джа, който носи смъртта, никой няма да умре. Великите мъдреци поканиха повелителя на смъртта, който е представител на Бога. Живите същества, намиращи се под неговата власт, трябва да се възползват от този нектар на безсмъртието – повествованието за трансценденталните забавления на Бога.
Пояснение
Никой не иска да умира, но и никой не знае как да избегне смъртта. Най-сигурният начин за спасение от смъртта е човек да привикне да слуша разказите за нектарните забавления на Бога, последователно изложени в Шрӣмад Бха̄гаватам. Затова Шаунака и останалите р̣ш̣и съветват всички живи същества, които искат да се отскубнат от смъртта, да приемат този начин на живот.
Деванагари
मन्दस्य मन्दप्रज्ञस्य वयो मन्दायुषश्च वै ।
निद्रया ह्रियते नक्तं दिवा च व्यर्थकर्मभि: ॥ ९ ॥
निद्रया ह्रियते नक्तं दिवा च व्यर्थकर्मभि: ॥ ९ ॥
Стих
мандася манда-прагяся
вайо манда̄юш̣аш ча ваи
нидрая̄ хрияте нактам̇
дива̄ ча вяртха-кармабхих̣
вайо манда̄юш̣аш ча ваи
нидрая̄ хрияте нактам̇
дива̄ ча вяртха-кармабхих̣
Дума по дума
Превод
Ленивите човешки същества с жалка интелигентност и кратък живот прекарват нощта в сън, а деня – в безсмислени дейности.
Пояснение
Неинтелигентните хора не познават истинската стойност на човешкия живот. Той е изключителен дар на материалната природа, предоставян понякога на живото същество, което страда под ударите на строгите природни закони. Човешката форма е една възможност да се постигне най-висшето благо в живота – освобождението от мрежите на повтарящите се раждания и смърти. Интелигентните хора се отнасят отговорно към този ценен дар и полагат всички усилия да се освободят от заплитането. Но тези, които не притежават висока интелигентност, са лениви и не оценяват, че човешкото тяло им е дадено, за да се освободят от материалното робство. Те се интересуват повече от икономическия напредък и през целия си живот работят упорито само за да получат някакво сетивно наслаждение във временното си тяло. По законите на природата сетивното наслаждение е достъпно и за низшите животни. На човешкото същество също е предоставено правото на известно сетивно наслаждение в зависимост от миналия и от сегашния му живот. Но човек трябва непременно да се опита да разбере, че сетивното наслаждение не е крайната цел на човешкия живот. Тук се казва, че през деня човек работи за нищо, защото целта му е единствено сетивното наслаждение. В големите градове и в промишлените центрове можем да видим особено ясно, че хората работят напразно. Там човешката енергия е създала толкова много неща, но всички те са предназначени за удовлетворяване на сетивата, а не за освобождение от материалното робство. И след като са работили непосилно през целия ден, вечерта уморените хора лягат да спят или се отдават на секс. Така преминава животът на неинтелигентните хора от материалистическата цивилизация. Затова тук те са наречени лениви, нещастни и кратковременни.
Деванагари
सूत उवाच
यदा परीक्षित् कुरुजाङ्गलेऽवसत्
कलिं प्रविष्टं निजचक्रवर्तिते ।
निशम्य वार्तामनतिप्रियां तत:
शरासनं संयुगशौण्डिराददे ॥ १० ॥
यदा परीक्षित् कुरुजाङ्गलेऽवसत्
कलिं प्रविष्टं निजचक्रवर्तिते ।
निशम्य वार्तामनतिप्रियां तत:
शरासनं संयुगशौण्डिराददे ॥ १० ॥
Стих
сӯта ува̄ча
яда̄ парӣкш̣ит куру-джа̄н̇гале 'васат
калим̇ правиш̣т̣ам̇ ниджа-чакравартите
нишамя ва̄рта̄м анатиприя̄м̇ татах̣
шара̄санам̇ сам̇юга-шаун̣д̣ир а̄даде
яда̄ парӣкш̣ит куру-джа̄н̇гале 'васат
калим̇ правиш̣т̣ам̇ ниджа-чакравартите
нишамя ва̄рта̄м анатиприя̄м̇ татах̣
шара̄санам̇ сам̇юга-шаун̣д̣ир а̄даде
Дума по дума
сӯтах̣ ува̄ча — Сӯта Госва̄мӣ каза; яда̄ — когато; парӣкш̣ит — Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит; куру-джа̄н̇гале — в столицата на империята на Куру; авасат — живееше; калим — признаците на епохата на Кали; правиш̣т̣ам — навлязоха; ниджа-чакравартите — във владенията му; нишамя — научавайки; ва̄рта̄м — новина; анати-прия̄м — не много приятна; татах̣ — след това; шара̄санам — стрели и лък; сам̇юга — получил възможност за; шаун̣д̣их̣ — военни действия; а̄даде — взе.
Превод
Сӯта Госва̄мӣ каза: Докато Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит живееше в столицата на империята на Куру, в държавата му започнаха да се проявяват признаците на епохата на Кали. Когато научи това, той никак не се зарадва. Но то пък му даваше възможност да се сражава. Царят взе лъка и стрелите си и се приготви за бойни действия.
Пояснение
Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит управлявал царството толкова съвършено, че спокойно живеел в столицата си. Но до него стигнала вестта, че във владенията му вече са започнали да се явяват признаците на епохата на Кали, и това никак не му харесало. Кои са признаците на епохата на Кали? – Това са непозволените връзки с жени, месоядството, употребяването на опияняващи средства и развлеченията с хазартни игри. Епоха на Кали буквално означава епоха на раздори, а гореспоменатите четири явления са основната причина за всички противоречия в човешкото общество. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит чул, че у някои хора в царството му посочените признаци вече са взели връх, и поискал да предприеме незабавни мерки, за да изкорени тези причини на безпокойството в обществото. Това означава, че до времето на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит явленията от този род били непознати в обществения живот и щом започнали да навлизат, царят веднага решил да ги изкорени. Вестта била много неприятна, но в известен смисъл царят се зарадвал, защото получавал възможност да се сражава. Той не можел да воюва с малките държави, защото те живеели мирно под негова власт. Злодеите от Кали юга обаче му давали повод да покаже бойния си дух. Един съвършен цар кш̣атрия винаги се радва, когато има възможност да се сражава, точно както се радва състезателят, който може да участва в спортно състезание. Няма спор, че появяването на тези признаци в епохата на Кали е предопределено и не може да бъде избегнато. Тогава защо били тези приготовления за борба срещу тях? Подобни доводи са доводи на ленивите и на нещастните. През дъждовния сезон валежите също са неизбежни и въпреки това хората вземат мерки, за да се предпазят от тях. По същия начин е сигурно, че в епохата на Кали гореспоменатите явления ще проникнат в обществения живот, но въпреки това държавата е длъжна да опази гражданите си от съприкосновение с представителите на тази епоха. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит искал да накаже злодеите, които се били отдали на пороците, свойствени на епохата на Кали, и с това да спаси невинните, които с помощта на религиозната култура са изградили у себе си чисти навици. Дълг на царя е да защитава поданиците си именно по този начин и Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит бил напълно в правото си, когато се приготвил за бой.
Деванагари
स्वलङ्कृतं श्यामतुरङ्गयोजितं
रथं मृगेन्द्रध्वजमाश्रित: पुरात् ।
वृतो रथाश्वद्विपपत्तियुक्तया
स्वसेनया दिग्विजयाय निर्गत: ॥ ११ ॥
रथं मृगेन्द्रध्वजमाश्रित: पुरात् ।
वृतो रथाश्वद्विपपत्तियुक्तया
स्वसेनया दिग्विजयाय निर्गत: ॥ ११ ॥
Стих
свалан̇кр̣там̇ шя̄ма-туран̇га-йоджитам̇
ратхам̇ мр̣гендра-дхваджам а̄шритах̣ пура̄т
вр̣то ратха̄шва-двипапатти-юктая̄
сва-сеная̄ дигвиджая̄я ниргатах̣
ратхам̇ мр̣гендра-дхваджам а̄шритах̣ пура̄т
вр̣то ратха̄шва-двипапатти-юктая̄
сва-сеная̄ дигвиджая̄я ниргатах̣
Дума по дума
су-алан̇кр̣там — хубаво украсен; шя̄ма — черни; туран̇га — коне; йоджитам — впрегнати; ратхам — колесница; мр̣га-индра — лъв; дхваджам — със знаме; а̄шритах̣ — под покровителството; пура̄т — от столицата; вр̣тах̣ — обграден от; ратха — колесничари; ашва — конница; двипапатти — слонове; юктая̄ — така нагласен; сва-сеная̄ — заедно с пехотата; дигвиджая̄я — за да завладее; ниргатах̣ — замина.
Превод
Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит седна в колесница, теглена от черни коне. На знамето му се виждаше лъвски знак. Така украсен и обграден от колесници, конница, слонове и пеши воини, той напусна столицата си, за да завладее всички посоки на света.
Пояснение
За разлика от дядо си Арджуна, Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит запрягал в колесницата си черни, а не бели коне. На знамето му се виждал лъвски знак, а на знамето на дядо му бил изобразен лика на Ханума̄нджӣ. Такова царско шествие, в което царят е заобиколен от богато украсени колесници, конници, слонове, пеши воини и музиканти, не само радва очите, но и е свидетелство за култура, която цени красотата дори и на бойното поле.
Деванагари
भद्राश्वं केतुमालं च भारतं चोत्तरान् कुरून् ।
किम्पुरुषादीनि वर्षाणि विजित्य जगृहे बलिम् ॥ १२ ॥
किम्पुरुषादीनि वर्षाणि विजित्य जगृहे बलिम् ॥ १२ ॥
Стих
бхадра̄швам̇ кетума̄лам̇ ча
бха̄ратам̇ чоттара̄н курӯн
кимпуруш̣а̄дӣни варша̄н̣и
виджитя джагр̣хе балим
бха̄ратам̇ чоттара̄н курӯн
кимпуруш̣а̄дӣни варша̄н̣и
виджитя джагр̣хе балим
Дума по дума
бхадра̄швам — Бхадра̄шва; кетума̄лам — Кетума̄ла; ча — също; бха̄ратам — Бха̄рата; ча — и; уттара̄н — северните страни; курӯн — царството на династията Куру; кимпуруш̣а-а̄дӣни — държавата отвъд северната част на Хималаите; варш̣а̄н̣и — части на Земята; виджитя — завладявайки; джагр̣хе — изиска; балим — със сила.
Превод
След това Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит покори всички части на Земята – Бхадра̄шва, Кетума̄ла, Бха̄рата, северната част на Куру, Кимпуруш̣а и пр., и обложи владетелите им с данъци.
Пояснение
Бхадра̄шва била земя, разположена близо до Меру Парвата и простираща се от Гандха-ма̄дана Парвата до соления океан. В Маха̄бха̄рата (Бхӣш̣ма-парва, 7.14 – 18) е дадено описание на тази варш̣а. Описва я Сан̃джая на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра.
Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира покорил тази варша и присъединил и нея към империята си. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит вече бил провъзгласен за император на всички земи, които управлявал дядо му, но въпреки това когато излязъл от столицата си, за да събере данъци от тези държави, той трябвало да утвърди властта си.
Кетума̄ла. Планетата Земя е разделена от седем океана на седем двӣпи, а централната двӣпа, наречена Джамбудвӣпа, е разделена на девет варш̣и (части) от осем големи планини. Една от тези девет варш̣и е Бхарата-варш̣а; Кетума̄ла също е една от деветте варш̣и. Говори се, че в Кетума̄ла живеят най-красивите жени. Арджуна бил завладял и тази варш̣а. Нейно описание може да се намери в Маха̄бха̄рата (Сабха̄, 28.6).
Знае се, че тази част на света се намирала на запад от Меру Парвата и жителите ѝ живеели по десет хиляди години (Бхӣш̣ма-парва, 6.31). Човешките същества, населяващи тази част на земното кълбо, имали златист цвят на кожата, а жените приличали на небесни ангели. Те били освободени от всички болести и скърби.
Бха̄рата-варша е една от деветте варш̣и на Джамбудвӣпа. Описана е в Маха̄бха̄рата (Бхӣш̣ма-парва, гл. 9 и 10).
В центъра на Джамбудвӣпа била разположена Ила̄вр̣та-варша, а на юг от нея – Хари-варш̣а. Тези варши са описани в Маха̄бха̄рата (Сабха̄-парва, 28.7 – 8) по следния начин:
нагара̄м̇ш ча вана̄м̇ш чаива
надӣш ча вималодака̄х̣
пуруш̣а̄н дева-калпа̄м̇ш ча
на̄рӣш ча прия-даршана̄х̣
надӣш ча вималодака̄х̣
пуруш̣а̄н дева-калпа̄м̇ш ча
на̄рӣш ча прия-даршана̄х̣
адр̣ш̣т̣а-пӯрва̄н субхага̄н
са дадарша дханан̃джаях̣
садана̄ни ча шубхра̄н̣и
на̄рӣш ча̄псараса̄м̇ нибха̄х̣
са дадарша дханан̃джаях̣
садана̄ни ча шубхра̄н̣и
на̄рӣш ча̄псараса̄м̇ нибха̄х̣
Тук се казва, че и в двете варш̣и жените са много прекрасни – някои от тях не отстъпват по красота на апсарите, жените от райските планети.
Уттаракуру. Според ведическата география най-северната част на Джамбудвӣпа се наричала Уттаракуру-варш̣а. Соленият океан я обграждал от три страни, а планината Шр̣н̇гава̄н я отделяла от Хиран̣мая-варш̣а.
Кимпуруша-варша била разположена северно от веригата на великите Хималаи, височината и дължината на които била сто и тридесет хиляди километра, а широчината им – двадесет и пет хиляди километра. Арджуна завладял тези части на света (Сабха̄, 28.1 – 2). Кимпуруш̣ите били потомци на дъщерята на Дакш̣а. Когато Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира извършвал жертвоприношението, в което принесъл в жертва един кон, жителите на тези държави също взели участие в празненствата и поднесли дарове на императора. Тази част на света понякога се нарича Кимпуруш̣а-варш̣а, а друг път – хималайски провинции (Химаватӣ). Знае се, че в тези провинции се родил Шукадева Госва̄мӣ и после, след като прекосил хималайските страни, дошъл в Бха̄рата-варш̣а.
С други думи, Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит завладял целия свят. Той покорил всички континенти, заобиколени от морета и океани, и наложил господството си в източната, западната, северната и южната част на света.
Деванагари
तत्र तत्रोपशृण्वान: स्वपूर्वेषां महात्मनाम् ।
प्रगीयमाणं च यश: कृष्णमाहात्म्यसूचकम् ॥ १३ ॥
आत्मानं च परित्रातमश्वत्थाम्नोऽस्त्रतेजस: ।
स्नेहं च वृष्णिपार्थानां तेषां भक्तिं च केशवे ॥ १४ ॥
तेभ्य: परमसन्तुष्ट: प्रीत्युज्जृम्भितलोचन: ।
महाधनानि वासांसि ददौ हारान् महामना: ॥ १५ ॥
प्रगीयमाणं च यश: कृष्णमाहात्म्यसूचकम् ॥ १३ ॥
आत्मानं च परित्रातमश्वत्थाम्नोऽस्त्रतेजस: ।
स्नेहं च वृष्णिपार्थानां तेषां भक्तिं च केशवे ॥ १४ ॥
तेभ्य: परमसन्तुष्ट: प्रीत्युज्जृम्भितलोचन: ।
महाधनानि वासांसि ददौ हारान् महामना: ॥ १५ ॥
Стих
татра татропашр̣н̣ва̄нах̣
сва-пӯрвеш̣а̄м̇ маха̄тмана̄м
прагӣяма̄н̣ам̇ ча яшах̣
кр̣ш̣н̣а-ма̄ха̄тмя-сӯчакам
сва-пӯрвеш̣а̄м̇ маха̄тмана̄м
прагӣяма̄н̣ам̇ ча яшах̣
кр̣ш̣н̣а-ма̄ха̄тмя-сӯчакам
а̄тма̄нам̇ ча паритра̄там
ашваттха̄мно 'стра-теджасах̣
снехам̇ ча вр̣ш̣н̣и-па̄ртха̄на̄м̇
теш̣а̄м̇ бхактим̇ ча кешаве
ашваттха̄мно 'стра-теджасах̣
снехам̇ ча вр̣ш̣н̣и-па̄ртха̄на̄м̇
теш̣а̄м̇ бхактим̇ ча кешаве
тебхях̣ парама-сантуш̣т̣ах̣
прӣтй-уджджр̣мбхита-лочанах̣
маха̄-дхана̄ни ва̄са̄м̇си
дадау ха̄ра̄н маха̄-мана̄х̣
прӣтй-уджджр̣мбхита-лочанах̣
маха̄-дхана̄ни ва̄са̄м̇си
дадау ха̄ра̄н маха̄-мана̄х̣
Дума по дума
татра татра — навсякъде, където царят отиваше; упашр̣н̣ва̄нах̣ — непрекъснато чуваше; сва-пӯрвеш̣а̄м — за собствените си прадеди; маха̄-а̄тмана̄м — всички от които бяха велики предани на Бога; прагӣяма̄н̣ам — на тези, които се обръщаха така към него; ча — също; яшах̣ — величие; кр̣ш̣н̣а — Бог Кр̣ш̣н̣а; ма̄ха̄тмя — славни дела; сӯчакам — показвайки; а̄тма̄нам — той самият; ча — също; паритра̄там — освободен; ашваттха̄мнах̣ — на Ашваттха̄ма̄; астра — оръжие; теджасах̣ — мощни лъчи; снехам — привързаност; ча — също; вр̣ш̣н̣и-па̄ртха̄на̄м — между потомците на Вр̣ш̣н̣и и на Пр̣тха̄; теш̣а̄м — на всички тях; бхактим — преданост; ча — също; кешаве — на Бог Кр̣ш̣н̣а; тебхях̣ — на тях; парама — крайно; сантуш̣т̣ах̣ — удовлетворен; прӣти — влечение; уджджр̣мбхита — с удоволствие отвори; лочанах̣ — който има такива очи; маха̄-дхана̄ни — ценни богатства; ва̄са̄м̇си — облекло; дадау — подари; ха̄ра̄н — огърлица; маха̄-мана̄х̣ — който има много широк светоглед.
Превод
Където и да отидеше, навсякъде царят непрекъснато слушаше за славата на великите си прадеди, предани на Бога, и за славните дейности на Бог Кр̣ш̣н̣а. Той чу също как Богът защитил и него самия от силната топлина на оръжието на Ашваттха̄ма̄. Хората говореха и за голямата обич между потомците на Вр̣ш̣н̣и и Пр̣тха̄, причина за която бе великата преданост на потомците на Пр̣тха̄ към Бог Кешава. Царят бе много доволен от тези, които възпяваха славата им, и с голямо удоволствие разтваряше очи. Той щедро ги възнаграждаваше със скъпоценни огърлици и разкошни дрехи.
Пояснение
Царят и великите личности в държавата биват посрещани с приветствени слова. Този обичай съществува от незапомнени времена. Във всички части на света Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит също бил посрещан с приветствени слова, защото бил един от знаменитите световни императори. Тема на тези приветствени речи бил Кр̣ш̣н̣а. Под думата „Кр̣ш̣н̣а“ се разбират Кр̣ш̣н̣а и вечните му предани, както думата „цар“ предполага царя и доверените му приближени.
Кр̣ш̣н̣а не може да бъде отделен от чистите си предани, затова да се възхваляват преданите, означава да се възхвалява Бога, и обратното. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит нямаше да се зарадва, слушайки как хората възхваляват прадедите му Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира и Арджуна, ако имената им не бяха свързани с дейностите на Бог Кр̣ш̣н̣а. Богът идва специално за да освободи преданите си (паритра̄н̣а̄я са̄дхӯна̄м). Присъствието му прославя преданите, защото те не могат да живеят нито миг без Бога и различните му енергии. За преданите Богът присъства чрез дейностите и славата си, затова Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит чувствал присъствието му, когато хората възхвалявали делата на Бога и особено когато слушал как Богът го спасил в утробата на майка му. Преданите на Бога винаги са в безопасност, но в материалния свят, в който на всяка крачка дебнат опасности, преданите наглед изпадат в опасни положения, за да може Богът да ги спаси и хората да го възпяват. Бог Кр̣ш̣н̣а нямаше да се прослави като разказвач на Бхагавад-гӣта̄, ако преданите му, Па̄н̣д̣авите, не бяха принудени да се сражават в битката при Курукш̣етра. Всички тези дейности на Бога били споменавани в приветствията и Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит с огромно удоволствие възнаграждавал тези, които произнасяли речите. Разликата между приветствията, които се произнасят днес, и словата от онова време е, че по-рано приветствените думи се поднасяли на личности като Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит. Те били напълно верни и тези, които ги изричали, получавали богато възнаграждение. В днешно време приветствията почти никога не отговарят на истината, имат за цел да доставят удоволствие на длъжностното лице и изобилстват с ласкателни лъжи. И много рядко тези, които поднасят приветствията, получават възнаграждение от бедния гостенин.
Деванагари
सारथ्यपारषदसेवनसख्यदौत्य-
वीरासनानुगमनस्तवनप्रणामान् ।
स्निग्धेषु पाण्डुषु जगत्प्रणतिं च विष्णो-
र्भक्तिं करोति नृपतिश्चरणारविन्दे ॥ १६ ॥
वीरासनानुगमनस्तवनप्रणामान् ।
स्निग्धेषु पाण्डुषु जगत्प्रणतिं च विष्णो-
र्भक्तिं करोति नृपतिश्चरणारविन्दे ॥ १६ ॥
Стих
са̄ратхя-па̄раш̣ада-севана-сакхя-даутя-
вӣра̄сана̄нугамана-ставана-пран̣а̄ма̄н
снигдхеш̣у па̄н̣д̣уш̣у джагат-пран̣атим̇ ча виш̣н̣ор
бхактим̇ кароти нр̣-патиш чаран̣а̄равинде
вӣра̄сана̄нугамана-ставана-пран̣а̄ма̄н
снигдхеш̣у па̄н̣д̣уш̣у джагат-пран̣атим̇ ча виш̣н̣ор
бхактим̇ кароти нр̣-патиш чаран̣а̄равинде
Дума по дума
са̄ратхя — приел длъжност на колесничар; па̄раш̣ада — поел ръководството на събранието за жертвоприношението Ра̄джасӯя; севана — използвайки ума в непрекъснато служене на Бога; сакхя — да мислиш за Бога като за приятел; даутя — приел ролята на пратеник; вӣра-а̄сана — приел длъжността на нощен стража, който държи изваден меч; анугамана — следвайки стъпките; ставана — отдаване на молитви; пран̣а̄ма̄н — отдаване на почитания; снигдхеш̣у — на тези, които се покоряват на Божията воля; па̄н̣д̣уш̣у — на синовете на Па̄н̣д̣у; джагат — вселенски; пран̣атим — този, на когото се подчиняват; ча — и; виш̣н̣ох̣ — на Виш̣н̣у; бхактим — преданост; кароти — прави; нр̣-патих̣ — царят; чаран̣а-аравинде — в лотосовите му нозе.
Превод
Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит чу, че от безпричинна милост Бог Кр̣ш̣н̣а (Виш̣н̣у), на когото се подчиняват всички, служел по всякакъв начин на послушните синове на Па̄н̣д̣у, като приемал длъжността на колесничар, на ръководител на събрание, на пратеник, на приятел, на нощен стража и пр., в зависимост от желанията на Па̄н̣д̣авите, подчинявайки им се като истински слуга, и им отдавал почитания сякаш бил по-млад от тях на години. Когато чу това, Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит бе обзет от преданост към лотосовите нозе на Бога.
Пояснение
За чистите предани като Па̄н̣д̣авите Бог Кр̣ш̣н̣а е всичко. За Па̄н̣д̣авите Той бил Върховният Бог, духовен учител, почитано Божество, водач, колесничар, приятел, слуга, пратеник и всичко, което можели да си представят. И Богът на свой ред отговарял на чувствата им. Чист предан, Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит можел да оцени трансценденталната размяна на чувства между Бога и преданите му и това накарало и него самия да се потопи в екстаза на взаимоотношенията с Бога. Човек може да постигне освобождение просто като оцени по достойнство взаимоотношенията между Бога и чистите му предани. Външно те изглеждат като обикновени човешки отношения, но този, който наистина ги разбере, веднага става достоен да се върне вкъщи, обратно при Бога. Па̄н̣д̣авите били толкова покорни на Божията воля, че можели да пожертват цялата си жизнена сила, за да му служат. И благодарение на тази безкористна и чиста решителност те можели да разчитат на милостта на Бога във всяка форма, в която пожелаят.
Деванагари
तस्यैवं वर्तमानस्य पूर्वेषां वृत्तिमन्वहम् ।
नातिदूरे किलाश्चर्यं यदासीत् तन्निबोध मे ॥ १७ ॥
नातिदूरे किलाश्चर्यं यदासीत् तन्निबोध मे ॥ १७ ॥
Стих
тасяивам̇ вартама̄нася
пӯрвеш̣а̄м̇ вр̣ттим анвахам
на̄тидӯре кила̄шчарям̇
яд а̄сӣт тан нибодха ме
пӯрвеш̣а̄м̇ вр̣ттим анвахам
на̄тидӯре кила̄шчарям̇
яд а̄сӣт тан нибодха ме
Дума по дума
тася — на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит; евам — така; вартама̄нася — остана потопен в такива мисли; пӯрвеш̣а̄м — на прадедите си; вр̣ттим — добри занимания; анвахам — ден след ден; на — не; ати-дӯре — далече; кила — наистина; а̄шчарям — удивителен; ят — това; а̄сӣт — бе; тат — което; нибодха — знайте това; ме — от мен.
Превод
Сега мога да ви разкажа какво се случи, докато Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит прекарваше дните си в слушане на разказите за добрите дела на прадедите си, от мисли за които бе погълнат.
Деванагари
धर्म: पदैकेन चरन् विच्छायामुपलभ्य गाम् ।
पृच्छति स्माश्रुवदनां विवत्सामिव मातरम् ॥ १८ ॥
पृच्छति स्माश्रुवदनां विवत्सामिव मातरम् ॥ १८ ॥
Стих
дхармах̣ падаикена чаран
виччха̄я̄м упалабхя га̄м
пр̣ччхати сма̄шру-вадана̄м̇
виватса̄м ива ма̄тарам
виччха̄я̄м упалабхя га̄м
пр̣ччхати сма̄шру-вадана̄м̇
виватса̄м ива ма̄тарам
Дума по дума
дхармах̣ — олицетворението на религиозните принципи; пада̄ — крак; екена — само на един; чаран — скитайки; виччха̄я̄м — покрит от сянката на мъката; упалабхя — срещна; га̄м — кравата; пр̣ччхати сма — попита; ашру-вадана̄м — със сълзи на очи; виватса̄м — загубила рожбата си; ива — като; ма̄тарам — майката.
Превод
Дхарма, олицетворението на религиозните принципи, странстваше в образа на бик, когато срещна олицетворението на Земята в образа на крава. Тя изглеждаше тъжна като майка, загубила рожбата си. Очите ѝ бяха пълни със сълзи, а тялото ѝ бе загубило красотата си. Тогава Дхарма попита Земята следното.
Пояснение
Бикът е символ на нравствените принципи, а кравата представя Земята. Когато биковете и кравите са радостни, хората по света също са щастливи. Причина за това е, че биковете помагат да се отглежда зърно на нивите, а кравите дават мляко, чудотворната храна, която съдържа всичко, необходимо за живота. Затова човешкото общество се отнася към тези полезни животни много грижовно – така, че те да могат да се разхождат навсякъде спокойни и радостни. Но в днешно време, в епохата на Кали, хора, които не познават брахминската култура, колят и ядат биковете и кравите. Тези животни могат да получат надеждна закрила в името на доброто на цялото човешко общество, ако се разпространява брахминската култура – най-висшата и съвършена култура. Развиването на тази култура запазва и поддържа обществения морал, а по този начин, без излишни усилия, се постигат мирът и благоденствието. Когато брахминската култура западне и към кравите и биковете започнат да се отнасят зле, последиците от тези дейности се проявяват по следния начин.
Деванагари
धर्म उवाच
कच्चिद्भद्रेऽनामयमात्मनस्ते
विच्छायासि म्लायतेषन्मुखेन ।
आलक्षये भवतीमन्तराधिं
दूरे बन्धुं शोचसि कञ्चनाम्ब ॥ १९ ॥
कच्चिद्भद्रेऽनामयमात्मनस्ते
विच्छायासि म्लायतेषन्मुखेन ।
आलक्षये भवतीमन्तराधिं
दूरे बन्धुं शोचसि कञ्चनाम्ब ॥ १९ ॥
Стих
дхарма ува̄ча
каччид бхадре 'на̄маям а̄тманас те
виччха̄я̄си мла̄ятеш̣ан мукхена
а̄лакш̣айе бхаватӣм антара̄дхим̇
дӯре бандхум̇ шочаси кан̃чана̄мба
каччид бхадре 'на̄маям а̄тманас те
виччха̄я̄си мла̄ятеш̣ан мукхена
а̄лакш̣айе бхаватӣм антара̄дхим̇
дӯре бандхум̇ шочаси кан̃чана̄мба
Дума по дума
дхармах̣ ува̄ча — Дхарма попита; каччит — дали; бхадре — о, уважаема; ана̄маям — напълно здрава; а̄тманах̣ — ти самата; те — на теб; виччха̄я̄ аси — като че ли покрита от сянката на скръбта; мла̄ята̄ — която потъмнява; ӣш̣ат — леко; мукхена — на лицето; а̄лакш̣айе — изглеждаш; бхаватӣм — на теб; антара̄дхим — някаква вътрешна болест; дӯре — далечно разстояние; бандхум — приятел; шочаси — мислейки за; кан̃чана — някой; амба — о, майко.
Превод
Дхарма (в образа на бик) попита: Добре ли се чувстваш, скъпа моя? Защо е легнала върху теб сянката на скръбта? Лицето ти изглежда потъмняло. Някаква болест ли те мъчи отвътре или мислиш за някой роднина, който сега е далеч?
Пояснение
В епохата на Кали хората по целия свят постоянно са изпълнени с тревога. Всички страдат от някакви болести. За състоянието на ума им говорят дори лицата им. Всеки страда от раздялата с някой любим човек, който е далеч. Особена черта на епохата на Кали е че нито едно семейство не е благословено да живее заедно. За да изкарва пари за прехраната, бащата живее далеч от сина си, съпругата – отделно от съпруга си и пр. Хората се измъчват от вътрешни болести, от раздялата с близките си и скъпи същества и от тревогата за това, как да поддържат съществуванието си. Това са някои от основните причини, поради които хората от тази епоха винаги са нещастни.
Деванагари
पादैर्न्यूनं शोचसि मैकपाद-
मात्मानं वा वृषलैर्भोक्ष्यमाणम् ।
आहो सुरादीन् हृतयज्ञभागान्
प्रजा उत स्विन्मघवत्यवर्षति ॥ २० ॥
मात्मानं वा वृषलैर्भोक्ष्यमाणम् ।
आहो सुरादीन् हृतयज्ञभागान्
प्रजा उत स्विन्मघवत्यवर्षति ॥ २० ॥
Стих
па̄даир нйӯнам̇ шочаси маика-па̄дам
а̄тма̄нам̇ ва̄ вр̣ш̣алаир бхокш̣яма̄н̣ам
а̄хо сура̄дӣн хр̣та-ягя-бха̄га̄н
праджа̄ ута свин магхаватй аваршати
а̄тма̄нам̇ ва̄ вр̣ш̣алаир бхокш̣яма̄н̣ам
а̄хо сура̄дӣн хр̣та-ягя-бха̄га̄н
праджа̄ ута свин магхаватй аваршати
Дума по дума
па̄даих̣ — с три крака; нйӯнам — намалено; шочаси — ако скърбиш за това; ма̄ — моят; ека-па̄дам — единствен крак; а̄тма̄нам — собственото ти тяло; ва̄ — или; вр̣ш̣алаих̣ — от престъпници и месоядци; бхокш̣яма̄н̣ам — да бъдеш използвана; а̄хох̣ — в жертвоприношение; сура-а̄дӣн — упълномощените полубогове; хр̣та-ягя — лишени от жертвения; бха̄га̄н — дял; праджа̄х̣ — живите същества; ута — усилвайки се; свит — дали; магхавати — в глад и нужда; аваршати — поради недостатъчно дъждове.
Превод
Аз загубих три крака и сега стоя само на един. Да не би да оплакваш моето състояние? Или се измъчваш, че от сега нататък ще те използват престъпници и месоядци? Или пък тъгуваш за това, че полубоговете са лишени от дела си от жертвоприношенията, тъй като хората вече не извършват жертвени церемонии? Или скърбиш за живите същества, които страдат от глад и суша?
Пояснение
С напредването на епохата на Кали постепенно ще деградират и намаляват четири неща: продължителността на живота, милосърдието, силата на паметта и моралните (религиозните) принципи. Тъй като щели да се загубят три четвърти от принципите на религията (Дхарма), този символичен бик стоял само на един крак. Когато безбожниците станат три четвърти от населението на цялата земя, тя се превръща в ад за животните. В епохата на Кали безбожните цивилизации ще създават множество псевдорелигиозни общества, които ще отхвърлят пряко или по заобиколен начин Божествената Личност. Тези общества от неверници ще направят света непоносим за разумните хора. В зависимост от степента на вярата във Върховната Божествена Личност има различни категории човешки същества. Към най-висшата категория спадат ваиш̣н̣авите и бра̄хман̣ите, след това са кш̣атриите, вайшите, шӯдрите, млеччхите, яваните и накрая чан̣д̣а̄лите. Деградацията на човешката природа започва още с млеччхите, а чан̣д̣а̄лите са най-пропадналите представители на човешкия род. Тези названия, споменати във ведическите писания, никога не са се отнасяли само до определена общност или народност. Те са общи качествени характеристики на човешките същества. И дума не може да става за някакви права, произтичащи от произхода или от принадлежността към дадена общност. Човек постига качествата си със собствени усилия. Затова в зависимост от вида на обкръжението и от близостта си с Върховната Божествена Личност синът на един ваиш̣н̣ава може да стане млеччха, а синът на един чан̣д̣а̄ла – да се издигне по-високо и от бра̄хман̣а.
Обикновено месоядците са известни като млеччхи. Но не всички месоядци са млеччхи. Тези, които ядат животинска храна според указанията на писанията, не са млеччхи. Млеччхи са тези, които употребяват месо, без да спазват никакви ограничения. Писанията забраняват да се яде телешко месо и биковете и кравите се ползват с покровителството на последователите на Ведите. В епохата на Кали обаче хората използват телата на биковете и на кравите както пожелаят и с това си причиняват най-различни страдания.
В тази епоха хората няма да извършват никакви жертвоприношения. Населението, съставено от млеччхи, няма да отдава голямо значение на жертвоприношенията, макар че те са необходими за ония, които са погълнати от материалното сетивно наслаждение. В Бхагавад-гӣта̄ (3.14 – 16) специално се препоръчва да се извършват жертвоприношения.
Живите същества са създадени от твореца Брахма̄ и за да се поддържа напредъкът им по пътя към Бога, той е създал и системата за извършване на жертвоприношения. В основата ѝ стои следното. Живите същества живеят от зърното и зеленчуците, които отглеждат. Тези храни снабдяват тялото с необходимата жизнена сила под формата на кръв и семе, а от кръвта и семето живото същество може да създава други живи същества. Но житните растения и тревите могат да се отглеждат само ако има дъжд; а редовните валежи се осигуряват чрез извършването на препоръчаните жертвоприношения. Тези жертвоприношения се извършват според ритуалите, описани във Ведите (Са̄ма, Яджур, Р̣г и Атхарва). В Ману смр̣ти се казва, че когато принася жертви пред олтара на огъня, човек удовлетворява слънчевия бог. Когато слънчевият бог е удовлетворен, той изпарява необходимото количество вода от морето, в небето се събират достатъчно облаци и започва да вали дъжд. След обилните дъждове има достатъчно зърно за хората и за животните, а то пък дава на живото същество енергия да извършва висши дейности. Но млеччхите правят планове за построяване на кланици, в които да убиват бикове, крави и други животни, и мислят, че като увеличават броя на заводите и се хранят с месо на животни, без да се интересуват от извършването на жертвоприношения и от отглеждането на зърно, ще живеят добре. Те обаче трябва да знаят, че ще им се налага да отглеждат трева и зеленина поне за животните – животните не могат да се хранят с друго. А за да има трева за животните, трябва да има дъжд. Следователно в крайна сметка те пак зависят от милостта на слънчевия бог, на Индра, на Чандра и на другите полубогове, които трябва да бъдат умилостивявани с жертвоприношения.
Както вече неведнъж говорихме, материалният свят е нещо като затвор. Полубоговете са Божии слуги, които се грижат за правилното му поддържане. Те искат да видят как непокорните живи същества, които се опитват да преживеят без вяра, постепенно се обръщат към висшата сила на Бога. Затова в писанията се препоръчва системата на жертвоприношенията.
Материалистите искат да се трудят и да се наслаждават на плодовете от работата си, с което да удовлетворяват сетивата си. По този начин те извършват грехове на всяка крачка. А тези, които съзнателно са се посветили на предано служене на Бога, стоят над всички грехове и добродетели. Дейностите им са освободени от замърсяванията на трите проявления на материалната природа. За преданите не е необходимо да извършват предписаните жертвоприношения, защото самият им живот е символ на жертвоприношение. Но хората, които се занимават с плодоносни дейности с цел да удовлетворяват сетивата си, трябва да извършват предписаните жертвоприношения, защото това е единственият начин да се освободят от последствията на греховете, които са извършили. Жертвоприношенията са средство за обезсилване на натрупаните грехове. Полубоговете са доволни, когато се извършват такива жертвоприношения, както служителите в затвора се радват, когато затворниците станат примерни граждани. Бог Чайтаня обаче препоръчва само една ягя (жертвоприношение), която се нарича сан̇кӣртана-ягя – възпяването на Харе Кр̣ш̣н̣а, в което може да участва всеки. И преданите, и вършителите на плодоносни дейности могат да извлекат полза от сан̇кӣртана-ягя.
Деванагари
अरक्ष्यमाणा: स्त्रिय उर्वि बालान्
शोचस्यथो पुरुषादैरिवार्तान् ।
वाचं देवीं ब्रह्मकुले कुकर्म-
ण्यब्रह्मण्ये राजकुले कुलाग्रयान् ॥ २१ ॥
शोचस्यथो पुरुषादैरिवार्तान् ।
वाचं देवीं ब्रह्मकुले कुकर्म-
ण्यब्रह्मण्ये राजकुले कुलाग्रयान् ॥ २१ ॥
Стих
аракш̣яма̄н̣а̄х̣ стрия урви ба̄ла̄н
шочасй атхо пуруш̣а̄даир ива̄рта̄н
ва̄чам̇ девӣм̇ брахма-куле кукарман̣й
абрахман̣йе ра̄джа-куле кула̄гря̄н
шочасй атхо пуруш̣а̄даир ива̄рта̄н
ва̄чам̇ девӣм̇ брахма-куле кукарман̣й
абрахман̣йе ра̄джа-куле кула̄гря̄н
Дума по дума
аракш̣яма̄н̣а̄х̣ — оставени без закрила; стриях̣ — жени; урви — на земята; ба̄ла̄н — деца; шочаси — изпитваш състрадание; атхо — затова; пуруш̣а-а̄даих̣ — от мъже; ива — такива; а̄рта̄н — тези, които са нещастни; ва̄чам — речник; девӣм — богинята; брахма-куле — в семейството на бра̄хман̣а; кукарман̣и — действия срещу принципите на религията; абрахман̣йе — личности, враждебно настроени към брахминската култура; ра̄джа-куле — в семействата на управниците; кула-агря̄н — повечето от семействата (бра̄хман̣ите).
Превод
Може би съжаляваш клетите жени и деца, изоставени от мъже без съвест? Или пък си нещастна, защото с богинята на знанието се разпореждат бра̄хман̣и, които вършат действия против религиозните принципи? Или пък си опечалена, когато гледаш как бра̄хман̣ите са приели покровителството на управниците, които не уважават брахминската култура?
Пояснение
В епохата на Кали жените, децата, бра̄хман̣ите и кравите ще бъдат грубо пренебрегвани и оставяни без закрила. В тази епоха извънбрачните връзки ще станат причина много жени и деца да останат без никой, който да се грижи за тях. От своя страна жените ще се опитват да станат независими от мъжете и браковете ще се сключват като формално споразумение между съпруга и съпругата. В повечето случаи за децата няма да се полагат необходимите грижи. По традиция бра̄хман̣ите са интелигентни и с лекота ще достигат висините на съвременното образование, но по отношение на нравствените и религиозните принципи ще бъдат най-пропаднали от всички. Образоваността и лошият нрав са несъвместими, но тези неща ще вървят ръка за ръка. Съсловието на управниците ще отхвърли повелите на ведическата мъдрост и ще предпочете да управлява „светска държава“. А „образованите“ бра̄хман̣и ще се продадат на тези безскрупулни управници. Дори философите и авторите на трудове върху религиозните принципи ще заемат високи постове в правителството, а това противоречи на всички нравствени закони в ша̄стрите. На бра̄хман̣ите много строго се забранява да приемат такива служби. В тази епоха обаче те не само ще приемат служби, но и ще извършват най-долни неща, за да се доберат до тях. Това са някои от признаците на епохата на Кали, които унищожават благополучието на човешкото общество.
Деванагари
किं क्षत्रबन्धून् कलिनोपसृष्टान्
राष्ट्राणि वा तैरवरोपितानि ।
इतस्ततो वाशनपानवास:
स्नानव्यवायोन्मुखजीवलोकम् ॥ २२ ॥
राष्ट्राणि वा तैरवरोपितानि ।
इतस्ततो वाशनपानवास:
स्नानव्यवायोन्मुखजीवलोकम् ॥ २२ ॥
Стих
ким̇ кш̣атра-бандхӯн калинопаср̣ш̣т̣а̄н
ра̄ш̣т̣ра̄н̣и ва̄ таир аваропита̄ни
итас тато ва̄шана-па̄на-ва̄сах̣-
сна̄на-вява̄йонмукха-джӣва-локам
ра̄ш̣т̣ра̄н̣и ва̄ таир аваропита̄ни
итас тато ва̄шана-па̄на-ва̄сах̣-
сна̄на-вява̄йонмукха-джӣва-локам
Дума по дума
ким — дали; кш̣атра-бандхӯн — недостойните управници; калина̄ — под влиянието на епохата на Кали; упаср̣ш̣т̣а̄н — объркани; ра̄ш̣т̣ра̄н̣и — държавни дела; ва̄ — или; таих̣ — от тях; аваропита̄ни — оставени в безпорядък; итах̣ — тук; татах̣ — там; ва̄ — или; ашана — приемане на храна; па̄на — питие; ва̄сах̣ — пребиваване; сна̄на — къпане; вява̄я — полови сношения; унмукха — склонни; джӣва-локам — човешко общество.
Превод
Сега така наречените управници са объркани от влиянието на епохата на Кали и са причинили безпорядък във всички държавни дела. Може би скърбиш заради тези безредици? Сега хората не следват правилата и ограниченията във връзка с храненето, спането, пиенето, съвкупляването и т.н. и са склонни да се занимават с тези дейности навсякъде, където намерят за добре. Това ли е причина за нещастието ти?
Пояснение
Има определени жизнени потребности, които са общи и за хората, и за низшите животни: хранене, спане, самозащита и съвкупляване. Тези телесни нужди са присъщи както на човешките същества, така и на животните. Но хората трябва да удовлетворяват тези потребности не като животни, а като човешки същества. Кучетата могат без никакви притеснения да се съешават пред очите на всички, но ако това направи един човек, постъпката му ще се сметне за нарушение на обществения ред и той ще бъде наказан по закона. За човешките същества има определени правила и ограничения дори по отношение на най-естествените нужди. Но когато влиянието на епохата на Кали обърка човечеството, хората започват да пренебрегват тези правила и забрани. В тази епоха хората удовлетворяват жизнените си потребности, без да следват никакви ограничения, и това израждане на нравствените и обществените норми е много жалко, защото подобно животинско поведение има пагубни последствия. В тази епоха бащите и настойниците не са доволни от поведението на възпитаниците си. Но те трябва да знаят, че невинните деца са станали жертви на лошата среда, причина за която е епохата на Кали. От Шрӣмад Бха̄гаватам научаваме как Аджа̄мила, невинен син на бра̄хман̣а, веднъж вървял по пътя и видял една двойка шӯдри, които се съвкуплявали. Юношата бил привлечен от това и по-късно станал жертва на разврата. От чист бра̄хман̣а той се превърнал в жалък скитник и така се случило единствено поради лошото общуване. В онези дни това бил единичен случай, но в епохата на Кали нещастните юноши всеки ден стават жертва на филми, които подтикват човека единствено към сексуално наслаждение. Тези, които само се зоват управници, не знаят какво трябва да прави един кш̣атрия. Кш̣атриите трябва да управляват, а бра̄хман̣ите трябва да изучават писанията и да дават наставления. Думата кш̣атра-бандху се отнася до псевдоуправниците, т.е. личностите, които са се издигнали до поста на управници, без да имат необходимата за това подготовка и култура и без да следват традицията. В днешно време те заемат такива високи постове в резултат от избора на гласоподавателите, които също не следват никакви правила и ограничения в живота си. Как такива хора биха могли да изберат някой достоен човек, когато самите те живеят неправилно? Така под влиянието на епохата на Кали всичко е наопаки – в политиката, в обществения живот, в религията – и това натъжава разумните хора.
Деванагари
यद्वाम्ब ते भूरिभरावतार
कृतावतारस्य हरेर्धरित्रि ।
अन्तर्हितस्य स्मरती विसृष्टा
कर्माणि निर्वाणविलम्बितानि ॥ २३ ॥
कृतावतारस्य हरेर्धरित्रि ।
अन्तर्हितस्य स्मरती विसृष्टा
कर्माणि निर्वाणविलम्बितानि ॥ २३ ॥
Стих
ядва̄мба те бхӯри-бхара̄вата̄ра-
кр̣та̄вата̄рася харер дхаритри
антархитася смаратӣ виср̣ш̣т̣а̄
карма̄н̣и нирва̄н̣а-виламбита̄ни
кр̣та̄вата̄рася харер дхаритри
антархитася смаратӣ виср̣ш̣т̣а̄
карма̄н̣и нирва̄н̣а-виламбита̄ни
Дума по дума
ядва̄ — може би това; амба — о, майко; те — твоят; бхӯри — тежък; бхара — товар; авата̄ра — намаляване на товара; кр̣та — извършено; авата̄рася — този, който се въплъщава; харех̣ — на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а; дхаритри — о, Земя; антархитася — на него, който вече се е скрил от погледа; смаратӣ — докато мислиш за; виср̣ш̣т̣а̄ — всичко, което бе извършено; карма̄н̣и — дейности; нирва̄н̣а — спасение; виламбита̄ни — това, което води до.
Превод
О, майко Земя, Върховната Божествена Личност Хари дойде като Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, за да те освободи от тежкия товар. Всичките му дейности тук са трансцендентални и прокарват пътя към освобождението. Но Той вече не е при теб. Може би сега мислиш за тези дейности и съжаляваш, че вече са минало.
Пояснение
Дейностите на Бога също носят освобождение, но те дават по-голямо наслаждение от нирва̄н̣а, освобождението. Според Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ и Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура думата, използвана тук (нирва̄н̣а-виламбита̄ни), означава „това, което лишава от стойност освобождението“. За да достигне нирва̄н̣а, или освобождение, човек трябва да премине през сурови отречения, тапася, но Богът е толкова милостив, че се появява, за да отърве Земята от бремето ѝ. Просто като помни тези дейности, човек може да пренебрегне удоволствието, постигано при нирва̄н̣а, и да достигне трансценденталната обител на Бога, където може да общува с него и вечно да му отдава блажено любовно служене.
Деванагари
इदं ममाचक्ष्व तवाधिमूलं
वसुन्धरे येन विकर्शितासि ।
कालेन वा ते बलिनां बलीयसा सुरार्चितं
किं हृतमम्ब सौभगम् ॥ २४ ॥
वसुन्धरे येन विकर्शितासि ।
कालेन वा ते बलिनां बलीयसा सुरार्चितं
किं हृतमम्ब सौभगम् ॥ २४ ॥
Стих
идам̇ мама̄чакш̣ва тава̄дхи-мӯлам̇
васундхаре йена викаршита̄си
ка̄лена ва̄ те балина̄м̇ балӣяса̄
сура̄рчитам̇ ким̇ хр̣там амба саубхагам
васундхаре йена викаршита̄си
ка̄лена ва̄ те балина̄м̇ балӣяса̄
сура̄рчитам̇ ким̇ хр̣там амба саубхагам
Дума по дума
идам — това; мама — на мен; а̄чакш̣ва — милостиво ми кажи; тава — твоите; а̄дхимӯлам — главната причина за страданията ти; васундхаре — о, източник на всички богатства; йена — с които; викаршита̄ аси — доведена до такава слабост; ка̄лена — заради влиянието на времето; ва̄ — или; те — твоето; балина̄м — най-могъщите; балӣяса̄ — по-могъщо; сура-арчитам — на което се възхищаваха полубоговете; ким — дали; хр̣там — отнето; амба — майко; саубхагам — щастие.
Превод
Майко, ти си вместилището на всички богатства. Моля те, кажи ми коя е причината за страданията, които са те довели до такава слабост. Струва ми се, че могъщото влияние на времето, побеждаващо и най-силните, ти е отнело цялото щастие и богатство, на които се възхищаваха дори полубоговете.
Пояснение
По милостта на Бога всяка създадена планета притежава всичко необходимо. Земята притежава всички богатства, необходими за съществуването на обитателите ѝ. Но когато дойде Богът, на нея се възцарява такова изобилие, че дори небесните обитатели ѝ се възхищават с любов. Цялата Земя може в един миг да се промени по волята на Бога. Той може да създаде нещо и след това, ако пожелае, да го развали. Затова никой не трябва да мисли, че е удовлетворен сам по себе си или е независим от Бога.
Деванагари
Стих
дхаран̣й ува̄ча
бхава̄н хи веда тат сарвам̇
ян ма̄м̇ дхарма̄нупр̣ччхаси
чатурбхир вартасе йена
па̄даир лока-сукха̄вахаих̣
бхава̄н хи веда тат сарвам̇
ян ма̄м̇ дхарма̄нупр̣ччхаси
чатурбхир вартасе йена
па̄даир лока-сукха̄вахаих̣
Дума по дума
дхаран̣ӣ ува̄ча — майката Земя отговори; бхава̄н — о, ти; хи — несъмнено; веда — знаеш; тат сарвам — всичко, за което ме попита; ят — това; ма̄м — от мен; дхарма — о, олицетворение на религиозните принципи; анупр̣ччхаси — ти попита едно по едно; чатурбхих̣ — с четири; вартасе — съществуваш; йена — с които; па̄даих̣ — с краката; лока — на всяка планета; сукха-а̄вахаих̣ — нарастващо щастие.
Превод
Божеството на Земята (в образа на крава) отвърна на олицетворението на религиозните принципи (в образа на бик) със следните думи: О, Дхарма, ще научиш всичко, за което ме попита. Ще се опитам да отговоря на всичките ти въпроси. Някога ти също стоеше на четири крака и по милостта на Бога увеличаваше щастието в цялата вселена.
Пояснение
Принципите на религията са установени от самия Бог, а изпълнител на тези закони е Дхармара̄джа (Ямара̄джа). В Сатя юга действали всички принципи, в Трета̄ юга те намалели с една четвърт, в Два̄пара юга останали половината, а в Кали юга – само една четвърт, и постепенно те съвсем ще изчезнат. Тогава ще настъпи разрушението. Щастието на света зависи от степента, в която се спазват религиозните принципи – както колективно, така и от всеки поотделно. Най-висшата доблест е да се следват принципите без оглед на никакви препятствия. По този начин човек ще изживее живота си щастливо и накрая ще се върне при Бога.
Деванагари
सत्यं शौचं दया क्षान्तिस्त्याग: सन्तोष आर्जवम् ।
शमो दमस्तप: साम्यं तितिक्षोपरति: श्रुतम् ॥ २६ ॥
ज्ञानं विरक्तिरैश्वर्यं शौर्यं तेजो बलं स्मृति: ।
स्वातन्त्र्यं कौशलं कान्तिर्धैर्यं मार्दवमेव च ॥ २७ ॥
प्रागल्भ्यं प्रश्रय: शीलं सह ओजो बलं भग: ।
गाम्भीर्यं स्थैर्यमास्तिक्यं कीर्तिर्मानोऽनहङ्कृति: ॥ २८ ॥
एते चान्ये च भगवन्नित्या यत्र महागुणा: ।
प्रार्थ्या महत्त्वमिच्छद्भिर्न वियन्ति स्म कर्हिचित् ॥ २९ ॥
तेनाहं गुणपात्रेण श्रीनिवासेन साम्प्रतम् ।
शोचामि रहितं लोकं पाप्मना कलिनेक्षितम् ॥ ३० ॥
शमो दमस्तप: साम्यं तितिक्षोपरति: श्रुतम् ॥ २६ ॥
ज्ञानं विरक्तिरैश्वर्यं शौर्यं तेजो बलं स्मृति: ।
स्वातन्त्र्यं कौशलं कान्तिर्धैर्यं मार्दवमेव च ॥ २७ ॥
प्रागल्भ्यं प्रश्रय: शीलं सह ओजो बलं भग: ।
गाम्भीर्यं स्थैर्यमास्तिक्यं कीर्तिर्मानोऽनहङ्कृति: ॥ २८ ॥
एते चान्ये च भगवन्नित्या यत्र महागुणा: ।
प्रार्थ्या महत्त्वमिच्छद्भिर्न वियन्ति स्म कर्हिचित् ॥ २९ ॥
तेनाहं गुणपात्रेण श्रीनिवासेन साम्प्रतम् ।
शोचामि रहितं लोकं पाप्मना कलिनेक्षितम् ॥ ३० ॥
Стих
сатям̇ шаучам̇ дая̄ кш̣а̄нтис
тя̄гах̣ сантош̣а а̄рджавам
шамо дамас тапах̣ са̄мям̇
титикш̣опаратих̣ шрутам
тя̄гах̣ сантош̣а а̄рджавам
шамо дамас тапах̣ са̄мям̇
титикш̣опаратих̣ шрутам
гя̄нам̇ вирактир аишварям̇
шаурям̇ теджо балам̇ смр̣тих̣
сва̄тантрям̇ каушалам̇ ка̄нтир
дхаирям̇ ма̄рдавам ева ча
шаурям̇ теджо балам̇ смр̣тих̣
сва̄тантрям̇ каушалам̇ ка̄нтир
дхаирям̇ ма̄рдавам ева ча
пра̄галбхям̇ прашраях̣ шӣлам̇
саха оджо балам̇ бхагах̣
га̄мбхӣрям̇ стхаирям а̄стикям̇
кӣртир ма̄но 'нахан̇кр̣тих̣
саха оджо балам̇ бхагах̣
га̄мбхӣрям̇ стхаирям а̄стикям̇
кӣртир ма̄но 'нахан̇кр̣тих̣
ете ча̄нйе ча бхагаван
нитя̄ ятра маха̄-гун̣а̄х̣
пра̄ртхя̄ махаттвам иччхадбхир
на виянти сма кархичит
нитя̄ ятра маха̄-гун̣а̄х̣
пра̄ртхя̄ махаттвам иччхадбхир
на виянти сма кархичит
тена̄хам̇ гун̣а-па̄трен̣а
шрӣ-нива̄сена са̄мпратам
шоча̄ми рахитам̇ локам̇
па̄пмана̄ калинекш̣итам
шрӣ-нива̄сена са̄мпратам
шоча̄ми рахитам̇ локам̇
па̄пмана̄ калинекш̣итам
Дума по дума
сатям — честност; шаучам — чистота; дая̄ — нетърпимост към нещастието на другите; кш̣а̄нтих̣ — самообладание дори когато има причина за гняв; тя̄гах̣ — великодушие; сантош̣ах̣ — себеудовлетвореност; а̄рджавам — прямота; шамах̣ — устойчивост на ума; дамах̣ — контрол над сетивните органи; тапах̣ — вярност към поетата отговорност; са̄мям — безпристрастие спрямо враговете и приятелите; титикш̣а̄ — търпимост към оскърбленията на другите; упаратих̣ — безразличие към загуба и печалба; шрутам — следване на наставленията на писанията; гя̄нам — знание (себепознание); вирактих̣ — непривързаност към сетивното наслаждение; аишварям — водачество; шаурям — доблест; теджах̣ — влияние; балам — да направиш невъзможното възможно; смр̣тих̣ — да намериш истинския си дълг; сва̄тантрям — да не зависиш от другите; каушалам — умение във всички дейности; ка̄нтих̣ — красота; дхаирям — освобождение от всички безпокойства; ма̄рдавам — добросърдечие; ева — така; ча — също; пра̄галбхям — изобретателност; прашраях̣ — благородство; шӣлам — учтивост; сахах̣ — решителност; оджах̣ — съвършено знание; балам — правилно изпълнение; бхагах̣ — обект на наслаждение; га̄мбхӣрям — радостно настроение; стхаирям — неподвижност; а̄стикям — вярност; кӣртих̣ — слава; ма̄нах̣ — достоен за обожание; анахан̇кр̣тих̣ — липса на гордост; ете — всички тези; ча анйе — също много други; ча — и; бхагаван — Божествената Личност; нитя̄х̣ — вечни; ятра — където; маха̄-гун̣а̄х̣ — велики качества; пра̄ртхя̄х̣ — достойни за притежание; махаттвам — величие; иччхадбхих̣ — тези, които желаят това; на — никога; виянти — запада; сма — някога; кархичит — когато и да било; тена — от него; ахам — аз; гун̣а-па̄трен̣а — източникът на всички качества; шрӣ — богинята на щастието; нива̄сена — с мястото на покоя; са̄мпратам — много скоро; шоча̄ми — мисля за; рахитам — лишен от; локам — планети; па̄пмана̄ — от вместилището на всички грехове; калина̄ — от Кали; ӣкш̣итам — се вижда.
Превод
У Бога живеят 1) честността, 2) чистотата, 3) нетърпимостта към нещастието на другите, 4) способността да се сдържа гневът, 5) себеудовлетвореността, 6) прямотата, 7) устойчивостта на ума, 8) контролът над сетивните органи, 9) отговорността, 10) безпристрастието, 11) търпението, 12) уравновесеността, 13) вярата, 14) знанието, 15) свободата от сетивно наслаждение, 16) водачеството, 17) доблестта, 18) влиятелността, 19) способността да се осъществява и невъзможното, 20) изпълняването на истинския дълг, 21) пълната независимост, 22) сръчността, 23) цялата красота, 24) спокойствието, 25) добросърдечието, 26) изобретателността, 27) благородството, 28) великодушието, 29) решителността, 30) съвършенството във всяко знание, 31) правилното изпълнение, 32) притежаването на всички обекти на наслаждението, 33) радостта, 34) неподвижността, 35) верността, 36) славата, 37) обожанието, 38) липсата на гордост, 39) съществуванието (като Божествена Личност), 40) вечността и много други трансцендентални качества, които са му присъщи вечно и никога не могат да се отделят от него. Бог Кр̣ш̣н̣а, Божествената Личност, изворът на цялото добро и красота, вече е завършил трансценденталните си забавления на Земята. В негово отсъствие епохата на Кали е разпростряла влиянието си навсякъде и ми е много тъжно, като гледам тези условия на съществуване.
Пояснение
По-лесно е да се стрие цялата Земя на прах и да се преброят атомите в нея, отколкото да се изброят неизчерпаемите трансцендентални качества на Бога. Знае се, че с безбройните си усти Бог Анантадева от незапомнени времена се опитва да опише трансценденталните качества на Върховния Бог, но още не успява да изброи всичките. Качествата на Бога, споменати по-горе, са само тези, които са достъпни за човешкото възприятие. Но дори и при такова условие всяко от тях се състои от много подчинени. Според Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ третото качество – нетърпимостта към нещастието на другите – може да се раздели на две: защитаване на отдалите се души и добри пожелания към преданите. В Бхагавад-гӣта̄ Богът казва, че иска всички души да му се отдадат и уверява, че ако направят това, ще ги защити от последиците на всичките им грехове. Душите, които не се отдават на Бога, не са бхакти, затова не всички се ползват с изключителното покровителство на Бога. Той желае на преданите всичко най-добро и се интересува особено от тези, които наистина са се посветили на трансценденталното любовно служене. Богът дава указания на тези чисти предани, за да им помогне да изпълняват задълженията си по пътя обратно към него. Безпристрастие означава, че Богът е еднакво благосклонен към всички, както слънцето разпръсква лъчите си еднакво за всички. Въпреки това не са малко тези, които не могат да се възползват от слънчевите лъчи. По подобен начин Богът обещава пълно покровителство на ония, които му се отдадат, но нещастниците не могат да приемат това и си осигуряват всякакви материални страдания. И така, въпреки че Богът е доброжелателно настроен към всички, заради лошото си общуване нещастните живи същества не могат да приемат наставленията му ин тото (изцяло). За това не е виновен Богът. Той е известен като доброжелател не само на преданите. Привидно Той е пристрастен към преданите си, но всъщност само от живото същество зависи дали ще приеме или ще отхвърли безпристрастното отношение на Бога към него.
Богът винаги остава верен на честната си дума. Когато обещае закрила, Той удържа на обещанието си при всички обстоятелства. Чистите предани са длъжни решително и непоколебимо да изпълняват задълженията, които им е поверил Богът или истинският му представител, духовният учител. Останалото непременно ще бъде изпълнено от Бога.
Чувството за отговорност, което притежава Богът, също няма равно на себе си. Богът няма никакви задължения, защото всичките му дейности се извършват от различните му упълномощени енергии. Но въпреки това Той доброволно поема отговорности, когато приема различни роли в трансценденталните си забавления. Като момче Той бил в ролята на краварче и на син на Нанда Маха̄ра̄джа и изпълнявал задълженията си съвършено. Когато бил в ролята на кш̣атрия като син на Маха̄ра̄джа Васудева, Той показал всички умения на войнствено настроен кш̣атрия. В почти всички случаи царете кш̣атрии трябва да спечелят съпругата си в бой или да я отвлекат. Това поведение на кш̣атриите е достойно за похвала, защото те трябва да покажат пред бъдещите си съпруги силата и геройството си, така че те, дъщери на кш̣атрии, да оценят доблестта им. Дори Шрӣ Ра̄ма, Божествената Личност, проявил подобен войнствен дух по време на брачната церемония. Той строшил най-здравия лък, наречен Харадханур, и спечелил ръката на Сӣта̄девӣ, майката на всички богатства. Войнственият дух на кш̣атриите намира израз по време на сватбените тържества и в тези сражения няма нищо лошо. Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а изпълнил това задължение по съвършен начин, защото имал повече от шестнайсет хиляди съпруги и всяка една спечелил, след като се сражавал като истински доблестен кш̣атрия. Несъмнено само Върховната Божествена Личност е в състояние да се сражава шестнайсет хиляди пъти, за да спечели шестнайсет хиляди съпруги. И такова съвършено чувство за отговорност Той показал във всичките си трансцендентални забавления.
Четиринайсетото качество, знанието, може да се раздели на пет съставни компонента: 1) интелигентност, 2) благодарност, 3) способност да се преценяват обстоятелствата, свързани с времето, мястото и обекта, 4) съвършено знание за всичко и 5) знание за собственото аз. Само глупците са неблагодарни към благодетелите си. Богът не се нуждае от ничии благодеяния, защото е съвършен сам по себе си. Но въпреки това Той се чувства задължен за чистото безкористно служене на преданите си. Богът е благодарен на преданите си за искреното и всеотдайното им служене и се опитва да им се отплати със своето служене, макар че преданите също не крият подобни желания в сърцата си. Трансценденталното служене, което отдават на Бога, е само по себе си трансцендентално благо за тях, затова те не очакват от Бога нищо в замяна. От ведическата сентенция сарвам̇ кхалв идам̇ брахма можем да разберем, че подобно на всепроникващото материално небе Богът е вездесъщ и благодарение на всепроникващите лъчи на личното си сияние, наречено брахмаджьоти, се намира вътре и извън всичко. Затова Той е всезнаещ.
Що се отнася до красотата на Бога, Той притежава някои особени черти, които го отличават от всички останали живи същества. И нещо повече, Той притежава някои особено привличащи и прекрасни качества, които покоряват дори Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ, най-красивото творение на Бога. Затова Той е известен като Мадана-мохана, този, който завладява дори Купидон. Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ Прабху е изследвал задълбочено останалите трансцендентални качества на Бога и потвърждава, че Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а е Абсолютната Върховна Божествена Личност (Парабрахман). Благодарение на непроницаемите си енергии Той е всемогъщ и затова се нарича Йогешвара, върховният господар на всички мистични сили. Тъй като е Йогешвара, вечната му форма е духовна и е съчетание от вечност, блаженство и знание. Неотдадените не могат да разберат действената природа на знанието му, защото се задоволяват с постигането на вечната му знаеща форма. Всички велики души се стремят да се изравнят с него по знание. Това означава, че всичкото останало знание е винаги недостатъчно, изменчиво и ограничено, докато знанието на Бога винаги е устойчиво и безкрайно. Шрӣла Сӯта Госва̄мӣ казва в Бха̄гаватам, че жителите на Два̄рака̄ виждали Бога всеки ден, но въпреки това желанието им да го виждат отново и отново непрекъснато нараствало. Живите същества могат да разберат, че качествата на Бога са крайната цел, но те не могат да постигнат положението на пълно равенство с Бога. Материалният свят е създаден от махат-таттва, която е едно състояние от мистичния сън (йога-нидра) на Бога в Причинния океан, и въпреки това цялото мироздание изглежда като истинско проявление, сътворено от него. Това означава, че сънищата на Бога са реални проявления. Следователно Той може да подчини всичко на трансценденталната си власт, затова се появява винаги и навсякъде в пълното си съвършенство.
Тъй като Богът е всичко, което се описа по-горе, Той поддържа творението и по този начин дава освобождение дори на враговете си, които убива. Той привлича дори най-издигналите се освободени души, затова го обожават дори Брахма̄ и Шива, най-великите полубогове. Дори в инкарнацията си пуруш̣а-авата̄ра Той е повелител на творящата енергия. Както се потвърждава в Бхагавад-гӣта̄ (9.10), творящата материална енергия действа под ръководството му. Той е основният прекъсвач, който привежда в действие материалната енергия; Той е първопричината във всички вселени да се появяват безбройни инкарнации, чието предназначение е да управляват материалната енергия. Дори в една вселена инкарнациите на Ману са повече от петстотин хиляди, без да говорим за инкарнациите и в останалите вселени. В духовния свят, който се намира отвъд махат-таттва, няма инкарнации, но там Богът проявява пълните си експанзии на различните Ваикун̣т̣хи. Планетите в духовното небе са поне три пъти повече на брой от планетите в безбройните вселени в махат-таттва. А всички форми на Бога като На̄ра̄ян̣а не са нищо друго, освен експанзии на аспекта му Ва̄судева, затова Той е едновременно и Ва̄судева, и На̄ра̄ян̣а, и Кр̣ш̣н̣а. Той е шрӣ-кр̣ш̣н̣а говинда харе мура̄ре, хе на̄тха на̄ра̄ян̣а ва̄судева – всичко заедно. Затова никой, колкото и велик да е, не може да преброи качествата му.
Деванагари
आत्मानं चानुशोचामि भवन्तं चामरोत्तमम् ।
देवान् पितृनृषीन् साधून् सर्वान् वर्णांस्तथाश्रमान् ॥ ३१ ॥
देवान् पितृनृषीन् साधून् सर्वान् वर्णांस्तथाश्रमान् ॥ ३१ ॥
Стих
а̄тма̄нам̇ ча̄нушоча̄ми
бхавантам̇ ча̄мароттамам
дева̄н питР̣̄н р̣ш̣ӣн са̄дхӯн
сарва̄н варн̣а̄м̇с татха̄шрама̄н
бхавантам̇ ча̄мароттамам
дева̄н питР̣̄н р̣ш̣ӣн са̄дхӯн
сарва̄н варн̣а̄м̇с татха̄шрама̄н
Дума по дума
а̄тма̄нам — аз; ча — също; анушоча̄ми — скърбейки; бхавантам — ти самият; ча — също като; амара-уттамам — най-добрият от полубоговете; дева̄н — за полубоговете; питР̣̄н — за обитателите на планетата Питр̣лока; р̣ш̣ӣн — за мъдреците; са̄дхӯн — за преданите; сарва̄н — всички те; варн̣а̄н — разделения; татха̄ — също и за; а̄шрама̄н — начините на живот в човешкото общество.
Превод
О, най-добър от полубоговете, аз мисля за себе си и за теб, за всички полубогове, мъдреци, обитатели на Питр̣лока, предани на Бога и за всички хора, които се подчиняват на системата от варн̣и и а̄шрами в човешкото общество.
Пояснение
За да може да се постигне съвършенството в човешкия живот, трябва да има сътрудничество между хората и полубоговете, мъдреците, обитателите на Питр̣лока, преданите на Бога и научната система от варн̣и и а̄шрами (начини на живот). Разликата между живота на хората и на животните започва с научната система от варн̣и и а̄шрами, която се ръководи от опитни мъдреци и е свързана с полубоговете. По този начин човек постепенно се издига до най-висшето равнище – възстановява вечните си взаимоотношения с Върховната Абсолютна Истина, Божествената Личност, Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Създадената от Бога варн̣а̄шрама дхарма е предназначена единствено да превърне животинското съзнание в човешко съзнание и да издигне човешкото съзнание до божественото. И когато задълбочаващата се глупост и неинтелигентност разрушат тази система, мирното развитие на човешкия живот напълно се обърква. В епохата на Кали отровната змия напада най-напред установената от Бога варн̣а̄шрама дхарма; тогава човекът, който притежава всички качества на бра̄хман̣а, бива наричан шӯдра, а тези, които имат качества на шӯдри, биват смятани за бра̄хман̣и, и всичко това се основава на фалшивите претенции за произход. Писанията не дават право званието бра̄хман̣а да се унаследява, въпреки че раждането в семейство на бра̄хман̣и може да е едно от условията за получаването му. Истинските качества, които трябва да притежава един бра̄хман̣а, са власт над ума и сетивата, развиване на търпение, простота, чистота, знание, честност, преданост и вяра във ведическата мъдрост. В съвременната епоха необходимостта от тези качества се пренебрегва и дори прочутият светски поет, автор на Ра̄ма-чарита ма̄наса, поддържа неестествените претенции за наследствено право.
Всичко това става под влиянието на епохата на Кали. Затова майката Земя в образа на крава оплаквала това жалко положение.
Деванагари
ब्रह्मादयो बहुतिथं यदपाङ्गमोक्ष-
कामास्तप: समचरन् भगवत्प्रपन्ना: ।
सा श्री: स्ववासमरविन्दवनं विहाय
यत्पादसौभगमलं भजतेऽनुरक्ता ॥ ३२ ॥
तस्याहमब्जकुलिशाङ्कुशकेतुकेतै:
श्रीमत्पदैर्भगवत: समलङ्कृताङ्गी ।
त्रीनत्यरोच उपलभ्य ततो विभूतिं
लोकान् स मां व्यसृजदुत्स्मयतीं तदन्ते ॥ ३३ ॥
कामास्तप: समचरन् भगवत्प्रपन्ना: ।
सा श्री: स्ववासमरविन्दवनं विहाय
यत्पादसौभगमलं भजतेऽनुरक्ता ॥ ३२ ॥
तस्याहमब्जकुलिशाङ्कुशकेतुकेतै:
श्रीमत्पदैर्भगवत: समलङ्कृताङ्गी ।
त्रीनत्यरोच उपलभ्य ततो विभूतिं
लोकान् स मां व्यसृजदुत्स्मयतीं तदन्ते ॥ ३३ ॥
Стих
брахма̄дайо баху-титхам̇ яд-апа̄н̇га-мокш̣а-
ка̄ма̄с тапах̣ самачаран бхагават-прапанна̄х̣
са̄ шрӣх̣ сва-ва̄сам аравинда-ванам̇ виха̄я
ят-па̄да-саубхагам алам̇ бхаджате 'нуракта̄
ка̄ма̄с тапах̣ самачаран бхагават-прапанна̄х̣
са̄ шрӣх̣ сва-ва̄сам аравинда-ванам̇ виха̄я
ят-па̄да-саубхагам алам̇ бхаджате 'нуракта̄
тася̄хам абджа-кулиша̄н̇куша-кету-кетаих̣
шрӣмат-падаир бхагаватах̣ самалан̇кр̣та̄н̇гӣ
трӣн атяроча упалабхя тато вибхӯтим̇
лока̄н са ма̄м̇ вяср̣джад утсмаятӣм̇ тад-анте
шрӣмат-падаир бхагаватах̣ самалан̇кр̣та̄н̇гӣ
трӣн атяроча упалабхя тато вибхӯтим̇
лока̄н са ма̄м̇ вяср̣джад утсмаятӣм̇ тад-анте
Дума по дума
брахма-а̄даях̣ — полубогове като Брахма̄; баху-титхам — в продължение на много дни; ят — на Лакш̣мӣ, богинята на щастието; апа̄н̇га-мокш̣а — благосклонен поглед; ка̄ма̄х̣ — желаейки; тапах̣ — отречения; самачаран — извършвайки; бхагават — на Божествената Личност; прапанна̄х̣ — отдадени; са̄ — тя (богинята на щастието); шрӣх̣ — Лакш̣мӣджӣ; сва-ва̄сам — собствената ѝ обител; аравинда-ванам — гората от лотоси; виха̄я — изоставяйки; ят — чиито; па̄да — нозе; саубхагам — всеблажени; алам — без да се колебае; бхаджате — обожава; ануракта̄ — привързана; тася — негов; ахам — аз; абджа — лотосов цвят; кулиша — мълния; ан̇куша — остен за подкарване на слонове; кету — знаме; кетаих̣ — отпечатъци; шрӣмат — собственикът на цялото богатство; падаих̣ — от стъпалата му; бхагаватах̣ — на Божествената Личност; самалан̇кр̣та-ан̇гӣ — този, чието тяло е украсено; трӣн — три; ати — надминавайки; ароче — богато украсен; упалабхя — получила; татах̣ — след това; вибхӯтим — особени сили; лока̄н — планетарни системи; сах̣ — Той; ма̄м — мен; вяср̣джат — изостави; утсмаятӣм — изпитвайки гордост; тат-анте — накрая.
Превод
Лакш̣мӣджӣ, богинята на щастието, чийто милостив поглед търсят полубоговете като Брахма̄ и заради която те всеки ден на тълпи се отдават на Божествената Личност, изостави собствената си обител в гората от лотосови цветя и започна да служи в лотосовите нозе на Бога. Аз бях надарена с особени сили, благодарение на които надминах по богатство и трите планетарни системи, защото бях украсена с отпечатъците от знаците по лотосовите стъпала на Бога – знаме, мълния, пръчка за подкарване на слонове и лотосов цвят. Но накрая, когато осъзнах какво благоволение е това, Богът ме напусна.
Пояснение
Светът може да стане по-красив и по-богат само по милостта на Бога, а не в резултат на човешките планове. Когато Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а бил на Земята, следите от знаците върху лотосовите му стъпала се отпечатвали в прахта и заради това особено благоволение цялата Земя била станала съвършена. Иначе казано, реките, моретата, горите, планините и рудниците, които дават всичко необходимо за хората и за животните, изпълнявали задълженията си съвършено. По този начин богатствата на Земята надминавали богатствата на всички други планети в трите части на вселената. Човек трябва да се моли безпричинната милост на Бога винаги да се излива върху Земята, защото тогава всички ще бъдат щастливи и ще имат всичко, необходимо им за живот. Някой може да попита как да задържим Върховния Бог на Земята, след като Той е изпълнил мисията си и е заминал за собствената си обител. – Не е необходимо да задържаме Бога. Присъствието му е вездесъщо и Той винаги може да се появи пред нас, стига само да поискаме. Благодарение на способността си да се намира навсякъде, Той винаги може да бъде с нас, ако сме привързани към преданото служене, като слушаме, възпяваме, помним и т.н.
Няма нищо на този свят, което да не е свързано с Бога. Единственото нещо, което трябва да научим, е как да откриваме източника на тази връзка и да се свързваме с него, като му служим, без да извършваме грешки. Можем да се свързваме с Бога чрез трансценденталното му звуково изображение. Святото име на Бога не се различава от самия Бог и този, който възпява това име, без да допуска грешки, веднага може да почувства непосредственото присъствие на Бога. Дори чрез вибрациите на радиозвука можем отчасти да осъзнаем относителната реалност, съдържаща се в него; а когато повтаряме трансценденталния звук, можем да усетим присъствието на Бога. В тази епоха, в която навсякъде са проникнали замърсяванията на Кали, писанията и Бог Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху ни учат, че като повтаряме святото име на Бога, веднага можем да се освободим от тези замърсявания, да се издигнем до трансценденталното равнище и да се върнем при Бога. Човек, който възпява святото име на Бога, без да извършва обиди, носи същото благо, което може да даде и самият Бог. Съюзът на чистите предани на Бога по целия свят в един миг може да промени неспокойния лик на планетата. Само като разпространяваме възпяването на святото име на Бога, можем да се предпазим от въздействието на епохата на Кали.
Деванагари
यो वै ममातिभरमासुरवंशराज्ञा-
मक्षौहिणीशतमपानुददात्मतन्त्र: ।
त्वां दु:स्थमूनपदमात्मनि पौरुषेण
सम्पादयन् यदुषु रम्यमबिभ्रदङ्गम् ॥ ३४ ॥
मक्षौहिणीशतमपानुददात्मतन्त्र: ।
त्वां दु:स्थमूनपदमात्मनि पौरुषेण
सम्पादयन् यदुषु रम्यमबिभ्रदङ्गम् ॥ ३४ ॥
Стих
йо ваи мама̄тибхарам а̄сура-вам̇ша-ра̄гя̄м
акш̣аухин̣ӣ-шатам апа̄нудад а̄тма-тантрах̣
тва̄м̇ дух̣стхам ӯна-падам а̄тмани пауруш̣ен̣а
сампа̄даян ядуш̣у рамям абибхрад ан̇гам
акш̣аухин̣ӣ-шатам апа̄нудад а̄тма-тантрах̣
тва̄м̇ дух̣стхам ӯна-падам а̄тмани пауруш̣ен̣а
сампа̄даян ядуш̣у рамям абибхрад ан̇гам
Дума по дума
ях̣ — Той, който; ваи — несъмнено; мама — моите; ати-бхарам — прекалено обременителни; а̄сура-вам̇ша — неверници; ра̄гя̄м — на царете; акш̣аухин̣ӣ — едно военно подразделение; * шатам — стотици такива подразделения; апа̄нудат — изтребени; а̄тма-тантрах̣ — самодостатъчен; тва̄м — на теб; дух̣стхам — поставен в трудно положение; ӯна-падам — който няма сили да стои прав; а̄тмани — вътрешна; пауруш̣ен̣а — благодарение на енергията; сампа̄даян — изпълнявайки; ядуш̣у — в династията Яду; рамям — трансцендентално красив; абибхрат — прие; ан̇гам — тяло.
Превод
О, олицетворение на религията, върху мен тегнеше бремето на ненужните военни фаланги, събрани от царете безбожници, но по милостта на Божествената Личност получих облекчение. Ти също бе в беда, силата ти толкова намаля, че трудно се държеше на краката си. За да ти помогне, Богът се появи чрез вътрешната си енергия в рода Яду.
Пояснение
Асурите искат да се наслаждават, като удовлетворяват сетивата си дори с цената на чуждото нещастие. За да осъществят стремежите си, асурите, и най-вече безбожните царе и държавници, се опитват да се въоръжават с всякакви смъртоносни оръжия и да въвлекат във война мирното общество. Те не се стремят към нищо друго, освен към себевъзвеличаване, затова майката Земя страда под бремето на прекомерно нарасналите им военни сили. С увеличаването броя на асурите стават нещастни тези, които следват принципите на религията, особено преданите, или девите.
Когато се стигне до такова положение, Божествената Личност се появява, за да унищожи нежеланите асури и да възстанови истинските принципи на религията. Такава била мисията на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а и Той я изпълнил.
*Една фаланга акш̣аухин̣ӣ се състои от 21 870 колесници, 21 870 слона, 109 350 пеши воини и 65 610 коня.
Деванагари
का वा सहेत विरहं
पुरुषोत्तमस्य प्रेमावलोकरुचिरस्मितवल्गुजल्पै: ।
स्थैर्यं समानमहरन्मधुमानिनीनां
रोमोत्सवो मम यदङ्घ्रिविटङ्किताया: ॥ ३५ ॥
पुरुषोत्तमस्य प्रेमावलोकरुचिरस्मितवल्गुजल्पै: ।
स्थैर्यं समानमहरन्मधुमानिनीनां
रोमोत्सवो मम यदङ्घ्रिविटङ्किताया: ॥ ३५ ॥
Стих
ка̄ ва̄ сахета вирахам̇ пуруш̣оттамася
према̄валока-ручира-смита-валгу-джалпаих̣
стхаирям̇ сама̄нам ахаран мадху-ма̄нинӣна̄м̇
ромотсаво мама яд-ан̇гхри-вит̣ан̇кита̄я̄х̣
према̄валока-ручира-смита-валгу-джалпаих̣
стхаирям̇ сама̄нам ахаран мадху-ма̄нинӣна̄м̇
ромотсаво мама яд-ан̇гхри-вит̣ан̇кита̄я̄х̣
Дума по дума
ка̄ — който; ва̄ — или; сахета — може да понесе; вирахам — раздяла; пуруш̣а-уттамася — на Върховната Божествена Личност; према — любовен; авалока — поглед; ручира-смита — приятна усмивка; валгу-джалпаих̣ — прочувствени обръщения; стхаирям — сдържаност; са-ма̄нам — заедно със страстния гняв; ахарат — победи; мадху — любими; ма̄нинӣна̄м — жени като Сатябха̄ма̄; рома-утсавах̣ — коса, настръхнала от удоволствие; мама — моя; ят — чиито; ан̇гхри — нозе; вит̣ан̇кита̄я̄х̣ — белязани с.
Превод
Кой, кажи, ще може да изтърпи болката от раздялата с Върховната Божествена Личност? С лъчезарната си усмивка, от която струеше любов, с погледа си, пълен с нежност, със сърдечните си обръщения Той можеше да победи сдържаността и страстния гняв на Сатябха̄ма̄ и на останалите си любими. Когато Той вървеше по моята (земната) повърхност, аз се потапях в праха от лотосовите му нозе и се покривах с гъста трева, която приличаше на косми, настръхнали от удоволствие.
Пояснение
Понякога, когато напускал дома си, Богът се разделял с хилядите си царици, но що се отнася до Земята, Той винаги стъпвал по нея с лотосовите си нозе и затова раздялата му с нея била невъзможна. Когато Богът напуснал земната повърхност и се върнал в духовната си обител, Земята изпитвала от раздялата много по-остра и мъчителна болка.
Деванагари
तयोरेवं कथयतो: पृथिवीधर्मयोस्तदा ।
परीक्षिन्नाम राजर्षि: प्राप्त: प्राचीं सरस्वतीम् ॥ ३६ ॥
परीक्षिन्नाम राजर्षि: प्राप्त: प्राचीं सरस्वतीम् ॥ ३६ ॥
Стих
тайор евам̇ катхаятох̣
пр̣тхивӣ-дхармайос тада̄
парӣкш̣ин на̄ма ра̄джарших̣
пра̄птах̣ пра̄чӣм̇ сарасватӣм
пр̣тхивӣ-дхармайос тада̄
парӣкш̣ин на̄ма ра̄джарших̣
пра̄птах̣ пра̄чӣм̇ сарасватӣм
Дума по дума
тайох̣ — между тях; евам — така; катхаятох̣ — погълнати от разговора; пр̣тхивӣ — Земята; дхармайох̣ — и олицетворението на религията; тада̄ — в това време; парӣкш̣ит — цар Парӣкш̣ит; на̄ма — на името; ра̄джа-р̣ш̣их̣ — светец измежду царете; пра̄птах̣ — пристигна; пра̄чӣм — течаща на изток; сарасватӣм — река Сарасватӣ.
Превод
Докато Земята и олицетворението на религията разговаряха, святият цар Парӣкш̣ит стигна до брега на река Сарасватӣ, която течеше на изток.
Пояснение
Така завършват коментарите на Бхактиведанта върху шестнадесета глава от Първа песен на Шрӣмад Бха̄гаватам, наречена „Как Парӣкш̣ит срещна епохата на Кали“.