ГЛАВА ПЕТА

CHAPTER FIVE

Поученията на Бог Р̣ш̣абхадева към неговите синове

Lord Ṛṣabhadeva’s Teachings to His Sons

В тази глава се говори за бха̄гавата дхарма, религиозните принципи на преданото служене. Те са над принципите за освобождение и за избавление от материалната нищета. Тук се казва, че човешкото същество не бива да се стреми неистово към сетивно наслаждение подобно на куче или свиня. Човешкият живот е предназначен за съживяване на взаимоотношенията ни с Върховния Бог, а за тази цел би трябвало да се подложим на различни отречения. Благодарение на тях ще пречистим сърцето си от материални замърсявания и ще се издигнем на духовно равнище. Това съвършенство е постижимо, ако приемем подслон при истински предан и му служим. Тогава пред нас ще се отворят вратите на освобождението. Привързаните към жени и сетивна наслада постепенно биват погълнати от материално съзнание, което ги завлича сред страданията на раждането, старостта, болестите и смъртта. А работещите за всеобщо благо, безпристрастни към семейство и деца, се наричат маха̄тми. Хората, заети със сетивни наслаждения, извършват благочестиви или неблагочестиви дейности, но не могат да разберат същността на душата. Затова те трябва да се обърнат към извисен предан и да го приемат за духовен учител. Благодарение на общуването си с него те ще успеят да разберат крайната цел на живота. Като следва наставленията на такъв духовен учител, човек започва да служи на Бога, откъсва се от материалното и се научава на търпимост към материалните страдания. Той гледа еднакво на всички живи същества, а интересът му към трансценденталното знание нараства. С неуморен труд за удовлетворението на Кр̣ш̣н̣а изчезва привързаността му към жена, деца и дом. Той не си позволява да си губи времето. Така се постига себепознание. Този, който е овладял духовното знание, не занимава никого с материални дейности. Ако човек не е в състояние да спаси другия с наставления за преданото служене, не бива да става духовен учител, баща, майка, полубог или съпруг. Бог Р̣ш̣абхадева посъветвал своите синове да приемат най-големия си брат Бхарата за свой водач и господар и да му служат. Бра̄хман̣ите са най-висшите живи същества, а ваиш̣н̣авите превъзхождат дори бра̄хман̣ите. Да служиш на един ваиш̣н̣ава, означава да служиш на Върховната Божествена Личност. Така Шукадева Госва̄мӣ описва личността на Бхарата Маха̄ра̄джа и жертвоприношението, с което Бог Р̣ш̣абхадева дал наставления за благото на всички.

In this chapter there is a description of bhāgavata-dharma, religious principles in devotional service that transcend religious principles for liberation and the mitigation of material misery. It is stated in this chapter that a human being should not work hard like dogs and hogs for sense gratification. The human life is especially meant for the revival of our relationship with the Supreme Lord, and to this end all kinds of austerities and penances should be accepted. By austere activities, one’s heart can be cleansed of material contamination, and as a result one can be situated on the spiritual platform. To attain this perfection, one has to take shelter of a devotee and serve him. Then the door of liberation will be open. Those who are materially attached to women and sense gratification gradually become entangled in material consciousness and suffer the miseries of birth, old age, disease and death. Those who are engaged in the general welfare of all and who are not attached to children and family are called mahātmās. Those who are engaged in sense gratification, who act piously or impiously, cannot understand the purpose of the soul. Therefore they should approach a highly elevated devotee and accept him as a spiritual master. By his association, one will be able to understand the purpose of life. Under the instructions of such a spiritual master, one can attain devotional service to the Lord, detachment from material things, and tolerance of material misery and distress. One can then see all living entities equally, and one becomes very eager to know about transcendental subject matters. Endeavoring persistently for the satisfaction of Kṛṣṇa, one becomes detached from wife, children and home. He is not interested in wasting time. In this way one becomes self-realized. A person advanced in spiritual knowledge does not engage anyone in material activity. And one who cannot deliver another person by instructing him in devotional service should not become a spiritual master, father, mother, demigod or husband. Instructing His one hundred sons, Lord Ṛṣabhadeva advised them to accept their eldest brother, Bharata, as their guide and lord, and thereby serve him. Of all living entities, the brāhmaṇas are the best, and above the brāhmaṇas the Vaiṣṇavas are situated in an even better position. Serving a Vaiṣṇava means serving the Supreme Personality of Godhead. Thus Śukadeva Gosvāmī describes the characteristics of Bharata Mahārāja and the sacrificial performance executed by Lord Ṛṣabhadeva for the instruction of the general populace.

ТЕКСТ 1:: Бог Р̣ш̣абхадева каза на синовете си: Скъпи мои момчета, от всички живи същества, приели материални тела в този свят, възнаграденият с човешка форма не бива да работи изнурително ден и нощ за едничкото сетивно наслаждение, достъпно дори за кучетата и свинете, които ядат изпражнения. Човек трябва да се подложи на въздържания и аскетизъм, за да постигне божественото ниво на преданото служене. Аскетичните дейности пречистват сърцето му и на това ниво той заживява в безкрайно блаженство, което е отвъд материалното щастие и продължава вечно.

Text 1:: Lord Ṛṣabhadeva told His sons: My dear boys, of all the living entities who have accepted material bodies in this world, one who has been awarded this human form should not work hard day and night simply for sense gratification, which is available even for dogs and hogs that eat stool. One should engage in penance and austerity to attain the divine position of devotional service. By such activity, one’s heart is purified, and when one attains this position, he attains eternal, blissful life, which is transcendental to material happiness and which continues forever.

ТЕКСТ 2:: Човек може да поеме по пътя на освобождението от материално робство само като служи на духовно извисени личности. Такива личности биват имперсоналисти или предани. Независимо дали желае сливане с битието на Бога, или иска да общува с Божествената Личност, човек трябва да служи на маха̄тмите. А за онези, които нямат подобни стремежи и общуват хора, привързани към жени и секс, пътят към ада е широко отворен. Маха̄тмите са уравновесени. Те не намират разлика между отделните живи същества. Спокойни и посветени на преданото служене, те не се гневят и работят за всеобщото благо. Поведението им е безупречно. Именно такива хора се наричат маха̄тми.

Text 2:: One can attain the path of liberation from material bondage only by rendering service to highly advanced spiritual personalities. These personalities are impersonalists and devotees. Whether one wants to merge into the Lord’s existence or wants to associate with the Personality of Godhead, one should render service to the mahātmās. For those who are not interested in such activities, who associate with people fond of women and sex, the path to hell is wide open. The mahātmās are equipoised. They do not see any difference between one living entity and another. They are very peaceful and are fully engaged in devotional service. They are devoid of anger, and they work for the benefit of everyone. They do not behave in any abominable way. Such people are known as mahātmās.

ТЕКСТ 3:: Тези, които искат да съживят своето Кр̣ш̣н̣а съзнание и да развият любов към Бога, не правят нищо без връзка с Кр̣ш̣н̣а. Те избягват хората, заети с грижи за тялото, с хранене, сън, съвкупление и защита. Макар и семейни, те не са привързани към своите домове, съпруги, деца, приятели или пари. Същевременно не пренебрегват задълженията си. Такива хора припечелват само колкото да поддържат тялото и душата си заедно.

Text 3:: Those who are interested in reviving Kṛṣṇa consciousness and increasing their love of Godhead do not like to do anything that is not related to Kṛṣṇa. They are not interested in mingling with people who are busy maintaining their bodies, eating, sleeping, mating and defending. They are not attached to their homes, although they may be householders. Nor are they attached to wives, children, friends or wealth. At the same time, they are not indifferent to the execution of their duties. Such people are interested in collecting only enough money to keep the body and soul together.

ТЕКСТ 4:: Когато приема сетивното наслаждение за основна цел на живота, човек обезумява по материалното съществуване и извършва всякакви грехове. Той не подозира, че заради миналите си прегрешения е получил тяло, макар и временно, което е причина за всичките му нещастия. В действителност живото същество няма нищо общо с материалното тяло, но то му е присъдено да задоволява сетивата си. Ето защо аз мисля, че интелигентният човек не бива отново да затъва в сетивни дейности, поради които постоянно получава нови материални тела.

Text 4:: When a person considers sense gratification the aim of life, he certainly becomes mad after materialistic living and engages in all kinds of sinful activity. He does not know that due to his past misdeeds he has already received a body which, although temporary, is the cause of his misery. Actually the living entity should not have taken on a material body, but he has been awarded the material body for sense gratification. Therefore I think it not befitting an intelligent man to involve himself again in the activities of sense gratification by which he perpetually gets material bodies one after another.

ТЕКСТ 5:: Докато не се заинтересува от духовните ценности, човек е жертва на страданията, породени от невежество. Греховна или благочестива, кармата има своите последици. Умът на този, който извършва каквато и да е карма, е карма̄тмака, замърсен от плодоносна дейност. Ако умът не е чист и съзнанието не е чисто, погълнатият от тези кармични дейности ще трябва да приеме ново материално тяло.

Text 5:: As long as one does not inquire about the spiritual values of life, one is defeated and subjected to miseries arising from ignorance. Be it sinful or pious, karma has its resultant actions. If a person is engaged in any kind of karma, his mind is called karmātmaka, colored with fruitive activity. As long as the mind is impure, consciousness is unclear, and as long as one is absorbed in fruitive activity, he has to accept a material body.

ТЕКСТ 6:: Покрито от гуната на невежеството, живото същество не разбира природата на индивидуалните същества и върховното същество, а умът му е завладян от плодоносни дейности. Ето защо, докато не обикне Бог Ва̄судева, който не се различава от мен, човек ще трябва отново и отново да приема материално тяло.

Text 6:: When the living entity is covered by the mode of ignorance, he does not understand the individual living being and the supreme living being, and his mind is subjugated by fruitive activity. Therefore, until one has love for Lord Vāsudeva, who is none other than Myself, he is certainly not delivered from having to accept a material body again and again.

ТЕКСТ 7:: Дори да е много образован и мъдър, човек е луд, ако не разбира, че усилието за сетивно наслаждение е безсмислена загуба на време. Забравил собствения си интерес, той търси щастие в материалния свят. Вниманието му е насочено към дома и семейния живот, който е основан на сексуални отношения и му носи всякакви страдания. Такъв човек не се различава от глупавото животно.

Text 7:: Even though one may be very learned and wise, he is mad if he does not understand that the endeavor for sense gratification is a useless waste of time. Being forgetful of his own interest, he tries to be happy in the material world, centering his interests around his home, which is based on sexual intercourse and which brings him all kinds of material miseries. In this way one is no better than a foolish animal.

ТЕКСТ 8:: Влечението между мъжа и жената е основният принцип на материалното съществуване. Поради това погрешно схващане, сграбчило сърцата на мъжа и жената, човек се привързва към своето тяло, дом, имущество, деца, роднини и богатство. Така се множат житейските илюзии и той започва да мисли от позицията на „аз и мое“.

Text 8:: The attraction between male and female is the basic principle of material existence. On the basis of this misconception, which ties together the hearts of the male and female, one becomes attracted to his body, home, property, children, relatives and wealth. In this way one increases life’s illusions and thinks in terms of “I and mine.”

ТЕКСТ 9:: Когато здравият възел в сърцето на човека, въвлечен в материалния живот заради миналите си дейности, се разхлаби, той изоставя привързаността към дома, съпругата и децата. Така превъзмогва основния принцип на илюзията („аз и мое“), освобождава се и постига трансценденталния свят.

Text 9:: When the strong knot in the heart of a person implicated in material life due to the results of past action is slackened, one turns away from his attachment to home, wife and children. In this way, one gives up the basic principle of illusion [I and mine] and becomes liberated. Thus one goes to the transcendental world.

ТЕКСТОВЕ 10 – 13:: О, синове мои, приемете издигнат духовен учител, велик парамахам̇са; с негова помощ насочете цялата си вяра и любов към мен, Върховната Божествена Личност. Презирайте сетивното наслаждение и с търпение посрещайте двойствеността от радост и болка, които се сменят като годишните времена. Опитайте се да разберете жалкото състояние на живите същества, страдащи дори във висшите планетарни системи. Търсете истината с философско изследване. Извършвайте отречения и въздържания в името на преданото служене. Не се стремете към удоволствия, а служете на Бога. Слушайте беседите за Върховната Божествена Личност и постоянно общувайте с предани. Възпявайте качествата на Бога и се отнасяйте еднакво към всички, с духовно зрение. Преодолейте омразата, усмирете гнева и скръбта. Недейте да отъждествявате аза с тялото и дома, четете свещените писания. Живейте в уединение и следвайте метода за овладяване на жизнения дъх, ума и сетивата. Вярвайте във ведическите писания и съблюдавайте полово въздържание. Изпълнявайте предписаните си задължения и избягвайте ненужните разговори. Винаги мислете за Бога, Върховната Личност, и търсете знание от подходящ източник. Така чрез бхакти йога, търпеливо и с усърдие ще напреднете в знанието и ще се освободите от фалшивото его.

Texts 10-13:: O My sons, you should accept a highly elevated paramahaṁsa, a spiritually advanced spiritual master. In this way, you should place your faith and love in Me, the Supreme Personality of Godhead. You should detest sense gratification and tolerate the duality of pleasure and pain, which are like the seasonal changes of summer and winter. Try to realize the miserable condition of living entities, who are miserable even in the higher planetary systems. Philosophically inquire about the truth. Then undergo all kinds of austerities and penances for the sake of devotional service. Give up the endeavor for sense enjoyment and engage in the service of the Lord. Listen to discussions about the Supreme Personality of Godhead, and always associate with devotees. Chant about and glorify the Supreme Lord, and look upon everyone equally on the spiritual platform. Give up enmity and subdue anger and lamentation. Abandon identifying the self with the body and the home, and practice reading the revealed scriptures. Live in a secluded place and practice the process by which you can completely control your life air, mind and senses. Have full faith in the revealed scriptures, the Vedic literatures, and always observe celibacy. Perform your prescribed duties and avoid unnecessary talks. Always thinking of the Supreme Personality of Godhead, acquire knowledge from the right source. Thus practicing bhakti-yoga, you will patiently and enthusiastically be elevated in knowledge and will be able to give up the false ego.

ТЕКСТ 14:: О, синове мои, направете това, което ви посъветвах. Бъдете много внимателни. С този метод ще се освободите от невежественото желание за плодоносна дейност и ще разсечете възела на робството в сърцата си. Но за да напреднете още повече, трябва да изоставите и метода. Тоест не бива да се привързвате към самия процес на освобождение.

Text 14:: As I have advised you, My dear sons, you should act accordingly. Be very careful. By these means you will be freed from the ignorance of the desire for fruitive activity, and the knot of bondage in the heart will be completely severed. For further advancement, you should also give up the means. That is, you should not become attached to the process of liberation itself.

ТЕКСТ 15:: Ако истински желае да се върне у дома, при Бога, човек трябва да се стреми към милостта на Върховната Божествена Личност като към най-висше благо и главна цел в живота си. Ако е баща, който поучава своите синове, или духовен учител – учениците си, или цар – своите поданици, той не бива да се отклонява от наставленията, които дадох. Трябва да ги учи, без да се гневи, дори ако неговият ученик, син или поданик невинаги е в състояние да изпълни волята му. Невежите хора, заети с благочестиви и неблагочестиви дела, трябва по всякакъв начин да извършват предано служене и винаги да избягват плодоносните дейности. Ако човек окове с веригите на кармичната дейност своя ученик, син или поданик, напълно лишени от духовно зрение, каква му е ползата? Това е все едно да водиш слепец към дълбок кладенец и да го бутнеш вътре.

Text 15:: If one is serious about going back home, back to Godhead, he must consider the mercy of the Supreme Personality of Godhead the summum bonum and chief aim of life. If he is a father instructing his sons, a spiritual master instructing his disciples, or a king instructing his citizens, he must instruct them as I have advised. Without being angry, he should continue giving instructions, even if his disciple, son or citizen is sometimes unable to follow his order. Ignorant people who engage in pious and impious activities should be engaged in devotional service by all means. They should always avoid fruitive activity. If one puts into the bondage of karmic activity his disciple, son or citizen who is bereft of transcendental vision, how will one profit? It is like leading a blind man to a dark well and causing him to fall in.

ТЕКСТ 16:: Поради невежество материалистът няма никаква представа за истинския си интерес, за благоприятния път в живота. Похотливите му желания са го приковали към материалното наслаждение и всички негови начинания преследват тази цел. В името на мимолетно сетивно щастие той се обгражда със завист и омраза и с тази нагласа потъва дълбоко в океана на страданието, но поради глупостта си дори не осъзнава това.

Text 16:: Due to ignorance, the materialistic person does not know anything about his real self-interest, the auspicious path in life. He is simply bound to material enjoyment by lusty desires, and all his plans are made for this purpose. For temporary sense gratification, such a person creates a society of envy, and due to this mentality, he plunges into the ocean of suffering. Such a foolish person does not even know about this.

ТЕКСТ 17:: Ако някой невежа е пристрастен към пътя на сам̇са̄ра, как е възможно истински образованият, милостивият, духовно извисеният да го въвлича в плодоносна дейност и с това да го оплита все повече в материалното съществуване? Ако слепецът е тръгнал по грешен и опасен път, нима почтеният човек ще го остави да продължи? Защо той би одобрил подобно нещо? Мъдрият или добросърдечният не би допуснал това.

Text 17:: If someone is ignorant and addicted to the path of saṁsāra, how can one who is actually learned, merciful and advanced in spiritual knowledge engage him in fruitive activity and thus further entangle him in material existence? If a blind man is walking down the wrong path, how can a gentleman allow him to continue on his way to danger? How can he approve this method? No wise or kind man can allow this.

ТЕКСТ 18:: Този, който не може да спаси подчинените си от пътя на раждането и смъртта, не бива да става духовен учител, баща, съпруг, майка или почитан полубог.

Text 18:: One who cannot deliver his dependents from the path of repeated birth and death should never become a spiritual master, a father, a husband, a mother or a worshipable demigod.

ТЕКСТ 19:: Моето трансцендентално тяло (сач-чид-а̄нанда-виграха) прилича на човешка форма, но не е материално. То е невъобразимо. Природата не ме принуждава да приема определен вид тяло – Аз се въплъщавам така, както сам пожелая. Сърцето ми също е духовно и Аз постоянно мисля за благото на своите предани. В сърцето ми се намира процесът на преданото служене, предназначен за тях. Безбожието (адхарма) и материалните дейности са далеч от моето сърце. Те не ме привличат. Заради тези трансцендентални качества хората ме наричат в молитвите си Р̣ш̣абхадева, Върховната Божествена Личност, най-съвършеното живо същество.

Text 19:: My transcendental body [sac-cid-ānanda-vigraha] looks exactly like a human form, but it is not a material human body. It is inconceivable. I am not forced by nature to accept a particular type of body; I take on a body by My own sweet will. My heart is also spiritual, and I always think of the welfare of My devotees. Therefore within My heart can be found the process of devotional service, which is meant for the devotees. Far from My heart have I abandoned irreligion [adharma] and nondevotional activities. They do not appeal to Me. Due to all these transcendental qualities, people generally pray to Me as Ṛṣabhadeva, the Supreme Personality of Godhead, the best of all living entities.

ТЕКСТ 20:: Скъпи мои момчета, вие сте родени от сърцето ми, хранилището на духовните качества. Затова не бива да сте материалисти и завистници. Следвайте най-големия си брат Бхарата, който е възвишен в преданото служене. Ако му служите, ще служите и на мен и лесно ще управлявате поданиците си.

Text 20:: My dear boys, you are all born of My heart, which is the seat of all spiritual qualities. Therefore you should not be like materialistic and envious men. You should accept your eldest brother, Bharata, who is exalted in devotional service. If you engage yourselves in Bharata’s service, your service to him will include My service, and you will rule the citizens automatically.

ТЕКСТОВЕ 21 – 22:: От двете проявени енергии (дух и неодушевена материя) съществата, притежаващи жизнена сила (зеленчуци, треви, дървета и други растения), са по-висши от мъртвата материя (камък, пръст и пр.). Пълзящите червеи и змии са по-висши от неподвижните растения. Над тях са животните с развита интелигентност. Над животните са човешките същества, а по-висши от тях са призраците, защото нямат материални тела. Над призраците са гандхарвите, а по-висши от тях са сиддхите. Киннарите превъзхождат сиддхите, а над тях са асурите. Полубоговете са по-висши от асурите, а върховен полубог е небесният цар Индра. По-висши от Индра са синовете на Брахма̄, родени от самия него, като цар Дакш̣а. Най-велик от всички синове на Брахма̄ е Шива. Тъй като Шива му е син, Брахма̄ е по-велик от него, но Брахма̄ е подчинен на мен – Върховната Божествена Личност. А Аз съм благоразположен към бра̄хман̣ите и затова те са най-велики от всички.

Texts 21-22:: Of the two energies manifest [spirit and dull matter], beings possessing living force [vegetables, grass, trees and plants] are superior to dull matter [stone, earth, etc.]. Superior to nonmoving plants and vegetables are worms and snakes, which can move. Superior to worms and snakes are animals that have developed intelligence. Superior to animals are human beings, and superior to human beings are ghosts because they have no material bodies. Superior to ghosts are the Gandharvas, and superior to them are the Siddhas. Superior to the Siddhas are the Kinnaras, and superior to them are the asuras. Superior to the asuras are the demigods, and of the demigods, Indra, the King of heaven, is supreme. Superior to Indra are the direct sons of Lord Brahmā, sons like King Dakṣa, and supreme among Brahmā’s sons is Lord Śiva. Since Lord Śiva is the son of Lord Brahmā, Brahmā is considered superior, but Brahmā is also subordinate to Me, the Supreme Personality of Godhead. Because I am inclined to the brāhmaṇas, the brāhmaṇas are best of all.

ТЕКСТ 23:: О, уважавани бра̄хман̣и, за мен никой на този свят не е по-висш от бра̄хман̣ите и не им е равен. Никой не може да се сравнява с тях. Разбрали моето отношение, след извършването на ведически ритуали хората ми предлагат храна с вяра и любов чрез устата на бра̄хман̣ите. Така предложена, Аз я ям с истинско удоволствие. Тази храна е по-вкусна от ястията, които се предлагат в жертвения огън.

Text 23:: O respectful brāhmaṇas, as far as I am concerned, no one is equal or superior to the brāhmaṇas in this world. I do not find anyone comparable to them. When people know My motive, after performing rituals according to the Vedic principles they offer food to Me with faith and love through the mouth of a brāhmaṇa. When food is thus offered unto Me, I eat it with full satisfaction. Indeed, I derive more pleasure from food offered in that way than from the food offered in the sacrificial fire.

ТЕКСТ 24:: Ведите са моето вечно трансцендентално звуково въплъщение, шабда-брахма. В този свят бра̄хман̣ите задълбочено изучават всички Веди и понеже са усвоили същината им, би трябвало да се приемат за олицетворени Веди. Бра̄хман̣ите се намират във висшето трансцендентално проявление на природата – саттва-гун̣а. Затова те владеят ума (шама) и сетивата (дама) и са честни (сатя). Те представят Ведите в истинската им светлина и милостиво (ануграха) проповядват посланието им на обусловените души. Те спазват въздържания (тапася), търпеливи са (титикш̣а̄) и осъзнават позицията на живото същество и на Върховния Бог (анубхава). Това са осемте качества на бра̄хман̣ите. Следователно те са най-велики от всички живи същества.

Text 24:: The Vedas are My eternal transcendental sound incarnation. Therefore the Vedas are śabda-brahma. In this world, the brāhmaṇas thoroughly study all the Vedas, and because they assimilate the Vedic conclusions, they are also to be considered the Vedas personified. The brāhmaṇas are situated in the supreme transcendental mode of nature — sattva-guṇa. Because of this, they are fixed in mind control [śama], sense control [dama], and truthfulness [satya]. They describe the Vedas in their original sense, and out of mercy [anugraha] they preach the purpose of the Vedas to all conditioned souls. They practice penance [tapasya] and tolerance [titikṣā], and they realize the position of the living entity and the Supreme Lord [anubhava]. These are the eight qualifications of the brāhmaṇas. Therefore among all living entities, no one is superior to the brāhmaṇas.

ТЕКСТ 25:: Аз съм всемогъщ, притежавам всички богатства и превъзхождам Брахма̄ и Индра, царя на райските планети. Аз дарявам щастието на небесното царство и на освобождението. Но бра̄хман̣ите не ме молят за материални удобства. Те са безупречно чисти и не желаят никакви притежания. Те просто ми служат с преданост и любов. Нима имат нужда да молят за материални блага някого другиго?

Text 25:: I am fully opulent, almighty and superior to Lord Brahmā and Indra, the King of the heavenly planets. I am also the bestower of all happiness obtained in the heavenly kingdom and by liberation. Nonetheless, the brāhmaṇas do not seek material comforts from Me. They are very pure and do not want to possess anything. They simply engage in My devotional service. What is the need of their asking for material benefits from anyone else?

ТЕКСТ 26:: Скъпи синове, не бива да завиждате на никое живо същество, движещо се или неподвижно. Знайте, че Аз се намирам в тях и винаги им отдавайте почитта си. По този начин отдавате почит на мен.

Text 26:: My dear sons, you should not envy any living entity — be he moving or nonmoving. Knowing that I am situated in them, you should offer respect to all of them at every moment. In this way, you offer respect to Me.

ТЕКСТ 27:: Същинската дейност на сетивните органи – ума, зрението, речта, сетивата за знание и работа – е непрестанно да ми служат. Докато сетивата му не са така насочени, за живото същество е немислимо да се измъкне от голямото материално оплитане, задушаващо като въжето на Ямара̄джа.

Text 27:: The true activity of the sense organs — mind, sight, words and all the knowledge-gathering and working senses — is to engage fully in My service. Unless his senses are thus engaged, a living entity cannot think of getting out of the great entanglement of material existence, which is exactly like Yamarāja’s stringent rope.

ТЕКСТ 28:: Шукадева Госва̄мӣ продължи разказа си: С тези думи великият доброжелател на всички, Върховният Бог Р̣ш̣абхадева, завърши поученията към своите синове. Те бяха достатъчно добре образовани и възпитани, но Той ги съветваше, за да покаже как бащата трябва да наставлява синовете си, преди да се оттегли от семейния живот. Сання̄сӣте, необвързани с плодоносна дейност и посветени на преданото служене, след като са надмогнали материалните си желания, също могат да се поучат от тези наставления. Р̣ш̣абхадева имаше сто сина, най-големият от които, Бхарата, бе велик предан и поддръжник на ваиш̣н̣авите. Бог го постави на царския трон да управлява света. И макар още да не бе напуснал дома си, Бог Р̣ш̣абхадева заживя като безумец и ходеше гол, с разрошени коси. После Той прие в себе си жертвения огън и напусна Брахма̄варта, за да обиколи света.

Text 28:: Śukadeva Gosvāmī said: Thus the great well-wisher of everyone, the Supreme Lord Ṛṣabhadeva, instructed His own sons. Although they were perfectly educated and cultured, He instructed them just to set an example of how a father should instruct his sons before retiring from family life. Sannyāsīs, who are no longer bound by fruitive activity and who have taken to devotional service after all their material desires have been vanquished, also learn by these instructions. Lord Ṛṣabhadeva instructed His one hundred sons, of whom the eldest, Bharata, was a very advanced devotee and a follower of Vaiṣṇavas. In order to rule the whole world, the Lord enthroned His eldest son on the royal seat. Thereafter, although still at home, Lord Ṛṣabhadeva lived like a madman, naked and with disheveled hair. Then the Lord took the sacrificial fire within Himself, and He left Brahmāvarta to tour the whole world.

ТЕКСТ 29:: Бог Р̣ш̣абхадева прие облика на авадхӯта – велик светец без материални грижи – и вървеше сред хората като някой сляп, глух и ням, сякаш бе безжизнен камък, призрак или безумец. Въпреки че хората сипеха върху него обиди, Той не отронваше нито дума и не говореше с никого.

Text 29:: After accepting the feature of avadhūta, a great saintly person without material cares, Lord Ṛṣabhadeva passed through human society like a blind, deaf and dumb man, an idle stone, a ghost or a madman. Although people called Him such names, He remained silent and did not speak to anyone.

ТЕКСТ 30:: Р̣ш̣абхадева обикаляше градове, села, рудници, поля, долини, градини, бойни станове, обори, краварски колиби, странноприемници, хълмове, гори и отшелнически обители. Където и да отидеше, го наобикаляха низши хора, както мухите се въртят около излезлия от гората слон. Постоянно го заплашваха, биеха, заплюваха и опикаваха. Понякога го замеряха с камъни, нечистотии и пръст или изпускаха газове пред него. Хората го обиждаха и му причиняваха болка, но той не се сърдеше, защото знаеше, че тялото е обречено на такава съдба. Намираше се на духовно равнище и в духовното си величие не обръщаше внимание на материалните хули. Разбрал разликата между материята и духа, Той бе свободен от телесни схващания. И без да се гневи на никого, странстваше сам по света.

Text 30:: Ṛṣabhadeva began to tour through cities, villages, mines, countrysides, valleys, gardens, military camps, cow pens, the homes of cowherd men, transient hotels, hills, forests and hermitages. Wherever He traveled, all bad elements surrounded Him, just as flies surround the body of an elephant coming from a forest. He was always being threatened, beaten, urinated upon and spat upon. Sometimes people threw stones, stool and dust at Him, and sometimes people passed foul air before Him. Thus people called Him many bad names and gave Him a great deal of trouble, but He did not care about this, for He understood that the body is simply meant for such an end. He was situated on the spiritual platform, and, being in His spiritual glory, He did not care for all these material insults. In other words, He completely understood that matter and spirit are separate, and He had no bodily conception. Thus, without being angry at anyone, He walked through the whole world alone.

ТЕКСТ 31:: Бог Р̣ш̣абхадева имаше големи ръце и крака и широки гърди. Раменете, лицето и всички негови крайници бяха изящни и хармонични. Устата му беше украсена с естествена усмивка, а цялата му хубост се подчертаваше от червеникави очи, изтеглени като листенцата на току-що разцъфнал лотос, посипан с капчици утринна роса. Ирисите на очите му бяха толкова привлекателни, че караха всеки срещнат да забравя грижите си. Челото, ушите, шията, носът и всяка част от неговото тяло бяха прелестни. Нежната усмивка, разкрасяваща лицето му, покоряваше сърцата дори на омъжените жени; сякаш ги пронизваше със стрелите на бога на любовта. Дългите му кестеняви къдрици бяха сплъстени. Рошав, измърсен и запуснат, Той приличаше на човек, обладан от дух.

Text 31:: Lord Ṛṣabhadeva’s hands, feet and chest were very long. His shoulders, face and limbs were all very delicate and symmetrically proportioned. His mouth was beautifully decorated with His natural smile, and He appeared all the more lovely with His reddish eyes spread wide like the petals of a newly grown lotus flower covered with dew in the early morning. The irises of His eyes were so pleasing that they removed all the troubles of everyone who saw Him. His forehead, ears, neck, nose and all His other features were very beautiful. His gentle smile always made His face beautiful, so much so that He even attracted the hearts of married women. It was as though they had been pierced by arrows of Cupid. About His head was an abundance of curly, matted brown hair. His hair was disheveled because His body was dirty and not taken care of. He appeared as if He were haunted by a ghost.

ТЕКСТ 32:: Когато видя, че обикновените хора са враждебно настроени към неговите занимания с мистична йога, Бог Р̣ш̣абхадева прие поведението на питон, за да осуети нападките им. Той спря да странства и легна на земята. Ядеше и пиеше легнал и се търкаляше в собствените си изпражнения и урина. Даже омаза цялото си тяло със своите нечистотии, така че да отблъсне злонамерените хора, които идваха да го тормозят.

Text 32:: When Lord Ṛṣabhadeva saw that the general populace was very antagonistic to His execution of mystic yoga, He accepted the behavior of a python in order to counteract their opposition. Thus He stayed in one place and lay down. While lying down, He ate and drank, and He passed stool and urine and rolled in it. Indeed, He smeared His whole body with His own stool and urine so that opposing elements might not come and disturb Him.

ТЕКСТ 33:: Поради поведението му никой вече не го притесняваше. Но от неговите изпражнения и урина не се разнасяше лоша миризма. Тъкмо обратното, те бяха толкова ароматни, че на сто и трийсет километра наоколо се носеше сладко благоухание.

Text 33:: Because Lord Ṛṣabhadeva remained in that condition, the public did not disturb Him, but no bad aroma emanated from His stool and urine. Quite the contrary, His stool and urine were so aromatic that they filled eighty miles of the countryside with a pleasant fragrance.

ТЕКСТ 34:: Бог Р̣ш̣абхадева подражаваше на кравите, сърните и гаргите. Понякога се движеше и вървеше; понякога седеше на едно място или лежеше на земята, точно както правят кравите, сърните и гаргите. Така Той ядеше, пиеше, уринираше, ходеше по нужда и с действията си заблуждаваше хората.

Text 34:: In this way Lord Ṛṣabhadeva followed the behavior of cows, deer and crows. Sometimes He moved or walked, and sometimes He sat down in one place. Sometimes He lay down, behaving exactly like cows, deer and crows. In that way, He ate, drank, passed stool and urine and cheated the people in this way.

ТЕКСТ 35:: О, царю Парӣкш̣ит, за да покаже на всички йогӣ мистичния процес, Бог Р̣ш̣абхадева, който бе пълно разширение на Бог Кр̣ш̣н̣а, извърши удивителни дела. Всъщност Той бе господарят на освобождението, изцяло потопен в трансцендентално, непрекъснато нарастващо блаженство. Бог Кр̣ш̣н̣а, Ва̄судева, синът на Васудева, е изначалният източник на Бог Р̣ш̣абхадева. В тяхната същност няма разлика. Затова не бе чудно, че Бог Р̣ш̣абхадева прояви симптомите на любовта: плач, смях и треперене. Той бе постоянно погълнат от трансцендентална любов. В резултат всички мистични сили сами се проявиха в него – умението да пътува в космическото пространство със скоростта на ума, да се появява и да изчезва, да влиза в чужди тела и да вижда на далечно разстояние. Но въпреки че можеше да прави всичко това, Той не използваше могъществото си.

Text 35:: O King Parīkṣit, just to show all the yogīs the mystic process, Lord Ṛṣabhadeva, the plenary expansion of Lord Kṛṣṇa, performed wonderful activities. Actually He was the master of liberation and was fully absorbed in transcendental bliss, which increased a thousandfold. Lord Kṛṣṇa, Vāsudeva, the son of Vasudeva, is the original source of Lord Ṛṣabhadeva. There is no difference in Their constitution, and consequently Lord Ṛṣabhadeva awakened the loving symptoms of crying, laughing and shivering. He was always absorbed in transcendental love. Due to this, all mystic powers automatically approached Him, such as the ability to travel in outer space at the speed of mind, to appear and disappear, to enter the bodies of others, and to see things far, far away. Although He could do all this, He did not exercise these powers.