Шрӣмад бха̄гаватам 5.9.14
Текст
Дума по дума
атха – след това; те – те (слугите на разбойническия главатар); енам – този (Джад̣а Бхарата); анавадя-лакш̣ан̣ам – с качества на лишено от разум животно, защото е глухоням и силен като бик; авамр̣шя – разпознавайки; бхартр̣-карма-ниш̣паттим – осъществяване делото на господаря им; маняма̄на̄х̣ – разбирайки; баддхва̄ – здраво овързан; рашаная̄ – с въжета; чан̣д̣ика̄-гр̣хам – в храма на богинята Ка̄лӣ; упанинюх̣ – заведоха; муда̄ – с голямо щастие; викасита-вадана̄х̣ – с грейнали лица.
Превод
Помощниците на разбойническия главатар решиха, че Джад̣а Бхарата с качествата си на човек животно отговаря на всички изисквания за жертвоприношението. С грейнали от щастие лица те го овързаха здраво и го заведоха в храма на богинята Ка̄лӣ.
Пояснение
В някои части на Индия и днес се извършват жертвоприношения на слабоумни хора за богинята Ка̄лӣ. Но това се прави само от шӯдри и разбойници. Те предлагат слабоумен човек на Ка̄лӣ, за да бъдат грабежите им успешни; но никога не жертват интелигентни хора. В тялото на бра̄хман̣а, Бхарата Маха̄ра̄джа се преструвал на глухоням, но всъщност бил най-мъдрият човек на света. Отдаден на Върховната Божествена Личност, той не се възпротивил, когато го завели пред богинята, за да го посекат. От предишните стихове научихме, че бил много силен и лесно можел да се защити и освободи от въжетата, но въпреки това не направил нищо. Просто се оставил на закрилата на Върховната Божествена Личност. Шрӣла Бхактивинода Т̣ха̄кура описва отдаването на Бога по следния начин:
нитя-да̄са-прати туя̄ адхика̄ра̄
„О, Господи, отдавам ти се напълно. Аз съм твой вечен слуга и ако искаш, можеш да ме убиеш; ако искаш, можеш да ме защитиш. Аз винаги ще бъда отдаден на теб“.