Беседа между Маха̄ра̄джа Рахӯган̣а и Джад̣а Бхарата

От Брахма сам̇хита̄ научаваме, че Върховната Божествена Личност е причината на всички причини (сарва-ка̄ран̣а-ка̄ран̣ам). Р̣ш̣абхадева бил непосредствено въплъщение на Върховната Божествена Личност, причината на всички причини. Синът му, Бхарата Маха̄ра̄джа, който се родил като бра̄хман̣а Джад̣а Бхарата, получил тялото си от причината на всички причини. Затова е наречен ка̄ран̣а-виграха̄я.

Тялото на обусловената душа е пълно с нечисти вещества – кости, кръв, урина, изпражнения и пр. И въпреки това дори най-интелигентните хора в материалния свят приемат, че са съчетание от кръв, кости, урина и изпражнения. Ако беше така, тогава защо не можем да създадем и други интелигентни хора от същите вещества, които лесно се намират навсякъде? Целият свят е под влияние на телесната представа и се е превърнал в ад, крайно неподходящ за почтени хора. Съветите на Джад̣а Бхарата са много ценни. Те са като лекарство, което спасява от ухапването на змия. Ведическите наставления са като нектар или студена вода, носеща облекчение в силната горещина.

Ведическите писания ни учат: тасма̄д гурум̇ прападйета джигя̄сух̣ шрея уттамам. Интелигентният човек трябва да е любознателен, за да овладее из основи трансценденталната наука. За тази цел трябва да се обърне към гуру, духовен учител. Джад̣а Бхарата обяснил всичко на Маха̄ра̄джа Рахӯган̣а, но очевидно интелигентността на царя не била достатъчна, за да разбере думите му. Затова поискал от Джад̣а Бхарата допълнително разяснение. В Бхагавад-гӣта̄ (4.34) е казано: тад виддхи пран̣ипа̄тена парипрашнена севая̄. Ученикът трябва да се обърне към духовен учител и напълно да му се отдаде (пран̣ипа̄тена). Трябва да го разпитва, за да разбере неговите наставления (парипрашнена). Не е достатъчно само да се отдаде на духовния учител, трябва да му служи с любов (севая̄), така че той да бъде удовлетворен и да го въведе в трансценденталната наука. Този, който иска задълбочено да изучи ведическите наставления, не бива да има предизвикателна или оспорваща нагласа към духовния си учител.

Формалните въпроси и отговори, породени от телесната представа, нямат нищо общо със знанието за Абсолютната Истина. Духовното знание е отвъд елементарното разбиране на телесните страдания и наслади. В Бхагавад-гӣта̄ Бог Кр̣ш̣н̣а обяснява на Арджуна, че страданието и удоволствието на тялото са временни – те идват и си отиват. Човек не бива да се влияе от тях, а спокойно да ги търпи и да продължава по пътя на духовното осъзнаване.

Като анализира материалните тела на носача на паланкина и на пътника в него, Джад̣а Бхарата стига до заключението, че истинската жизнена сила е живото същество. Тъй като живото същество е частица от Бог Виш̣н̣у, в материалния свят Бог Виш̣н̣у е действеният принцип на движещите се и неподвижните създания. От неговото присъствие се задвижва всичко, осъществяват се действия и последици. Този, който приема Бог Виш̣н̣у за изначална причина на всичко, е постигнал съвършено знание. Високомерен и надут, цар Рахӯган̣а бил далеч от истинското знание. Затова се разгневил на носачите, в това число и на просветления бра̄хман̣а Джад̣а Бхарата. Това е първото обвинение на Джад̣а Бхарата срещу царя, осмелил се да поучава един образован бра̄хман̣а, приравнявайки всичко с материята от неубедителната позиция на невежеството. Цар Рахӯган̣а твърдял, че живото същество се намира в тялото и когато тялото е уморено, душата в него страда. В следващите стихове изрично ще бъде обяснено, че живото същество не страда от умората на тялото. Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ дава пример с дете, отрупано с накити; въпреки че тялото му е нежно и слабо, то не се уморява от тежките бижута, а и родителите му не искат да ги свалят. Живото същество няма нищо общо с телесните страдания и удоволствия. Те са само умствени измислици. Интелигентният човек би открил изначалната причина на всичко. Материалните превъплъщения и преобразувания може да са осезаема реалност в светските отношения, но в действителност жизнената сила, душата, няма нищо общо с тях. Материално разочарованите посвещават много време и грижи на тялото и създават култа към даридра-на̄ра̄ян̣а (бедният На̄ра̄ян̣а). Но Свръхдушата или душата не стават бедни просто защото тялото е бедно. Така разсъждават само невежите. Душата и Свръхдушата са отвъд удоволствието и болката на тялото.

Цар Рахӯган̣а бил горд, че е цар, и смятал за свое право да управлява поданиците си, както пожелае. Той принуждавал носачите да носят паланкина му без заплащане и така им причинявал незаслужени страдания. И въпреки това се мислел за покровител на своите поданици. Всъщност царят би трябвало да е представител на Върховната Божествена Личност. Затова той се нарича нара-девата̄, богочовек. Но ако смята, че може да използва гражданите за свое сетивно наслаждение, царят допуска сериозна грешка. Мъдреците не одобряват подобно отношение. Съгласно ведическите принципи царят трябва да бъде съветван от велики мъдреци, бра̄хман̣и и учени. Техните наставления са в съответствие с принципите на дхарма-ша̄стра и той е длъжен да ги следва. Учените хора не допускат възможността царят да използва усилията на обществото за собствено облагодетелстване. Негов дълг е да се грижи за гражданите. А не да се превръща в тиранин, който ги експлоатира.

Шрӣмад Бха̄гаватам твърди, че в Кали юга държавните ръководители ще бъдат крадци и разбойници. Тези престъпници грабят парите и имуществото на хората със сила или с мълчаливото им съгласие. Затова Шрӣмад Бха̄гаватам предупреждава: ра̄джаняир ниргхр̣н̣аир дасю-дхармабхих̣. В хода на Кали юга виждаме как постепенно се появяват тези признаци. Можем да си представим колко западнала ще бъде човешката цивилизация в края на тази епоха. Тогава няма да остане и един разумен човек, способен да разбере Бога и връзката ни с него. Хората ще бъдат като животни. Тогава ще се появи Бог Кр̣ш̣н̣а в образа на Калки авата̄ра, за да върне човечеството в правия път. Той ще унищожи всички атеистични царе, защото истинският закрилник е Бог Виш̣н̣у, Кр̣ш̣н̣а.

Богът идва и възстановява реда, нарушен от недостойни царе и държавни ръководители. Кр̣ш̣н̣а казва в Бхагавад-гӣта̄: яда̄ яда̄ хи дхармася гла̄нир бхавати бха̄рата. Бог се появява лично много рядко, но принципът остава един и същ. Когато царят или министър-председателят се отклоняват от моралните норми, природата ги наказва с войни, глад и други бедствия. Следователно, ако държавният глава не разбира целта на живота, няма право да управлява. Бог Виш̣н̣у е върховният собственик на всичко. Той е всеобщият поддръжник. Царят, бащата и настойникът са само негови представители, упълномощени да управляват и поддържат необходимия ред. Затова държавният глава е длъжен така да се грижи за обществото, че хората да научат коя е целта на живота. На те видух̣ сва̄ртха-гатим̇ хи виш̣н̣ум. За нещастие глупавите политици и обикновените граждани не знаят, че крайната житейска цел е да се разбере и постигне Бог Виш̣н̣у. Хората тънат в невежество и цялото общество е пълно с измамници и измамени.

В Брахма сӯтра е казано: тад-ананятвам а̄рабхамбхан̣а-шабда̄дибхях̣ (2.1.14). Космичното проявление е смес от материя и дух, но неговата причина е Върховният Брахман, Божествената Личност. А в Шрӣмад Бха̄гаватам (1.5.20) се казва: идам̇ хи вишвам̇ бхагава̄н иветарах̣. Цялото космично мироздание е преобразование на божествената енергия, но поради илюзия никой не разбира, че Бог не се различава от материалния свят. Този свят е само видоизменение на различните му енергии: пара̄ся шактир вивидхаива шрӯяте. Това намира потвърждение и на други места във Ведите: сарвам̇ кхалв идам̇ брахма. Материята и духът не се различават от Върховния Брахман, Бхагава̄н. Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а утвърждава това в Бхагавад-гӣта̄ (7.4): ме бхинна̄ пракр̣тир аш̣т̣адха̄. Материалната енергия е енергия на Кр̣ш̣н̣а, но е отделена от него. Духовната енергия също е негова енергия, но не е отделена. Когато материалната енергия служи на Върховния Дух, тя се преобразява в духовна енергия, също както желязната пръчка в огъня се нажежава и се превръща в огън. Чрез аналитични изследвания бихме могли да разберем, че Върховната Божествена Личност е причината на всички причини, и тогава знанието ни е съвършено. Простото възприемане на видоизмененията на различните енергии е частично знание. Трябва да стигнем до основната причина. На те видух̣ сва̄ртха гатим̇ хи виш̣н̣ум. Знание, което не се интересува от изначалната причина на всички проявления, не е съвършено знание. Няма нищо във материалния свят, което да не е създадено от върховната енергия на Божествената Личност. От специфичния аромат на пръстта се произвеждат благовония, използвани за различни цели, но първоначалната причина е пръстта и нищо друго. Глинената делва за вода е просто пръст. Тоест няма разлика между делвата и изначалния ѝ материал – пръстта. Делвата е само видоизменение на енергията. Първопричината, или изначалната субстанция, е Върховната Божествена Личност, а разнообразните проявления са вторични продукти. В Чха̄ндогя Упаниш̣ад е казано: ятха̄ саумй екена мр̣т-пин̣д̣ена сарвам̇ мр̣нмаям̇ вигя̄там̇ ся̄д ва̄ча̄рамбхан̣а̄м̇ вика̄ро на̄мадхеям̇ мр̣ттикетй ева сатям. Ако изследваме пръстта, лесно ще опознаем нейните производни. Ето защо Ведите настояват: ясмин вигя̄те сарвам евам̇ вигя̄там̇ бхавати (Мун̣д̣ака Упаниш̣ад, 1.3) – разберете изначалната причина, Кр̣ш̣н̣а, причината на всички причини, и естествено ще разберете всичко останало, макар то да съществува в различни форми. Разбирайки причината на разнообразието, човек може да разбере всичко. Ако разберем Кр̣ш̣н̣а, изначалната причина, не е необходимо да изучаваме отделно вторичните производни. Затова още в самото си начало Бха̄гаватам казва: сатям̇ парам̇ дхӣмахи. Да се съсредоточим върху Върховната Истина, Кр̣ш̣н̣а, Ва̄судева. Думата Ва̄судева посочва Върховната Божествена Личност, причината на всички причини. Мат-стха̄ни сарва-бхӯта̄ни на ча̄хам̇ теш̣в авастхитах̣. Тук накратко се обяснява как проявеното и непроявеното са свързани помежду си. В основата на проявения свят лежи непроявеното битие и по същия начин всичко съществува благодарение на енергията на Върховния, въпреки че поради невежество не виждаме Бога във всичко.

Привържениците на атомната теория смятат, че съчетанията от протони и електрони в атомите са причина за материалното съществуване. Но учените не успяват да открият причината за съществуването на самите атоми. При това положение не можем да приемем, че атомът е причината на вселената. Само невежи хора могат да поддържат такива теории. Според интелигентните хора истинската причина за космичното проявление е Върховният Бог. Джанма̄дй ася ятах̣: Той е изначалната причина на цялото творение. В Бхагавад-гӣта̄ (10.8) е казано: ахам̇ сарвася прабхаво маттах̣ сарвам̇ правартате. Кр̣ш̣н̣а е изначалната причина. Сарва-ка̄ран̣а-ка̄ран̣ам: Той е причината на всички причини. Кр̣ш̣н̣а е причината на атомите, съставляващи материалната енергия:

Крайната причина е Върховната Божествена Личност и само невежите се опитват да открият други причини, излагайки различни теории.

Временните проявления и многообразието в материалния свят са просто творения на материалната природа в различни обстоятелства: пракр̣тех̣ крияма̄н̣а̄ни гун̣аих̣ карма̄н̣и сарвашах̣. Ние смятаме действията и противодействията, осъществявани от материалната природа, за наши научни открития, приписваме си заслугите за тях и отхвърляме съществуването на Бога. Това е описано в Бхагавад-гӣта̄ (3.27): ахан̇ка̄ра-вимӯд̣ха̄тма̄ карта̄хам ити маняте – живото същество, покрито от илюзорната външна енергия, се опитва да си припише заслугите за разнообразните творения в материалния свят. В действителност те се създават от материалната сила, задействана от енергията на Върховната Божествена Личност. Следователно Върховната Личност е най-висшата причина. В Брахма сам̇хита̄ е казано:

Той е причината на всички причини, крайната висша причина. В тази връзка Шрӣла Мадхва̄ча̄ря пише: евам̇ сарвам̇ татха̄ пракр̣тваяи калпитам̇ виш̣н̣ор анят евам̇ пракр̣тя̄дха̄рах̣ сваям ананя̄дха̄ро виш̣н̣ур ева атах̣ сарва-шабда̄ш ча тасминн ева. Изначалната причина е Бог Виш̣н̣у, но от невежество хората мислят, че материята причинява всичко.

Ние възприемаме нещата само външно и мимолетно, но това не е цялата истина. Истинският закрилник и убежище за всекиго е Върховният Брахман, а не царят.

Истинската закрилница е материалната природа, но Виш̣н̣у е нейният господар. Той е властелинът на всичко. Бог Джана̄рдана е повелителят отвън и отвътре. Той е причина за въздействието на словото и на изразеното със звук.

Бог Виш̣н̣у поддържа цялото творение: брахман̣о хи пратиш̣т̣ха̄хам (Бхагавад-гӣта̄, 14.27). Всичко се поддържа от Брахман. Вселените се поддържат от брахмаджьоти, а планетите са поддържани от вселенската атмосфера. На всяка планета има океани, планини, държави и царства и всяка планета е убежище за много живи същества. Те стоят здраво на земята със своите стъпала, крака, торс и рамене, но в крайна сметка всичко се поддържа от енергиите на Върховната Божествена Личност. Затова Бог е наречен сарва-ка̄ран̣а-ка̄ран̣ам, причината на всички причини.

В Чайтаня чарита̄мр̣та е казано: яд адваитам̇ брахмопаниш̣ади тад апй ася тану-бха̄. Брахман, безличностното сияние на Абсолютната Истина, се излъчва от тялото на Върховната Божествена Личност. Я а̄тма̄нтаря̄мӣ пуруш̣а ити со 'шя̄м̇ша-вибхавах̣. Свръхдушата, наричана още а̄тма̄ и антаря̄мӣ, е само разширение на Върховния Бог. Шад̣-аишваряих̣ пӯрн̣о я иха бхагава̄н са сваям аям. Ва̄судева е Върховната Божествена Личност, притежаващ в пълна степен шестте съвършенства, а Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху не се различава от него. Големите учени и философи осъзнават това след много, много животи. Ва̄судевах̣ сарвам ити са маха̄тма̄ судурлабхах̣ (Бхагавад-гӣта̄, 7.19). Накрая мъдрецът разбира, че Ва̄судева, Кр̣ш̣н̣а, е причината на Брахман и Парама̄тма̄, Свръхдушата. Ето защо Ва̄судева е сарва-ка̄ран̣а-ка̄ран̣ам, причината на всички причини. Шрӣмад Бха̄гаватам потвърждава това. Същинската таттва, Абсолютната Истина, е Бхагава̄н, но поради ограничено осъзнаване на Абсолютната Истина, хората понякога описват Виш̣н̣у като безличностен Брахман или локализирана Парама̄тма̄.

В самото си начало Шрӣмад Бха̄гаватам казва: сатям̇ парам̇ дхӣмахи – нека медитираме върху върховната истина. Тук тази истина е описана с думите гя̄нам̇ вишуддхам̇ сатям. Абсолютната Истина, недокосната от материално замърсяване, е отвъд материалните качества. Тя осигурява духовен успех и освобождение от материалния свят. Тази Върховна Абсолютна Истина е Кр̣ш̣н̣а, Ва̄судева. Няма разлика между вътрешната същност на Кр̣ш̣н̣а и външното му тяло. Кр̣ш̣н̣а е пӯрн̣а, пълното цяло. За разлика от нас неговото тяло и душа са тъждествени. Понякога псевдоучени, непознаващи истинската природа на Кр̣ш̣н̣а, заблуждават хората, като казват, че Кр̣ш̣н̣а е напълно различен отвътре и отвън. Те изопачават думите на Кр̣ш̣н̣а ман-мана̄ бхава мад-бхакто мад-я̄джӣ ма̄м̇ намаскуру и съветват читателите да се отдадат не на личността Кр̣ш̣н̣а, а на неговата вътрешна същност. С нищожното си знание, тези ма̄я̄ва̄дӣ не могат да разберат Кр̣ш̣н̣а. Необходимо е да се обърнем към упълномощена личност. Духовният учител наистина е видял Кр̣ш̣н̣а; той може да ни го представи правилно.

Човек може да разбере Кр̣ш̣н̣а само с помощта на истински духовен учител.

Чистият предан може да дари на всекиго истинско знание за трансценденталното блаженство. Ведеш̣у дурлабхам адурлабхам а̄тма-бхактау. Съвършенството на духовния живот не се постига с просто изпълнение на ведическите предписания. Трябва да се обърнем към истински предан: аня̄бхила̄ш̣ита̄-шӯням̇ гя̄на-карма̄дй-ана̄вр̣там. По милостта на такъв предан ще разберем Абсолютната Истина, Кр̣ш̣н̣а, и връзката си с него. Някои материалисти смятат, че като вършат благочестиви дейности и живеят със семейството си, могат да разберат Абсолютната Истина. Този стих ги опровергава. Абсолютната Истина не може да бъде разбрана дори със стриктното спазване на брахмачаря (полово въздържание). Единственото условие за нейното осъзнаване е служенето на чист предан.

В този стих са описани характеристиките на чистите предани. Те не се интересуват от материални теми. Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху строго е забранил на своите предани да обсъждат светски проблеми. Гра̄мя-ва̄рта̄ на̄ кахибе: не бива да се въвличаме в ненужни разговори за новините от материалния свят. Не бива да си губим времето по този начин. Това е много важен аспект от живота на предания. Той няма други желания освен да служи на Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност. Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание бе основано, за да предостави служене и възхвала на Бога по двайсет и четири часа на ден. Членовете на тази организация се занимават с Кр̣ш̣н̣а съзнание от пет часа сутринта до десет вечерта. Те нямат никаква възможност да си губят времето с излишни разговори за политика, социология и текущи събития. Тези неща си вървят по своя път. Преданият се стреми само към добросъвестно, сериозно служене на Кр̣ш̣н̣а.

Историята, описана тук, е много поучителна. В предишния стих бе казано: вина̄ махат-па̄да-раджо-'биш̣екам – човек не може да постигне съвършенство, без да поръси главата си с праха от лотосовите нозе на велик предан. Ако той неизменно следва напътствията на духовния учител, няма никаква опасност от падение. Но ако глупавият ученик се опитва да измести духовния си учител и да заеме неговото място, веднага ще пропадне. Яся праса̄да̄д бхагават-праса̄до яся̄праса̄да̄н на гатих̣ куто 'пи. Ако смята духовния учител за обикновен човек, ученикът изгубва шанса си за духовен напредък. Въпреки стриктното си предано служене Бхарата Маха̄ра̄джа не потърсил съвет от духовен учител, когато прекомерно се привързал към елена. В резултат на силната си привързаност той станал небрежен към духовните си занимания и пропаднал.

В Бхагавад-гӣта̄ е казано: свалпам апй ася дхармася (Бхагавад-гӣта̄, 2.40). Да приемеш животинско тяло след човешкото, безспорно е голямо падение, но в случая с Бхарата Маха̄ра̄джа и въобще с всички предани, преданото служене на Бога никога не е напразно. Както твърди Бхагавад-гӣта̄ (8.6): ям̇ ям̇ ва̄пи смаран бха̄вам̇ тяджатй анте калеварам. Според природния закон на прага на смъртта умът е погълнат от определени мисли. Това може да доведе до раждане и в животинско тяло, но преданият не губи нищо. Макар че получил тяло на елен, Бхарата Маха̄ра̄джа не забравил истинската си позиция. В еленското тяло той бил много внимателен и помнел причината за падението си. Това му дало възможност в следващия си живот да се роди в семейство на чисти бра̄хман̣и. Така служенето му за Бога не било напразно.

За да се освободим от материалното робство, трябва да прекъснем отношенията си със светски хора и да общуваме с предани. В тази връзка тук са споменати отхвърлящият и утвърждаващият метод. Общуването с преданите помага на човек да развие Кр̣ш̣н̣а съзнание, спящо дълбоко в него. Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание дава такава възможност на всеки. Ние предоставяме убежище на всички, сериозно желаещи да се развиват в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Осигуряваме им подслон и храна, за да могат спокойно да култивират Кр̣ш̣н̣а съзнание и да се завърнат у дома, при Бога, още в този живот.