Шрӣмад Бха̄гаватам 5.9.9-10
Деванагари
स च प्राकृतैर्द्विपदपशुभिरुन्मत्तजडबधिरमूकेत्यभिभाष्यमाणो यदा तदनुरूपाणि प्रभाषते कर्माणि च कार्यमाण:
परेच्छया करोति विष्टितो वेतनतो वा याच्ञया यदृच्छया वोपसादितमल्पं बहु मृष्टं कदन्नं वाभ्यवहरति परं नेन्द्रियप्रीतिनिमित्तम् ।
नित्यनिवृत्तनिमित्तस्वसिद्धविशुद्धानुभवानन्दस्वात्मलाभाधिगम: सुखदु:खयोर्द्वन्द्वनिमित्तयोरसम्भावितदेहाभिमान: ॥ ९ ॥
शीतोष्णवातवर्षेषु वृष इवानावृताङ्ग: पीन: संहननाङ्ग: स्थण्डिलसंवेशनानुन्मर्दनामज्जनरजसा महामणिरिवानभिव्यक्तब्रह्मवर्चस: कुपटावृतकटिरुपवीतेनोरुमषिणा द्विजातिरिति ब्रह्मबन्धुरिति संज्ञयातज्ज्ञजनावमतो विचचार ॥ १० ॥
परेच्छया करोति विष्टितो वेतनतो वा याच्ञया यदृच्छया वोपसादितमल्पं बहु मृष्टं कदन्नं वाभ्यवहरति परं नेन्द्रियप्रीतिनिमित्तम् ।
नित्यनिवृत्तनिमित्तस्वसिद्धविशुद्धानुभवानन्दस्वात्मलाभाधिगम: सुखदु:खयोर्द्वन्द्वनिमित्तयोरसम्भावितदेहाभिमान: ॥ ९ ॥
शीतोष्णवातवर्षेषु वृष इवानावृताङ्ग: पीन: संहननाङ्ग: स्थण्डिलसंवेशनानुन्मर्दनामज्जनरजसा महामणिरिवानभिव्यक्तब्रह्मवर्चस: कुपटावृतकटिरुपवीतेनोरुमषिणा द्विजातिरिति ब्रह्मबन्धुरिति संज्ञयातज्ज्ञजनावमतो विचचार ॥ १० ॥
Стих
са ча пра̄кр̣таир двипада-пашубхир унматта-джад̣а-бадхира-мӯкетй абхибха̄ш̣яма̄н̣о яда̄ тад-анурӯпа̄н̣и прабха̄ш̣ате карма̄н̣и ча ка̄ряма̄н̣ах̣ пареччхая̄ кароти виш̣т̣ито ветанато ва̄ я̄чн̃ая̄ ядр̣ччхая̄ вопаса̄дитам алпам̇ баху мр̣ш̣т̣ам̇ каданнам̇ ва̄бхявахарати парам̇ нендрия-прӣти-нимиттам нитя-нивр̣тта-нимитта-сва-сиддха-вишуддха̄нубхава̄нанда-сва̄тма-ла̄бха̄дхигамах̣ сукха-дух̣кхайор двандва-нимиттайор асамбха̄вита-деха̄бхима̄нах̣ шӣтош̣н̣а-ва̄та-варш̣еш̣у вр̣ш̣а ива̄на̄вр̣та̄н̇гах̣ пӣнах̣ сам̇ханана̄н̇гах̣ стхан̣д̣ила-сам̇вешана̄нунмардана̄маджджана-раджаса̄ маха̄ман̣ир ива̄набхивякта-брахма-варчасах̣ купат̣а̄вр̣та-кат̣ир упавӣтенору-маш̣ин̣а̄ двиджа̄тир ити брахма-бандхур ити сам̇гяя̄тадж-гяджана̄вамато вичача̄ра.
Дума по дума
сах̣ ча — той също; пра̄кр̣таих̣ — от обикновени хора, които няма достъп до духовно знание; дви-пада-пашубхих̣ — които са като двукраки животни; унматта — побъркан; джад̣а — слабоумен; бадхира — глух; мӯка — ням; ити — така; абхибха̄ш̣яма̄н̣ах̣ — наричан; яда̄ — когато; тат-анурӯпа̄н̣и — подходящи думи, с които да отговори на техните; прабха̄ш̣ате — говореше; карма̄н̣и — дейности; ча — също; ка̄ряма̄н̣ах̣ — заставян да извършва; пара-иччхая̄ — по волята на други; кароти — работеше; виш̣т̣итах̣ — насила; ветанатах̣ — с възнаграждение; ва̄ — или; я̄чн̃ая̄ — с просия; ядр̣ччхая̄ — по естествен път; ва̄ — или; упаса̄дитам — получена; алпам — много малко количество; баху — голямо количество; мр̣ш̣т̣ам — много вкусна; кат-аннам — развалена, безвкусна храна; ва̄ — или; абхявахарати — ядеше; парам — само; на — не; индрия-прӣти-нимиттам — за удоволствие на сетивата; нитя — вечно; нивр̣тта — спрени; нимитта — плодоносни дейности; сва-сиддха — самоусъвършенстван; вишуддха — трансцендентално; анубхава-а̄нанда — блажено възприятие; сва-а̄тма-ла̄бха-адхигамах̣ — който е получил знание за аза; сукха-дух̣кхайох̣ — в щастие и нещастие; двандва-нимиттайох̣ — в причините за двойственостите; асамбха̄вита-деха-абхима̄нах̣ — който не се отъждествява с тялото; шӣта — през зимата; уш̣н̣а — през лятото; ва̄та — във вятър; варш̣еш̣у — в дъжд; вр̣ш̣ах̣ — бик; ива — като; ана̄вр̣та-ан̇гах̣ — непокрито тяло; пӣнах̣ — много силен; сам̇ханана-ан̇гах̣ — с яки крайници; стхан̣д̣ила-сам̇вешана — лежейки на земята; анунмардана — без масаж; амаджджана — без къпане; раджаса̄ — с прах; маха̄-ман̣их̣ — скъпоценен камък; ива — като; анабхивякта — непроявено; брахма-варчасах̣ — духовно величие; ку-пат̣а-а̄вр̣та — покрити с мръсен плат; кат̣их̣ — слабини; упавӣтена — със свещен шнур; уру-маш̣ин̣а̄ — потъмнял от замърсяване; дви-джа̄тих̣ — роден в брахминско семейство; ити — така (казваха с презрение); брахма-бандхух̣ — приятел на бра̄хман̣ите; ити — така; сам̇гяя̄ — с такива имена; а-тат-гя-джана — от хора, не познаващи истинското му положение; аваматах̣ — оскърбяван; вичача̄ра — той скиташе.
Превод
Морално пропадналите хора всъщност са като животни. Единствената разлика е, че животните имат четири крака, а те имат само два. Тези двукраки скотски същества наричаха Джад̣а Бхарата луд, слабоумен, глух и ням. Отнасяха се зле с него и пред тях той наистина се правеше на луд, глухоням и сляп. Не се опитваше да ги убеди в противното и не роптаеше. Когато му казваха да направи нещо, покорно изпълняваше желанията им. Приемаше и ядеше всякаква храна, получена като възнаграждение или с просия, била тя хубава, застояла или безвкусна, в малко или в голямо количество. Не ядеше нищо за сетивно наслаждение, защото бе освободен от телесното схващане, под чието влияние човек избира хубава или лоша храна. Намираше се в трансценденталното съзнание на преданото служене и не бе подчинен на двойственостите, породени от телесни разбирания. Тялото му бе силно като на бик, а крайниците му бяха много мускулести. Независимо дали беше зима, или лято; дали валеше или духаше вятър, той никога не покриваше тялото си. Спеше на земята, не се мажеше с благовонни масла и не се къпеше. Неговата нечистоплътност скриваше духовното му сияние и знание, както прахът скрива блясъка на скъпоценния камък. Носеше само овехтял набедреник и потъмнял свещен шнур. Като виждаха, че е роден в бра̄хмин̣ско семейство, хората му подвикваха брахма-бандху и други обидни имена. И така, оскърбяван и пренебрегван от материалистите, той бродеше по света.
Пояснение
Шрӣла Нароттама да̄са Т̣ха̄кура пее: деха-смр̣ти на̄хи я̄ра, сам̇са̄ра-бандхана ка̄ха̄н̇ та̄ра. Този, който няма никакво желание да се грижи за тялото си и да го поддържа, който е доволен при всякакви обстоятелства, трябва да е или луд, или освободен. Бхарата Маха̄ра̄джа в тялото на Джад̣а Бхарата бил напълно свободен от материални двойствености. Той бил парамахам̇са и затова пренебрегвал телесните удобства.