Шрӣмад Бха̄гаватам 1.16.35

का वा सहेत विरहं
पुरुषोत्तमस्य प्रेमावलोकरुचिरस्मितवल्गुजल्पै: ।
स्थैर्यं समानमहरन्मधुमानिनीनां
रोमोत्सवो मम यदङ्‌घ्रिविटङ्किताया: ॥ ३५ ॥
ка̄ ва̄ сахета вирахам̇ пуруш̣оттамася
према̄валока-ручира-смита-валгу-джалпаих̣
стхаирям̇ сама̄нам ахаран мадху-ма̄нинӣна̄м̇
ромотсаво мама яд-ан̇гхри-вит̣ан̇кита̄я̄х̣

Дума по дума

ка̄който; ва̄или; сахетаможе да понесе; вирахамраздяла; пуруш̣а-уттамасяна Върховната Божествена Личност; премалюбовен; авалокапоглед; ручира-смитаприятна усмивка; валгу-джалпаих̣прочувствени обръщения; стхаирямсдържаност; са-ма̄намзаедно със страстния гняв; ахаратпобеди; мадхулюбими; ма̄нинӣна̄мжени като Сатябха̄ма̄; рома-утсавах̣коса, настръхнала от удоволствие; мамамоя; ятчиито; ан̇гхринозе; вит̣ан̇кита̄я̄х̣белязани с.

Превод

Кой, кажи, ще може да изтърпи болката от раздялата с Върховната Божествена Личност? С лъчезарната си усмивка, от която струеше любов, с погледа си, пълен с нежност, със сърдечните си обръщения Той можеше да победи сдържаността и страстния гняв на Сатябха̄ма̄ и на останалите си любими. Когато Той вървеше по моята (земната) повърхност, аз се потапях в праха от лотосовите му нозе и се покривах с гъста трева, която приличаше на косми, настръхнали от удоволствие.

Пояснение

Понякога, когато напускал дома си, Богът се разделял с хилядите си царици, но що се отнася до Земята, Той винаги стъпвал по нея с лотосовите си нозе и затова раздялата му с нея била невъзможна. Когато Богът напуснал земната повърхност и се върнал в духовната си обител, Земята изпитвала от раздялата много по-остра и мъчителна болка.