Шрӣмад Бха̄гаватам 5.4.14
Деванагари
भगवानृषभसंज्ञ आत्मतन्त्र: स्वयं नित्यनिवृत्तानर्थपरम्पर: केवलानन्दानुभव ईश्वर एव विपरीतवत्कर्माण्यारभमाण: कालेनानुगतं धर्ममाचरणेनोपशिक्षयन्नतद्विदां सम उपशान्तो मैत्र: कारुणिको धर्मार्थयश: प्रजानन्दामृतावरोधेन गृहेषु लोकं नियमयत् ॥ १४ ॥
Стих
бхагава̄н р̣ш̣абха-сам̇гя а̄тма-тантрах̣ сваям̇ нитя-нивр̣тта̄нартха-парампарах̣ кевала̄нанда̄нубхава ӣшвара ева випарӣтават карма̄н̣й а̄рабхама̄н̣ах̣ ка̄лена̄нугатам̇ дхармам а̄чаран̣енопашикш̣аянн атад-вида̄м̇ сама упаша̄нто маитрах̣ ка̄рун̣ико дхарма̄ртха-яшах̣-праджа̄нанда̄мр̣та̄вародхена гр̣хеш̣у локам̇ ниямаят.
Дума по дума
бхагава̄н — Върховната Божествена Личност; р̣ш̣абха — Р̣ш̣абха; сам̇гях̣ — на име; а̄тма-тантрах̣ — напълно независим; сваям — лично; нитя — вечно; нивр̣тта — освободен от; анартха — нежелани неща (раждане, старост, болести и смърт); парампарах̣ — непрекъсната последователност; кевала — само; а̄нанда-анубхавах̣ — изпълнен с трансцендентално блаженство; ӣшварах̣ — Върховният Бог, владетелят; ева — наистина; випарӣта-ват — като противоположното; карма̄н̣и — материални дейности; а̄рабхама̄н̣ах̣ — изпълняващи; ка̄лена — с течение на времето; анугатам — пренебрегваха; дхармам — варн̣а̄шрама дхарма; а̄чаран̣ена — изпълнявайки; упашикш̣аян — учейки; а-тат-вида̄м — невежи хора; самах̣ — уравновесен; упаша̄нтах̣ — необезпокояван от материалните сетива; маитрах̣ — приятелски настроен към всички; ка̄рун̣иках̣ — много милостив към всички; дхарма — религиозни принципи; артха — икономическо благосъстояние; яшах̣ — слава; праджа̄ — синове и дъщери; а̄нанда — материално щастие; амр̣та — вечен живот; авародхена — за постигане; гр̣хеш̣у — в семейния живот; локам — обикновените хора; ниямаят — Той даде правилата.
Превод
Като въплъщение на Върховната Божествена Личност, Бог Р̣ш̣абхадева бе напълно независим, защото притежаваше духовна, вечна, изпълнена с трансцендентално блаженство форма. Той нямаше нищо общо с четирите принципа на материално страдание (раждане, болести, старост и смърт) и бе освободен от материални привързаности. Винаги уравновесен, Той гледаше на всички по един и същи начин. Желаещ само доброто на живите същества, беше нещастен да вижда другите нещастни. Макар и съвършена личност, всевластен Върховен Бог, Той действаше като обикновена обусловена душа. И строго се придържаше към принципите на варн̣а̄шрама дхарма. С течение на времето тези принципи бяха пренебрегнати; затова с личните си качества и поведение Той показваше на невежите как да изпълняват предписаните им задължения. Бог Р̣ш̣абхадева утвърди правилата на семейния живот, благодарение на които хората почитат религията, осигуряват си благосъстояние и добро име, раждат синове и дъщери, постигат материално щастие и накрая – вечен живот. Със своите наставления Той разясни как човек може да бъде семеен и същевременно да стане съвършен, следвайки принципите на варн̣а̄шрама дхарма.
Пояснение
Варн̣а̄шрама дхарма е предназначена за несъвършените обусловени души. С нейна помощ те напредват духовно към завръщането си у дома, при Бога. Цивилизация, която не познава висшия смисъл на живота, по нищо не се различава от животинска общност. Както се казва в Шрӣмад Бха̄гаватам: на те видух̣ сва̄ртха-гатим̇ хи виш̣н̣ум. Човешкото общество осигурява постигане на духовно знание, така че всички да се освободят от робството на раждането, смъртта, старостта и болестите. Варн̣а̄шрама дхарма предоставя на хората възможност да станат достойни за освобождение от ноктите на ма̄я̄. Следвайки нейните регулиращи принципи, човек ще преуспее. Този въпрос е засегнат и в Бхагавад-гӣта̄ (3.21 – 24).