Шрӣмад Бха̄гаватам 5.9.6

एवं स्वतनुज आत्मन्यनुरागावेशितचित्त: शौचाध्ययनव्रतनियमगुर्वनलशुश्रूषणाद्यौपकुर्वाणककर्माण्यनभियुक्तान्यपि समनुशिष्टेन भाव्यमित्यसदाग्रह: पुत्रमनुशास्य स्वयं तावद् अनधिगतमनोरथ: कालेनाप्रमत्तेन स्वयं गृह एव प्रमत्त उपसंहृत: ॥ ६ ॥
евам̇ сва-тануджа а̄тманй анура̄га̄вешита-читтах̣ шауча̄дхяяна-врата-нияма-гурв-анала-шушрӯш̣ан̣а̄дй-аупакурва̄н̣ака-карма̄н̣й анабхиюкта̄нй апи саманушиш̣т̣ена бха̄вям итй асад-а̄грахах̣ путрам ануша̄ся сваям̇ та̄вад анадхигата-маноратхах̣ ка̄лена̄праматтена сваям̇ гр̣ха ева праматта упасам̇хр̣тах̣.

Дума по дума

евамтака; свасобствен; тану-джекъм сина си Джад̣а Бхарата; а̄тманикогото смяташе за самия себе си; анура̄га-а̄вешита-читтах̣бра̄хман̣ът, изпълнен с любов към сина си; шаучачистота; адхяянаизучаване на ведическите произведения; вратаприемайки всички обети; ниямарегулиращи принципи; гуруна духовния учител; аналана огъня; шушрӯш̣ан̣а-а̄дислуженето и др.; аупакурва̄н̣акана брахмачаря-а̄шрама; карма̄н̣ивсички дейности; анабхиюкта̄ни апивъпреки че не се харесваха на сина му; саманушиш̣т̣енададе обстойни наставления; бха̄вямтрябва да бъде; ититака; асат-а̄грахах̣с неуместно упорство; путрамсинът му; ануша̄сянаставлявайки; сваямсебе си; та̄ватпо този начин; анадхигата-маноратхах̣неизпълнил желанията си; ка̄ленапод влияние на времето; апраматтенакоято не забравя; сваямтой самият; гр̣хекъм дома си; еванесъмнено; праматтах̣привързан до полуда; упасам̇хр̣тах̣умря.

Превод

Бра̄хман̣ът бе много привързан към Джад̣а Бхарата и го обичаше с цялото си сърце. Той мислеше, че трябва да даде добро образование на своя син и напълно се посвети на това неуспешно начинание, опитвайки се да го научи на правилата и предписанията за един брахмачари – изпълняване на ведически обети, съблюдаване на хигиена, изучаване на ведите, следване на регулиращите принципи, служене на духовния учител и изпълняване на огнено жертвоприношение. Той направи всичко възможно да го образова, но усилията му бяха напразни. В сърцето си таеше надеждата, че синът му ще стане образован и учен човек, но опитите бяха безуспешни. Като всички останали този бра̄хман̣а, привързан към дома си, бе забравил, че един ден ще умре. Но смъртта не го забрави. Когато последният му час удари, тя дойде и го взе със себе си.

Пояснение

Прекалено привързаните към семейния живот забравят, че един ден смъртта ще дойде, за да ги отведе, и не успяват да изпълнят докрай дълга си на човешки същества. Целта на човешкия живот е да се разрешат проблемите на съществуването, но повечето хора посвещават цялото си внимание на семейните дела и задължения. Те забравят смъртта, но тя не ги забравя и ненадейно ги изхвърля от спокойния семеен живот. Човек може да забрави, че ще трябва да умре, обаче смъртта никога не забравя. Смъртта винаги идва навреме.
Бащата на Джад̣а Бхарата искал да го въведе в процеса на брахмачаря, но не успял, защото синът му отказал да следва ведическия път на развитие. Джад̣а Бхарата искал само да се върне у дома, при Бога, като извършва предано служене, шраван̣ам̇ кӣртанам̇ виш̣н̣ох̣. Той изобщо не се интересувал от ведическите наставления на баща си. Този, който изцяло се е посветил на служене на Бога, не е длъжен да следва правилата и предписанията на Ведите. Естествено, за обикновения човек тези принципи са задължителни. Никой не трябва да ги отхвърля. Но за съвършения предан, те не са толкова важни. Бог Кр̣ш̣н̣а посъветвал Арджуна да се издигне на трансценденталното равнище нистраигун̣я, над ведическите принципи.
траигун̣я-виш̣ая̄ веда̄
нистраигун̣ьо бхава̄рджуна
нирдвандво нитя-саттва-стхо
нирьога-кш̣ема а̄тмава̄н
„Основна тема на Ведите са трите гун̣и на материалната природа. Издигни се над тези гун̣и, о, Арджуна. Бъди свободен от всички двойствености, избави се от стремежа към печалба и сигурност и постигни своето истинско себе“ (Бхагавад-гӣта̄, 2.45).