Шрӣмад Бха̄гаватам 5.9.11
Деванагари
यदा तु परत आहारं कर्मवेतनत ईहमान: स्वभ्रातृभिरपि केदारकर्मणि निरूपितस्तदपि करोति किन्तु न समं विषमं न्यूनमधिकमिति वेद कणपिण्याकफलीकरणकुल्माषस्थालीपुरीषादीन्यप्यमृतवदभ्यवहरति ॥ ११ ॥
Стих
яда̄ ту парата а̄ха̄рам̇ карма-ветаната ӣхама̄нах̣ сва-бхра̄тр̣бхир апи кеда̄ра-карман̣и нирӯпитас тад апи кароти кинту на самам̇ виш̣амам̇ нйӯнам адхикам ити веда кан̣а-пин̣я̄ка-пхалӣ-каран̣а-кулма̄ш̣а-стха̄лӣпурӣш̣а̄дӣнй апй амр̣тавад абхявахарати.
Дума по дума
яда̄ — когато; ту — но; паратах̣ — от други; а̄ха̄рам — храна; карма-ветанатах̣ — като възнаграждение за труда; ӣхама̄нах̣ — търсейки; сва-бхра̄тр̣бхих̣ апи — дори от доведените си братя; кеда̄ра-карман̣и — с полска работа и земеделие; нирӯпитах̣ — зает; тат апи — тогава също; кароти — правеше; кинту — но; на — не; самам — равна; виш̣амам — неравна; нйӯнам — несъвършен; адхикам — по-издигнато; ити — така; веда — знаеше; кан̣а — начупен ориз; пин̣я̄ка — кюспе от маслодайни семена; пхалӣ-каран̣а — оризова слама; кулма̄ш̣а — зърно, наядено от червеи; стха̄лӣ-пурӣш̣а-а̄дӣни — загорял ориз, залепнал за тенджерата; апи — дори; амр̣та-ват — като нектар; абхявахарати — ядеше.
Превод
Джад̣а Бхарата работеше само за прехраната си. Братята му се възползваха от това и за малко храна го караха да работи на полето. Но той не знаеше как да върши земеделска работа – не знаеше къде да сложи тор, къде да изравни земята, къде да я разкопае. Получаваше от братята си начупен ориз, кюспе, пшеница, проядена от червеи, оризови люспи и загорели варива от дъното на тенджерата, но приемаше храната с радост, като че ли бе нектар. Не роптаеше и доволен, изяждаше всичко.
Пояснение
Равнището парамахам̇са е описано в Бхагавад-гӣта̄ (2.15): сама-дух̣кха-сукхам̇ дхӣрам̇ со 'мр̣татва̄я калпате. Когато стане безразличен към двойственостите – щастието и нещастието на материалния свят, човек е достоен за амр̣татва, вечен живот. Бхарата Маха̄ра̄джа бил твърдо решен да не се занимава повече с материалното и не искал да има нищо общо с този свят на двойствености. Той бил в пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание, забравил доброто и злото, щастието и нещастието. В Чайтаня чарита̄мр̣та (Антя, 4.176) се казва:
'дваите' бхадра̄бхадра-гя̄на, саба-'манодхарма'
'еи бха̄ла, еи манда', – еи саба 'бхрама'
'еи бха̄ла, еи манда', – еи саба 'бхрама'
„Схващанията за добро и зло в материалния свят са умствени измислици. Ето защо погрешно е да се казва: „Това е добро, а това е лошо“. Трябва да разберем, че в материалния свят на двойствености понятията „добро“ и „лошо“ са само творения на ума. Но не бива просто да имитираме този начин на мислене; би трябвало наистина да постигнем неутрално духовно равнище.