Шрӣмад Бха̄гаватам 5.9.20
Деванагари
न वा एतद्विष्णुदत्त महदद्भुतं यदसम्भ्रम: स्वशिरश्छेदन आपतितेऽपि विमुक्तदेहाद्यात्मभावसुदृढहृदयग्रन्थीनां सर्वसत्त्वसुहृदात्मनां निर्वैराणां साक्षाद्भगवतानिमिषारिवरायुधेनाप्रमत्तेन तैस्तैर्भावै: परिरक्ष्यमाणानां तत्पादमूलमकुतश्चिद्भयमुपसृतानां भागवतपरमहंसानाम् ॥ २० ॥
Стих
на ва̄ етад виш̣н̣удатта махад-адбхутам̇ яд асамбхрамах̣ сва-шираш-чедана а̄патите 'пи вимукта-деха̄дй-а̄тма-бха̄ва-судр̣д̣ха-хр̣дая-грантхӣна̄м̇ сарва-саттва-сухр̣д-а̄тмана̄м̇ нирваира̄н̣а̄м̇ са̄кш̣а̄д бхагавата̄нимиш̣а̄ри-вара̄юдхена̄праматтена таис таир бха̄ваих̣ париракш̣яма̄н̣а̄на̄м̇ тат-па̄да-мӯлам акуташчид-бхаям упаср̣та̄на̄м̇ бха̄гавата-парамахам̇са̄на̄м.
Дума по дума
на — не; ва̄ — или; етат — това; виш̣н̣у-датта — о, Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, който бе защитен от Бог Виш̣н̣у; махат — голямо; адбхутам — удивление; ят — което; асамбхрамах̣ — липса на безпокойство; сва-ширах̣-чхедане — при отсичане на главата; а̄патите — предстоеше да се случи; апи — въпреки; вимукта — напълно освободен от; деха-а̄ди-а̄тма-бха̄ва — фалшивото телесно разбиране за живота; су-др̣д̣ха — много здрави и стегнати; хр̣дая-грантхӣна̄м — на тези, чиито възли в сърцата; сарва-саттва-сухр̣т-а̄тмана̄м — на тези, които в сърцата си винаги желаят доброто на всички живи същества; нирваира̄н̣а̄м — които не смятат никого за свой враг; са̄кш̣а̄т — направо; бхагавата̄ — от Върховната Божествена Личност; анимиш̣а — непобедимото време; ари-вара — и най-доброто от всички оръжия, Сударшана чакра; а̄юдхена — от него, който притежава оръжията; апраматтена — които никога не губят самообладание; таих̣ таих̣ — именно от тях; бха̄ваих̣ — настроения на Върховната Божествена Личност; париракш̣яма̄н̣а̄на̄м — на закриляните личности; тат-па̄да-мӯлам — в лотосовите нозе на Върховната Божествена Личност; акуташчит — отникъде; бхаям — страх; упаср̣та̄на̄м — които изцяло са приели убежището; бха̄гавата — на преданите на Бога; парама-хам̇са̄на̄м — на най-великите освободени личности.
Превод
Шукадева Госва̄мӣ се обърна към Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит със следните думи: О, Виш̣н̣удатта, знаещите, че душата съществува отделно от тялото, освободени от стегнатия възел в сърцето, работещи за благото на всички живи същества, без да мислят никому зло, получават закрилата на Бога, Върховната Личност, който носи диска (Сударшана чакра) и в ролята си на върховното време убива демоните и защитава своите предани. Те винаги търсят подслон в лотосовите му нозе. И винаги запазват самообладание дори ако ги заплашват с обезглавяване. В това за тях няма нищо необикновено.
Пояснение
Това са някои от великите достойнства на чистия предан на Върховната Божествена Личност. На първо място преданият е твърдо убеден в духовната си същност. Никога не се отъждествява с тялото; дълбоко вярва, че душата е различна от тялото, и затова не се бои от нищо. Не се страхува дори когато животът му е застрашен. Дори към врага си не се отнася като към враг. Такава е природата на преданите. Те се уповават изцяло на Върховната Божествена Личност и Бог винаги е готов да се погрижи за тях при всички обстоятелства.
Така завършват коментарите на Бхактиведанта върху девета глава от Пета песен на „Шрӣмад Бха̄гаватам“, наречена „Възвишените качества на Джад̣а Бхарата“.