Преди стиховете
Деванагари
Стих
Дума по дума
Превод
Пояснение
ГЛАВА ДЕВЕТА
Възвишените качества на Джад̣а Бхарата
Тази глава описва как Бхарата Маха̄ра̄джа получил тяло на бра̄хман̣а. В това тяло той се държал като глухоням слабоумен и дори когато го отвели пред богинята Ка̄лӣ, за да го принесат в жертва, той по никакъв начин не се възпротивил. Щом напуснал еленското си тяло, той се родил като син на един бра̄хман̣а от по-младата му жена. В това си съществуване помнел деянията от миналия си живот и за да избегне лошото влияние на обкръжението, се преструвал на глухоням. Много внимавал да не пропадне отново и не общувал със светски личности. Всеки предан трябва да действа по този начин. Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху ни съветва: асат-сан̇га-тя̄га – еи ваиш̣н̣ава-а̄ча̄ра. На всяка цена да избягваме общуването с неотдадени, дори да са собствените ни роднини. Докато Бхарата Маха̄ра̄джа се намирал в тяло на бра̄хман̣а, съседите го мислели за луд и недоразвит, но вътре в себе си той постоянно славел и помнел Ва̄судева, Върховната Божествена Личност. Баща му искал да му осигури образование, да го пречисти като бра̄хман̣а със свещения шнур, но от неговото поведение разбрал, че е побъркан и не се интересува от пречистващи ритуали. Бхарата Маха̄ра̄джа бил погълнат от Кр̣ш̣н̣а съзнание дори без да извършва такива ритуали. Заради мълчанието му някои хора, примитивни като животни, го дразнели и подигравали, но той търпеливо понасял всичко. След смъртта на родителите му, втората му майка и доведените му братя започнали да се отнасят много лошо с него. Хранели го с остатъци и развалена храна, но той не им обръщал внимание, потопен в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Една нощ братята му заръчали да пази оризищата, а главатарят на банда крадци и разбойници го отвлякъл, за да го принесе в жертва на Бхадра Ка̄лӣ. Когато престъпниците завели Бхарата Маха̄ра̄джа пред статуята на богинята и понечили да го съсекат с брадва, Ка̄лӣ много се възмутила, че един предан ще пострада. Излязла от статуята, сама сграбчила брадвата и избила всички разбойници. Чистият предан на Върховната Божествена Личност може мълчаливо да преглътне лошото отношение на неотдадените. Но по волята на Върховната Божествена Личност негодниците и престъпниците, които се държат зле с преданите, накрая винаги получават заслужено наказание.
Деванагари
श्रीशुक उवाच
अथ कस्यचिद् द्विजवरस्याङ्गिर:प्रवरस्य शमदमतप:स्वाध्यायाध्ययनत्यागसन्तोषतितिक्षाप्रश्रयविद्यानसूयात्मज्ञानानन्दयुक्तस्यात्मसदृशश्रुतशीलाचाररूपौदार्यगुणा नव सोदर्या अङ्गजा बभूवुर्मिथुनं च यवीयस्यां भार्यायाम् ॥ १ ॥
यस्तु तत्र पुमांस्तं परमभागवतं राजर्षिप्रवरं भरतमुत्सृष्टमृगशरीरं चरमशरीरेण विप्रत्वं गतमाहु: ॥ २ ॥
अथ कस्यचिद् द्विजवरस्याङ्गिर:प्रवरस्य शमदमतप:स्वाध्यायाध्ययनत्यागसन्तोषतितिक्षाप्रश्रयविद्यानसूयात्मज्ञानानन्दयुक्तस्यात्मसदृशश्रुतशीलाचाररूपौदार्यगुणा नव सोदर्या अङ्गजा बभूवुर्मिथुनं च यवीयस्यां भार्यायाम् ॥ १ ॥
यस्तु तत्र पुमांस्तं परमभागवतं राजर्षिप्रवरं भरतमुत्सृष्टमृगशरीरं चरमशरीरेण विप्रत्वं गतमाहु: ॥ २ ॥
Стих
шрӣ-шука ува̄ча
шама-дама-тапах̣-сва̄дхя̄я̄дхяяна-тя̄га-сантош̣а-титикш̣а̄-прашрая-видя̄насӯя̄тма-гя̄на̄нанда-юктася̄тма-садр̣ша-шрута-шӣла̄ча̄ра-рӯпауда̄ря-гун̣а̄ нава содаря̄ ан̇гаджа̄ бабхӯвур митхунам̇ ча явӣяся̄м̇ бха̄ря̄я̄м яс ту татра пума̄м̇с там̇ парама-бха̄гаватам̇ ра̄джарш̣и-праварам̇ бхаратам утср̣ш̣т̣а-мр̣га-шарӣрам̇ чарама-шарӣрен̣а випратвам̇ гатам а̄хух̣.
шама-дама-тапах̣-сва̄дхя̄я̄дхяяна-тя̄га-сантош̣а-титикш̣а̄-прашрая-видя̄насӯя̄тма-гя̄на̄нанда-юктася̄тма-садр̣ша-шрута-шӣла̄ча̄ра-рӯпауда̄ря-гун̣а̄ нава содаря̄ ан̇гаджа̄ бабхӯвур митхунам̇ ча явӣяся̄м̇ бха̄ря̄я̄м яс ту татра пума̄м̇с там̇ парама-бха̄гаватам̇ ра̄джарш̣и-праварам̇ бхаратам утср̣ш̣т̣а-мр̣га-шарӣрам̇ чарама-шарӣрен̣а випратвам̇ гатам а̄хух̣.
Дума по дума
шрӣ-шуках̣ ува̄ча — Шукадева Госва̄мӣ продължи да говори; атха — след това; касячит — на един; двиджа-варася — бра̄хман̣а; ан̇гирах̣-праварася — роден в династията на великия светец Ан̇гира̄; шама — контрол върху ума; дама — контрол върху сетивата; тапах̣ — отречения и въздържания; сва̄дхя̄я — четене на ведически произведения; адхяяна — изучаване; тя̄га — самоотречение; сантош̣а — удовлетворение; титикш̣а̄ — търпение; прашрая — много мил; видя̄ — знание; анасӯя — неизпитващ завист; а̄тма-гя̄на-а̄нанда — удовлетворен в себепознанието; юктася — надарен с; а̄тма-садр̣ша — и съвсем като него; шрута — по образование; шӣла — по характер; а̄ча̄ра — по поведение; рӯпа — по красота; ауда̄ря — по великодушие; гун̣а̄х̣ — притежаващи всички тези качества; нава са-ударя̄х̣ — девет братя, родени от една утроба; ан̇га-джа̄х̣ — синове; бабхӯвух̣ — родени; митхунам — брат и сестра близнаци; ча — и; явӣяся̄м — с по-младата; бха̄ря̄я̄м — съпруга; ях̣ — която; ту — но; татра — там; пума̄н — момчето; там — него; парама-бха̄гаватам — най-великият предан; ра̄джа-р̣ш̣и — от святите царе; праварам — най-почитан; бхаратам — Бхарата Маха̄ра̄джа; утср̣ш̣т̣а — напуснал; мр̣га-шарӣрам — тяло на елен; чарама-шарӣрен̣а — с последното тяло; випратвам — бивайки бра̄хман̣а; гатам — получи; а̄хух̣ — казват.
Превод
Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ продължи своя разказ: Скъпи царю, след като напусна еленското си тяло, Бхарата Маха̄ра̄джа се роди в много чисто бра̄хмин̣ско семейство. Имаше един бра̄хман̣а, потомък на династията Ан̇гира̄. Той притежаваше всички достойнства: владееше ума и сетивата си и бе изучил ведическата литература и други допълнителни писания. Раздаваше подаяния, бе блажен, търпелив, много мил, образован и независтлив. Постигнал бе себепознание и служеше с преданост на Бога. Непрекъснато беше в транс. От първата си жена имаше девет достойни сина, а втората му роди близнаци, момиче и момче, за което казват, че било великият предан и свят цар Бхарата Маха̄ра̄джа. Това е историята за неговото ново раждане, след като напусна тялото на елен.
Пояснение
Бхарата Маха̄ра̄джа бил велик предан, но не успял да постигне върховната цел за един живот. В Бхагавад-гӣта̄ е казано, че преданият, който не изпълни духовните си задължения за един живот, получава възможността да се роди в семейство на достойни бра̄хман̣и или на богати кш̣атрии или вайши. Шучӣна̄м̇ шрӣмата̄м̇ гехе (Бхагавад-гӣта̄, 6.41). Бхарата Маха̄ра̄джа бил първородният син на Маха̄ра̄джа Р̣ш̣абха, от богат кш̣атрийски род, но тъй като съзнателно пренебрегнал духовните си задължения и се привързал към един обикновен елен, бил принуден да се роди като елен. И все пак заради голямата си преданост бил надарен със способността да помни предишния си живот. Дълбоко разкаян, той заживял в една пуста гора, където постоянно мислел за Кр̣ш̣н̣а. След това получил шанс да се роди в много добро бра̄хмин̣ско семейство.
Деванагари
तत्रापि स्वजनसङ्गाच्च भृशमुद्विजमानो भगवत: कर्मबन्धविध्वंसनश्रवणस्मरणगुणविवरणचरणारविन्दयुगलं मनसा विदधदात्मन: प्रतिघातमाशङ्कमानो भगवदनुग्रहेणानुस्मृतस्वपूर्वजन्मावलिरात्मानमुन्मत्तजडान्धबधिरस्वरूपेण दर्शयामास लोकस्य ॥ ३ ॥
Стих
татра̄пи сваджана-сан̇га̄ч ча бхр̣шам удвиджама̄но бхагаватах̣ карма-бандха-видхвам̇сана-шраван̣а-смаран̣а-гун̣а-виваран̣а-чаран̣а̄равинда-югалам̇ манаса̄ видадхад а̄тманах̣ пратигха̄там а̄шан̇кама̄но бхагавад-ануграхен̣а̄нусмр̣та-сва-пӯрва-джанма̄валир а̄тма̄нам унматта-джад̣а̄ндха-бадхира-сварӯпен̣а даршая̄м а̄са локася.
Дума по дума
татра апи — и в прераждането си като бра̄хман̣а; сва-джана-сан̇га̄т — от общуването с роднини и приятели; ча — и; бхр̣шам — много; удвиджама̄нах̣ — боейки се, че отново ще пропадне; бхагаватах̣ — на Върховната Божествена Личност; карма-бандха — робството на последиците от плодоносните дейности; видхвам̇сана — което унищожава; шраван̣а — слушане; смаран̣а — помнене; гун̣а-виваран̣а — слушане за качествата на Бога; чаран̣а-аравинда — лотосови нозе; югалам — двата; манаса̄ — с ума; видадхат — постоянно мислещ за; а̄тманах̣ — на душата му; пратигха̄там — препятствие по пътя на преданото служене; а̄шан̇кама̄нах̣ — боейки се постоянно; бхагават-ануграхен̣а — заради особената милост на Върховната Божествена Личност; анусмр̣та — помнеше; сва-пӯрва — собствените си минали; джанма-а̄валих̣ — поредица от прераждания; а̄тма̄нам — себе си; унматта — побъркан; джад̣а — тъп; андха — сляп; бадхира — и глух; сварӯпен̣а — с тези характеристики; даршая̄м а̄са — прояви; локася — пред обикновените хора.
Превод
Благословен с особената милост на Бога, Бхарата Маха̄ра̄джа помнеше преживяното в миналия си живот. Макар да бе получил тяло на бра̄хман̣а, той много се боеше от своите роднини и приятели, които не бяха предани. Беше предпазлив в общуването с другите, защото се страхуваше да не пропадне отново. Представяше се пред хората като побъркан – глупав, сляп и глух – за да не се опитват да го заговарят. Така се спаси от лоша среда. Вътре в себе си той постоянно мислеше за лотосовите нозе на Бога и възпяваше неговото величие, което освобождава от робството на плодоносните дейности. Така избегна гибелното влияние на светските личности.
Пояснение
Всяко живо същество е обвързано от различни дейности поради влиянието на гун̣ите на природата. В Бхагавад-гӣта̄ е казано: ка̄ран̣ам̇ гун̣а-сан̇го 'ся сад-асад-йони-джанмасу – „Това се дължи на контакта му с материалната природа. Така то се среща с доброто и злото в различните жизнени форми“ (Бхагавад-гӣта̄, 13.22).
Според личната си карма ние получаваме различни видове тела измежду 8 400 000 форми на живот. Карман̣а̄ даива-нетрен̣а: ние действаме под влияние на материалната природа, състояща се от три гун̣и, и така по върховна воля получаваме определен вид тяло. Това се нарича карма-бандха. За да се освободим от карма-бандха, трябва да се заемем с предано служене. Тогава ще сме извън влиянието на материалните гун̣и.
ма̄м̇ ча йо 'вябхича̄рен̣а
бхакти-йогена севате
са гун̣а̄н саматӣтяита̄н
брахма-бхӯя̄я калпате
бхакти-йогена севате
са гун̣а̄н саматӣтяита̄н
брахма-бхӯя̄я калпате
„Този, който е изцяло зает с предано служене, устойчив при всякакви обстоятелства, веднага се издига над гун̣ите на материалната природа и достига нивото на Брахман“ (Бхагавад-гӣта̄, 14.26). Човек трябва да служи предано – шраван̣ам̇ кӣртанам̇ виш̣н̣ох̣ – за да остане незасегнат от материалните качества. Това е съвършенството на живота. Когато се родил като бра̄хман̣а, Маха̄ра̄джа Бхарата не обръщал внимание на бра̄хмин̣ските задължения, но вътрешно си оставал чист ваиш̣н̣ава, постоянно мислещ за лотосовите нозе на Бога. Бхагавад-гӣта̄ ни съветва: ман-мана̄ бхава мад-бхакто мад-я̄джӣ ма̄м̇ намаскуру. Това е единственият метод за спасение от повтарящите се раждане и смърт.
Деванагари
तस्यापि ह वा आत्मजस्य विप्र: पुत्रस्नेहानुबद्धमना आसमावर्तनात्संस्कारान् यथोपदेशं विदधान उपनीतस्य च पुन: शौचाचमनादीन् कर्मनियमाननभिप्रेतानपि समशिक्षयदनुशिष्टेन हि भाव्यं पितु: पुत्रेणेति ॥ ४ ॥
Стих
тася̄пи ха ва̄ а̄тмаджася випрах̣ путра-снеха̄нубаддха-мана̄ а̄сама̄вартана̄т сам̇ска̄ра̄н ятхопадешам̇ видадха̄на упанӣтася ча пунах̣ шауча̄чамана̄дӣн карма-нияма̄н анабхипрета̄н апи самашикш̣аяд анушиш̣т̣ена хи бха̄вям̇ питух̣ путрен̣ети.
Дума по дума
тася — на него; апи ха ва̄ — несъмнено; а̄тма-джася — на сина му; випрах̣ — бра̄хман̣ът, който бе баща на Джад̣а Бхарата (лудият, безумният Бхарата); путра-снеха-анубаддха-мана̄х̣ — обвързан от обичта към сина си; а̄-сама-а̄вартана̄т — до края на брахмачаря-а̄шрама; сам̇ска̄ра̄н — пречистващите церемонии; ятха̄-упадешам — препоръчани в ша̄стрите; видадха̄нах̣ — изпълняващ; упанӣтася — на този, който има свещен шнур; ча — също; пунах̣ — отново; шауча-а̄чамана-а̄дӣн — спазване на хигиена, измиване на устата, краката, ръцете и пр.; карма-нияма̄н — принципите на плодоносните дейности; анабхипрета̄н апи — нежелани от Джад̣а Бхарата; самашикш̣аят — преподавани; анушиш̣т̣ена — учен да следва правилата; хи — наистина; бха̄вям — трябва да бъде; питух̣ — от бащата; путрен̣а — синът; ити — така.
Превод
Сърцето на бра̄хман̣а бе изпълнено с обич и привързаност към сина му Джад̣а Бхарата (Бхарата Маха̄ра̄джа). Тъй като не бе годен за гр̣хастха-а̄шрама, Джад̣а Бхарата извърши пречистващите церемонии само до края на брахмачаря-а̄шрама. Въпреки че нямаше голямо желание да слуша наставления, баща му го учеше как да се мие и да се пази чист, защото смяташе, че синът трябва да се учи от бащата.
Пояснение
Джад̣а Бхарата бил Бхарата Маха̄ра̄джа в тяло на бра̄хман̣а и външно се държал все едно е слабоумен, сляп и глухоням. Но вътре в себе си бил буден и внимателен. Той добре разбирал разликата в последиците от плодоносната дейност и от преданото служене. В тялото си на бра̄хман̣а Маха̄ра̄джа Бхарата, вътрешно потопен в предано служене, не намирал за необходимо да следва предписанията, свързани с плодоносните дейности. Шрӣмад Бха̄гаватам (1.2.13) утвърждава: свануш̣т̣хитася дхармася сам̇сиддхир хари-тош̣ан̣ам. Човекът трябва да удовлетвори Хари, Върховната Божествена Личност. Това е съвършенството на предписанията за плодоносните дейности. Освен това в Шрӣмад Бха̄гаватам се казва:
дхармах̣ свануш̣т̣хитах̣ пум̇са̄м̇
виш̣ваксена-катха̄су ях̣
нотпа̄дайед яди ратим̇
шрама ева хи кевалам
виш̣ваксена-катха̄су ях̣
нотпа̄дайед яди ратим̇
шрама ева хи кевалам
„Задълженията (дхарма), изпълнявани от хората независимо от тяхната професия, са напълно безполезен труд, ако не пробуждат влечение към посланието на Божествената Личност“ (Шрӣмад Бха̄гаватам, 1.2.8). Дейностите на карма-ка̄н̣д̣а са необходими за тези, които още не са развили Кр̣ш̣н̣а съзнание. Ако Кр̣ш̣н̣а съзнание е развито, няма нужда да се изпълняват предшестващите правила на карма-ка̄н̣д̣а. Шрӣла Ма̄дхавендра Пурӣ е казал: „О, правила и предписания на карма-ка̄н̣д̣а, моля простете ми. Не мога да ви следвам, защото изцяло съм се посветил на предано служене“. Той искал да седне под някое дърво и да повтаря маха̄-мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а, а не да изпълнява правила. Друг пример е Харида̄са Т̣ха̄кура, роден в мюсюлманско семейство. Той никога не е бил обучаван в метода карма-ка̄н̣д̣а, но понеже постоянно повтарял святото име на Бога, Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху го обявил за на̄ма̄ча̄ря, авторитет във възпяването на святото име. В образа на Джад̣а Бхарата Бхарата Маха̄ра̄джа бил вътрешно погълнат от предано служене. В продължение на три живота той изпълнявал правилата на карма-ка̄н̣д̣а и нямал голямо желание да продължава с тях, въпреки че баща му искал това.
Деванагари
स चापि तदु ह पितृसन्निधावेवासध्रीचीनमिव स्म करोति छन्दांस्यध्यापयिष्यन्सह व्याहृतिभि: सप्रणवशिरस्त्रिपदीं सावित्रीं ग्रैष्मवासन्तिकान्मासानधीयानमप्यसमवेतरूपं ग्राहयामास ॥ ५ ॥
Стих
са ча̄пи тад у ха питр̣-саннидха̄в ева̄садхрӣчӣнам ива сма кароти чханда̄м̇сй адхя̄пайиш̣ян саха вя̄хр̣тибхих̣ сапран̣ава-ширас трипадӣм̇ са̄витрӣм̇ граиш̣ма-ва̄сантика̄н ма̄са̄н адхӣя̄нам апй асамавета-рӯпам̇ гра̄хая̄м а̄са.
Дума по дума
сах̣ — той (Джад̣а Бхарата); ча — също; апи — наистина; тат у ха — това, на което го бе научил баща му; питр̣-саннидхау — в присъствието на баща си; ева — дори; асадхрӣчӣнам ива — неправилно, сякаш не разбираше нищо; сма кароти — правеше; чханда̄м̇си адхя̄пайиш̣ян — желаещ да го учи ведически мантри след месец Шра̄ван̣а или през периода Ча̄турма̄ся; саха — заедно с; вя̄хр̣тибхих̣ — произнасяне имената на райските планети (бхӯх̣, бхувах̣, свах̣); са-пран̣ава-ширах̣ — които започват с ом̇ка̄ра; три-падӣм — тристъпен; са̄витрӣм — мантрата Га̄ятрӣ; граиш̣ма-ва̄сантика̄н — в продължение на четири месеца, като се започне от Чайтра, на петнайсети май; ма̄са̄н — месеците; адхӣя̄нам апи — въпреки че старателно изучаваше; асамавета-рӯпам — в непълна форма; гра̄хая̄м а̄са — накара го да учи.
Превод
Джад̣а Бхарата се държеше пред баща си като глупак, независимо от неговите усилия да му преподава ведическо знание. Той правеше това с надеждата баща му да разбере, че не е годен за учение, и да спре да го обучава. Вършеше всичко наопаки. Бяха го учили да си мие ръцете след ходене по нужда, но той се миеше преди това. Въпреки това през пролетта и лятото баща му се опита да го въведе във ведическите наставления. Искаше да го научи на мантрата Га̄ятрӣ, която съдържа ом̇ка̄ра и вя̄хр̣ти, но след четири месеца усилията му не бяха дали никакъв резултат.
Деванагари
एवं स्वतनुज आत्मन्यनुरागावेशितचित्त: शौचाध्ययनव्रतनियमगुर्वनलशुश्रूषणाद्यौपकुर्वाणककर्माण्यनभियुक्तान्यपि समनुशिष्टेन भाव्यमित्यसदाग्रह: पुत्रमनुशास्य स्वयं तावद् अनधिगतमनोरथ: कालेनाप्रमत्तेन स्वयं गृह एव प्रमत्त उपसंहृत: ॥ ६ ॥
Стих
евам̇ сва-тануджа а̄тманй анура̄га̄вешита-читтах̣ шауча̄дхяяна-врата-нияма-гурв-анала-шушрӯш̣ан̣а̄дй-аупакурва̄н̣ака-карма̄н̣й анабхиюкта̄нй апи саманушиш̣т̣ена бха̄вям итй асад-а̄грахах̣ путрам ануша̄ся сваям̇ та̄вад анадхигата-маноратхах̣ ка̄лена̄праматтена сваям̇ гр̣ха ева праматта упасам̇хр̣тах̣.
Дума по дума
евам — така; сва — собствен; тану-дже — към сина си Джад̣а Бхарата; а̄тмани — когото смяташе за самия себе си; анура̄га-а̄вешита-читтах̣ — бра̄хман̣ът, изпълнен с любов към сина си; шауча — чистота; адхяяна — изучаване на ведическите произведения; врата — приемайки всички обети; нияма — регулиращи принципи; гуру — на духовния учител; анала — на огъня; шушрӯш̣ан̣а-а̄ди — служенето и др.; аупакурва̄н̣ака — на брахмачаря-а̄шрама; карма̄н̣и — всички дейности; анабхиюкта̄ни апи — въпреки че не се харесваха на сина му; саманушиш̣т̣ена — даде обстойни наставления; бха̄вям — трябва да бъде; ити — така; асат-а̄грахах̣ — с неуместно упорство; путрам — синът му; ануша̄ся — наставлявайки; сваям — себе си; та̄ват — по този начин; анадхигата-маноратхах̣ — неизпълнил желанията си; ка̄лена — под влияние на времето; апраматтена — която не забравя; сваям — той самият; гр̣хе — към дома си; ева — несъмнено; праматтах̣ — привързан до полуда; упасам̇хр̣тах̣ — умря.
Превод
Бра̄хман̣ът бе много привързан към Джад̣а Бхарата и го обичаше с цялото си сърце. Той мислеше, че трябва да даде добро образование на своя син и напълно се посвети на това неуспешно начинание, опитвайки се да го научи на правилата и предписанията за един брахмачари – изпълняване на ведически обети, съблюдаване на хигиена, изучаване на ведите, следване на регулиращите принципи, служене на духовния учител и изпълняване на огнено жертвоприношение. Той направи всичко възможно да го образова, но усилията му бяха напразни. В сърцето си таеше надеждата, че синът му ще стане образован и учен човек, но опитите бяха безуспешни. Като всички останали този бра̄хман̣а, привързан към дома си, бе забравил, че един ден ще умре. Но смъртта не го забрави. Когато последният му час удари, тя дойде и го взе със себе си.
Пояснение
Прекалено привързаните към семейния живот забравят, че един ден смъртта ще дойде, за да ги отведе, и не успяват да изпълнят докрай дълга си на човешки същества. Целта на човешкия живот е да се разрешат проблемите на съществуването, но повечето хора посвещават цялото си внимание на семейните дела и задължения. Те забравят смъртта, но тя не ги забравя и ненадейно ги изхвърля от спокойния семеен живот. Човек може да забрави, че ще трябва да умре, обаче смъртта никога не забравя. Смъртта винаги идва навреме.
Бащата на Джад̣а Бхарата искал да го въведе в процеса на брахмачаря, но не успял, защото синът му отказал да следва ведическия път на развитие. Джад̣а Бхарата искал само да се върне у дома, при Бога, като извършва предано служене, шраван̣ам̇ кӣртанам̇ виш̣н̣ох̣. Той изобщо не се интересувал от ведическите наставления на баща си. Този, който изцяло се е посветил на служене на Бога, не е длъжен да следва правилата и предписанията на Ведите. Естествено, за обикновения човек тези принципи са задължителни. Никой не трябва да ги отхвърля. Но за съвършения предан, те не са толкова важни. Бог Кр̣ш̣н̣а посъветвал Арджуна да се издигне на трансценденталното равнище нистраигун̣я, над ведическите принципи.
Бащата на Джад̣а Бхарата искал да го въведе в процеса на брахмачаря, но не успял, защото синът му отказал да следва ведическия път на развитие. Джад̣а Бхарата искал само да се върне у дома, при Бога, като извършва предано служене, шраван̣ам̇ кӣртанам̇ виш̣н̣ох̣. Той изобщо не се интересувал от ведическите наставления на баща си. Този, който изцяло се е посветил на служене на Бога, не е длъжен да следва правилата и предписанията на Ведите. Естествено, за обикновения човек тези принципи са задължителни. Никой не трябва да ги отхвърля. Но за съвършения предан, те не са толкова важни. Бог Кр̣ш̣н̣а посъветвал Арджуна да се издигне на трансценденталното равнище нистраигун̣я, над ведическите принципи.
траигун̣я-виш̣ая̄ веда̄
нистраигун̣ьо бхава̄рджуна
нирдвандво нитя-саттва-стхо
нирьога-кш̣ема а̄тмава̄н
нистраигун̣ьо бхава̄рджуна
нирдвандво нитя-саттва-стхо
нирьога-кш̣ема а̄тмава̄н
„Основна тема на Ведите са трите гун̣и на материалната природа. Издигни се над тези гун̣и, о, Арджуна. Бъди свободен от всички двойствености, избави се от стремежа към печалба и сигурност и постигни своето истинско себе“ (Бхагавад-гӣта̄, 2.45).
Деванагари
अथ यवीयसी द्विजसती स्वगर्भजातं मिथुनं सपत्न्या उपन्यस्य स्वयमनुसंस्थया पतिलोकमगात् ॥ ७ ॥
Стих
атха явӣясӣ двиджа-сатӣ сва-гарбха-джа̄там̇ митхунам̇ сапатня̄ упаняся сваям анусам̇стхая̄ патилокам ага̄т.
Дума по дума
Превод
Тогава по-младата съпруга на бра̄хман̣а повери близнаците си – момчето и момичето – на другата му жена, последва съпруга си, като доброволно се лиши от живот, и отиде на Патилока.
Деванагари
पितर्युपरते भ्रातर एनमतत्प्रभावविदस्त्रय्यां विद्यायामेव पर्यवसितमतयो न परविद्यायां जडमतिरिति भ्रातुरनुशासननिर्बन्धान्न्यवृत्सन्त ॥ ८ ॥
Стих
питарй упарате бхра̄тара енам атат-прабха̄ва-видас трайя̄м̇ видя̄я̄м ева парявасита-матайо на пара-видя̄я̄м̇ джад̣а-матир ити бхра̄тур ануша̄сана-нирбандха̄н нявр̣тсанта.
Дума по дума
питари упарате — след смъртта на бащата; бхра̄тарах̣ — доведените братя; енам — на Бхарата (Джад̣а Бхарата); а-тат-прабха̄ва-видах̣ — неразбиращи възвишената му позиция; трайя̄м — на трите Веди; видя̄я̄м — по въпросите на материалното ритуално знание; ева — наистина; парявасита — установени; матаях̣ — чиито умове; на — не; пара-видя̄я̄м — в трансценденталното познание за духовния живот (преданото служене); джад̣а-матих̣ — притъпена интелигентност; ити — така; бхра̄тух̣ — брат им (Джад̣а Бхарата); ануша̄сана-нирбандха̄т — усилията да учи; нявр̣тсанта — спряха.
Превод
След смъртта на бащата деветимата доведени братя, които смятаха Джад̣а Бхарата за глупав и недоразвит, изоставиха бащините си усилия за неговото добро образование. Те бяха изучили трите Веди – Р̣г, Са̄ма и Яджур – наблягащи изключително на плодоносната дейност. Деветимата братя не бяха получили никакво духовно просветление в преданото служене на Бога и не можеха да разберат възвишената позиция на Джад̣а Бхарата.
Деванагари
स च प्राकृतैर्द्विपदपशुभिरुन्मत्तजडबधिरमूकेत्यभिभाष्यमाणो यदा तदनुरूपाणि प्रभाषते कर्माणि च कार्यमाण:
परेच्छया करोति विष्टितो वेतनतो वा याच्ञया यदृच्छया वोपसादितमल्पं बहु मृष्टं कदन्नं वाभ्यवहरति परं नेन्द्रियप्रीतिनिमित्तम् ।
नित्यनिवृत्तनिमित्तस्वसिद्धविशुद्धानुभवानन्दस्वात्मलाभाधिगम: सुखदु:खयोर्द्वन्द्वनिमित्तयोरसम्भावितदेहाभिमान: ॥ ९ ॥
शीतोष्णवातवर्षेषु वृष इवानावृताङ्ग: पीन: संहननाङ्ग: स्थण्डिलसंवेशनानुन्मर्दनामज्जनरजसा महामणिरिवानभिव्यक्तब्रह्मवर्चस: कुपटावृतकटिरुपवीतेनोरुमषिणा द्विजातिरिति ब्रह्मबन्धुरिति संज्ञयातज्ज्ञजनावमतो विचचार ॥ १० ॥
परेच्छया करोति विष्टितो वेतनतो वा याच्ञया यदृच्छया वोपसादितमल्पं बहु मृष्टं कदन्नं वाभ्यवहरति परं नेन्द्रियप्रीतिनिमित्तम् ।
नित्यनिवृत्तनिमित्तस्वसिद्धविशुद्धानुभवानन्दस्वात्मलाभाधिगम: सुखदु:खयोर्द्वन्द्वनिमित्तयोरसम्भावितदेहाभिमान: ॥ ९ ॥
शीतोष्णवातवर्षेषु वृष इवानावृताङ्ग: पीन: संहननाङ्ग: स्थण्डिलसंवेशनानुन्मर्दनामज्जनरजसा महामणिरिवानभिव्यक्तब्रह्मवर्चस: कुपटावृतकटिरुपवीतेनोरुमषिणा द्विजातिरिति ब्रह्मबन्धुरिति संज्ञयातज्ज्ञजनावमतो विचचार ॥ १० ॥
Стих
са ча пра̄кр̣таир двипада-пашубхир унматта-джад̣а-бадхира-мӯкетй абхибха̄ш̣яма̄н̣о яда̄ тад-анурӯпа̄н̣и прабха̄ш̣ате карма̄н̣и ча ка̄ряма̄н̣ах̣ пареччхая̄ кароти виш̣т̣ито ветанато ва̄ я̄чн̃ая̄ ядр̣ччхая̄ вопаса̄дитам алпам̇ баху мр̣ш̣т̣ам̇ каданнам̇ ва̄бхявахарати парам̇ нендрия-прӣти-нимиттам нитя-нивр̣тта-нимитта-сва-сиддха-вишуддха̄нубхава̄нанда-сва̄тма-ла̄бха̄дхигамах̣ сукха-дух̣кхайор двандва-нимиттайор асамбха̄вита-деха̄бхима̄нах̣ шӣтош̣н̣а-ва̄та-варш̣еш̣у вр̣ш̣а ива̄на̄вр̣та̄н̇гах̣ пӣнах̣ сам̇ханана̄н̇гах̣ стхан̣д̣ила-сам̇вешана̄нунмардана̄маджджана-раджаса̄ маха̄ман̣ир ива̄набхивякта-брахма-варчасах̣ купат̣а̄вр̣та-кат̣ир упавӣтенору-маш̣ин̣а̄ двиджа̄тир ити брахма-бандхур ити сам̇гяя̄тадж-гяджана̄вамато вичача̄ра.
Дума по дума
сах̣ ча — той също; пра̄кр̣таих̣ — от обикновени хора, които няма достъп до духовно знание; дви-пада-пашубхих̣ — които са като двукраки животни; унматта — побъркан; джад̣а — слабоумен; бадхира — глух; мӯка — ням; ити — така; абхибха̄ш̣яма̄н̣ах̣ — наричан; яда̄ — когато; тат-анурӯпа̄н̣и — подходящи думи, с които да отговори на техните; прабха̄ш̣ате — говореше; карма̄н̣и — дейности; ча — също; ка̄ряма̄н̣ах̣ — заставян да извършва; пара-иччхая̄ — по волята на други; кароти — работеше; виш̣т̣итах̣ — насила; ветанатах̣ — с възнаграждение; ва̄ — или; я̄чн̃ая̄ — с просия; ядр̣ччхая̄ — по естествен път; ва̄ — или; упаса̄дитам — получена; алпам — много малко количество; баху — голямо количество; мр̣ш̣т̣ам — много вкусна; кат-аннам — развалена, безвкусна храна; ва̄ — или; абхявахарати — ядеше; парам — само; на — не; индрия-прӣти-нимиттам — за удоволствие на сетивата; нитя — вечно; нивр̣тта — спрени; нимитта — плодоносни дейности; сва-сиддха — самоусъвършенстван; вишуддха — трансцендентално; анубхава-а̄нанда — блажено възприятие; сва-а̄тма-ла̄бха-адхигамах̣ — който е получил знание за аза; сукха-дух̣кхайох̣ — в щастие и нещастие; двандва-нимиттайох̣ — в причините за двойственостите; асамбха̄вита-деха-абхима̄нах̣ — който не се отъждествява с тялото; шӣта — през зимата; уш̣н̣а — през лятото; ва̄та — във вятър; варш̣еш̣у — в дъжд; вр̣ш̣ах̣ — бик; ива — като; ана̄вр̣та-ан̇гах̣ — непокрито тяло; пӣнах̣ — много силен; сам̇ханана-ан̇гах̣ — с яки крайници; стхан̣д̣ила-сам̇вешана — лежейки на земята; анунмардана — без масаж; амаджджана — без къпане; раджаса̄ — с прах; маха̄-ман̣их̣ — скъпоценен камък; ива — като; анабхивякта — непроявено; брахма-варчасах̣ — духовно величие; ку-пат̣а-а̄вр̣та — покрити с мръсен плат; кат̣их̣ — слабини; упавӣтена — със свещен шнур; уру-маш̣ин̣а̄ — потъмнял от замърсяване; дви-джа̄тих̣ — роден в брахминско семейство; ити — така (казваха с презрение); брахма-бандхух̣ — приятел на бра̄хман̣ите; ити — така; сам̇гяя̄ — с такива имена; а-тат-гя-джана — от хора, не познаващи истинското му положение; аваматах̣ — оскърбяван; вичача̄ра — той скиташе.
Превод
Морално пропадналите хора всъщност са като животни. Единствената разлика е, че животните имат четири крака, а те имат само два. Тези двукраки скотски същества наричаха Джад̣а Бхарата луд, слабоумен, глух и ням. Отнасяха се зле с него и пред тях той наистина се правеше на луд, глухоням и сляп. Не се опитваше да ги убеди в противното и не роптаеше. Когато му казваха да направи нещо, покорно изпълняваше желанията им. Приемаше и ядеше всякаква храна, получена като възнаграждение или с просия, била тя хубава, застояла или безвкусна, в малко или в голямо количество. Не ядеше нищо за сетивно наслаждение, защото бе освободен от телесното схващане, под чието влияние човек избира хубава или лоша храна. Намираше се в трансценденталното съзнание на преданото служене и не бе подчинен на двойственостите, породени от телесни разбирания. Тялото му бе силно като на бик, а крайниците му бяха много мускулести. Независимо дали беше зима, или лято; дали валеше или духаше вятър, той никога не покриваше тялото си. Спеше на земята, не се мажеше с благовонни масла и не се къпеше. Неговата нечистоплътност скриваше духовното му сияние и знание, както прахът скрива блясъка на скъпоценния камък. Носеше само овехтял набедреник и потъмнял свещен шнур. Като виждаха, че е роден в бра̄хмин̣ско семейство, хората му подвикваха брахма-бандху и други обидни имена. И така, оскърбяван и пренебрегван от материалистите, той бродеше по света.
Пояснение
Шрӣла Нароттама да̄са Т̣ха̄кура пее: деха-смр̣ти на̄хи я̄ра, сам̇са̄ра-бандхана ка̄ха̄н̇ та̄ра. Този, който няма никакво желание да се грижи за тялото си и да го поддържа, който е доволен при всякакви обстоятелства, трябва да е или луд, или освободен. Бхарата Маха̄ра̄джа в тялото на Джад̣а Бхарата бил напълно свободен от материални двойствености. Той бил парамахам̇са и затова пренебрегвал телесните удобства.
Деванагари
यदा तु परत आहारं कर्मवेतनत ईहमान: स्वभ्रातृभिरपि केदारकर्मणि निरूपितस्तदपि करोति किन्तु न समं विषमं न्यूनमधिकमिति वेद कणपिण्याकफलीकरणकुल्माषस्थालीपुरीषादीन्यप्यमृतवदभ्यवहरति ॥ ११ ॥
Стих
яда̄ ту парата а̄ха̄рам̇ карма-ветаната ӣхама̄нах̣ сва-бхра̄тр̣бхир апи кеда̄ра-карман̣и нирӯпитас тад апи кароти кинту на самам̇ виш̣амам̇ нйӯнам адхикам ити веда кан̣а-пин̣я̄ка-пхалӣ-каран̣а-кулма̄ш̣а-стха̄лӣпурӣш̣а̄дӣнй апй амр̣тавад абхявахарати.
Дума по дума
яда̄ — когато; ту — но; паратах̣ — от други; а̄ха̄рам — храна; карма-ветанатах̣ — като възнаграждение за труда; ӣхама̄нах̣ — търсейки; сва-бхра̄тр̣бхих̣ апи — дори от доведените си братя; кеда̄ра-карман̣и — с полска работа и земеделие; нирӯпитах̣ — зает; тат апи — тогава също; кароти — правеше; кинту — но; на — не; самам — равна; виш̣амам — неравна; нйӯнам — несъвършен; адхикам — по-издигнато; ити — така; веда — знаеше; кан̣а — начупен ориз; пин̣я̄ка — кюспе от маслодайни семена; пхалӣ-каран̣а — оризова слама; кулма̄ш̣а — зърно, наядено от червеи; стха̄лӣ-пурӣш̣а-а̄дӣни — загорял ориз, залепнал за тенджерата; апи — дори; амр̣та-ват — като нектар; абхявахарати — ядеше.
Превод
Джад̣а Бхарата работеше само за прехраната си. Братята му се възползваха от това и за малко храна го караха да работи на полето. Но той не знаеше как да върши земеделска работа – не знаеше къде да сложи тор, къде да изравни земята, къде да я разкопае. Получаваше от братята си начупен ориз, кюспе, пшеница, проядена от червеи, оризови люспи и загорели варива от дъното на тенджерата, но приемаше храната с радост, като че ли бе нектар. Не роптаеше и доволен, изяждаше всичко.
Пояснение
Равнището парамахам̇са е описано в Бхагавад-гӣта̄ (2.15): сама-дух̣кха-сукхам̇ дхӣрам̇ со 'мр̣татва̄я калпате. Когато стане безразличен към двойственостите – щастието и нещастието на материалния свят, човек е достоен за амр̣татва, вечен живот. Бхарата Маха̄ра̄джа бил твърдо решен да не се занимава повече с материалното и не искал да има нищо общо с този свят на двойствености. Той бил в пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание, забравил доброто и злото, щастието и нещастието. В Чайтаня чарита̄мр̣та (Антя, 4.176) се казва:
'дваите' бхадра̄бхадра-гя̄на, саба-'манодхарма'
'еи бха̄ла, еи манда', – еи саба 'бхрама'
'еи бха̄ла, еи манда', – еи саба 'бхрама'
„Схващанията за добро и зло в материалния свят са умствени измислици. Ето защо погрешно е да се казва: „Това е добро, а това е лошо“. Трябва да разберем, че в материалния свят на двойствености понятията „добро“ и „лошо“ са само творения на ума. Но не бива просто да имитираме този начин на мислене; би трябвало наистина да постигнем неутрално духовно равнище.
Деванагари
अथ कदाचित्कश्चिद् वृषलपतिर्भद्रकाल्यै पुरुषपशुमालभतापत्यकाम: ॥ १२ ॥
Стих
атха када̄чит кашчид вр̣ш̣ала-патир бхадра-ка̄ляи пуруш̣а-пашум а̄лабхата̄патя-ка̄мах̣.
Дума по дума
Превод
По това време главатарят на шайка разбойници, шӯдра по произход, пожела да има син и реши да обожава богинята Бхадра Ка̄лӣ, като ѝ принесе в жертва някой слабоумен, защото такъв човек е просто животно в човешки образ.
Пояснение
Шӯдрите – хората с низш произход, почитат полубоговете като богинята Ка̄лӣ, наричана още Бхадра Ка̄лӣ, за да осъществят материалните си желания. Понякога те дори убиват човек пред статуята на божеството. Обикновено избират някой слабоумен, или казано с други думи, животно в човешки образ.
Деванагари
तस्य ह दैवमुक्तस्य पशो: पदवीं तदनुचरा: परिधावन्तो निशि निशीथसमये तमसाऽऽवृतायामनधिगतपशव आकस्मिकेन विधिना केदारान् वीरासनेन मृगवराहादिभ्य: संरक्षमाणमङ्गिर:प्रवरसुतमपश्यन् ॥ १३ ॥
Стих
тася ха даива-муктася пашох̣ падавӣм̇ тад-анучара̄х̣
паридха̄ванто ниши нишӣтха-самайе тамаса̄вр̣та̄я̄м анадхигата-пашава
а̄касмикена видхина̄ кеда̄ра̄н вӣра̄санена мр̣га-вара̄ха̄дибхях̣
сам̇ракш̣ама̄н̣ам ан̇гирах̣-правара-сутам апашян.
паридха̄ванто ниши нишӣтха-самайе тамаса̄вр̣та̄я̄м анадхигата-пашава
а̄касмикена видхина̄ кеда̄ра̄н вӣра̄санена мр̣га-вара̄ха̄дибхях̣
сам̇ракш̣ама̄н̣ам ан̇гирах̣-правара-сутам апашян.
Дума по дума
тася — на главатаря на разбойниците; ха — именно; даива-муктася — успял да избяга; пашох̣ — на човека животно; падавӣм — пътя; тат-анучара̄х̣ — негови последователи или съучастници; паридха̄вантах̣ — търсейки в различни посоки; ниши — през нощта; нишӣтха-самайе — в полунощ; тамаса̄ а̄вр̣та̄я̄м — обгърнати в мрак; анадхигата-пашавах̣ — не уловили човека животно; а̄касмикена видхина̄ — по непредвидимия закон на провидението; кеда̄ра̄н — нивите; вӣра-а̄санена — седнал на високо място; мр̣га-вара̄ха-а̄дибхях̣ — от сърни, диви свине и др.; сам̇ракш̣ама̄н̣ам — пазейки; ан̇гирах̣-правара-сутам — сина на бра̄хман̣а, потомък на рода А̄н̇гира̄; апашян — откриха.
Превод
Главатарят на разбойниците плени такъв оскотял човек за жертвоприношението, но той избяга и главатарят заповяда на хората си да го намерят. Те се впуснаха в различни посоки, но не успяха да го открият. Както бродеха из околността в тъмната нощ, те се натъкнаха на оризище, където видяха великия потомък на рода А̄н̇гира̄ (Джад̣а Бхарата), седнал на една малка могила да пази ориза от сърни и диви свине.
Деванагари
अथ त एनमनवद्यलक्षणमवमृश्य भर्तृकर्मनिष्पत्तिं मन्यमाना बद्ध्वा रशनया चण्डिकागृहमुपनिन्युर्मुदा विकसितवदना: ॥ १४ ॥
Стих
атха та енам анавадя-лакш̣ан̣ам авамр̣шя бхартр̣-карма-ниш̣паттим̇ маняма̄на̄ баддхва̄ рашаная̄ чан̣д̣ика̄-гр̣хам упанинюр муда̄ викасита-вадана̄х̣.
Дума по дума
атха — след това; те — те (слугите на разбойническия главатар); енам — този (Джад̣а Бхарата); анавадя-лакш̣ан̣ам — с качества на лишено от разум животно, защото е глухоням и силен като бик; авамр̣шя — разпознавайки; бхартр̣-карма-ниш̣паттим — осъществяване делото на господаря им; маняма̄на̄х̣ — разбирайки; баддхва̄ — здраво овързан; рашаная̄ — с въжета; чан̣д̣ика̄-гр̣хам — в храма на богинята Ка̄лӣ; упанинюх̣ — заведоха; муда̄ — с голямо щастие; викасита-вадана̄х̣ — с грейнали лица.
Превод
Помощниците на разбойническия главатар решиха, че Джад̣а Бхарата с качествата си на човек животно отговаря на всички изисквания за жертвоприношението. С грейнали от щастие лица те го овързаха здраво и го заведоха в храма на богинята Ка̄лӣ.
Пояснение
В някои части на Индия и днес се извършват жертвоприношения на слабоумни хора за богинята Ка̄лӣ. Но това се прави само от шӯдри и разбойници. Те предлагат слабоумен човек на Ка̄лӣ, за да бъдат грабежите им успешни; но никога не жертват интелигентни хора. В тялото на бра̄хман̣а, Бхарата Маха̄ра̄джа се преструвал на глухоням, но всъщност бил най-мъдрият човек на света. Отдаден на Върховната Божествена Личност, той не се възпротивил, когато го завели пред богинята, за да го посекат. От предишните стихове научихме, че бил много силен и лесно можел да се защити и освободи от въжетата, но въпреки това не направил нищо. Просто се оставил на закрилата на Върховната Божествена Личност. Шрӣла Бхактивинода Т̣ха̄кура описва отдаването на Бога по следния начин:
ма̄раби ра̄кхаби – йо иччха̄ тоха̄ра̄
нитя-да̄са-прати туя̄ адхика̄ра̄
нитя-да̄са-прати туя̄ адхика̄ра̄
„О, Господи, отдавам ти се напълно. Аз съм твой вечен слуга и ако искаш, можеш да ме убиеш; ако искаш, можеш да ме защитиш. Аз винаги ще бъда отдаден на теб“.
Деванагари
अथ पणयस्तं स्वविधिनाभिषिच्याहतेन वाससाऽऽच्छाद्य भूषणालेपस्रक्तिलकादिभिरुपस्कृतं भुक्तवन्तं धूपदीपमाल्यलाजकिसलयाङ्कुरफलोपहारोपेतया वैशससंस्थयामहता गीतस्तुतिमृदङ्गपणवघोषेण च पुरुषपशुं भद्रकाल्या: पुरत उपवेशयामासु: ॥ १५ ॥
Стих
атха пан̣аяс там̇ сва-видхина̄бхиш̣ичя̄хатена ва̄саса̄ччха̄дя бхӯш̣ан̣а̄лепа-срак-тилака̄дибхир упаскр̣там̇ бхуктавантам̇ дхӯпа-дӣпа-ма̄ля-ла̄джа-кисалая̄н̇кура-пхалопаха̄ропетая̄ ваишаса-сам̇стхая̄ махата̄ гӣта-стути-мр̣дан̇га-пан̣ава-гхош̣ен̣а ча пуруш̣а-пашум̇ бхадра-ка̄ля̄х̣ пурата упавешая̄м а̄сух̣.
Дума по дума
атха — след това; пан̣аях̣ — последователите на разбойника; там — него (Джад̣а Бхарата); сва-видхина̄ — съгласно собствените си ритуални правила; абхиш̣ичя — къпане; ахатена — с нови; ва̄саса̄ — дрехи; а̄ччха̄дя — обличане; бхӯш̣ан̣а — украшения; а̄лепа — намазване на тялото със сандалова паста; срак — гирлянд от цветя; тилака-а̄дибхих̣ — със знаци по тялото и пр.; упаскр̣там — пременен и накичен; бхуктавантам — нахранен; дхӯпа — с благовония; дӣпа — светилници; ма̄ля — гирлянди; ла̄джа — печен ориз; кисалая-ан̇кура — клонки и филизи; пхала — плодове; упаха̄ра — други неща; упетая̄ — с всичко необходимо; ваишаса-сам̇стхая̄ — всички приготовления за жертвоприношението; махата̄ — велико; гӣта-стути — песни и молитви; мр̣дан̇га — на барабани; пан̣ава — на рогове; гхош̣ен̣а — от звуците; ча — също; пуруш̣а-пашум — човека животно; бхадра-ка̄ля̄х̣ — богинята Ка̄лӣ; пуратах̣ — пред; упавешая̄м а̄сух̣ — накараха го да седне.
Превод
После в съответствие с измисления си ритуал за убиване на хора животни крадците изкъпаха Джад̣а Бхарата, облякоха го с нови дрехи, накичиха го с подобаващи за животно украшения, намазаха тялото му с благовонни масла и сандалова паста, сложиха му тилак и гирлянди от цветя. Дадоха му да се наяде до насита и го заведоха пред богинята Ка̄лӣ. Предложиха ѝ благовония, светилници, гирлянди, печен ориз, млади клонки, филизи, плодове и цветя. По този начин изразиха почитта си към нея и преди да убият човека животно, запяха песни и молитви в съпровод с барабани и рогове. След това накараха Джад̣а Бхарата да седне пред богинята.
Пояснение
В този стих заслужава внимание думата сва-видхина̄ (според собствените си ритуални правила). Ведическите ша̄стри постановяват всичко да се извършва по утвърдени правила, но тук е казано, че крадците и разбойниците били измислили свой собствен обред за убиване на слабоумни хора. В ша̄стрите, предназначени за хора в гун̣ата на мрака, са описани жертвоприношения на кози и биволи в чест на богинята Ка̄лӣ, но никъде не се говори за убиване на хора, дори те да са лишени от разум. Разбойниците сами измислили този ритуал, както показва думата сва-видхина̄. Днес също се извършват много жертвоприношения, които не са разрешени от ведическите писания. Например неотдавна една месарница в Калкута бе рекламирана като храм на Ка̄лӣ. Месоядците наивно купуват месо от такива магазини, мислейки си, че е по-различно от обикновеното месо, защото е праса̄да от богинята. Жертвоприношението на коза или подобно животно в чест на Ка̄лӣ се споменава в ша̄стрите с цел хората да не купуват месо от кланици – иначе ще носят отговорност за убийството на животни. Обусловените души имат естествено влечение към секса и месото, затова ша̄стрите им предоставят известни отстъпки. Всъщност целта на ша̄стрите е да се сложи край на тези отвратителни дейности, но те налагат определени правила, така че любителите на месото и секса постепенно да се пречистят.
Деванагари
अथ वृषलराजपणि: पुरुषपशोरसृगासवेन देवीं भद्रकालीं यक्ष्यमाणस्तदभिमन्त्रितमसिमतिकरालनिशितमुपाददे ॥ १६ ॥
Стих
атха вр̣ш̣ала-ра̄джа-пан̣их̣ пуруш̣а-пашор аср̣г-а̄савена девӣм̇ бхадра-ка̄лӣм̇ якш̣яма̄н̣ас тад-абхимантритам асим ати-кара̄ла-нишитам упа̄даде.
Дума по дума
атха — след това; вр̣ш̣ала-ра̄джа-пан̣их̣ — мнимият жрец на разбойническия главатар (един от крадците); пуруш̣а-пашох̣ — на човека животно, който ще бъде принесен в жертва (Бхарата Маха̄ра̄джа); аср̣к-а̄савена — с напитката от кръв; девӣм — на божеството; бхадра-ка̄лӣм — богинята Ка̄лӣ; якш̣яма̄н̣ах̣ — желаейки да предложи; тат-абхимантритам — осветен с мантра за Бхадра Ка̄лӣ; асим — меча; ати-кара̄ла — много страшен; нишитам — добре наточен; упа̄даде — той взе.
Превод
След това един от крадците в ролята на главен жрец се приготви да предложи кръвта на Джад̣а Бхарата, смятан за човек животно, пред богинята Ка̄лӣ като алкохолна напитка. Той взе един страховит и остър меч, освети го с мантрата за Бхадра Ка̄лӣ и го вдигна, за да посече Джад̣а Бхарата.
Деванагари
इति तेषां वृषलानां रजस्तम:प्रकृतीनां धनमदरजउत्सिक्तमनसां भगवत्कलावीरकुलं कदर्थीकृत्योत्पथेन स्वैरं विहरतां हिंसाविहाराणां कर्मातिदारुणं यद्ब्रह्मभूतस्य साक्षाद्ब्रह्मर्षिसुतस्य निर्वैरस्य सर्वभूतसुहृद: सूनायामप्यननुमतमालम्भनं तदुपलभ्य ब्रह्मतेजसातिदुर्विषहेण दन्दह्यमानेन वपुषा सहसोच्चचाट सैव देवी भद्रकाली ॥ १७ ॥
Стих
ити теш̣а̄м̇ вр̣ш̣ала̄на̄м̇ раджас-тамах̣-пракр̣тӣна̄м̇ дхана-мада-раджа-утсикта-манаса̄м̇ бхагават-кала̄-вӣра-кулам̇ кадартхӣ-кр̣тьотпатхена сваирам̇ вихарата̄м̇ хим̇са̄-виха̄ра̄н̣а̄м̇ карма̄ти-да̄рун̣ам̇ яд брахма-бхӯтася са̄кш̣а̄д брахмарш̣и-сутася нирваирася сарва-бхӯта-сухр̣дах̣ сӯна̄я̄м апй анануматам а̄ламбханам̇ тад упалабхя брахма-теджаса̄ти-дурвиш̣ахен̣а дандахяма̄нена вапуш̣а̄ сахасоччача̄т̣а саива девӣ бхадра-ка̄лӣ.
Дума по дума
ити — така; теш̣а̄м — на тях; вр̣ш̣ала̄на̄м — шӯдрите, които унищожават всички религиозни принципи; раджах̣ — в страст; тамах̣ — в невежество; пракр̣тӣна̄м — с природа; дхана-мада — под формата на жажда за материално богатство; раджах̣ — от страст; утсикта — самонадеяни; манаса̄м — чиито умове; бхагават-кала̄ — разширение на пълното разширение на Върховната Божествена Личност; вӣра-кулам — съсловието на издигнатите личности (бра̄хман̣ите); кат-артхӣ-кр̣тя — неуважение; утпатхена — по лош път; сваирам — независимо; вихарата̄м — които вървят; хим̇са̄-виха̄ра̄н̣а̄м — чието занимание е да упражняват насилие над другите; карма — дейността; ати-да̄рун̣ам — много страшна; ят — това, което; брахма-бхӯтася — на човек, който е постигнал себепознание и е роден в бра̄хмин̣ско семейство; са̄кш̣а̄т — пряко; брахма-р̣ш̣и-сутася — син на бра̄хман̣а с възвишено духовно съзнание; нирваирася — който нямаше врагове; сарва-бхӯта-сухр̣дах̣ — доброжелател на другите; сӯна̄я̄м — в последния момент; апи — въпреки; анануматам — непозволено от закона; а̄ламбханам — против желанието на Бога; тат — това; упалабхя — разбирайки; брахма-теджаса̄ — със сиянието на духовното блаженство; ати-дурвиш̣ахен̣а — прекалено ярко и непоносимо; дандахяма̄нена — изгарящо; вапуш̣а̄ — с физическо тяло; сахаса̄ — внезапно; уччача̄т̣а — строши статуята; са̄ — тя; ева — именно; девӣ — богинята; бхадра-ка̄лӣ — Бхадра Ка̄лӣ.
Превод
Крадците и разбойниците, подготвили ритуала за Ка̄лӣ, бяха прости хора, пленници на гун̣ите на страстта и невежеството. Заслепени от желанието да забогатеят, те дръзнаха да нарушат ведическите закони и дори бяха готови да убият Джад̣а Бхарата, една себеосъзната душа, родена в бра̄хмин̣ско семейство. Те безмилостно го плениха, за да го принесат в жертва на богинята Ка̄лӣ. Такива хора обичат жестокостите и затова се осмелиха да посегнат на Джад̣а Бхарата, най-добрия приятел на всички живи същества. Той не бе враг никому, а бе погълнат от мисълта за Върховната Божествена Личност. Като син на благороден бра̄хман̣а, убийството му бе строго забранено, дори да е бил враждебен неприятел. При всички случаи нямаше никакво основание да се убива Джад̣а Бхарата и богинята Ка̄лӣ не можа да понесе тази мерзост. Тя веднага разбра, че грешните разбойници възнамеряват да убият велик предан на Бога. Изведнъж статуята ѝ на олтара се пръсна на парчета и от нея се появи самата богиня, чието тяло блестеше с нетърпимо ослепително сияние.
Пояснение
Според ведическите канони само нападателят може да бъде убиван. Ако някой ни нападне и се опита да ни убие, можем да го убием на място при самозащита. Позволено е да убием и онзи, който иска да подпали дома ни, да обезчести или да отвлече съпругата ни. Бог Ра̄мачандра избил целия род на Ра̄ван̣а, защото той отвлякъл съпругата му Сӣта̄девӣ. Във всички останали случаи ша̄стрите забраняват убийството. Убиването на животни в жертвоприношения за полубоговете, които са представители на Върховната Божествена Личност, е разрешено за месоядците. Това е вид ограничение на месоядството. Тоест клането на животни също е подчинено на определени правила, описани във Ведите. Така че нямало никакво основание за убийството на Джад̣а Бхарата, потомъка на знатно и уважавано бра̄хмин̣ско семейство. Той бил доброжелател на всички живи същества и душа, осъзнала Бога. Ведическите канони не позволявали да бъде убит. Затова Бхадра Ка̄лӣ излязла от статуята си и го спасила. Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура обяснява, че статуята се счупила поради сиянието Брахман на великия предан Джад̣а Бхарата. Само крадци и разбойници, обладани от гун̣ите на страстта и невежеството, заслепени от материалното богатство, могат да правят човешки жертвоприношения за Ка̄лӣ. Подобни ритуали не са разрешени от Ведите. В наше време високомерни хора, полудели по материално богатство, поддържат стотици хиляди кланици в целия свят. Но такива дейности са в разрез с наставленията на Бха̄гаватам.
Деванагари
भृशममर्षरोषावेशरभसविलसितभ्रुकुटिविटपकुटिलदंष्ट्रारुणेक्षणाटोपातिभयानकवदना हन्तुकामेवेदं महाट्टहासमतिसंरम्भेण विमुञ्चन्ती तत उत्पत्य पापीयसां दुष्टानां तेनैवासिना विवृक्णशीर्ष्णां गलात्स्रवन्तमसृगासवमत्युष्णं सह गणेन निपीयातिपानमदविह्वलोच्चैस्तरां स्वपार्षदै: सह जगौ ननर्त च विजहार च शिर:कन्दुकलीलया ॥ १८ ॥
Стих
бхр̣шам амарш̣а-рош̣а̄веша-рабхаса-виласита-бхру-кут̣и-вит̣апа-кут̣ила-дам̇ш̣т̣ра̄рун̣екш̣ан̣а̄т̣опа̄ти-бхая̄нака-вадана̄ ханту-ка̄меведам̇ маха̄т̣т̣а-ха̄сам ати-сам̇рамбхен̣а вимун̃чантӣ тата утпатя па̄пӣяса̄м̇ душ̣т̣а̄на̄м̇ тенаива̄сина̄ вивр̣кн̣а-шӣрш̣н̣а̄м̇ гала̄т сравантам аср̣г-а̄савам атюш̣н̣ам̇ саха ган̣ена нипӣя̄ти-па̄на-мада-вихвалоччаистара̄м̇ сва-па̄рш̣адаих̣ саха джагау нанарта ча виджаха̄ра ча ширах̣-кандука-лӣлая̄.
Дума по дума
бхр̣шам — изключително много; амарш̣а — нетърпимост към злодеянията; рош̣а — от гняв; а̄веша — обзета; рабхаса-виласита — от силата на; бхру-кут̣и — нейните вежди; вит̣апа — клоните; кут̣ила — закривени; дам̇ш̣т̣ра — зъби; арун̣а-ӣкш̣ан̣а — почервенели очи; а̄т̣опа — ярост; ати — много; бхая̄нака — страшен; вадана̄ — лик; ханту-ка̄ма̄ — искайки да унищожи; ива — като че ли; идам — вселената; маха̄-ат̣т̣а-ха̄сам — всяващ ужас кикот; ати — голям; сам̇рамбхен̣а — гняв; вимун̃чантӣ — давайки воля; татах̣ — от олтара; утпатя — връхлетявайки; па̄пӣяса̄м — на грешниците; душ̣т̣а̄на̄м — големите злодеи; тена ева асина̄ — със същата секира; вивр̣кн̣а — отдели; шӣрш̣н̣а̄м — главите; гала̄т — от вратовете; сравантам — бликнала; аср̣к-а̄савам — кръв, сравнена с алкохолна напитка; ати-уш̣н̣ам — гореща; саха — със; ган̣ена — свитата си; нипӣя — пиейки; ати-па̄на — от прекалено пиене; мада — от опиянение; вихвала̄ — завладени; уччаих̣-тара̄м — много високо; сва-па̄рш̣адаих̣ — собствените ѝ спътнички; саха — със; джагау — пееха; нанарта — танцуваха; ча — също; виджаха̄ра — играеха; ча — също; ширах̣-кандука — с главите като топки; лӣлая̄ — забавление.
Превод
Разгневената богиня не можа да изтърпи това злодеяние; очите ѝ мятаха мълнии. Оголи страшни, закривени зъби и показа ужасяващия си лик. Бе приела зловещ образ, сякаш се готвеше да унищожи цялото творение. Богинята яростно скочи от олтара и за миг обезглави разбойниците със същия меч, с който те се канеха да убият Джад̣а Бхарата. След това започна да пие горещата кръв, бликаща от труповете им, като че ли беше вино. Към нея се присъедини и свитата ѝ от вещици и демоници. Опиянени от кръвта, те гръмко запяха и затанцуваха, сякаш бяха готови да опустошат вселената. Същевременно започнаха да си играят с главите на разбойниците и да ги подхвърлят като топки.
Пояснение
От стиха става ясно, че богинята Ка̄лӣ не е никак благосклонна към своите поклонници. Ка̄лӣ (Дурга̄) обезглавява демоните, разбойниците и прочее злосторници. Глупавите хора пренебрегват Кр̣ш̣н̣а съзнание и се опитват да я удовлетворят, като ѝ предлагат отвратителни неща, но в крайна сметка за най-малката грешка в обожанието богинята отнема живота им. Демоничните хора почитат Ка̄лӣ, за да получат материални блага, но това не ги освобождава от греховете, извършени в името на обожанието. Принасянето в жертва на човек или животно е изрично забранено.
Деванагари
एवमेव खलु महदभिचारातिक्रम: कार्त्स्न्येनात्मने फलति ॥ १९ ॥
Стих
евам ева кхалу махад-абхича̄ра̄ти-крамах̣ ка̄ртснйена̄тмане пхалати.
Дума по дума
Превод
Когато злонамерен човек извърши оскърбление към велика личност, винаги бива наказван по този начин.
Деванагари
न वा एतद्विष्णुदत्त महदद्भुतं यदसम्भ्रम: स्वशिरश्छेदन आपतितेऽपि विमुक्तदेहाद्यात्मभावसुदृढहृदयग्रन्थीनां सर्वसत्त्वसुहृदात्मनां निर्वैराणां साक्षाद्भगवतानिमिषारिवरायुधेनाप्रमत्तेन तैस्तैर्भावै: परिरक्ष्यमाणानां तत्पादमूलमकुतश्चिद्भयमुपसृतानां भागवतपरमहंसानाम् ॥ २० ॥
Стих
на ва̄ етад виш̣н̣удатта махад-адбхутам̇ яд асамбхрамах̣ сва-шираш-чедана а̄патите 'пи вимукта-деха̄дй-а̄тма-бха̄ва-судр̣д̣ха-хр̣дая-грантхӣна̄м̇ сарва-саттва-сухр̣д-а̄тмана̄м̇ нирваира̄н̣а̄м̇ са̄кш̣а̄д бхагавата̄нимиш̣а̄ри-вара̄юдхена̄праматтена таис таир бха̄ваих̣ париракш̣яма̄н̣а̄на̄м̇ тат-па̄да-мӯлам акуташчид-бхаям упаср̣та̄на̄м̇ бха̄гавата-парамахам̇са̄на̄м.
Дума по дума
на — не; ва̄ — или; етат — това; виш̣н̣у-датта — о, Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, който бе защитен от Бог Виш̣н̣у; махат — голямо; адбхутам — удивление; ят — което; асамбхрамах̣ — липса на безпокойство; сва-ширах̣-чхедане — при отсичане на главата; а̄патите — предстоеше да се случи; апи — въпреки; вимукта — напълно освободен от; деха-а̄ди-а̄тма-бха̄ва — фалшивото телесно разбиране за живота; су-др̣д̣ха — много здрави и стегнати; хр̣дая-грантхӣна̄м — на тези, чиито възли в сърцата; сарва-саттва-сухр̣т-а̄тмана̄м — на тези, които в сърцата си винаги желаят доброто на всички живи същества; нирваира̄н̣а̄м — които не смятат никого за свой враг; са̄кш̣а̄т — направо; бхагавата̄ — от Върховната Божествена Личност; анимиш̣а — непобедимото време; ари-вара — и най-доброто от всички оръжия, Сударшана чакра; а̄юдхена — от него, който притежава оръжията; апраматтена — които никога не губят самообладание; таих̣ таих̣ — именно от тях; бха̄ваих̣ — настроения на Върховната Божествена Личност; париракш̣яма̄н̣а̄на̄м — на закриляните личности; тат-па̄да-мӯлам — в лотосовите нозе на Върховната Божествена Личност; акуташчит — отникъде; бхаям — страх; упаср̣та̄на̄м — които изцяло са приели убежището; бха̄гавата — на преданите на Бога; парама-хам̇са̄на̄м — на най-великите освободени личности.
Превод
Шукадева Госва̄мӣ се обърна към Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит със следните думи: О, Виш̣н̣удатта, знаещите, че душата съществува отделно от тялото, освободени от стегнатия възел в сърцето, работещи за благото на всички живи същества, без да мислят никому зло, получават закрилата на Бога, Върховната Личност, който носи диска (Сударшана чакра) и в ролята си на върховното време убива демоните и защитава своите предани. Те винаги търсят подслон в лотосовите му нозе. И винаги запазват самообладание дори ако ги заплашват с обезглавяване. В това за тях няма нищо необикновено.
Пояснение
Това са някои от великите достойнства на чистия предан на Върховната Божествена Личност. На първо място преданият е твърдо убеден в духовната си същност. Никога не се отъждествява с тялото; дълбоко вярва, че душата е различна от тялото, и затова не се бои от нищо. Не се страхува дори когато животът му е застрашен. Дори към врага си не се отнася като към враг. Такава е природата на преданите. Те се уповават изцяло на Върховната Божествена Личност и Бог винаги е готов да се погрижи за тях при всички обстоятелства.
Така завършват коментарите на Бхактиведанта върху девета глава от Пета песен на „Шрӣмад Бха̄гаватам“, наречена „Възвишените качества на Джад̣а Бхарата“.