Качествата на Р̣ш̣абхадева, Върховната Божествена Личност

Днес, във времената на евтини инкарнации, е интересно да отбележим какви са телесните белези на истинското въплъщение. По рождение стъпалата на Р̣ш̣абхадева били белязани с трансцендентални знаци (знаме, мълния, лотос и пр.). Освен това с възрастта той ставал все по-знаменит. Бог се отнасял еднакво към всички; не облагодетелствал едни за сметка на други. Въплъщението на Бога трябва да притежава шест достояния – богатство, сила, знание, красота, слава и отречение. Макар да притежавал тези достояния, Р̣ш̣абхадева изобщо не бил привлечен от материалното наслаждение. Той бил себеовладян и всеки го харесвал. Заради необикновените му качества всички искали Той да управлява Земята. Въплъщението на Бога би трябвало да бъде утвърдено от мъдреците съгласно признаците, описани в ша̄стрите. Едно божествено въплъщение не се утвърждава само с хвалебствията на глупави хора.

Преди да приемем някого за Бог или въплъщение на Бога, трябва да се убедим, че тялото му притежава божествени черти. Такива отличителни черти били видими по добре сложеното тяло на необикновено могъщия син на Маха̄ра̄джа На̄бхи. Изключително въздействащ, Той владеел ума и сетивата си и проявил всички трансцендентални качества. Затова бил наречен Р̣ш̣абха, върховното живо същество.

В този стих думата бхагава̄н е използвана два пъти. Както Цар Индра, така и Р̣ш̣абхадева, въплъщението на Върховния Бог, са наречени бхагава̄н. Понякога с тази дума са назовавани и На̄рада, и Брахма̄. Бхагава̄н е много богата и могъща личност, като Брахма̄, Шива, На̄рада или Индра. Те са наречени бхагава̄н заради необикновеното си могъщество. Цар Р̣ш̣абхадева е въплъщение на Върховния Бог, Той е изначалният Бхагава̄н. Ето защо тук е наречен йогешвара, притежаващ най-могъщата духовна енергия. Той не е зависим от Индра; може сам да осигури вода, както и направил в този случай. В Бхагавад-гӣта̄ се казва: ягя̄д бхавати парджанях̣. Извършването на ягя събира в небето дъждовни облаци. Небесният цар Индра отговаря за облаците и дъжда, но когато той пренебрегне задълженията си, с тях се заема самият Върховен Бог, наричан още ягя или ягя-пати. Така над Аджана̄бха се излели проливни дъждове. Ягя-пати може да направи каквото пожелае, без да прибягва до ничия помощ. Неслучайно Върховният е всемогъщ. В настоящата епоха на Кали постепенно ще настъпи страшна суша (ана̄вр̣ш̣т̣и), защото населението – поради невежество и недостига на всичко необходимо за жертвоприношения – ще престане да извършва ягя. Шрӣмад Бха̄гаватам ни препоръчва: ягяих̣ сан̇кӣртана-пра̄яих̣ яджанти хи сумедхасах̣. В крайна сметка предназначението на ягя е да удовлетвори Върховната Божествена Личност. В епохата на Кали цари голяма нищета и невежество; независимо от това всеки може да извършва сан̇кӣртана ягя. Всяко семейство във всяка държава може да изпълнява сан̇кӣртана ягя поне вечер. Ако това стане, тогава няма да има притеснения и суша. Много е важно хората от съвременната епоха да извършват сан̇кӣртана ягя, за да бъдат щастливи в материално отношение и да се развиват духовно.

Думата ма̄я̄ е използвана със значението на „илюзия“. Безспорно Маха̄ра̄джа На̄бхи се заблуждавал, смятайки Върховната Божествена Личност за свой син. Тази трансцендентална илюзия е необходима – иначе как живото същество ще приеме върховния баща за свой син? Върховният се появява като син на някого от своите предани; така Бог Кр̣ш̣н̣а се появил като син на Яшода̄ и Нанда Маха̄ра̄джа. Тези предани никога не биха си помислили, че синът им е Върховната Божествена Личност, защото това ще им попречи да се отнасят към него с родителска любов.

Когато видял, че синът му Р̣ш̣абхадева е обичан от поданиците и държавните управници, Маха̄ра̄джа На̄бхи решил да му повери императорския трон. Освен това той поискал да го предаде в ръцете на учени бра̄хман̣и. Това означава, че един монарх е длъжен да управлява според ведическите принципи, с напътствията на учени бра̄хман̣и, позоваващи се на свещените писания като Ману смр̣ти и други ша̄стри. Според ведическите принципи обществото е разделено на четири групи: бра̄хман̣и, кш̣атрии, вайши и шӯдри. Ча̄тур-варн̣ям̇ мая̄ ср̣ш̣т̣ам̇ гун̣а-карма-вибха̄гашах̣. Царят трябва да се грижи всеки да следва ведическите наставления, определени за неговото съсловие. Един бра̄хман̣а трябва да изпълнява брахминските си задължения и да не мами хората. Никой не бива да получава титлата бра̄хман̣а, без съответните качества. Дълг на царя е да се погрижи всеки да изпълнява предписаните му задължения според ведическите принципи. Освен това уединението в края на живота е задължително. Макар все още цар, Маха̄ра̄джа На̄бхи се оттеглил от семейния живот и отишъл със съпругата си в Бадарика̄шрама в Хималаите, където има храм на Нара-На̄ра̄ян̣а. Думите прасанна-нипун̣ена тапаса̄ означават, че той изпълнявал отреченията с голяма вещина и радост. За него не представлявало никаква трудност да изостави удобствата и царския разкош. Въпреки суровите отречения той бил много щастлив в Бадарика̄шрама и правел всичко умело и с внимание. Така, изцяло погълнат от Кр̣ш̣н̣а съзнание (сама̄дхи йога), с постоянна мисъл за Кр̣ш̣н̣а, Ва̄судева, Маха̄ра̄джа На̄бхи постигнал пълен успех в края на дните си и се издигнал в духовния свят, Ваикун̣т̣халока.

Това представлява ведическият живот. Човек трябва да спре кръговрата на раждане и смърт и да се върне у дома, при Бога. В тази връзка думите тан-махима̄нам ава̄па заслужават внимание. Шрӣла Шрӣдхара Сва̄мӣ пише, че махима̄ означава освобождение още в сегашния живот. Би трябвало да действаме по такъв начин в живота си, че когато напуснем това тяло, да се освободим от робството на прераждането. Това се нарича джӣван-мукти. Шрӣла Вӣрара̄гхава А̄ча̄ря отбелязва, че в Чха̄ндогя Упаниш̣ад са описани осем характеристики на джӣван-мукта, личност, която вече е освободена, макар да се намира в материално тяло. Първата характеристика на такъв човек е неговата свобода от всички грехове (апахата-па̄па). В ноктите на ма̄я̄, материалната енергия, всеки е принуден да съгрешава. Бхагавад-гӣта̄ нарича този вид хора душ̣кр̣тинах̣ – те постоянно извършват грехове. Освободената личност никога не съгрешава. Греховната дейност включва произволния секс, месоядството, упойващите вещества и хазарта. Друга характеристика на освободената личност е виджара – той не е подложен на страданията на старостта. Трета характеристика е вимр̣тю. Освободената личност живее така, че да избегне принудата от нови материални тела, обречени на смърт. С други думи, той не пропада отново в кръговрата на раждането и смъртта. Четвъртата характеристика е вишока; тя посочва неговото безразличие към материалното щастие и нещастие. Петата характеристика е виджигхатса – той повече не се стреми към материално наслаждение. Шестата характеристика е апипа̄та̄, което означава, че той няма никакви други желания, освен да служи предано на Кр̣ш̣н̣а, неговия най-скъп Бог. Седмата характеристика е сатя-ка̄ма – всичките му желания са насочени към Върховната Истина, Кр̣ш̣н̣а. Той не желае нищо друго. Той е сатя-сан̇калпа – всяко негово желание се осъществява по милостта на Кр̣ш̣н̣а. Той не желае нищо за своето материално благополучие, единственото му желание е да служи на Върховния. И то се сбъдва по милостта на Бога. Това се нарича сатя-сан̇калпа. Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ посочва, че думата махима̄ означава завръщане в духовния свят, обратно вкъщи, във Ваикун̣т̣ха. А Шрӣ Шукадева казва, че махима̄ означава преданият да постигне качествата на Върховната Божествена Личност. Това се нарича садхарма, „еднакво качество“. Както Кр̣ш̣н̣а никога не се ражда и не умира, така преданите, които се връщат при него, никога не умират и не се раждат в материалния свят.

Тук са важни думите шуддхена карман̣а̄. Ако дейността не е свързана с предано служене, тя е замърсена от проявленията на материалната природа. Това е обяснено в Бхагавад-гӣта̄: ягя̄ртха̄т карман̣о 'нятра локо 'ям̇ карма-бандханах̣. Дейностите, извършени само за удоволствие на Върховния Бог, са чисти и неосквернени от материалните гун̣и. Всички останали дейности са засегнати от гун̣ите на невежеството, страстта и доброто. Материалните дейности, предназначени за удовлетворение на сетивата, са замърсени. Но Маха̄ра̄джа На̄бхи не извършвал нищо замърсено. Той просто следвал трансценденталните си занимания дори по време на ягя. Затова получил Върховния Бог за свой син.

Жреците, извършващи жертвената церемония, не били обикновени бра̄хман̣и. Те били толкова могъщи, че с молитвите си повикали Върховната Божествена Личност. Така Маха̄ра̄джа На̄бхи видял Бога лице в лице. Само ваиш̣н̣авите могат да накарат Върховната Божествена Личност да се появи. Бог не приема ничия друга молба. Затова в Падма Пура̄н̣а се казва:

„Образованият бра̄хман̣а, изучил всички тънкости на ведическото знание, е недостоен да стане духовен учител, ако не е ваиш̣н̣ава, но човекът, роден в нископоставено семейство, може да стане духовен учител, ако е ваиш̣н̣ава“. Въпросните бра̄хман̣и умеели да произнасят ведическите мантри. Те вещо извършвали ведическите церемонии, и най-вече – били ваиш̣н̣ави. Затова успели да призоват с духовната си сила Върховната Божествена Личност и техният ученик, Маха̄ра̄джа На̄бхи, могъл да види Бога със собствените си очи. Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура отбелязва, че думата оджаса̄ означава „благодарение на преданото служене“.

Като въплъщение на Върховната Божествена Личност, Р̣ш̣абхадева нямал нищо общо със светските дела. В Бхагавад-гӣта̄ се казва: паритра̄н̣а̄я са̄дхӯна̄м̇ вина̄ша̄я ча душ̣кр̣та̄м – Богът се появява, за да освободи своите предани и да преустанови демоничните дейности на непреданите. Това са двете дейности на въплъщението на Върховния Бог. Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху е казал, че за да проповядва, човек трябва да живее образцово сред хората и да им показва как да действат. А̄пани а̄чари' бхакти шикха̄иму саба̄ре. Не може да учиш другите, ако сам не следваш това, което проповядваш. Р̣ш̣абхадева бил съвършен цар и се образовал в гурукула, макар да нямал никаква нужда от образование – Върховният Бог е всезнаещ. Той не се нуждаел от учение, но отишъл в гурукула, за да покаже на хората как да получат образование от правилния източник, от ведическите учители. След това създал семейство и заживял според принципите на ведическото знание – шрути и смр̣ти. В Бхакти-раса̄мр̣та синдху (1.2.101) Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ цитира Сканда Пура̄н̣а:

Човешкото общество трябва да следва наставленията на шрути и смр̣ти, ведическата литература. Практическото им приложение представлява служене на Върховната Божествена Личност, извършвано според па̄н̃чара̄трика видхи. Всяко човешко същество трябва да се развива духовно и в края на живота си да се завърне вкъщи, при Бога. Маха̄ра̄джа Р̣ш̣абхадева стриктно следвал тези принципи. Той живял като съвършен гр̣хастха и научил синовете си как да постигнат духовно съвършенство. Това са някои примери, от които разбираме как Той управлявал Земята и изпълнил своята мисия.

Тази планета, известна като Бха̄рата-варш̣а, се нарича още и пун̣я-бхӯми, благочестивата земя. Сега Бха̄рата-бхӯми или Бха̄рата-варш̣а представлява къс земя, простиращ се от Хималаите до нос Коморин. Понякога този полуостров се нарича пун̣я-бхӯми. Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху отдава голямо значение на хората по тези земи.

„Роденият в земята на Индия (Бха̄рата-варш̣а) би трябвало да осмисли живота си и да работи за благото на другите народи“ (Чайтаня чарита̄мр̣та, А̄ди, 9.41). Жителите на този къс земя са изключително облагодетелствани. Те могат да пречистят живота си, като приемат движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание, пътуват извън Бха̄рата-бхӯми (Индия) и проповядват това учение за благото на целия свят.

От този стих научаваме как различните съсловия се характеризират с определени качества и дейности. Цар Р̣ш̣абхадева бил истински кш̣атрия. Той имал сто сина; десет от тях били кш̣атрии и управлявали планетата. Деветима станали признати проповедници на Шрӣмад Бха̄гаватам (маха̄-бха̄гавати), а това показва, че превъзхождали дори бра̄хман̣ите. Останалите осемдесет и един сина станали изключително достойни бра̄хман̣и. От тези примери виждаме как човек получава призвание за дадена дейност според качествата си, а не по рождение. Всички синове на Маха̄ра̄джа Р̣ш̣абхадева били кш̣атрии по произход, но някои от тях развили качествата на кш̣атрии, а други – на бра̄хман̣и. Деветима станали проповедници на Шрӣмад Бха̄гаватам (бха̄гавата-дхарма-даршана̄х̣); те били над кастите на кш̣атриите и бра̄хман̣ите.

Варн̣а̄шрама дхарма е предназначена за несъвършените обусловени души. С нейна помощ те напредват духовно към завръщането си у дома, при Бога. Цивилизация, която не познава висшия смисъл на живота, по нищо не се различава от животинска общност. Както се казва в Шрӣмад Бха̄гаватам: на те видух̣ сва̄ртха-гатим̇ хи виш̣н̣ум. Човешкото общество осигурява постигане на духовно знание, така че всички да се освободят от робството на раждането, смъртта, старостта и болестите. Варн̣а̄шрама дхарма предоставя на хората възможност да станат достойни за освобождение от ноктите на ма̄я̄. Следвайки нейните регулиращи принципи, човек ще преуспее. Този въпрос е засегнат и в Бхагавад-гӣта̄ (3.21 – 24).

Подобен стих откриваме и в Бхагавад-гӣта̄ (3.21). Много е важно в обществото да има класа хора, обучени като истински бра̄хман̣и в съответствие с наставленията на ведическото знание. Останалите, които нямат брахмински качества – администратори, търговци и работници, би трябвало да се допитват до тези образцови личности, считани за интелектуалци. Така всички ще достигнат висшето трансцендентално равнище и ще се освободят от материалните привързаности. Самият Бог Кр̣ш̣н̣а описва материалния свят с думите дух̣кха̄лаям аша̄шватам – временно, изпълнено със страдание място. Никой не бива да остава тук, дори да се е примирил със страданията. Рано или късно човек трябва да напусне тялото си и да приеме друго тяло, което може и да не е човешко. Щом получи материално тяло, живото същество става деха-бхр̣т или дехӣ. С други думи, то е подчинено на материалните условия. Лидерите на обществото трябва да бъдат образцови, за да може, като ги следват, хората да се освободят от робството на материалното съществуване.

Макар да познавал много добре ведическите предписания, Р̣ш̣абхадева изпълнявал наставленията на бра̄хман̣ите, за да поддържа съвършен обществен ред. Бра̄хман̣ите давали своите напътствия въз основа на ша̄стрите и останалите съсловия ги следвали. Думата брахма означава „съвършено знание за всички дейности“. Това знание е изложено строго поверително във ведическите произведения. Добре обучените бра̄хман̣и би трябвало да познават цялата ведическа литература и да я разпространяват за всеобщо благо. А обикновените хора би трябвало да следват истинските бра̄хман̣и. Така те биха се научили как да владеят ума и сетивата си и постепенно да се издигнат до духовно съвършенство.

В Шрӣмад Бха̄гаватам е казано: каума̄ра а̄чарет пра̄гьо дхарма̄н бха̄гавата̄н иха (Шрӣмад Бха̄гаватам, 7.6.1). За да е успешна една церемония, тя трябва да се извършва от млади мъже или дори момчета в крехка възраст. Още от ранно детство хората трябва да бъдат възпитавани в духа на ведическата култура, и в частност – на преданото служене. По този начин те ще усъвършенстват живота си. Ваиш̣н̣авите не отхвърлят полубоговете, но не допускат глупостта да приемат всеки полубог за Върховния. Върховният Бог е господар на всички полубогове; те са негови слуги. Ваиш̣н̣авите приемат полубоговете за слуги на Бога и ги почитат. В Брахма сам̇хита̄ главните полубогове – Шива, Брахма̄ и дори въплъщенията и разширенията на Бог Кр̣ш̣н̣а, като Маха̄-Виш̣н̣у, Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у и останалите виш̣н̣у-таттви, а също и шакти-таттви, като Дурга̄девӣ – всичките са почитани чрез обожание на Говинда с думите говиндам а̄ди-пуруш̣ам̇ там ахам̇ бхаджа̄ми. Полубоговете биват обожавани заедно с Говинда, а не отделно от него. Ваиш̣н̣авите не са толкова глупави, че да приемат полубоговете за независими от Върховната Божествена Личност. Чайтаня чарита̄мр̣та потвърждава това: екале ӣшвара кр̣ш̣н̣а, а̄ра саба бхр̣тя. Върховният господар е Кр̣ш̣н̣а, всички останали са негови слуги.

Има един бенгалски израз, гход̣а̄-д̣имба, който означава „конско яйце“. Тъй като конят не снася яйца, гход̣а̄-д̣имба посочва някаква безсмислица. На санскрит има подобен израз, кха-пуш̣па, „цвете в небето“. Цветята не растат в небето; така че никой не иска кха-пуш̣па или гход̣а̄-д̣имба. По времето на Маха̄ра̄джа Р̣ш̣абхадева благодарение на доброто му управление хората имали всичко необходимо. Напълно удовлетворени, те нямали нужда от нищо. Ето това е съвършеното управление. Ако заради лошото управление хората страдат, виновно е правителството. В днешната демократична епоха монархията няма много привърженици, но от примера на Р̣ш̣абхадева виждаме как императорът на целия свят напълно задоволил жизнените потребности на своите поданици, като следвал ведическите принципи. Така всички били щастливи при управлението на Маха̄ра̄джа Р̣ш̣абхадева, Върховната Божествена Личност.

Наставленията на Бог Р̣ш̣абхадева към синовете му са много важни за всекиго, който иска да живее умиротворено в този изпълнен със страдание свят. В следващата глава са изложени тези ценни наставления.