Преди стиховете
Деванагари
Стих
Дума по дума
Превод
Пояснение
ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА
Беседа между Маха̄ра̄джа Рахӯган̣а и Джад̣а Бхарата
Маха̄ра̄джа Рахӯган̣а все още се съмнявал в своето просветление, затова помолил бра̄хман̣а Джад̣а Бхарата да повтори наставленията си и да му обясни някои неразбрани положения. В тази глава царят отдава смирени почитания на Джад̣а Бхарата, който криел истинската си същност. От неговите думи царят разбрал, че бра̄хман̣ът е много издигнат в духовното знание и горчиво се разкаял за нанесените оскърбления. Маха̄ра̄джа Рахӯган̣а бил ухапан от змията на невежеството, но нектарните слова на Джад̣а Бхарата го излекували. Впоследствие той задал нови въпроси, защото обсъжданите теми оставали неясни. Но първо поискал прошка за оскърблението в лотосовите нозе на Джад̣а Бхарата.
Маха̄ра̄джа Рахӯган̣а се чувствал нещастен, че не разбира наставленията на Джад̣а Бхарата, чийто смисъл остава скрит за материалистите. Ето защо Джад̣а Бхарата изложил своите наставления по-ясно. Той казал, че на тази планета всички движещи се и неподвижни живи същества представляват различни преобразувания на земята. Царят много харесвал своето тяло, но то е просто поредното видоизменение на пръстта. Изпълнен с гордост, той се отнесъл грубо към носача на паланкина като господар към слуга; бил много жесток и към другите живи същества. Следователно не бил достоен да се грижи за своите поданици и поради невежеството си не можел да бъде смятан за много мъдър. В материалния свят всичко е трансформация на елемента земя, макар различните преобразувания да носят различни имена. Всъщност в разнообразието има еднородност и в крайна сметка всичко се разгражда на атоми. Нищо не е вечно в материалния свят. Многообразието и различията между нещата са само творения на ума. Абсолютната Истина е отвъд илюзията и се проявява в три аспекта: безличностен Брахман, локализирана Парама̄тма̄ и Върховна Божествена Личност. Най-висшето осъзнаване на Абсолютната Истина е осъзнаването на Върховната Божествена Личност, наричана от преданите Ва̄судева. Ако не е благословен с праха от нозете на чист предан, човек не може сам да стане предан на Върховната Божествена Личност.
Джад̣а Бхарата разказал на царя и за предишния си живот, и как по милостта на Бога си спомня всичко, случило се в миналото. След преживяното Джад̣а Бхарата станал много предпазлив и се преструвал на глухоням, за да избегне досега с материалния свят. Взаимодействието с гун̣ите на материалната природа е много силно. Лошото влияние на общуването с материалисти може да се избегне само в обществото на предани. Сред преданите човек получава възможност да служи на Бога по различни начини – шраван̣ам̇ кӣртанам̇ виш̣н̣ох̣ смаран̣ам̇ па̄да-севанам арчанам̇ ванданам̇ да̄сям̇ сакхям а̄тма-ниведанам. Така той може да преодолее материалното общуване, да прекоси океана от невежество и да се върне вкъщи, при Бога.
Деванагари
रहूगण उवाच
नमो नम: कारणविग्रहाय
स्वरूपतुच्छीकृतविग्रहाय ।
नमोऽवधूत द्विजबन्धुलिङ्ग-
निगूढनित्यानुभवाय तुभ्यम् ॥ १ ॥
नमो नम: कारणविग्रहाय
स्वरूपतुच्छीकृतविग्रहाय ।
नमोऽवधूत द्विजबन्धुलिङ्ग-
निगूढनित्यानुभवाय तुभ्यम् ॥ १ ॥
Стих
рахӯган̣а ува̄ча
намо намах̣ ка̄ран̣а-виграха̄я
сварӯпа-туччхӣкр̣та-виграха̄я
намо 'вадхӯта двиджа-бандху-лин̇га-
нигӯд̣ха-нитя̄нубхава̄я тубхям
намо намах̣ ка̄ран̣а-виграха̄я
сварӯпа-туччхӣкр̣та-виграха̄я
намо 'вадхӯта двиджа-бандху-лин̇га-
нигӯд̣ха-нитя̄нубхава̄я тубхям
Дума по дума
рахӯган̣ах̣ ува̄ча — цар Рахӯган̣а каза; намах̣ — моите смирени почитания; намах̣ — почитания; ка̄ран̣а-виграха̄я — на този, чието тяло произлиза от Върховната Личност, причината на всички причини; сварӯпа-туччхӣкр̣та-виграха̄я — който напълно отстранява всички противоречия в ша̄стрите, като разкрива истинското си аз; намах̣ — смирени почитания; авадхӯта — о, господарю на всички мистични сили; двиджа-бандху-лин̇га — с характеристиките на човек, който е роден в семейство на бра̄хман̣и, но не изпълнява брахминските задължения; нигӯд̣ха — скрит; нитя-анубхава̄я — на имащия вечно себепознание; тубхям — на теб.
Превод
Цар Рахӯган̣а каза: О, велики мъдрецо, ти не се различаваш от Върховната Божествена Личност. Личното ти влияние разрешава всякакви противоречия в ша̄стрите. Под маската на недостоен бра̄хман̣а ти криеш трансценденталното си блажено състояние. Отдавам ти смирените си почитания.
Пояснение
От Брахма сам̇хита̄ научаваме, че Върховната Божествена Личност е причината на всички причини (сарва-ка̄ран̣а-ка̄ран̣ам). Р̣ш̣абхадева бил непосредствено въплъщение на Върховната Божествена Личност, причината на всички причини. Синът му, Бхарата Маха̄ра̄джа, който се родил като бра̄хман̣а Джад̣а Бхарата, получил тялото си от причината на всички причини. Затова е наречен ка̄ран̣а-виграха̄я.
Деванагари
ज्वरामयार्तस्य यथागदं सत्
निदाघदग्धस्य यथा हिमाम्भ: ।
कुदेहमानाहिविदष्टदृष्टे:
ब्रह्मन् वचस्तेऽमृतमौषधं मे ॥ २ ॥
निदाघदग्धस्य यथा हिमाम्भ: ।
कुदेहमानाहिविदष्टदृष्टे:
ब्रह्मन् वचस्तेऽमृतमौषधं मे ॥ २ ॥
Стих
джвара̄мая̄ртася ятха̄гадам̇ сат
нида̄гха-дагдхася ятха̄ хима̄мбхах̣
кудеха-ма̄на̄хи-видаш̣т̣а-др̣ш̣т̣ех̣
брахман вачас те 'мр̣там ауш̣адхам̇ ме
нида̄гха-дагдхася ятха̄ хима̄мбхах̣
кудеха-ма̄на̄хи-видаш̣т̣а-др̣ш̣т̣ех̣
брахман вачас те 'мр̣там ауш̣адхам̇ ме
Дума по дума
джвара — от треска; а̄мая — от болест; а̄ртася — на страдащия; ятха̄ — като; агадам — лекарство; сат — истинско; нида̄гха-дагдхася — на този, който се измъчва от палещото слънце; ятха̄ — като; хима-амбхах̣ — много студена вода; ку-деха — в материалното тяло, пълно с изпражнения, урина и други нечистотии; ма̄на — гордост; ахи — от змията; видаш̣т̣а — ухапан; др̣ш̣т̣ех̣ — този, чието зрение; брахман — о, най-велики от бра̄хман̣ите; вачах̣ — слова; те — твои; амр̣там — нектар; ауш̣адхам — лек; ме — за мен.
Превод
О, най-велики сред бра̄хман̣ите, тялото ми е пълно с нечистотии, а моето възприятие е ухапано от змията на гордостта. Аз съм болен заради материалните си представи. Нектарните ти наставления са най-добрият лек за измъчения от материална треска, те са като студена вода, която разхлажда в жегата.
Пояснение
Тялото на обусловената душа е пълно с нечисти вещества – кости, кръв, урина, изпражнения и пр. И въпреки това дори най-интелигентните хора в материалния свят приемат, че са съчетание от кръв, кости, урина и изпражнения. Ако беше така, тогава защо не можем да създадем и други интелигентни хора от същите вещества, които лесно се намират навсякъде? Целият свят е под влияние на телесната представа и се е превърнал в ад, крайно неподходящ за почтени хора. Съветите на Джад̣а Бхарата са много ценни. Те са като лекарство, което спасява от ухапването на змия. Ведическите наставления са като нектар или студена вода, носеща облекчение в силната горещина.
Деванагари
तस्माद्भवन्तं मम संशयार्थं
प्रक्ष्यामि पश्चादधुना सुबोधम् ।
अध्यात्मयोगग्रथितं तवोक्त-
माख्याहि कौतूहलचेतसो मे ॥ ३ ॥
प्रक्ष्यामि पश्चादधुना सुबोधम् ।
अध्यात्मयोगग्रथितं तवोक्त-
माख्याहि कौतूहलचेतसो मे ॥ ३ ॥
Стих
тасма̄д бхавантам̇ мама сам̇шая̄ртхам̇
пракш̣я̄ми пашча̄д адхуна̄ субодхам
адхя̄тма-йога-гратхитам̇ тавоктам
а̄кхя̄хи каутӯхала-четасо ме
пракш̣я̄ми пашча̄д адхуна̄ субодхам
адхя̄тма-йога-гратхитам̇ тавоктам
а̄кхя̄хи каутӯхала-четасо ме
Дума по дума
тасма̄т — следователно; бхавантам — на теб; мама — на мен; сам̇шая-артхам — въпросът, който не ми е ясен; пракш̣я̄ми — ще изложа; пашча̄т — след това; адхуна̄ — сега; су-бодхам — за да мога добре да разбера; адхя̄тма-йога — на загадъчните наставления за себепознанието; гратхитам — построени; тава — твоите; уктам — думи; а̄кхя̄хи — моля те, отново обясни; каутӯхала-четасах̣ — чийто ум изгаря от любопитство да разбере загадката на тези твърдения; ме — на мен.
Превод
Не съм сигурен в някои неща, но ще те питам за тях по-късно. Твоите загадъчни йога наставления върху себепознанието ми изглеждат изключително сложни. Моля те, повтори ги с прости думи, за да мога да ги разбера. Умът ми е много любознателен и аз наистина искам да си изясня всичко.
Пояснение
Ведическите писания ни учат: тасма̄д гурум̇ прападйета джигя̄сух̣ шрея уттамам. Интелигентният човек трябва да е любознателен, за да овладее из основи трансценденталната наука. За тази цел трябва да се обърне към гуру, духовен учител. Джад̣а Бхарата обяснил всичко на Маха̄ра̄джа Рахӯган̣а, но очевидно интелигентността на царя не била достатъчна, за да разбере думите му. Затова поискал от Джад̣а Бхарата допълнително разяснение. В Бхагавад-гӣта̄ (4.34) е казано: тад виддхи пран̣ипа̄тена парипрашнена севая̄. Ученикът трябва да се обърне към духовен учител и напълно да му се отдаде (пран̣ипа̄тена). Трябва да го разпитва, за да разбере неговите наставления (парипрашнена). Не е достатъчно само да се отдаде на духовния учител, трябва да му служи с любов (севая̄), така че той да бъде удовлетворен и да го въведе в трансценденталната наука. Този, който иска задълбочено да изучи ведическите наставления, не бива да има предизвикателна или оспорваща нагласа към духовния си учител.
Деванагари
यदाह योगेश्वर दृश्यमानं
क्रियाफलं सद्व्यहारमूलम् ।
न ह्यञ्जसा तत्त्वविमर्शनाय
भवानमुष्मिन् भ्रमते मनो मे ॥ ४ ॥
क्रियाफलं सद्व्यहारमूलम् ।
न ह्यञ्जसा तत्त्वविमर्शनाय
भवानमुष्मिन् भ्रमते मनो मे ॥ ४ ॥
Стих
яд а̄ха йогешвара др̣шяма̄нам̇
крия̄-пхалам̇ сад-вяваха̄ра-мӯлам
на хй ан̃джаса̄ таттва-вимаршана̄я
бхава̄н амуш̣мин бхрамате мано ме
крия̄-пхалам̇ сад-вяваха̄ра-мӯлам
на хй ан̃джаса̄ таттва-вимаршана̄я
бхава̄н амуш̣мин бхрамате мано ме
Дума по дума
ят — това, което; а̄ха — каза; йога-ӣшвара — о, господарю на мистичното могъщество; др̣шяма̄нам — ясно видени; крия̄-пхалам — последствията от придвижване на тялото, напр. усещането за умора; сат — съществуващ; вяваха̄ра-мӯлам — само въз основа на обичаите; на — не; хи — несъмнено; ан̃джаса̄ — всъщност, общо взето; таттва-вимаршана̄я — разбиране на истината с помощта на наставления; бхава̄н — твоя милост; амуш̣мин — от това обяснение; бхрамате — е объркан; манах̣ — ум; ме — моят.
Превод
О, господарю на мистичното могъщество, ти каза, че умората, възникнала от движенията на тялото, се усеща веднага, но тя не съществува в действителност. Съществува само условно. Струва ми се, че с подобни обяснения и въпроси не може да се достигне правилно заключение за Абсолютната Истина. Малко съм объркан от начина, по който ми представи това твърдение.
Пояснение
Формалните въпроси и отговори, породени от телесната представа, нямат нищо общо със знанието за Абсолютната Истина. Духовното знание е отвъд елементарното разбиране на телесните страдания и наслади. В Бхагавад-гӣта̄ Бог Кр̣ш̣н̣а обяснява на Арджуна, че страданието и удоволствието на тялото са временни – те идват и си отиват. Човек не бива да се влияе от тях, а спокойно да ги търпи и да продължава по пътя на духовното осъзнаване.
Деванагари
ब्राह्मण उवाच
अयं जनो नाम चलन् पृथिव्यां
य: पार्थिव: पार्थिव कस्य हेतो: ।
तस्यापि चाङ्घ्र्योयोरधि गुल्फजङ्घा-
जानूरुमध्योरशिरोधरांसा: ॥ ५ ॥
अंसेऽधि दार्वी शिबिका च यस्यां
सौवीरराजेत्यपदेश आस्ते ।
यस्मिन् भवान् रूढनिजाभिमानो
राजास्मि सिन्धुष्विति दुर्मदान्ध: ॥ ६ ॥
अयं जनो नाम चलन् पृथिव्यां
य: पार्थिव: पार्थिव कस्य हेतो: ।
तस्यापि चाङ्घ्र्योयोरधि गुल्फजङ्घा-
जानूरुमध्योरशिरोधरांसा: ॥ ५ ॥
अंसेऽधि दार्वी शिबिका च यस्यां
सौवीरराजेत्यपदेश आस्ते ।
यस्मिन् भवान् रूढनिजाभिमानो
राजास्मि सिन्धुष्विति दुर्मदान्ध: ॥ ६ ॥
Стих
бра̄хман̣а ува̄ча
аям̇ джано на̄ма чалан пр̣тхивя̄м̇
ях̣ па̄ртхивах̣ па̄ртхива кася хетох̣
тася̄пи ча̄н̇гхрьор адхи гулпха-джан̇гха̄-
джа̄нӯру-мадхьора-широдхара̄м̇са̄х̣
аям̇ джано на̄ма чалан пр̣тхивя̄м̇
ях̣ па̄ртхивах̣ па̄ртхива кася хетох̣
тася̄пи ча̄н̇гхрьор адхи гулпха-джан̇гха̄-
джа̄нӯру-мадхьора-широдхара̄м̇са̄х̣
ам̇се 'дхи да̄рвӣ шибика̄ ча яся̄м̇
саувӣра-ра̄джетй ападеша а̄сте
ясмин бхава̄н рӯд̣ха-ниджа̄бхима̄но
ра̄джа̄сми синдхуш̣в ити дурмада̄ндхах̣
саувӣра-ра̄джетй ападеша а̄сте
ясмин бхава̄н рӯд̣ха-ниджа̄бхима̄но
ра̄джа̄сми синдхуш̣в ити дурмада̄ндхах̣
Дума по дума
бра̄хман̣ах̣ ува̄ча — бра̄хман̣ът каза; аям — този; джанах̣ — човек; на̄ма — известен като; чалан — движещ се; пр̣тхивя̄м — по земята; ях̣ — който; па̄ртхивах̣ — преобразувана пръст; па̄ртхива — о, царю, който притежава също такова тяло от пръст; кася — поради каква; хетох̣ — причина; тася апи — на него също; ча — и; ан̇гхрьох̣ — стъпала; адхи — горе; гулпха — глезени; джан̇гха̄ — прасци; джа̄ну — колена; уру — бедра; мадхьора — кръст; ширах̣-дхара — шия; ам̇са̄х̣ — рамене; ам̇се — рамо; адхи — върху; да̄рвӣ — направен от дърво; шибика̄ — паланкин; ча — и; яся̄м — в който; саувӣра-ра̄джа̄ — царят на Саувӣра; ити — така; ападешах̣ — наречен; а̄сте — има; ясмин — в което; бхава̄н — твоя милост; рӯд̣ха — мамещ се; ниджа-абхима̄нах̣ — с погрешни високомерни представи; ра̄джа̄ асми — аз съм царят; синдхуш̣у — в държавата Синдху; ити — така; дурмада-андхах̣ — пленен от фалшив престиж.
Превод
Просветленият бра̄хман̣а Джад̣а Бхарата каза: Различните материални съчетания и форми не са нищо друго, освен преобразувания на пръстта. По една или друга причина някои от тях се скитат по света и се наричат носачи на паланкин. Преобразуванията, които не се движат, са груби материални обекти, например камъни. Материалното тяло е направено от пръст и камък под формата на стъпала, глезени, прасци, колена, бедра, торс, шия и глава. Раменете носят дървения паланкин, а вътре седи великият цар на Саувӣра. Царското тяло е просто видоизменена пръст, но в това тяло се намира твоя милост и се самозалъгва, че е владетелят на царство Саувӣра.
Пояснение
Като анализира материалните тела на носача на паланкина и на пътника в него, Джад̣а Бхарата стига до заключението, че истинската жизнена сила е живото същество. Тъй като живото същество е частица от Бог Виш̣н̣у, в материалния свят Бог Виш̣н̣у е действеният принцип на движещите се и неподвижните създания. От неговото присъствие се задвижва всичко, осъществяват се действия и последици. Този, който приема Бог Виш̣н̣у за изначална причина на всичко, е постигнал съвършено знание. Високомерен и надут, цар Рахӯган̣а бил далеч от истинското знание. Затова се разгневил на носачите, в това число и на просветления бра̄хман̣а Джад̣а Бхарата. Това е първото обвинение на Джад̣а Бхарата срещу царя, осмелил се да поучава един образован бра̄хман̣а, приравнявайки всичко с материята от неубедителната позиция на невежеството. Цар Рахӯган̣а твърдял, че живото същество се намира в тялото и когато тялото е уморено, душата в него страда. В следващите стихове изрично ще бъде обяснено, че живото същество не страда от умората на тялото. Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ дава пример с дете, отрупано с накити; въпреки че тялото му е нежно и слабо, то не се уморява от тежките бижута, а и родителите му не искат да ги свалят. Живото същество няма нищо общо с телесните страдания и удоволствия. Те са само умствени измислици. Интелигентният човек би открил изначалната причина на всичко. Материалните превъплъщения и преобразувания може да са осезаема реалност в светските отношения, но в действителност жизнената сила, душата, няма нищо общо с тях. Материално разочарованите посвещават много време и грижи на тялото и създават култа към даридра-на̄ра̄ян̣а (бедният На̄ра̄ян̣а). Но Свръхдушата или душата не стават бедни просто защото тялото е бедно. Така разсъждават само невежите. Душата и Свръхдушата са отвъд удоволствието и болката на тялото.
Деванагари
शोच्यानिमांस्त्वमधिकष्टदीनान्
विष्ट्या निगृह्णन्निरनुग्रहोऽसि ।
जनस्य गोप्तास्मि विकत्थमानो
न शोभसे वृद्धसभासु धृष्ट: ॥ ७ ॥
Стих
шочя̄н има̄м̇с твам адхикаш̣т̣а-дӣна̄н
виш̣т̣я̄ нигр̣хн̣ан нирануграхо 'си
джанася гопта̄сми викаттхама̄но
на шобхасе вр̣ддха-сабха̄су дхр̣ш̣т̣ах̣
виш̣т̣я̄ нигр̣хн̣ан нирануграхо 'си
джанася гопта̄сми викаттхама̄но
на шобхасе вр̣ддха-сабха̄су дхр̣ш̣т̣ах̣
Дума по дума
шочя̄н — жалко; има̄н — всички тези; твам — теб; адхи-каш̣т̣а-дӣна̄н — нещастни хора, които страдат още повече заради бедността си; виш̣т̣я̄ — насила; нигр̣хн̣ан — хващайки; нирануграхах̣ аси — в сърцето ти няма милост; джанася — на обикновените хора; гопта̄ асми — аз съм закрилникът (царят); викаттхама̄нах̣ — самохвалство; на шобхасе — не изглеждаш много добре; вр̣ддха-сабха̄су — в обществото на образованите; дхр̣ш̣т̣ах̣ — нагъл.
Превод
Няма съмнение, че бедните хора, които носят паланкина, без да получават за това никакво възнаграждение, страдат от тази несправедливост. Те са в окаяно състояние, защото насила ги караш да работят за теб. Това е доказателство за твоята жестокост и безсърдечие, но заслепен от гордост, ти си мислиш, че се грижиш добре за своите поданици. Това е нелепо. Ти си истински глупак и в обществото на образованите никога няма да бъдеш почитан като велик човек.
Пояснение
Цар Рахӯган̣а бил горд, че е цар, и смятал за свое право да управлява поданиците си, както пожелае. Той принуждавал носачите да носят паланкина му без заплащане и така им причинявал незаслужени страдания. И въпреки това се мислел за покровител на своите поданици. Всъщност царят би трябвало да е представител на Върховната Божествена Личност. Затова той се нарича нара-девата̄, богочовек. Но ако смята, че може да използва гражданите за свое сетивно наслаждение, царят допуска сериозна грешка. Мъдреците не одобряват подобно отношение. Съгласно ведическите принципи царят трябва да бъде съветван от велики мъдреци, бра̄хман̣и и учени. Техните наставления са в съответствие с принципите на дхарма-ша̄стра и той е длъжен да ги следва. Учените хора не допускат възможността царят да използва усилията на обществото за собствено облагодетелстване. Негов дълг е да се грижи за гражданите. А не да се превръща в тиранин, който ги експлоатира.
Шрӣмад Бха̄гаватам твърди, че в Кали юга държавните ръководители ще бъдат крадци и разбойници. Тези престъпници грабят парите и имуществото на хората със сила или с мълчаливото им съгласие. Затова Шрӣмад Бха̄гаватам предупреждава: ра̄джаняир ниргхр̣н̣аир дасю-дхармабхих̣. В хода на Кали юга виждаме как постепенно се появяват тези признаци. Можем да си представим колко западнала ще бъде човешката цивилизация в края на тази епоха. Тогава няма да остане и един разумен човек, способен да разбере Бога и връзката ни с него. Хората ще бъдат като животни. Тогава ще се появи Бог Кр̣ш̣н̣а в образа на Калки авата̄ра, за да върне човечеството в правия път. Той ще унищожи всички атеистични царе, защото истинският закрилник е Бог Виш̣н̣у, Кр̣ш̣н̣а.
Богът идва и възстановява реда, нарушен от недостойни царе и държавни ръководители. Кр̣ш̣н̣а казва в Бхагавад-гӣта̄: яда̄ яда̄ хи дхармася гла̄нир бхавати бха̄рата. Бог се появява лично много рядко, но принципът остава един и същ. Когато царят или министър-председателят се отклоняват от моралните норми, природата ги наказва с войни, глад и други бедствия. Следователно, ако държавният глава не разбира целта на живота, няма право да управлява. Бог Виш̣н̣у е върховният собственик на всичко. Той е всеобщият поддръжник. Царят, бащата и настойникът са само негови представители, упълномощени да управляват и поддържат необходимия ред. Затова държавният глава е длъжен така да се грижи за обществото, че хората да научат коя е целта на живота. На те видух̣ сва̄ртха-гатим̇ хи виш̣н̣ум. За нещастие глупавите политици и обикновените граждани не знаят, че крайната житейска цел е да се разбере и постигне Бог Виш̣н̣у. Хората тънат в невежество и цялото общество е пълно с измамници и измамени.
Деванагари
यदा क्षितावेव चराचरस्य
विदाम निष्ठां प्रभवं च नित्यम् ।
तन्नामतोऽन्यद् व्यवहारमूलं
निरूप्यतां सत् क्रिययानुमेयम् ॥ ८ ॥
विदाम निष्ठां प्रभवं च नित्यम् ।
तन्नामतोऽन्यद् व्यवहारमूलं
निरूप्यतां सत् क्रिययानुमेयम् ॥ ८ ॥
Стих
яда̄ кш̣ита̄в ева чара̄чарася
вида̄ма ниш̣т̣ха̄м̇ прабхавам̇ ча нитям
тан на̄мато 'няд вяваха̄ра-мӯлам̇
нирӯпята̄м̇ сат-крияя̄нумеям
вида̄ма ниш̣т̣ха̄м̇ прабхавам̇ ча нитям
тан на̄мато 'няд вяваха̄ра-мӯлам̇
нирӯпята̄м̇ сат-крияя̄нумеям
Дума по дума
яда̄ — следователно; кш̣итау — в пръстта; ева — несъмнено; чара-ачарася — на различните тела, подвижни и неподвижни; вида̄ма — знаем; ниш̣т̣ха̄м — унищожение; прабхавам — появяване; ча — и; нитям — периодично, според природните закони; тат — това; на̄матах̣ — освен само по име; анят — друга; вяваха̄ра-мӯлам — причина за материалните дейности; нирӯпята̄м — нека бъде установено; сат-крияя̄ — с истински дейности; анумеям — да се направи заключението.
Превод
Всички ние, по цялата земя, сме живи същества в различни форми. Някои от нас се движат, а други са неподвижни. Всички ние се появяваме, живеем известно време и биваме унищожени, щом тялото отново се смеси с пръстта. Ние сме различни преобразувания на пръстта. Телата и качествата са просто преобразувания на пръстта, съществуващи само като названия; защото всичко се ражда от пръстта и когато се унищожи, отново се смесва с пръстта. С други думи, ние сме прах и ще се превърнем в прах. Всеки трябва да помисли върху това.
Пояснение
В Брахма сӯтра е казано: тад-ананятвам а̄рабхамбхан̣а-шабда̄дибхях̣ (2.1.14). Космичното проявление е смес от материя и дух, но неговата причина е Върховният Брахман, Божествената Личност. А в Шрӣмад Бха̄гаватам (1.5.20) се казва: идам̇ хи вишвам̇ бхагава̄н иветарах̣. Цялото космично мироздание е преобразование на божествената енергия, но поради илюзия никой не разбира, че Бог не се различава от материалния свят. Този свят е само видоизменение на различните му енергии: пара̄ся шактир вивидхаива шрӯяте. Това намира потвърждение и на други места във Ведите: сарвам̇ кхалв идам̇ брахма. Материята и духът не се различават от Върховния Брахман, Бхагава̄н. Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а утвърждава това в Бхагавад-гӣта̄ (7.4): ме бхинна̄ пракр̣тир аш̣т̣адха̄. Материалната енергия е енергия на Кр̣ш̣н̣а, но е отделена от него. Духовната енергия също е негова енергия, но не е отделена. Когато материалната енергия служи на Върховния Дух, тя се преобразява в духовна енергия, също както желязната пръчка в огъня се нажежава и се превръща в огън. Чрез аналитични изследвания бихме могли да разберем, че Върховната Божествена Личност е причината на всички причини, и тогава знанието ни е съвършено. Простото възприемане на видоизмененията на различните енергии е частично знание. Трябва да стигнем до основната причина. На те видух̣ сва̄ртха гатим̇ хи виш̣н̣ум. Знание, което не се интересува от изначалната причина на всички проявления, не е съвършено знание. Няма нищо във материалния свят, което да не е създадено от върховната енергия на Божествената Личност. От специфичния аромат на пръстта се произвеждат благовония, използвани за различни цели, но първоначалната причина е пръстта и нищо друго. Глинената делва за вода е просто пръст. Тоест няма разлика между делвата и изначалния ѝ материал – пръстта. Делвата е само видоизменение на енергията. Първопричината, или изначалната субстанция, е Върховната Божествена Личност, а разнообразните проявления са вторични продукти. В Чха̄ндогя Упаниш̣ад е казано: ятха̄ саумй екена мр̣т-пин̣д̣ена сарвам̇ мр̣нмаям̇ вигя̄там̇ ся̄д ва̄ча̄рамбхан̣а̄м̇ вика̄ро на̄мадхеям̇ мр̣ттикетй ева сатям. Ако изследваме пръстта, лесно ще опознаем нейните производни. Ето защо Ведите настояват: ясмин вигя̄те сарвам евам̇ вигя̄там̇ бхавати (Мун̣д̣ака Упаниш̣ад, 1.3) – разберете изначалната причина, Кр̣ш̣н̣а, причината на всички причини, и естествено ще разберете всичко останало, макар то да съществува в различни форми. Разбирайки причината на разнообразието, човек може да разбере всичко. Ако разберем Кр̣ш̣н̣а, изначалната причина, не е необходимо да изучаваме отделно вторичните производни. Затова още в самото си начало Бха̄гаватам казва: сатям̇ парам̇ дхӣмахи. Да се съсредоточим върху Върховната Истина, Кр̣ш̣н̣а, Ва̄судева. Думата Ва̄судева посочва Върховната Божествена Личност, причината на всички причини. Мат-стха̄ни сарва-бхӯта̄ни на ча̄хам̇ теш̣в авастхитах̣. Тук накратко се обяснява как проявеното и непроявеното са свързани помежду си. В основата на проявения свят лежи непроявеното битие и по същия начин всичко съществува благодарение на енергията на Върховния, въпреки че поради невежество не виждаме Бога във всичко.
Деванагари
एवं निरुक्तं क्षितिशब्दवृत्त-
मसन्निधानात्परमाणवो ये ।
अविद्यया मनसा कल्पितास्ते
येषां समूहेन कृतो विशेष: ॥ ९ ॥
मसन्निधानात्परमाणवो ये ।
अविद्यया मनसा कल्पितास्ते
येषां समूहेन कृतो विशेष: ॥ ९ ॥
Стих
евам̇ нируктам̇ кш̣ити-шабда-вр̣ттам
асан нидха̄на̄т парама̄н̣аво йе
авидяя̄ манаса̄ калпита̄с те
йеш̣а̄м̇ самӯхена кр̣то вишеш̣ах̣
асан нидха̄на̄т парама̄н̣аво йе
авидяя̄ манаса̄ калпита̄с те
йеш̣а̄м̇ самӯхена кр̣то вишеш̣ах̣
Дума по дума
евам — така; нируктам — погрешно описано; кш̣ити-шабда — на думата „земя“; вр̣ттам — съществуването; асат — нереално; нидха̄на̄т — от разрушението; парама-ан̣авах̣ — атомни частици; йе — всички, които; авидяя̄ — поради липса на интелигентност; манаса̄ — в ума; калпита̄х̣ — представяно; те — те; йеш̣а̄м — на които; самӯхена — от съвкупността; кр̣тах̣ — направени; вишеш̣ах̣ — обектите.
Превод
Някой може да каже, че разнообразието възниква от самата Земя. Но макар вселената временно да изглежда истинска, в крайна сметка тя е нереална. Земята е създадена от атоми, но тези частици са неустойчиви. Атомът не е истинската причина на вселената, каквото и да твърдят някои философи. Не е вярно, че разнообразието в материалния свят е плод на съвкупността от атоми и техните съчетания.
Пояснение
Привържениците на атомната теория смятат, че съчетанията от протони и електрони в атомите са причина за материалното съществуване. Но учените не успяват да открият причината за съществуването на самите атоми. При това положение не можем да приемем, че атомът е причината на вселената. Само невежи хора могат да поддържат такива теории. Според интелигентните хора истинската причина за космичното проявление е Върховният Бог. Джанма̄дй ася ятах̣: Той е изначалната причина на цялото творение. В Бхагавад-гӣта̄ (10.8) е казано: ахам̇ сарвася прабхаво маттах̣ сарвам̇ правартате. Кр̣ш̣н̣а е изначалната причина. Сарва-ка̄ран̣а-ка̄ран̣ам: Той е причината на всички причини. Кр̣ш̣н̣а е причината на атомите, съставляващи материалната енергия:
бхӯмир а̄по 'нало ва̄юх̣
кхам̇ мано буддхир ева ча
ахан̇ка̄ра итӣям̇ ме
бхинна̄ пракр̣тир аш̣т̣адха̄
кхам̇ мано буддхир ева ча
ахан̇ка̄ра итӣям̇ ме
бхинна̄ пракр̣тир аш̣т̣адха̄
(Бхагавад-гӣта̄, 7.4)
Крайната причина е Върховната Божествена Личност и само невежите се опитват да открият други причини, излагайки различни теории.
Деванагари
एवं कृशं स्थूलमणुर्बृहद्यद्
असच्च सज्जीवमजीवमन्यत् ।
द्रव्यस्वभावाशयकालकर्म-
नाम्नाजयावेहि कृतं द्वितीयम् ॥ १० ॥
असच्च सज्जीवमजीवमन्यत् ।
द्रव्यस्वभावाशयकालकर्म-
नाम्नाजयावेहि कृतं द्वितीयम् ॥ १० ॥
Стих
евам̇ кр̣шам̇ стхӯлам ан̣ур бр̣хад яд
асач ча садж джӣвам аджӣвам анят
дравя-свабха̄ва̄шая-ка̄ла-карма-
на̄мна̄джая̄вехи кр̣там̇ двитӣям
асач ча садж джӣвам аджӣвам анят
дравя-свабха̄ва̄шая-ка̄ла-карма-
на̄мна̄джая̄вехи кр̣там̇ двитӣям
Дума по дума
евам — така; кр̣шам — слаб или нисък; стхӯлам — дебел; ан̣ух̣ — малък; бр̣хат — голям; ят — което; асат — непостоянни; ча — и; сат — съществуващи; джӣвам — живите същества; аджӣвам — безжизнената неодушевена материя; анят — други причини; дравя — явления; сва-бха̄ва — природа; а̄шая — склонност; ка̄ла — време; карма — дейности; на̄мна̄ — само с такива имена; аджая̄ — от материалната природа; авехи — трябва да разбереш; кр̣там — направено; двитӣям — двойственост.
Превод
Тъй като вселената не съществува в абсолютен смисъл, нещата в нея – различията като високо, ниско, дебелина, слабост, малко, голямо, последица, причина, а също признаците на живот и материята – всички са плод на въображението. Те са като глинени делви, направени от една и съща пръст, но с различни названия. Различията се определят от субстанцията, природата, склонността, времето и дейността. Добре е да знаеш, че тези неща са само механични проявления, създадени от материалната природа.
Пояснение
Временните проявления и многообразието в материалния свят са просто творения на материалната природа в различни обстоятелства: пракр̣тех̣ крияма̄н̣а̄ни гун̣аих̣ карма̄н̣и сарвашах̣. Ние смятаме действията и противодействията, осъществявани от материалната природа, за наши научни открития, приписваме си заслугите за тях и отхвърляме съществуването на Бога. Това е описано в Бхагавад-гӣта̄ (3.27): ахан̇ка̄ра-вимӯд̣ха̄тма̄ карта̄хам ити маняте – живото същество, покрито от илюзорната външна енергия, се опитва да си припише заслугите за разнообразните творения в материалния свят. В действителност те се създават от материалната сила, задействана от енергията на Върховната Божествена Личност. Следователно Върховната Личност е най-висшата причина. В Брахма сам̇хита̄ е казано:
ӣшварах̣ парамах̣ кр̣ш̣н̣ах̣
сач-чид-а̄нанда-виграхах̣
ана̄дир а̄дир говиндах̣
сарва-ка̄ран̣а-ка̄ран̣ам
сач-чид-а̄нанда-виграхах̣
ана̄дир а̄дир говиндах̣
сарва-ка̄ран̣а-ка̄ран̣ам
Той е причината на всички причини, крайната висша причина. В тази връзка Шрӣла Мадхва̄ча̄ря пише: евам̇ сарвам̇ татха̄ пракр̣тваяи калпитам̇ виш̣н̣ор анят евам̇ пракр̣тя̄дха̄рах̣ сваям ананя̄дха̄ро виш̣н̣ур ева атах̣ сарва-шабда̄ш ча тасминн ева. Изначалната причина е Бог Виш̣н̣у, но от невежество хората мислят, че материята причинява всичко.
ра̄джа̄ гопта̄шрайо бхӯмих̣
шаран̣ам̇ чети лаукиках̣
вяваха̄ро на тат сатям̇
тайор брахма̄шрайо вибхух̣
шаран̣ам̇ чети лаукиках̣
вяваха̄ро на тат сатям̇
тайор брахма̄шрайо вибхух̣
Ние възприемаме нещата само външно и мимолетно, но това не е цялата истина. Истинският закрилник и убежище за всекиго е Върховният Брахман, а не царят.
гоптрӣ ча тася пракр̣тис
тася̄ виш̣н̣ух̣ сваям̇ прабхух̣
тава гоптрӣ ту пр̣тхивӣ
на твам̇ гопта̄ кш̣итех̣ смр̣тах̣
тася̄ виш̣н̣ух̣ сваям̇ прабхух̣
тава гоптрӣ ту пр̣тхивӣ
на твам̇ гопта̄ кш̣итех̣ смр̣тах̣
атах̣ сарва̄шраяиш чаива
гопта̄ ча харир ӣшварах̣
сарва-шабда̄бхидхеяш ча
шабда-вр̣ттер хи ка̄ран̣ам
сарва̄нтарах̣ сарва-бахир
ека ева джана̄рданах̣
гопта̄ ча харир ӣшварах̣
сарва-шабда̄бхидхеяш ча
шабда-вр̣ттер хи ка̄ран̣ам
сарва̄нтарах̣ сарва-бахир
ека ева джана̄рданах̣
Истинската закрилница е материалната природа, но Виш̣н̣у е нейният господар. Той е властелинът на всичко. Бог Джана̄рдана е повелителят отвън и отвътре. Той е причина за въздействието на словото и на изразеното със звук.
ширасодха̄рата̄ ядвад
грӣва̄я̄с тадвад ева ту
а̄шраятвам̇ ча гоптр̣твам
анйеш̣а̄м упача̄ратах̣
грӣва̄я̄с тадвад ева ту
а̄шраятвам̇ ча гоптр̣твам
анйеш̣а̄м упача̄ратах̣
Бог Виш̣н̣у поддържа цялото творение: брахман̣о хи пратиш̣т̣ха̄хам (Бхагавад-гӣта̄, 14.27). Всичко се поддържа от Брахман. Вселените се поддържат от брахмаджьоти, а планетите са поддържани от вселенската атмосфера. На всяка планета има океани, планини, държави и царства и всяка планета е убежище за много живи същества. Те стоят здраво на земята със своите стъпала, крака, торс и рамене, но в крайна сметка всичко се поддържа от енергиите на Върховната Божествена Личност. Затова Бог е наречен сарва-ка̄ран̣а-ка̄ран̣ам, причината на всички причини.
Деванагари
ज्ञानं विशुद्धं परमार्थमेक-
मनन्तरं त्वबहिर्ब्रह्म सत्यम् ।
प्रत्यक् प्रशान्तं भगवच्छब्दसंज्ञं
यद्वासुदेवं कवयो वदन्ति ॥ ११ ॥
मनन्तरं त्वबहिर्ब्रह्म सत्यम् ।
प्रत्यक् प्रशान्तं भगवच्छब्दसंज्ञं
यद्वासुदेवं कवयो वदन्ति ॥ ११ ॥
Стих
гя̄нам̇ вишуддхам̇ парама̄ртхам екам
анантарам̇ тв абахир брахма сатям
пратяк праша̄нтам̇ бхагавач-чхабда-сам̇гям̇
яд ва̄судевам̇ кавайо ваданти
анантарам̇ тв абахир брахма сатям
пратяк праша̄нтам̇ бхагавач-чхабда-сам̇гям̇
яд ва̄судевам̇ кавайо ваданти
Дума по дума
гя̄нам — върховното знание; вишуддхам — без замърсяване; парама-артхам — даващо крайната цел на живота; екам — единно; анантарам — без вътрешна страна, неделимо; ту — също; абахих̣ — без външна страна; брахма — Върховната; сатям — Абсолютна Истина; пратяк — вътре; праша̄нтам — ведрият и спокоен Върховен Бог, когото почитат йогӣте; бхагават-шабда-сам̇гя̄м — познат във висшия аспект като Бхагава̄н, притежателя на всички съвършенства; ят — това; ва̄судевам — Бог Кр̣ш̣н̣а, синът на Васудева; каваях̣ — учените; ваданти — казват.
Превод
Тогава какво представлява крайната истина? Отговорът е – единното знание е крайната истина. То е неосквернено от материални качества. То ни дарява с освобождение. То е единствено, всепроникващо и невъобразимо. Началната степен в това знание е разбирането на Брахман. При втората степен се осъзнава Парама̄тма̄, Свръхдушата, която постигат умиротворените йогӣ. Но пълно овладяване на това върховно знание се постига с осъзнаване на Върховната Личност. Всички учени твърдят, че Върховната Личност е Ва̄судева, причината на Брахман, Парама̄тма̄ и другите проявления.
Пояснение
В Чайтаня чарита̄мр̣та е казано: яд адваитам̇ брахмопаниш̣ади тад апй ася тану-бха̄. Брахман, безличностното сияние на Абсолютната Истина, се излъчва от тялото на Върховната Божествена Личност. Я а̄тма̄нтаря̄мӣ пуруш̣а ити со 'шя̄м̇ша-вибхавах̣. Свръхдушата, наричана още а̄тма̄ и антаря̄мӣ, е само разширение на Върховния Бог. Шад̣-аишваряих̣ пӯрн̣о я иха бхагава̄н са сваям аям. Ва̄судева е Върховната Божествена Личност, притежаващ в пълна степен шестте съвършенства, а Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху не се различава от него. Големите учени и философи осъзнават това след много, много животи. Ва̄судевах̣ сарвам ити са маха̄тма̄ судурлабхах̣ (Бхагавад-гӣта̄, 7.19). Накрая мъдрецът разбира, че Ва̄судева, Кр̣ш̣н̣а, е причината на Брахман и Парама̄тма̄, Свръхдушата. Ето защо Ва̄судева е сарва-ка̄ран̣а-ка̄ран̣ам, причината на всички причини. Шрӣмад Бха̄гаватам потвърждава това. Същинската таттва, Абсолютната Истина, е Бхагава̄н, но поради ограничено осъзнаване на Абсолютната Истина, хората понякога описват Виш̣н̣у като безличностен Брахман или локализирана Парама̄тма̄.
ваданти тат таттва-видас
таттвам̇ ядж гя̄нам адваям
брахмети парама̄тмети
бхагава̄н ити шабдяте
таттвам̇ ядж гя̄нам адваям
брахмети парама̄тмети
бхагава̄н ити шабдяте
(Шрӣмад Бха̄гаватам, 1.2.11)
В самото си начало Шрӣмад Бха̄гаватам казва: сатям̇ парам̇ дхӣмахи – нека медитираме върху върховната истина. Тук тази истина е описана с думите гя̄нам̇ вишуддхам̇ сатям. Абсолютната Истина, недокосната от материално замърсяване, е отвъд материалните качества. Тя осигурява духовен успех и освобождение от материалния свят. Тази Върховна Абсолютна Истина е Кр̣ш̣н̣а, Ва̄судева. Няма разлика между вътрешната същност на Кр̣ш̣н̣а и външното му тяло. Кр̣ш̣н̣а е пӯрн̣а, пълното цяло. За разлика от нас неговото тяло и душа са тъждествени. Понякога псевдоучени, непознаващи истинската природа на Кр̣ш̣н̣а, заблуждават хората, като казват, че Кр̣ш̣н̣а е напълно различен отвътре и отвън. Те изопачават думите на Кр̣ш̣н̣а ман-мана̄ бхава мад-бхакто мад-я̄джӣ ма̄м̇ намаскуру и съветват читателите да се отдадат не на личността Кр̣ш̣н̣а, а на неговата вътрешна същност. С нищожното си знание, тези ма̄я̄ва̄дӣ не могат да разберат Кр̣ш̣н̣а. Необходимо е да се обърнем към упълномощена личност. Духовният учител наистина е видял Кр̣ш̣н̣а; той може да ни го представи правилно.
тад виддхи пран̣ипа̄тена
парипрашнена севая̄
упадекш̣янти те гя̄нам̇
гя̄нинас таттва-даршинах̣
парипрашнена севая̄
упадекш̣янти те гя̄нам̇
гя̄нинас таттва-даршинах̣
Човек може да разбере Кр̣ш̣н̣а само с помощта на истински духовен учител.
Деванагари
रहूगणैतत्तपसा न याति
न चेज्यया निर्वपणाद् गृहाद्वा ।
नच्छन्दसा नैव जलाग्निसूर्यै-
र्विना महत्पादरजोऽभिषेकम् ॥ १२ ॥
न चेज्यया निर्वपणाद् गृहाद्वा ।
नच्छन्दसा नैव जलाग्निसूर्यै-
र्विना महत्पादरजोऽभिषेकम् ॥ १२ ॥
Стих
рахӯган̣аитат тапаса̄ на я̄ти
на чеджяя̄ нирвапан̣а̄д гр̣ха̄д ва̄
на ччхандаса̄ наива джала̄гни-сӯряир
вина̄ махат-па̄да-раджо-'бхиш̣екам
на чеджяя̄ нирвапан̣а̄д гр̣ха̄д ва̄
на ччхандаса̄ наива джала̄гни-сӯряир
вина̄ махат-па̄да-раджо-'бхиш̣екам
Дума по дума
рахӯган̣а — о, царю Рахӯган̣а; етат — това знание; тапаса̄ — със сурови отречения и въздържания; на я̄ти — не се разкрива; на — не; ча — също; иджяя̄ — с големи приготовления за храмово обожание; нирвапан̣а̄т — или с приключване на материалните задължения и приемане на сання̄са; гр̣ха̄т — със съвършен семеен живот; ва̄ — или; на — нито; чхандаса̄ — с полово въздържание или изучаване на ведическите писания; на ева — нито; джала-агни-сӯряих̣ — със сурови отречения във вода, сред буен огън или под палещото слънце; вина̄ — без; махат — на великите предани; па̄да-раджах̣ — прахът от лотосовите нозе; абхиш̣екам — посипване на цялото тяло.
Превод
Скъпи царю Рахӯган̣а, докато не посипе тяло си с праха от лотосовите нозе на велики предани, човек не може да осъзнае Абсолютната Истина. Той няма да разбере Абсолютната Истина само с полово въздържание (брахмачаря), със семеен живот според предписанията, като напусне дома си и стане ва̄напрастха, приеме сання̄са или се подложи на суров аскетизъм в ледена вода през зимата, а през лятото се огради с огън под палещите лъчи на слънцето. Има най-различни методи за разбиране на Абсолютната Истина, но тя бива разкрита само на този, който е получил милостта на велик предан.
Пояснение
Чистият предан може да дари на всекиго истинско знание за трансценденталното блаженство. Ведеш̣у дурлабхам адурлабхам а̄тма-бхактау. Съвършенството на духовния живот не се постига с просто изпълнение на ведическите предписания. Трябва да се обърнем към истински предан: аня̄бхила̄ш̣ита̄-шӯням̇ гя̄на-карма̄дй-ана̄вр̣там. По милостта на такъв предан ще разберем Абсолютната Истина, Кр̣ш̣н̣а, и връзката си с него. Някои материалисти смятат, че като вършат благочестиви дейности и живеят със семейството си, могат да разберат Абсолютната Истина. Този стих ги опровергава. Абсолютната Истина не може да бъде разбрана дори със стриктното спазване на брахмачаря (полово въздържание). Единственото условие за нейното осъзнаване е служенето на чист предан.
Деванагари
यत्रोत्तमश्लोकगुणानुवाद:
प्रस्तूयते ग्राम्यकथाविघात: ।
निषेव्यमाणोऽनुदिनं मुमुक्षो-
र्मतिं सतीं यच्छति वासुदेवे ॥ १३ ॥
प्रस्तूयते ग्राम्यकथाविघात: ।
निषेव्यमाणोऽनुदिनं मुमुक्षो-
र्मतिं सतीं यच्छति वासुदेवे ॥ १३ ॥
Стих
ятроттамашлока-гун̣а̄нува̄дах̣
прастӯяте гра̄мя-катха̄-вигха̄тах̣
ниш̣евяма̄н̣о 'нудинам̇ мумукш̣ор
матим̇ сатӣм̇ яччхати ва̄судеве
прастӯяте гра̄мя-катха̄-вигха̄тах̣
ниш̣евяма̄н̣о 'нудинам̇ мумукш̣ор
матим̇ сатӣм̇ яччхати ва̄судеве
Дума по дума
ятра — в мястото, което (в присъствието на издигнати предани); уттама-шлока-гун̣а-анува̄дах̣ — беседи за забавленията и величието на Върховната Божествена Личност; прастӯяте — се описват; гра̄мя-катха̄-вигха̄тах̣ — заради които няма възможност да се водят светски разговори; ниш̣евяма̄н̣ах̣ — много сериозно слушани; анудинам — ден след ден; мумукш̣ох̣ — на хората, които истински желаят да се освободят от материалното робство; матим — медитация; сатӣм — чиста и проста; яччхати — се обръща; ва̄судеве — към лотосовите нозе на Бог Ва̄судева.
Превод
Какви са чистите предани, споменати тук? В обществото на чисти предани никога не се говори за политика, социология и прочее материални теми. Там се обсъждат само качествата, формите и забавленията на Бога, Върховната Личност. Той бива възхваляван и почитан с преклонение. Този, който смирено и постоянно слуша беседите в обществото на чисти предани, дори да се стреми към сливане с битието на Абсолютната Истина, изоставя това намерение и постепенно се привързва към служенето на Ва̄судева.
Пояснение
В този стих са описани характеристиките на чистите предани. Те не се интересуват от материални теми. Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху строго е забранил на своите предани да обсъждат светски проблеми. Гра̄мя-ва̄рта̄ на̄ кахибе: не бива да се въвличаме в ненужни разговори за новините от материалния свят. Не бива да си губим времето по този начин. Това е много важен аспект от живота на предания. Той няма други желания освен да служи на Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност. Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание бе основано, за да предостави служене и възхвала на Бога по двайсет и четири часа на ден. Членовете на тази организация се занимават с Кр̣ш̣н̣а съзнание от пет часа сутринта до десет вечерта. Те нямат никаква възможност да си губят времето с излишни разговори за политика, социология и текущи събития. Тези неща си вървят по своя път. Преданият се стреми само към добросъвестно, сериозно служене на Кр̣ш̣н̣а.
Деванагари
अहं पुरा भरतो नाम राजा
विमुक्तदृष्टश्रुतसङ्गबन्ध: ।
आराधनं भगवत ईहमानो
मृगोऽभवं मृगसङ्गाद्धतार्थ: ॥ १४ ॥
विमुक्तदृष्टश्रुतसङ्गबन्ध: ।
आराधनं भगवत ईहमानो
मृगोऽभवं मृगसङ्गाद्धतार्थ: ॥ १४ ॥
Стих
ахам̇ пура̄ бхарато на̄ма ра̄джа̄
вимукта-др̣ш̣т̣а-шрута-сан̇га-бандхах̣
а̄ра̄дханам̇ бхагавата ӣхама̄но
мр̣го 'бхавам̇ мр̣га-сан̇га̄д дхата̄ртхах̣
вимукта-др̣ш̣т̣а-шрута-сан̇га-бандхах̣
а̄ра̄дханам̇ бхагавата ӣхама̄но
мр̣го 'бхавам̇ мр̣га-сан̇га̄д дхата̄ртхах̣
Дума по дума
ахам — аз; пура̄ — по-рано (в предишния си живот); бхаратах̣ на̄ма ра̄джа̄ — цар на име Маха̄ра̄джа Бхарата; вимукта — освободен от; др̣ш̣т̣а-шрута — от личен опит чрез непосредствено общуване или чрез получаване на знание от Ведите; сан̇га-бандхах̣ — робството на общуването; а̄ра̄дханам — обожание; бхагаватах̣ — на Върховната Божествена Личност, Ва̄судева; ӣхама̄нах̣ — постоянно извършвайки; мр̣гах̣ абхавам — станах елен; мр̣га-сан̇га̄т — заради близко общуване с елен; хата-артхах̣ — пренебрегнал принципите на преданото служене.
Превод
В един от миналите си животи аз бях известен като Маха̄ра̄джа Бхарата. Постигнах съвършенство, напълно откъснат от материални дейности, благодарение на непосредствения си опит и просветлението от Ведите. Бях изцяло отдаден на служене на Бога, но за беда силно се привързах към едно еленче и пренебрегнах духовните си задължения. Заради обичта ми към елена в следващия си живот трябваше да приема тяло на елен.
Пояснение
Историята, описана тук, е много поучителна. В предишния стих бе казано: вина̄ махат-па̄да-раджо-'биш̣екам – човек не може да постигне съвършенство, без да поръси главата си с праха от лотосовите нозе на велик предан. Ако той неизменно следва напътствията на духовния учител, няма никаква опасност от падение. Но ако глупавият ученик се опитва да измести духовния си учител и да заеме неговото място, веднага ще пропадне. Яся праса̄да̄д бхагават-праса̄до яся̄праса̄да̄н на гатих̣ куто 'пи. Ако смята духовния учител за обикновен човек, ученикът изгубва шанса си за духовен напредък. Въпреки стриктното си предано служене Бхарата Маха̄ра̄джа не потърсил съвет от духовен учител, когато прекомерно се привързал към елена. В резултат на силната си привързаност той станал небрежен към духовните си занимания и пропаднал.
Деванагари
सा मां स्मृतिर्मृगदेहेऽपि वीर
कृष्णार्चनप्रभवा नो जहाति ।
अथो अहं जनसङ्गादसङ्गो
विशङ्कमानोऽविवृतश्चरामि ॥ १५ ॥
कृष्णार्चनप्रभवा नो जहाति ।
अथो अहं जनसङ्गादसङ्गो
विशङ्कमानोऽविवृतश्चरामि ॥ १५ ॥
Стих
са̄ ма̄м̇ смр̣тир мр̣га-дехе 'пи вӣра
кр̣ш̣н̣а̄рчана-прабхава̄ но джаха̄ти
атхо ахам̇ джана-сан̇га̄д асан̇го
вишан̇кама̄но 'вивр̣таш чара̄ми
кр̣ш̣н̣а̄рчана-прабхава̄ но джаха̄ти
атхо ахам̇ джана-сан̇га̄д асан̇го
вишан̇кама̄но 'вивр̣таш чара̄ми
Дума по дума
са̄ — това; ма̄м — мен; смр̣тих̣ — спомен за дейностите в миналия живот; мр̣га-дехе — в тяло на елен; апи — въпреки; вӣра — о, велики герою; кр̣ш̣н̣а-арчана-прабхава̄ — проявил се под влияние на искреното служене на Кр̣ш̣н̣а; но джаха̄ти — не си отиде; атхо — следователно; ахам — аз; джана-сан̇га̄т — от общуването с обикновени хора; асан̇гах̣ — непривързан; вишан̇кама̄нах̣ — който се бои; авивр̣тах̣ — незабелязан от другите; чара̄ми — вървя тук и там.
Превод
О, юначни царю, заради искреното ми служене на Бога в миналото помнех всички събития от предишния си живот, нищо че бях в тяло на елен. И понеже съм наясно с падението си, избягвам общуването с обикновени хора. Боя се от лошото им материалистично влияние и затова се скитам сам, неразпознат от никого.
Пояснение
В Бхагавад-гӣта̄ е казано: свалпам апй ася дхармася (Бхагавад-гӣта̄, 2.40). Да приемеш животинско тяло след човешкото, безспорно е голямо падение, но в случая с Бхарата Маха̄ра̄джа и въобще с всички предани, преданото служене на Бога никога не е напразно. Както твърди Бхагавад-гӣта̄ (8.6): ям̇ ям̇ ва̄пи смаран бха̄вам̇ тяджатй анте калеварам. Според природния закон на прага на смъртта умът е погълнат от определени мисли. Това може да доведе до раждане и в животинско тяло, но преданият не губи нищо. Макар че получил тяло на елен, Бхарата Маха̄ра̄джа не забравил истинската си позиция. В еленското тяло той бил много внимателен и помнел причината за падението си. Това му дало възможност в следващия си живот да се роди в семейство на чисти бра̄хман̣и. Така служенето му за Бога не било напразно.
Деванагари
तस्मान्नरोऽसङ्गसुसङ्गजात-
ज्ञानासिनेहैव विवृक्णमोह: ।
हरिं तदीहाकथनश्रुताभ्यां
लब्धस्मृतिर्यात्यतिपारमध्वन: ॥ १६ ॥
ज्ञानासिनेहैव विवृक्णमोह: ।
हरिं तदीहाकथनश्रुताभ्यां
लब्धस्मृतिर्यात्यतिपारमध्वन: ॥ १६ ॥
Стих
тасма̄н наро 'сан̇га-сусан̇га-джа̄та-
гя̄на̄синехаива вивр̣кн̣а-мохах̣
харим̇ тад-ӣха̄-катхана-шрута̄бхя̄м̇
лабдха-смр̣тир я̄тй атипа̄рам адхванах̣
гя̄на̄синехаива вивр̣кн̣а-мохах̣
харим̇ тад-ӣха̄-катхана-шрута̄бхя̄м̇
лабдха-смр̣тир я̄тй атипа̄рам адхванах̣
Дума по дума
тасма̄т — за тази причина; нарах̣ — всеки човек; асан̇га — с отказ от общуване със светски хора; су-сан̇га — чрез общуване с предани; джа̄та — създадено; гя̄на-асина̄ — с меча на знанието; иха — в материалния свят; ева — дори; вивр̣кн̣а-мохах̣ — чиято илюзия е разкъсана на парчета; харим — Бог, Върховната Личност; тад-ӣха̄ — на дейностите му; катхана-шрута̄бхя̄м — с двата метода на слушане и възпяване; лабдха-смр̣тих̣ — загубеното съзнание се съживява; я̄ти — постига; атипа̄рам — крайната цел; адхванах̣ — на пътя обратно вкъщи, при Бога.
Превод
Всеки, който общува с велики предани, може да постигне съвършенство в знанието, а с меча на знанието да разсече илюзорните отношения и връзки в материалния свят. Благодарение на общуването с предани, човек може да служи на Бога чрез слушане и възпяване (шраван̣ам̇ кӣртанам). Така той ще съживи спящото си съзнание за Кр̣ш̣н̣а и ако устойчиво култивира Кр̣ш̣н̣а съзнание, ще се завърне у дома, при Бога, още в този живот.
Пояснение
За да се освободим от материалното робство, трябва да прекъснем отношенията си със светски хора и да общуваме с предани. В тази връзка тук са споменати отхвърлящият и утвърждаващият метод. Общуването с преданите помага на човек да развие Кр̣ш̣н̣а съзнание, спящо дълбоко в него. Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание дава такава възможност на всеки. Ние предоставяме убежище на всички, сериозно желаещи да се развиват в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Осигуряваме им подслон и храна, за да могат спокойно да култивират Кр̣ш̣н̣а съзнание и да се завърнат у дома, при Бога, още в този живот.
Така завършват коментарите на Бхактиведанта върху дванадесета глава от Пета песен на „Шрӣмад Бха̄гаватам“, наречена „Беседа между Маха̄ра̄джа Рахӯган̣а и Джад̣а Бхарата“.