В този стих Бог Р̣ш̣абхадева говори на синовете си за ценността на човешкия живот. Думата деха-бха̄к се отнася до всекиго, приел материално тяло, но живото същество, възнаградено с човешка форма, не бива да живее като животно. Кучетата, свинете и други подобни животни са доволни, като ядат изпражнения. След цял ден тежък и изнурителен труд човешките същества също се опитват да се наслаждават вечер, като ядат, пият, правят секс и спят. Освен това трябва и да си подсигурят защита. Но това не е човешка цивилизация. Човешки живот означава доброволни страдания за духовно израстване. Естествено, животните и растенията също страдат поради миналите си прегрешения. Но хората би трябвало доброволно да приемат страданието под формата на отречения и аскетизъм по пътя към божественото съществуване. И когато го достигнат, ще могат да се радват на вечно щастие. В крайна сметка всяко живо същество търси щастие, но затворено в материалното тяло, то е подложено на различни страдания. В човешката форма на живот присъства развит интелект и би трябвало да следваме висшите наставления, за да постигнем вечно щастие и да се завърнем при Бога.

Тук е важно да отбележим, че правителството и естественият закрилник, бащата, са длъжни да възпитават зависимите от тях и да ги издигнат до Кр̣ш̣н̣а съзнание. Лишени от Кр̣ш̣н̣а съзнание, живите същества страдат вечно в кръговрата на раждането и смъртта. Те се нуждаят от обучение в бхакти йога, за да се освободят и да станат щастливи и блажени. Неразумната цивилизация пренебрегва това обучение. А без Кр̣ш̣н̣а съзнание човек не е по-добър от кучето или свинята. Наставленията на Р̣ш̣абхадева са много важни за нашето съвремие. Хората получават образование и започват да работят здраво за сетивно наслаждение при пълно отсъствие на възвишена цел в живота си. За да изкара прехраната си, мъжът излиза от къщи рано сутринта, качва се в претъпкания пътнически влак, стои прав час или два, слиза, взима и автобус и най-накрая пристига на работното си място. Там той се труди усилено от девет до пет, а после му трябват още два-три часа, докато се прибере. У дома яде, прави секс и ляга да спи. Единствената награда за цялото това блъскане е малко секс. Ян маитхуна̄ди-гр̣хамедхи-сукхам̇ хи туччхам. Р̣ш̣абхадева изрично подчертава, че човешкият живот не е предназначен за подобно съществуване, радващо дори кучетата и свинете. Всъщност те даже не са принудени да работят, за да получат секс. Едно човешко същество би трябвало да живее другояче, а не да подражава на кучетата и свинете. Тук е посочена другата възможност. Човешкият живот е предназначен за тапася – отречения и въздържание. Чрез тапася човек се освобождава от материалните окови. Щом постигне Кр̣ш̣н̣а съзнание, предано служене, вечното му щастие е осигурено. Бхакти йога, преданото служене, пречиства съществуването. Живот след живот въплътената душа търси щастие, но всичките ѝ проблеми биха се разрешили чрез бхакти йога. По този начин лесно и бързо ще се завърне у дома, при Бога. В Бхагавад-гӣта̄ (4.9) е казано:

„Този, който познава трансценденталната природа на моите появявания и дейности, след като напусне тялото си, не се ражда отново в материалния свят, а достига вечната ми обител, о, Арджуна“.

Човешкото ни тяло е като кръстопът. Можем да изберем или пътя на освобождението, или пътя към адския живот. Тук е изложена възможността за някой от двата пътя. По пътя на освобождението общуваме с маха̄тми, а по пътя на робството – с пристрастените към жени и сетивни наслаждения. Има два вида маха̄тми – имперсоналисти и предани. Крайният им стремеж е различен, но процесът на духовно освобождение е почти един и същ. Те искат вечно щастие. Едните търсят щастието в безличностния Брахман, а другите –  в общуването с Върховната Божествена Личност. В първия стих бе употребена думата брахма-саукхям. Брахман означава „духовен“ или „вечен“. Както имперсоналистът, така и преданият се стремят към вечен и блажен живот. Във всеки случай препоръчителен е стремежът към съвършенство. По думите на Чайтаня чарита̄мр̣та (Мадхя, 22.87):

За да остане недокоснат от материалните гун̣и, човек трябва да избягва общуването с асат, материалистите. Има два вида материалисти. Едните са привързани към жени и сетивни наслади, а другите просто не са отдадени на Бога. От позитивна гледна точка стои общуването с маха̄тми, а от негативна – отбягването на неотдадени и развратници.

Този, който истински желае да се развива духовно –  бил той имперсоналист или предан – не бива да общува с хора, чието единствено занимание е поддържане на тялото с помощта на така наречения цивилизационен прогрес. Интересът към духовния живот изключва привързаността към семейния уют и съпругата, децата, приятелите и др. Дори един гр̣хастха, изкарващ прехраната на семейството си, би трябвало да се задоволява само с парите, необходими да поддържат тялото и душата заедно. Нито повече, нито по-малко. Както се отбелязва тук, семейните трябва печелят пари, за да практикуват бхакти йога: шраван̣ам̇ кӣртанам̇ виш̣н̣ох̣ смаран̣ам̇ па̄да-севанам / арчанам̇ ванданам̇ да̄сям̇ сакхям а̄тма-ниведанам. Животът им би трябвало да е подчинен на възможността да слушат за Бога и да възпяват Бога, да обожават мӯртите в дома си, да честват празниците, да канят приятели и да им предлагат праса̄да. Парите са за това, а не за сетивно наслаждение.

В този стих се осъжда стремежът към сетивно наслаждение на всяка цена, защото подобно съзнание води до мъчително адско съществувание. Четирите греховни дейности са непозволеният секс, употребата на месо и упойващи вещества и хазартът. Заради тях получаваме ново материално тяло, което носи само страдание. Във Ведите е казано: асан̇го хй аям̇ пуруш̣ах̣. Живото същество не е свързано с материалния свят по никакъв начин, но склонността му да се наслаждава с материалните сетива го поставя в материални условия. Трябва да усъвършенстваме живота си, общувайки с предани. А не да се въвличаме в нови и нови материални тела.

Обикновено хората мислят, че трябва да извършват благочестиви дейности, за да прекратят страданията си, но това не е вярно. Дори добрите дела и философските размишления са обречени. Единственият стремеж би трябвало да бъде свободата от плена на ма̄я̄ и от всяка материална дейност. Философското знание и благочестието не разрешават проблемите на материалния живот. Нужен е стремеж да разберем духовната си позиция. Както се казва в Бхагавад-гӣта̄ (4.37):

„О, Арджуна, както буйният огън превръща дървата в пепел, така и огънят на знанието изпепелява всички последици от материалните дейности“.

При липса на разбиране за същността на аза и неговите дейности, ние оставаме пленници на материята. В Шрӣмад Бха̄гаватам (10.2.32) е казано: йе 'нйе 'равинда̄кш̣а вимукта-ма̄нинас твайи аста-бха̄ва̄д авишуддха-буддхаях̣. Една личност, която няма понятие от предано служене, може да си мисли, че е освободена, но това съвсем не е така. А̄рухя кр̣ччхрен̣а парам̇ падам̇ татах̣ патантй адхо 'на̄др̣та-юш̣мад-ан̇гхраях̣: такива хора достигат безличностното сияние Брахман, но отново пропадат сред материалните дейности за наслаждение, защото нямат знание за предаността. Устремен към карма и гя̄на, човек ще продължава да изпитва страданията на материалния живот – раждане, болести, старост и смърт. Кармӣте просто приемат нови и нови тела. А що се отнася до гя̄нӣте – ако не постигнат крайното висше знание, те ще ще се върнат в материалния свят. В Бхагавад-гӣта̄ (7.19) е обяснено: бахӯна̄м̇ джанмана̄м анте гя̄нава̄н ма̄м̇ прападяте. Същината е да разберем, че Кр̣ш̣н̣а, Ва̄судева, е всичко и да му се отдадем. Кармӣте не знаят това, но преданият, посветен на служенето, знае добре какво представляват карма и гя̄на и не се интересува от тях. Аня̄бхила̄ш̣ита̄-шӯням̇ гя̄на-карма̄дй-ана̄вр̣там. У истинския бхакта няма и най-малък нюанс на карма или гя̄на. Единствената му житейска цел е да служи на Бога.

Със съзнание, замърсено от плодоносни дейности, живото същество се стреми към все по-големи материални достижения. Всеки работи денонощно, за да подобри своето благосъстояние. Дори да разбира смисъла на ведическите церемонии, той иска да се издигне до райските планети и не знае, че най-голямото благо е завръщането вкъщи, при Бога. Плодоносните му дейности го носят из цялата вселена в различни форми на живот. И само ако срещне предан на Бога, гуру, той би могъл да развие склонност към служене на Бог Ва̄судева. Необходими са много животи, за да се проникне в знанието за Ва̄судева. Бхагавад-гӣта̄ (7.19) потвърждава: ва̄судевах̣ сарвам ити са маха̄тма̄ судурлабхах̣. След като се е борил за съществуването си в продължение на много животи, човек би могъл да се подслони в лотосовите нозе на Ва̄судева, Кр̣ш̣н̣а. Тогава той става истински мъдър и му се отдава. Това е единственият начин да се прекъсне кръговрата на раждането и смъртта. Подобно твърдение откриваме и в Чайтаня чарита̄мр̣та (Мадхя, 19.51), в наставленията на Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху към Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ при Даша̄швамедха гха̄т̣а.

Живото същество странства из различните планети в различни форми и тела, но ако има щастието да срещне истински духовен учител, по неговата милост ще получи подслон при Бог Кр̣ш̣н̣а и ще започне духовния си живот.

В началния стадий на духовния живот преданият не е напълно чист. Аня̄бхила̄ш̣ита̄-шӯням̇ гя̄на-карма̄дй-ана̄вр̣там: да бъдеш чист предан, означава да си свободен от материални желания, да си далеч от всяка плодоносна дейност и умозрително знание. В началото някои хора се интересуват предимно от философски разсъждения с лек нюанс на преданост. Но на това равнище интересът към сетивно наслаждение остава; остава и замърсяването от гун̣ите на материалната природа. Влиянието на ма̄я̄ е много силно и дори притежаващият знание забравя, че е вечен слуга на Кр̣ш̣н̣а. Той се разполага удобно в семейния си живот, който се върти около сексуалните отношения. И предал се на секса, доброволно се примирява с многобройните материални страдания. Така поради невежество той сам се оковава във веригите на материалните закони.

Сексуалното влечение между мъжа и жената е естествено и когато те сключат брак, отношенията им се задълбочават още повече. Тези обвързващи отношения изграждат илюзорно светоусещане, което кара единият да мисли: „Този мъж е моят съпруг“, а другият: „Тази жена е моята съпруга“. Това се нарича хр̣дая-грантхи – „здравият възел в сърцето“. Да се развърже този възел, е много трудно дори когато мъжът и жената се разделят съгласно принципите на варн̣а̄шрама или просто се развеждат. При всеки случай мъжът постоянно мисли за жената, а жената постоянно мисли за мъжа. Така личността развива материална привързаност към семейство, имущество и деца, макар всички те да са временни. За съжаление собственикът се отъждествява със своята собственост и богатство. Понякога дори сання̄сӣте, приели отречение, се привързват към храма или към нищожните си отшелнически притежания, но тази привързаност не е така силна като семейната. Привързаността към семейството е най-голямата илюзия. В Сатя сам̇хита̄ е казано:

От примера на извисени личности като Брахма̄ виждаме, че съпругата и децата невинаги са причина за робство. Дори обратното, жената подпомага духовното развитие и освобождение. Но повечето хора са омотани с възлите на брачните отношения и са забравили отношенията си с Кр̣ш̣н̣а.

Чрез общуване със са̄дху, чрез предано служене, благодарение на знанието и непривързаността постепенно идва освобождението от материалните схващания. И възелът в сърцето се разхлабва. Тогава живото същество се измъква от обусловения живот и е готово да се завърне у дома, при Бога.

В тези четири стиха Р̣ш̣абхадева обяснява на синовете си как да се освободят от погрешното отъждествяване, породено от фалшиво его и материално обусловен живот. Човек постепенно се освобождава, следвайки тези предписания. Те му помагат да изостави материалното тяло (лин̇гам̇ вяпохет) и да заживее в изначалното си духовно тяло. Най-напред той трябва да приеме истински духовен учител. Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ ни съветва в Бхакти-раса̄мр̣та синдху: шрӣ-гуру-па̄да̄шраях̣. За да се измъкнем от мрежата на материалния свят, трябва да се обърнем към духовен учител. Тад-вигя̄на̄ртхам̇ са гурум ева̄бхигаччхет. Като задава въпроси на духовния учител и му служи, ученикът напредва в духовния живот. В процеса на преданото служене естествено изчезва загрижеността за лично удобство –  храна, сън, облекло. Общуването с предани поддържа висок духовен стандарт. Думата мад-дева-сан̇га̄т заслужава особено внимание. Множество така наречени религии препоръчват преклонение пред полубоговете, но тук добро общуване означава общуване с този, който обожава Кр̣ш̣н̣а.

Друго важно предписание е двандва-титикш̣а̄. Докато се намираме в материалния свят, ще изпитваме удоволствието и болката, породени от тялото. Кр̣ш̣н̣а казва в Бхагавад-гӣта̄: та̄м̇с титикш̣асва бха̄рата. Човек трябва да се научи да търпи временните страдания и удоволствия на материалния свят. Освен това е нужно да бъде свободен от семейни привързаности и да съблюдава полово въздържание. Сексуалните отношения със съпругата в съгласие с писанията също се смятат за брахмачаря (полово въздържание), но безразборният секс противоречи на религиозните принципи и спъва развитието на духовно съзнание. Думата вигя̄на-вира̄джита също е важна. Всичко трябва да се върши умело и с осъзнатост. Необходимо е себеосъзнаване. То ще разкъса оковите на материалното робство.

Шрӣ Мадхва̄ча̄ря посочва същината на тези четири шлоки – да се отхвърли желанието за сетивно наслаждение и да се приеме постоянното любовно служене на Бога. С други думи, бхакти йога е всепризнатият път за освобождение. Шрӣла Мадхва̄ча̄ря привежда следния цитат от Адхя̄тма:

Човек трябва да извършва само дейности от полза за душата; всяка друга дейност трябва да се изостави. За действащия по този начин се казва, че е освободен от желания. Всъщност няма как живото същество да не изпитва желания, но когато желае единствено благото на душата и нищо друго, то е освободено от желания.

Духовното знание е гя̄на-вигя̄на-саманвитам. Да притежаваш в пълна степен гя̄на и вигя̄на, това е съвършенство. Гя̄на е разбирането, че Божествената Личност Виш̣н̣у е върховното същество. Вигя̄на са дейностите, премахващи невежеството на материалното съществуване. В Шрӣмад Бха̄гаватам (2.9.31) е казано: гя̄нам̇ парама-гухям̇ ме яд вигя̄на-саманвитам. Знанието за Върховния Бог е строго поверително. То е върховно и осигурява освобождението на всички живи същества. Това знание е вигя̄на. Бхагавад-гӣта̄ (4.9) утвърждава:

„Този, който познава трансценденталната природа на моите появявания и дейности, след като напусне тялото си, не се ражда отново в материалния свят, а достига вечната ми обител, о, Арджуна“.

Процесът на освобождение е брахма-джигя̄са̄ – търсене на Абсолютната Истина. Обикновено брахма-джигя̄са̄ се отъждествява с нети нети, процеса, чрез който се изучава битието, за да се разбере Абсолютната Истина. Този процес е в сила, докато човек не се установи в духовното си съществуване. Духовният живот е брахма-бхӯта – състояние на себеосъзнаване. Казано с думите на Бхагавад-гӣта̄ (18.54):

„Така трансцендентално установен, човек бързо осъзнава Върховния Брахман и става истински щастлив. Никога не скърби, нито желае да притежава нещо; отнася се еднакво към всяко живо същество. В това състояние той постига чисто предано служене на мен“.

Целта е пара̄ бхакти, трансценденталното предано служене на Върховния Бог. То се постига чрез изучаване на собственото битие, но когато си истински погълнат от предано служене, нямаш нужда от такова знание. Достатъчна е неотклонната ти преданост, за да запазиш вечно освободеното си състояние.

Непоколебимото предано служене е само по себе си брахма-бхӯта. Друг важен момент в тази връзка е анена йогена ятхопадешам. Наставленията на духовния учител трябва да се изпълняват незабавно. Не бива да се отклоняваме от тях, нито да ги пренебрегваме. Не е достатъчно само да изучаваме книги; трябва да изпълняваме и заповедта на духовния учител (ятхопадешам). Мистичните сили биха помогнали за разрушаване на материалните схващания, но при истинско предано служене няма нужда от занимания с мистична йога. Важното е, че йога практиката може да спре, но преданото служене не бива да спира. В Шрӣмад Бха̄гаватам (1.7.10) се казва:

Дори освободените личности (а̄тма̄ра̄ма) би трябвало постоянно да служат. Постигнал себепознание, човек може да прекрати заниманията си с йога, но служенето и предаността не бива да се изоставят нито за миг. Всички други дейности за постигане на себепознание – и йога, и философия – могат да бъдат изоставени, но преданото служене трябва да остане завинаги.

В Бхагавад-гӣта̄ (3.26) се казва:

„Нека мъдрият не смущава умовете на невежите, привързани към плодоносна дейност. Нека не ги подтиква да спрат работата си, а да ги насърчи да работят с дух на преданост“.

В този стих много важна е думата наш̣т̣а-др̣ш̣т̣их̣ – „този, който няма очи да види бъдещето“. Живото същество се преражда от тяло в тяло и дейностите от сегашния живот му носят страдания или наслади в следващия, а понякога и още в този. Глупакът, лишен от зрение за бъдещето, само си създава врагове в борбата за сетивно наслаждение. В резултат той страда в следващия си живот, но понеже е като слепец, продължава по същия начин и увеличава безкрайно страданията си. Такава личност е мӯд̣ха – просто си губи времето и няма представа за преданото служене на Бога. В Бхагавад-гӣта̄ (7.25) е казано:

„Никога не се появявам пред глупавите и невежите. За тях съм скрит от моята вътрешна енергия и те не знаят, че Аз съм нероден и съвършен“.

В Кат̣ха Упаниш̣ад също е казано: авидя̄я̄м антаре вартама̄на̄х̣ сваям̇ дхӣра̄х̣ пан̣д̣итам̇ маняма̄на̄х̣. Невежите хора следват водачи, слепи като тях. При това положение всички страдат. Слепецът води другите слепци право към ямата.

Има толкова много духовни учители, но Р̣ш̣абхадева съветва да не ставаш духовен учител, ако не можеш да спасиш учениците си от пътя на раждането и смъртта. Единствено чистата преданост към Кр̣ш̣н̣а носи освобождение от този път. Тяктва̄ дехам̇ пунар джанма наити ма̄м ети со 'рджуна. Краят на раждането и смъртта настъпва със завръщането у дома, при Бога. Но кой може да се върне при Бога, ако не е разбрал истинската природа на Върховния? Джанма карма ча ме дивям евам̇ йо ветти таттватах̣.

Историята ни предлага множество примери, потвърждаващи наставленията на Р̣ш̣абхадева. Бали Маха̄ра̄джа отхвърлил учителя си Шукра̄ча̄ря, защото той не можел да го спаси от раждането и смъртта. Шукра̄ча̄ря не бил чист предан, той имал склонност към плодоносни дейности и не одобрил обещанието на Бали Маха̄ра̄джа да даде всичко на Бог Виш̣н̣у. Естествено е човек да отдаде всичко на Бога, защото то принадлежи на Бога. Затова Върховният съветва в Бхагавад-гӣта̄ (9.27):

„Каквото и да правиш, каквото и да ядеш, каквото и да предлагаш или даряваш, на каквито и въздържания да се подлагаш – прави това, о, сине на Кунтӣ, като жертвоприношение за мен“. Това е бхакти. Без преданост не можеш да отдадеш всичко на Върховния Бог. И ако човек не е в състояние да направи това, не бива да става духовен учител, съпруг, баща или майка. Съпругите на бра̄хман̣ите, които извършвали жертвоприношения, пренебрегнали семействата си, за да удовлетворят Кр̣ш̣н̣а. Това са жени, отхвърлили своите съпрузи, защото те не могат да ги спасят от неизбежното раждане и смърт. Прахла̄да Маха̄ра̄джа се отказал от баща си, а Бхарата Маха̄ра̄джа – от майка си (джананӣ на са̄ ся̄т). Думата даивам означава полубог, или този, който приема служене и почит от подчинените си. Обикновено духовният учител, съпругът, бащата, майката и по-възрастните роднини трябва да се почитат, но Р̣ш̣абхадева забранява това. Най-напред бащата, духовният учител или съпругът би трябвало да спаси зависимия от него от повтарящите се раждане и смърт. В противен случай самият той се опозорява заради неправилните си действия. Необходимо е чувство за отговорност и грижа към подчинените така, както духовният учител се грижи за своя ученик, или бащата – за сина си. Тези задължения не могат да се изпълняват истински и честно, ако човек не е в състояние да спаси другите от кръговрата на раждането и смъртта.

В този стих думите идам̇ шарӣрам̇ мама дурвибха̄вям са много важни. Съществуват два вида енергии – материална и духовна. Имаме някаква представа за материалната енергия (земя, вода, въздух, огън, етер, ум, интелигентност и его), защото всяко тяло в материалния свят е изградено от нейните елементи. В материалното тяло се намира душата, но тя е невидима за материалните ни очи. Когато научим за тяло, изградено от духовна енергия, за нас е трудно да разберем как духовната енергия може да има тяло. Тук е казано, че тялото на Бог Р̣ш̣абхадева е напълно духовно и за един материалист това е много трудноразбираемо. За него духовното тяло е невъобразимо. Когато възприятията ни не могат да си обяснят определено нещо, би трябвало да приемем версията на Ведите. В Брахма сам̇хита̄ е казано: ӣшварах̣ парамах̣ кр̣ш̣н̣ах̣ сач-чид-а̄нанда-виграхах̣. Върховният Бог има тяло и форма, но то не е изградено от материални елементи, а от духовно блаженство, вечност и жизнена сила. Благодарение на своята невъобразима енергия, Върховната Божествена Личност се появява пред нас в изначалното си духовно тяло, но понеже нямаме представа за духовната природа, ние понякога се заблуждаваме и смятаме формата на Бога за материална. Ма̄я̄ва̄дӣ философите изобщо не са в състояние да разберат духовното тяло. За тях духът е винаги безличен и всяко нещо с личностен аспект трябва да се приема като материално. В Бхагавад-гӣта̄ (9.11) е казано:

„Глупаците ми се присмиват, когато идвам в човешка форма. Те не познават трансценденталната ми природа на Върховен Бог на всичко съществуващо“.

Нискоинтелигентните хора мислят, че Върховният приема тяло, създадено от материална енергия. Лесно бихме разбрали материалното тяло, но не и духовното. Затова Р̣ш̣абхадева казва: идам̇ шарӣрам̇ мама дурвибха̄вям. В духовния свят всеки има духовно тяло. Там няма и следа от материалната представа за съществуването. В духовния свят има само служене и приемане на служене. Там има само севя, сева̄ и севака – личността, на която служим, процесът на служене и слугата. Тези три същности са чисто духовни и затова духовният свят се нарича абсолютен. Там отсъства и най-малкият нюанс от материално замърсяване. Бог Р̣ш̣абхадева казва, че сърцето му е изтъкано от дхарма. За дхарма се говори в Бхагавад-гӣта̄ (18.66): сарва-дхарма̄н паритяджя ма̄м екам̇ шаран̣ам̇ враджа. Всяко живо същество в духовния свят е отдадено на Върховния Бог и се намира на духовно равнище. В духовния свят има слуги, служене и приемащ служенето, но всички те са духовни и най-разнообразни. Поради материалния ни светоглед за нас това е дурвибха̄вя, невъобразимо. Бидейки Върховен, Бог е наречен Р̣ш̣абха, най-съвършеният. Ведическият израз е нитьо нитя̄на̄м. Ние също сме духовни, но подчинени. Кр̣ш̣н̣а, Върховният Бог, е най-главното живо същество. Думата р̣ш̣абха означава „главен“ или „върховен“ и се отнася до Върховното Същество, до самия Бог.

Думата хр̣дая означава „сърце“; то се нарича още и урах̣ – „гръд“. Сърцето се намира в гърдите и макар че технически бащата зачева сина с гениталиите си, всъщност той се ражда от сърцето му. Семето се превръща в тяло според нагласата на сърцето. И по ведически обичай, когато се зачева дете, сърцето трябва да се пречисти с обредната церемония гарбха̄дха̄на. Сърцето на Р̣ш̣абхадева винаги било кристалночисто и духовно. Затова всичките му синове имали духовни наклонности. И все пак Той ги посъветвал да приемат най-големия си брат Бхарата за свой господар и да му служат вярно. Възможно е да възникне въпросът – защо да се привързваме към роднините си, нали в началото се препоръчваше да не се привързваме към дома и семейството? Да, но се казва и: махӣяса̄м па̄да-раджо-'бхиш̣ека – трябва да служим на махӣя̄н, на духовно извисен предан. Махат-сева̄м̇ два̄рам а̄хур вимуктех̣: пътят към освобождението се открива пред този, който служи на махат, възвишения предан. Семейството на Р̣ш̣абхадева не бива да се приравнява с обикновеното материалистично семейство. Най-големият му син, Бхарата Маха̄ра̄джа, бил много велика личност. И останалите синове би трябвало да му служат вярно и предано. Такъв бил техният дълг.

Върховният Бог посъветвал Бхарата Маха̄ра̄джа да стане върховен владетел на планетата; това било желанието му. Ако си припомним битката при Курукш̣етра, ще видим, че Бог Кр̣ш̣н̣а поискал Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира да стане върховен император на Земята, а не някой като Дурьодхана. В предишния стих бе казано, че сърцето на Бог Р̣ш̣абхадева е хр̣даям̇ ятра дхармах̣. Понятието дхарма е обяснено и в Бхагавад-гӣта̄: дхарма е отдаване на Върховната Божествена Личност. Бог иска Земята да се управлява от предан, за да се запази дхарма (паритра̄н̣а̄я са̄дхӯна̄м). Тогава всички ще бъдат доволни и щастливи. Когато демон управлява Земята, настъпва повсеместен хаос. Съвременните нации се стремят към демокрация, но повечето хора са замърсени от проявленията на страстта и невежеството. Те не са в състояние да изберат достойна личност, която да оглави правителството. Невежи шӯдри гласуват за избор за на президент, затова съвсем естествено избират шӯдра като тях, и той покварява цялото управление. Ако хората строго се придържаха към принципите на Бхагавад-гӣта̄, биха избрали предан на Бога и щяха да имат добро правителство. Ето защо Р̣ш̣абхадева определил Бхарата Маха̄ра̄джа за император на планетата. Да служиш на предания, означава да служиш на Върховния Бог, защото преданият е представител на Бога. Когато властта е поверена на един предан, правителството винаги се грижи за всички.

В тези стихове бра̄хман̣ите са представени като по-велики от Върховния Бог. Смисълът е, че всяко правителството трябва да действа под тяхно ръководство. Р̣ш̣абхадева предложил своя най-голям син Бхарата за император на Земята, но въпреки това Бхарата трябвало да следва наставленията на бра̄хман̣ите, за да управлява света съвършено. Едно от имената на Бога е брахман̣я-дева. Той много обича своите предани, бра̄хман̣ите. Това не се отнася до така наречените кастови бра̄хман̣и, а до истинските бра̄хман̣и, притежаващи необходимите качества. Един бра̄хман̣а трябва да притежава осемте качества, изброени в текст 24, като шама, дама, сатя и титикш̣а̄. Бра̄хман̣ите би трябвало да са почитани от всички, а владетелят да изпълнява задълженията си и да се грижи за поданиците си под тяхно ръководство. За нещастие в епохата на Кали хората, които избират държавния глава, не са много интелигентни; няма и достойни бра̄хман̣и, които да го ръководят. Затова навсякъде цари хаос. Необходимо е хората да се обучават в Кр̣ш̣н̣а съзнание, така че демократично да изберат духовно извисен предан като Бхарата Маха̄ра̄джа за държавен глава. Ако държавният ръководител е подчинен на истински бра̄хман̣и, всичко ще бъде съвършено.

В тези стихове косвено е описан процесът на еволюцията. До известна степен тук се подкрепя съвременната теория, според която животът е произлязъл от материята, защото се казва: бхӯтеш̣у вӣрудбхях̣. Тоест живите същества еволюират и приемат формите на растения, треви и дървета, превъзхождащи неодушевената материя. С други думи, материята също притежава способността да проявява живи същества под формата на растения. В този смисъл материята поражда живот, но самият живот е източник на материята. Кр̣ш̣н̣а казва в Бхагавад-гӣта̄ (10.8): ахам̇ сарвася прабхаво маттах̣ сарвам̇ правартате – „Аз съм източникът на всички духовни и материални светове. Всичко води началото си от мен“.

Има две енергии – материална и духовна; и двете произлизат от Кр̣ш̣н̣а. Кр̣ш̣н̣а е върховното живо същество. Някой може да твърди, че в материалния свят жизнената сила произлиза от материята, но трябва да признаем, че материята води началото си от върховното живо същество. Нитьо нитя̄на̄м̇ четанаш четана̄на̄м (Кат̣ха Упаниш̣ад, 2.2.13). В заключение, всичко материално и духовно произлиза от Върховното Същество. От гледна точка на еволюцията живото същество постига съвършенство, щом достигне равнището на бра̄хман̣а. Бра̄хман̣ите почитат Върховния Брахман, а Върховният Брахман почита тях. Казано другояче, преданият е подчинен на Върховния, а Той се стреми да удовлетвори своя предан. Бра̄хман̣ът се нарича двиджа-дева, а Бог се нарича двиджа-дева-дева. Той е Богът на бра̄хман̣ите.

Еволюционният процес е разяснен и в Чайтаня чарита̄мр̣та (Мадхя, деветнайсета глава). Там се казва, че има два вида живи същества: движещи се и неподвижни. Движещите се са птици, животни, риби, хора и пр. Най-висши сред тях са хората, но те са малко в сравнение с общия брой. И в това малцинство от човешки същества преобладават низшите създания: млеччхи, пулинди, бауддхи и шабари. Човешкото същество, достатъчно издигнато, за да приеме ведическите принципи, е по-висше. Измежду хората, приели ведическата система, известна като варн̣а̄шрама (а днес – индуистка система), малцина действително я следват. Повечето извършват плодоносна или благочестива дейност, за да подобрят положението си. Мануш̣я̄н̣а̄м̇ сахасреш̣у кашчид ятати сиддхайе: от всички, привързани към плодоносна дейност, само един може да е гя̄нӣ, философски настроен, и да превъзхожда кармӣте. Ятата̄м апи сиддха̄на̄м̇ кашчин ма̄м̇ ветти таттватах̣: от много гя̄нӣ един може да се освободи от материалното робство и от милиони освободени гя̄нӣ един може да стане предан на Кр̣ш̣н̣а.

По ведически обичай след жертвената церемония бра̄хман̣ите биват поканени да изядат остатъците от предложените ястия. Когато те се хранят, храната се приема за изядена от самия Върховен Бог. Затова никой не може да се сравнява с достойните бра̄хман̣и. Съвършенството на еволюцията е да се постигне брахминското равнище. Всяка цивилизация, която не е подчинена на брахминската култура и не е ръководена от бра̄хман̣и, е обречена. Устоите на съвременната цивилизация са сетивните наслади и все повече хора развиват порочни страсти. Никой не почита брахминската култура. Демоничната цивилизация е силно привързана към угра карма, отвратителни дейности, и мощни индустрии се занимават с удовлетворението на безбройни похотливи желания. Това е причината за мъчително високите правителствени данъци. Хората са безбожници и не извършват приношенията, препоръчани в Бхагавад-гӣта̄. Ягя̄д бхавати парджанях̣: жертвоприношенията пораждат образуването на облаци и дъждове. При достатъчно валежи производството на храна е напълно достатъчно. Обществото трябва да следва принципите на Бхагавад-гӣта̄ под ръководството на бра̄хман̣ите. Тогава всички ще бъдат щастливи. Анна̄д бхаванти бхӯта̄ни: когато животните и хората ядат достатъчно зърнени храни, те стават силни, в сърцата им няма тревоги и умовете им са спокойни. Тогава хората могат да напредват в духовния си живот към крайната цел.

Това е описанието на истинския бра̄хман̣а. Овладял ума и сетивата си, бра̄хман̣а е разбрал заключението на Ведите. Той представя тяхната истинска същност. Бхагавад-гӣта̄ (15.15) утвърждава: ведаиш ча сарваир ахам ева ведях̣. Изучаването на Ведите води до разбиране на трансценденталната позиция на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Този, който напълно е усвоил същината им, може да проповядва истината. Той изпитва състрадание към обусловените души, които са подложени на трите вида страдания в обусловения свят, защото не са осъзнати за Кр̣ш̣н̣а. Един бра̄хман̣а трябва да съчувства на хората и да проповядва Кр̣ш̣н̣а съзнание, за да ги въздигне. Самият Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, идва от духовното царство в материалната вселена и разяснява на обусловените души стойността на духовния живот. Той ги насърчава да му се отдадат. Бра̄хман̣ите правят същото. В духа на ведическите наставления те помагат на Върховния да спаси падналите души. Бра̄хман̣ите са много скъпи на Бога заради качествата си в саттва гун̣а и действията си за благото на всички обусловени души в материалния свят.

Тук са описани съвършените брахмински качества: акин̃чана̄на̄м̇ майи бхакти-бха̄джа̄м. Бра̄хман̣ите постоянно служат на Бога, затова нямат материални нужди и притежания. В Чайтаня чарита̄мр̣та (Мадхя, 11.8) Чайтаня Маха̄прабху обяснява позицията на чистите ваиш̣н̣ави, които искрено желаят да се завърнат у дома, при Бога. Ниш̣кин̃чанася бхагавад-бхаджанонмукхася. Те са ниш̣кин̃чана –  не желаят материални удобства. Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху ни предупреждава: сандаршанам̇ виш̣айин̣а̄м атха йош̣ита̄м̇ ча ха̄ ханта ханта виш̣а-бхакш̣ан̣ато 'пй аса̄дху – материалното богатство и сетивното наслаждение, което носи общуването с жени, са по-опасни от отрова. Бра̄хман̣ите, чистите ваиш̣н̣ави, винаги служат на Бога и са лишени от всякакви желания за материални блага. Те не се прекланят на полубогове като Брахма̄, Индра или Шива в търсене материални удобства. Те не искат нищо подобно и от Върховния Бог; затова бра̄хман̣ите са смятани за най-великите живи същества на този свят. Шрӣ Капиладева казва в Шрӣмад Бха̄гаватам (3.29.33):

Бра̄хман̣ите са посветили в служене на Бога своето тяло, думи и ум. Няма по-велика личност от бра̄хман̣а, който се е отдал на Върховния Бог и му служи.

В стиха е използвана думата вивикта-др̣гбхих̣, която означава „без завист“. Живите същества са обител на Върховната Божествена Личност в аспекта Парама̄тма̄. Брахма сам̇хита̄ утвърждава: ан̣д̣а̄нтара-стхам̇ парама̄н̣у-чая̄нтара-стхам. Бог присъства в тази вселена като Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у и Кш̣ӣродака-ша̄йӣ Виш̣н̣у. Освен това Той се намира във всеки атом. Във Ведите е казано: ӣша̄ва̄сям идам̇ сарвам. Върховният се намира навсякъде и всяко място, където Той присъства, е негов храм. Ние дори се покланяме на храма от разстояние; по същия начин трябва да почитаме и живите същества. Това не е пантеизъм, според който всичко е Бог. Всичко е свързано с Бога, защото Той се намира навсякъде. Не бива да правим разлика между бедни и богати, както правят глупавите поклонници на даридра-на̄ра̄ян̣а. На̄ра̄ян̣а се намира в сърцето и на богаташа, и на бедняка. Погрешно е да си мислим, че ще го открием само при бедните. Той е навсякъде. Извисеният предан отдава почит на всички, дори на котките и кучетата.

„Смирените мъдреци благодарение на истинско знание приемат по един и същи начин учения и благороден бра̄хман̣а, кравата, слона, кучето и кучеядеца (извънкастовия)“ (Бхагавад-гӣта̄, 5.18). Сама-даршинах̣, „по един и същи начин“, не предполага индивидът да е равен на Върховния Бог. Разликата между тях винаги се запазва. Всяко индивидуално живо същество се различава от Върховния Бог. Не е правилно да уеднаквяваме позициите им, като се позоваваме на вивикта-др̣к, сама-др̣к. Бог винаги запазва издигнатата си позиция, независимо че е приел да живее навсякъде. Шрӣла Мадхва̄ча̄ря привежда следния цитат от Падма Пура̄н̣а: вивикта-др̣ш̣т̣и-джӣва̄на̄м̇ дхиш̣н̣ятая̄ парамешварася бхеда-др̣ш̣т̣их̣ – „С ясно зрение и освободен от завист, човек може да види как Върховният Бог съществува отделно от живите същества, въпреки че се намира във всяко от тях“. Още един цитат от Падма Пура̄н̣а:

„Този, който вижда вечната разлика между живото същество и Върховния Бог, е много скъп на Бога“. И пак Падма Пура̄н̣а: йо хареш чаива джӣва̄на̄м̇ бхеда-вакта̄ харех̣ приях̣ – „Този, който проповядва, че живите същества са различни от Върховния, е много скъп на Бог Виш̣н̣у“.

Както се казва в На̄рада пан̃чара̄тра:

Това е заключението на бхакти. През цялото време Бог Р̣ш̣абхадева наблягаше на преданото служене и сега завършва с обобщението, че всички сетива трябва да служат на Бога. Ние имаме пет сетива за получаване на знание и пет сетива, с които действаме. Тези десет сетива и умът трябва да се използват единствено в служба на Бога. В противен случай не бихме могли да се освободим от плена на ма̄я̄.

Всъщност наставленията на Бог Р̣ш̣абхадева не били предназначени за неговите добре образовани и напреднали в знанието синове. Думите му били отправени към сання̄сӣте, които искат да станат истински предани. Сання̄сӣте, следващи пътя на преданото служене, трябва да се придържат към тези наставления. Бог Р̣ш̣абхадева се оттеглил от семейния живот и се държал като безумец, макар все още да живеел със семейството си.

Понятието авадхӯта се отнася до човек, който не обръща внимание на обществените условности, в частност варн̣а̄шрама дхарма, но той е съсредоточен в себе си и е удовлетворен от медитацията си върху Върховната Божествена Личност. Тоест авадхӯта се нарича този, който е отвъд правилата и ограниченията на варн̣а̄шрама дхарма. Той вече е освободен от ноктите на ма̄я̄, напълно самостоятелен и независим.

Нароттама да̄са Т̣ха̄кура казва: деха-смр̣ти на̄хи я̄ра, сам̇са̄ра бандхана ка̄ха̄н̇ та̄ра. Когато разбере, че материалното тяло и материалният свят са временни, човек не обръща внимание на телесните болки и удоволствия. Шрӣ Кр̣ш̣н̣а ни съветва в Бхагавад-гӣта̄ (2.14):

„О, сине на Кунтӣ, щастието и нещастието идват и си отиват, както се сменят зимата и лятото. Те възникват от сетивното възприятие, о, потомъко на Бхарата, и човек трябва да се научи невъзмутимо да ги търпи“.

Що се отнася до Р̣ш̣абхадева, вече бе казано: идам̇ шарӣрам̇ мама дурвибха̄вям. Неговото тяло не било материално и затова Той търпял страданията, причинявани му от злонамерени хора. Лесно понасял ударите, нечистотиите и калта, които хвърляли по него. Тялото му било трансцендентално и не изпитвало никаква болка. Той винаги бил потопен в духовното си блаженство. В Бхагавад-гӣта̄ (18.61) се казва:

„Върховният Бог се намира в сърцето на всекиго, о, Арджуна, и направлява странстванията на живите същества, които като че ли са поставени в машина, направена от материалната енергия“.

Щом се намира във всяко сърце, Бог е и в сърцата на свинете и кучетата. Но ако те с материалните си тела живеят в нечисти места, не бива да мислим, че Върховната Божествена Личност под формата на Парама̄тма̄ също живее в тези нечистотии. Злите хора по света измъчвали Бог Р̣ш̣абхадева, но Той не бил засегнат от това. Ето защо тук е казано сва-махима-авастха̄нена – Той се намирал в собственото си величие. Многобройните обиди, описани по-горе, не можели да го наскърбят.

Бог Р̣ш̣абхадева не полагал никакви грижи за тялото си, но трансценденталните му черти били толкова пленителни, че привличали дори омъжените жени. От съчетанието между красота и нечистота прекрасното му тяло изглеждало, сякаш в него се е вселил дух.

Дори да стои само на едно място, човек получава точно определено щастие и нещастие, отредени му от съдбата. Така е писано в ша̄стрите. Духовно напредналият може да се установи някъде и всичките му потребности ще бъдат удовлетворени по милостта на върховния повелител. Ако не си проповедник, не е необходимо да пътуваш по света. Може да живееш на дадено място и да извършваш служенето си според времето и обстоятелствата. Щом видял, че неговите странствания по света му носят само неприятности, Р̣ш̣абхадева решил да легне на земята и да заживее като питон. В тази поза Той ядял, пиел, ходел по нужда и се омазвал с изпражненията си, за да не го безпокои никой.

От стиха безспорно става ясно, че Бог Р̣ш̣абхадева бил трансцендентално блажен. Неговите изпражнения и урина напълно се различавали от материалните и даже били благоуханни. Дори в материалния свят кравешкият тор се смята за пречистващ и антисептичен. Човек може да държи купчина тор в двора си и тя няма да мирише лошо, нито ще подразни някого. Затова не е учудващо, че в духовния свят изпражненията и урината са много ароматни. Изпражненията на Бог Р̣ш̣абхадева създали приятна атмосфера в цялата околност.

Бог Р̣ш̣абхадева е Върховната Божествена Личност с духовно и трансцендентално тяло. Понеже обикновените хора не разбирали неговото поведение и заниманията му с мистична йога, те започнали да го тормозят. За да ги измами, Той подражавал на гаргите, кравите и сърните.

В Чайтаня чарита̄мр̣та (Мадхя, 19.149) е казано:

Думата ша̄нта значи „напълно спокоен“. Само този, който е изпълнил всичките си желания, може да е спокоен. Всеки се опитва да осъществи своите стремежи и желания, били те материални или духовни. Живите същества в материалния свят са аша̄нта („неспокойни“), защото са разкъсвани от какви ли не желания. Но чистите предани нямат желания. Аня̄бхила̄ш̣ита̄-шӯня: чистият предан е освободен от всякакви материални желания. От друга страна, кармӣте са преизпълнени с желания, защото се опитват да се наслаждават. Те не намират спокойствие нито в този живот, нито в следващия; в нито един момент от миналото, настоящето и бъдещето. Гя̄нӣте се стремят към освобождение и сливане с Върховния. Йогӣте искат да постигнат различни сиддхи (мистични сили) – ан̣има̄, лагхима̄, пра̄пти и др. Но преданият не се интересува от тези неща; той изцяло се уповава на милостта на Кр̣ш̣н̣а. Кр̣ш̣н̣а е йогешвара, собственикът на всички мистични сили (сиддхи), и е а̄тма̄ра̄ма, напълно себеудовлетворен. Този стих описва йога-сиддхите. С тяхна помощ човек може да лети в космоса без машини и да пътува със скоростта на ума. Това означава, че щом един йогӣ пожелае да отиде някъде във вселената или дори отвъд пределите ѝ, може да го направи незабавно. Скоростта на ума е неизмерима, защото само за секунда умът изминава милиони километри. Понякога йогӣте влизат в телата на други хора и правят с тях каквото си пожелаят. Когато тялото остарее, съвършеният йогӣ може да влезе в друго, младо тяло, и да действа, както пожелае. Като пълно разширение на Бог Ва̄судева, Бог Р̣ш̣абхадева притежавал тези мистични сили, но бил удовлетворен от преданата си любов към Кр̣ш̣н̣а, проявена под формата на екстатични симптоми – плач, смях и треперене на тялото.