Преди стиховете
Деванагари
Стих
Дума по дума
Превод
Пояснение
ГЛАВА ШЕСТА
Деянията на Бог Р̣ш̣абхадева
В тази глава се разказва как Бог Р̣ш̣абхадева напуснал тялото си. Той останал непривързан към своето тяло дори когато то изгоряло в пламъците на горски пожар. Щом семето на плодоносните дейности изгори в огъня на знанието, духовните качества и мистичните сили се проявяват спонтанно, но бхакти йога няма нищо общо с мистицизма. Обикновеният йогӣ жадува мистични сили и това желание спира напредъка му; но съвършеният йогӣ не им отдава голямо значение. Умът е неспокоен и ненадежден и трябва да бъде под постоянен контрол. Дори умът на такъв издигнат йогӣ като Саубхари му създал безпокойства и той изгубил мистичните си сили. Заради неспокойния си ум и напредналият йогӣ е застрашен от пропадане. Умът е необуздаем като вятъра и принуждава дори един съвършен йогӣ да стане роб на сетивата. Бог Р̣ш̣абхадева показал на йогӣте как да напускат телата си. Той бродел из провинциите Карн̣а̄т̣а, Кон̇ка, Вен̇ка и Кут̣ака в Южна Индия и постепенно стигнал до околностите на Кут̣ака̄чала. Изведнъж избухнал огромен пожар, който изпепелил и гората, и тялото на Бога. Забавленията на Бог Р̣ш̣абхадева като освободена душа станали известни на царя на Кон̇ка, Вен̇ка и Кут̣ака. Този цар се казвал Архат. По-късно той бил завладян от илюзорната енергия и под нейното влияние създал основните принципи на джайнизма. Бог Р̣ш̣абхадева въвел религиозните принципи за освобождение от материалното робство и сложил край на всякакви атеистични прояви. Земята на Бха̄рата-варш̣а е благословена, защото Върховният избрал това място за появяването си.
Бог Р̣ш̣абхадева пренебрегнал всички мистични сили, към които се стремят така наречените йогӣ. Поради красотата на преданото служене преданите изобщо не се интересуват от тях. Господарят на всички йогически сили, Бог Кр̣ш̣н̣а, ги проявява от името на своя предан. Преданото служене е по-ценно от мистичните сили. Понякога някои заблудени предани се стремят към освобождение и мистично могъщество. Върховният Бог им дава желаното, но те пропускат основното предназначение на преданото служене. Тези, които не желаят освобождение и мистични сили, несъмнено достигат истинско предано служене.
Деванагари
ऋषिरुवाच
सत्यमुक्तं किन्त्विह वा एके न मनसोऽद्धा विश्रम्भमनवस्थानस्य शठकिरात इव सङ्गच्छन्ते ॥ २ ॥
सत्यमुक्तं किन्त्विह वा एके न मनसोऽद्धा विश्रम्भमनवस्थानस्य शठकिरात इव सङ्गच्छन्ते ॥ २ ॥
Стих
ра̄джова̄ча
на нӯнам̇ бхагава а̄тма̄ра̄ма̄н̣а̄м̇ йога-самӣрита-гя̄на̄вабхарджита-карма-бӣджа̄на̄м аишваря̄н̣и пунах̣ клешада̄ни бхавитум арханти ядр̣ч-чхайопагата̄ни.
на нӯнам̇ бхагава а̄тма̄ра̄ма̄н̣а̄м̇ йога-самӣрита-гя̄на̄вабхарджита-карма-бӣджа̄на̄м аишваря̄н̣и пунах̣ клешада̄ни бхавитум арханти ядр̣ч-чхайопагата̄ни.
Дума по дума
ра̄джа̄ ува̄ча — цар Парӣкш̣ит попита; на — не; нӯнам — наистина; бхагавах̣ — о, могъщи Шукадева Госва̄мӣ; а̄тма̄ра̄ма̄н̣а̄м — на чистите предани, отдадени на преданото служене; йога-самӣрита — постигнато в процеса на йога; гя̄на — знание; авабхарджита — изгорени; карма-бӣджа̄на̄м — на тези, чиито семена на плодоносните дейности; аишваря̄н̣и — мистичните сили; пунах̣ — отново; клешада̄ни — източници на страдание; бхавитум — стават; арханти — могат; ядр̣ччхая̄ — спонтанно; упагата̄ни — получени.
Превод
Цар Парӣкш̣ит попита Шукадева Госва̄мӣ: Господарю мой, тези, които напълно са пречистили сърцата си, постигат знание чрез бхакти йога и изгарят привързаността към плодоносна дейност. У тях спонтанно се появява могъществото на мистичната йога. То не им носи страдание. Тогава защо Р̣ш̣абхадева го отхвърлил?
Пояснение
Чистият предан постоянно служи на Върховната Божествена Личност. Без да полага излишни усилия, той получава всичко необходимо за преданото му служене; макар понякога да изглежда, че го е постигнал с мистичното си могъщество. Има някои йогӣ с нищожни мистични сили, способни да материализират злато. Видът на парченцето злато пленява глупавите хора и незначителният йогӣ си намира много последователи, готови да го приемат за Върховната Божествена Личност. Такъв йогӣ може да се представя и за Бхагава̄н. Но преданият няма нужда от подобни магически фокуси. И без помощта на мистичната йога той получава много по-големи богатства по цял свят. Бог Р̣ш̣абхадева не пожелал да прояви мистичното си съвършенство и Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит попитал защо го е отхвърлил, след като то не е никаква пречка за предания. Материалното богатство не го кара нито да страда, нито да ликува. Той е загрижен само как да зарадва Върховната Личност. Ако по Божията милост получи необикновено голямо богатство, ще го използва в служене на Бога. Богатството не е бреме за предания.
Деванагари
ऋषिरुवाच
सत्यमुक्तं किन्त्विह वा एके न मनसोऽद्धा विश्रम्भमनवस्थानस्य शठकिरात इव सङ्गच्छन्ते ॥ २ ॥
सत्यमुक्तं किन्त्विह वा एके न मनसोऽद्धा विश्रम्भमनवस्थानस्य शठकिरात इव सङ्गच्छन्ते ॥ २ ॥
Стих
р̣ш̣ир ува̄ча
сатям уктам̇ кинтв иха ва̄ еке на манасо 'ддха̄ вишрамбхам анавастха̄нася шат̣ха-кира̄та ива сан̇гаччханте.
сатям уктам̇ кинтв иха ва̄ еке на манасо 'ддха̄ вишрамбхам анавастха̄нася шат̣ха-кира̄та ива сан̇гаччханте.
Дума по дума
р̣ш̣их̣ ува̄ча — Шукадева Госва̄мӣ каза; сатям — вярно нещо; уктам — каза; кинту — но; иха — в материалния свят; ва̄ — нито; еке — някои; на — не; манасах̣ — на ума; аддха̄ — пряко; вишрамбхам — верен; анавастха̄нася — непостоянен; шат̣ха — много хитър; кира̄тах̣ — ловец; ива — като; сан̇гаччханте — стават.
Превод
Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ отговори: Скъпи царю, което казваш, е вярно. Но опитният ловец няма вяра на уловените животни, защото знае, че могат да избягат. По същата причина напредналите духовно нямат вяра на ума. Те винаги са нащрек и зорко следят действията му.
Пояснение
Бог Кр̣ш̣н̣а казва в Бхагавад-гӣта̄ (18.5):
ягя-да̄на-тапах̣-карма
на тя̄джям̇ ка̄рям ева тат
ягьо да̄нам̇ тапаш чаива
па̄вана̄ни манӣш̣ин̣а̄м
на тя̄джям̇ ка̄рям ева тат
ягьо да̄нам̇ тапаш чаива
па̄вана̄ни манӣш̣ин̣а̄м
„Жертвоприношението, благотворителността и въздържанието не бива да се изоставят. Те трябва да се извършват, защото пречистват дори великите души“.
Дори този, който се е отрекъл от света и е приел сання̄са, не бива да се отрича от мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а. Отречение не означава прекратяване на сан̇кӣртана ягя. Не бива да се изоставя и благотворителността или въздържанието, тапася. Йога – процесът за подчинение на ума и сетивата, трябва да се следва стриктно. С примера си Бог Р̣ш̣абхадева показал на всички как би трябвало да се изпълнява строга тапася.
Деванагари
तथा चोक्तम्—
न कुर्यात्कर्हिचित्सख्यं मनसि ह्यनवस्थिते ।
यद्विश्रम्भाच्चिराच्चीर्णं चस्कन्द तप ऐश्वरम् ॥ ३ ॥
न कुर्यात्कर्हिचित्सख्यं मनसि ह्यनवस्थिते ।
यद्विश्रम्भाच्चिराच्चीर्णं चस्कन्द तप ऐश्वरम् ॥ ३ ॥
Стих
татха̄ чоктам
на куря̄т кархичит сакхям̇
манаси хй анавастхите
яд-вишрамбха̄ч чира̄ч чӣрн̣ам̇
часканда тапа аишварам
на куря̄т кархичит сакхям̇
манаси хй анавастхите
яд-вишрамбха̄ч чира̄ч чӣрн̣ам̇
часканда тапа аишварам
Дума по дума
татха̄ — така; ча — и; уктам — е казано; на — никога; куря̄т — трябва да правиш; кархичит — по всяко време или с когото и да е; сакхям — приятелство; манаси — в ума; хи — несъмнено; анавастхите — който е много неспокоен; ят — в който; вишрамбха̄т — заради прекомерна вяра; чира̄т — дълго време; чӣрн̣ам — практикувано; часканда — нарушено; тапах̣ — отречението; аишварам — на велики личности като Шива и мъдреца Саубхари.
Превод
Големите учени вече са казали думата си. По природа умът е изключително неспокоен и човек не бива да се сприятелява с него. Ако изцяло му се доверим, рискуваме да ни подведе във всеки един момент. Дори Шива загубил самообладание, когато видял Бог Кр̣ш̣н̣а в образа на Мохинӣ, а Саубхари Муни пропаднал от издигнатото ниво на йога съвършенство.
Пояснение
Първото задължение на стремящия се към духовен напредък е да овладее ума и сетивата. Шрӣ Кр̣ш̣н̣а казва в Бхагавад-гӣта̄ (15.7):
мамаива̄м̇шо джӣва-локе
джӣва-бхӯтах̣ сана̄танах̣
манах̣ ш̣аш̣т̣ха̄нӣндрия̄н̣и
пракр̣ти-стха̄ни карш̣ати
джӣва-бхӯтах̣ сана̄танах̣
манах̣ ш̣аш̣т̣ха̄нӣндрия̄н̣и
пракр̣ти-стха̄ни карш̣ати
Живите същества са трансцендентални неделими частици от Върховния Бог, но поради ума и сетивата страдат в материалния свят и се мъчат да просъществуват. За да се измъкне от тази илюзорна борба за съществуване, за да бъде щастлив в материалния свят, човек трябва да победи ума и сетивата и да приключи с материалните привързаности. Никога не бива да пренебрегва отреченията и аскетизма; те трябва винаги да се изпълняват. Бог Р̣ш̣абхадева лично ни е показал как да правим това. В Шрӣмад Бха̄гаватам (9.19.17) ясно е казано:
ма̄тра̄ свасра̄ духитра̄ ва̄
на̄вивикта̄сано бхавет
балава̄н индрия-гра̄мо
видва̄м̇сам апи карш̣ати
на̄вивикта̄сано бхавет
балава̄н индрия-гра̄мо
видва̄м̇сам апи карш̣ати
Гр̣хастхите, ва̄напрастхите, сання̄сӣте и брахмача̄рӣте трябва да са много предпазливи в общуването с жени. На мъжа е забранено да остава насаме дори с майка си, сестра си или дъщеря си. В нашето Движение за Кр̣ш̣н̣а съзнание не е толкова лесно да се избегне общуването с жени, особено в западните страни. Затова понякога ни критикуват, но въпреки всичко ние се опитваме да дадем на всекиго възможността да повтаря маха̄-мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а и да напредва духовно. Ако мантруваме Харе Кр̣ш̣н̣а без оскърбления, по милостта на Шрӣла Харида̄са Т̣ха̄кура ще устоим на женската съблазън. Но ако не сме стриктни с повтарянето на маха̄-мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а, във всеки един момент може да станем жертва на жените.
Деванагари
नित्यं ददाति कामस्यच्छिद्रं तमनु येऽरय: ।
योगिन: कृतमैत्रस्य पत्युर्जायेव पुंश्चली ॥ ४ ॥
योगिन: कृतमैत्रस्य पत्युर्जायेव पुंश्चली ॥ ४ ॥
Стих
нитям̇ дада̄ти ка̄мася
ччхидрам̇ там ану йе 'раях̣
йогинах̣ кр̣та-маитрася
патюр джа̄йева пум̇шчалӣ
ччхидрам̇ там ану йе 'раях̣
йогинах̣ кр̣та-маитрася
патюр джа̄йева пум̇шчалӣ
Дума по дума
нитям — винаги; дада̄ти — дава; ка̄мася — на похотта; чхидрам — улеснение; там — това (похотта); ану — следвайки; йе — тези; араях̣ — врагове; йогинах̣ — на йогӣте или хората, които се опитват да напредват духовно; кр̣та-майтрася — имайки вяра в ума; патюх̣ — на съпруга; джа̄я̄ ива — като съпругата; пум̇шчалӣ — която е невярна или лесно се увлича по други мъже.
Превод
Невярната жена лесно си намира любовници и понякога се случва те безмилостно да убият съпруга ѝ. Ако един йогӣ даде пълна свобода на ума си, умът му ще улесни врагове, като похотта, гнева и алчността, които рано или късно ще го убият.
Пояснение
Думата пум̇шчалӣ означава жена, която лесно се увлича по други мъже. На такава жена никога не трябва да се вярва. За нещастие днешните жени не се подчиняват на никого. Ша̄стрите постановяват, че на жените не бива да се дава свобода. Като дете жената трябва да слуша баща си, в младостта е подчинена на своя съпруг, а когато остарее – на отрасналите си синове. Ако е независима и позволи свободно общуване с мъже, тя ще пропадне. Под влияние на любовниците си падналата жена може дори да убие своя съпруг. Даденият пример посочва, че един йогӣ, търсещ освобождение от материалното съществуване, трябва постоянно да контролира ума си. Шрӣла Бхактисиддха̄нта Сарасватӣ Т̣ха̄кура често казваше, че сутрин най-напред трябва да ударим ума сто пъти с обувката, а вечер преди лягане – още сто пъти с дръжката на метлата. По този начин ще го обуздаем. Необузданият ум и невярната съпруга си приличат. Невярната жена е способна да убие съпруга си, а неспокойният ум, следван от похотта, гнева, алчността, безумието, завистта и илюзията, може да убие всеки йогӣ. Поробен от своя ум, йогӣ пропада сред материалната обусловеност. Трябва много да се внимава с ума така, както мъжът би трябвало да внимава с невярната си съпруга.
Деванагари
कामो मन्युर्मदो लोभ: शोकमोहभयादय: ।
कर्मबन्धश्च यन्मूल: स्वीकुर्यात्को नु तद् बुध: ॥ ५ ॥
कर्मबन्धश्च यन्मूल: स्वीकुर्यात्को नु तद् बुध: ॥ ५ ॥
Стих
ка̄мо манюр мадо лобхах̣
шока-моха-бхая̄даях̣
карма-бандхаш ча ян-мӯлах̣
свӣкуря̄т ко ну тад будхах̣
шока-моха-бхая̄даях̣
карма-бандхаш ча ян-мӯлах̣
свӣкуря̄т ко ну тад будхах̣
Дума по дума
ка̄мах̣ — похот; манюх̣ — гняв; мадах̣ — гордост; лобхах̣ — алчност; шока — скръб; моха — илюзия; бхая — страх; а̄даях̣ — всички тези взети заедно; карма-бандхах̣ — робството на плодоносните дейности; ча — и; ят-мӯлах̣ — източникът на което; свӣкуря̄т — би приел; ках̣ — кой; ну — наистина; тат — този ум; будхах̣ — ако човек е образован.
Превод
Умът е главната причина за похотта, гнева, гордостта, алчността, скръбта, заблудата и страха. Взети заедно, те представляват робството на плодоносната дейност. Кой учен човек ще се довери на ума?
Пояснение
Умът е първопричината за материалното робство. Той е следван от много врагове: гняв, гордост, алчност, скръб, илюзия и страх. Най-добрият начин за контрол над ума е да го съсредоточим в Кр̣ш̣н̣а съзнание (са ваи манах̣ кр̣ш̣н̣а-пада̄равиндайох̣). Тъй като спътниците на ума влекат след себе си материалното робство, трябва да сме много предпазливи и никога да не му се доверяваме.
Деванагари
अथैवमखिललोकपालललामोऽपि विलक्षणैर्जडवदवधूतवेषभाषाचरितैरविलक्षितभगवत्प्रभावो योगिनां साम्परायविधिमनुशिक्षयन् स्वकलेवरं जिहासुरात्मन्यात्मानमसंव्यवहितमनर्थान्तरभावेनान्वीक्षमाण उपरतानुवृत्तिरुपरराम ॥ ६ ॥
Стих
атхаивам акхила-лока-па̄ла-лала̄мо 'пи вилакш̣ан̣аир джад̣авад авадхӯта-веш̣а-бха̄ш̣а̄-чаритаир авилакш̣ита-бхагават-прабха̄во йогина̄м̇ са̄мпара̄я-видхим анушикш̣аян сва-калеварам̇ джиха̄сур а̄тманй а̄тма̄нам асам̇вявахитам анартха̄нтара-бха̄вена̄нвӣкш̣ама̄н̣а упарата̄нувр̣ттир упарара̄ма.
Дума по дума
атха — след това; евам — по този начин; акхила-лока-па̄ла-лала̄мах̣ — главният от всички царе и монарси във вселената; апи — въпреки; вилакш̣ан̣аих̣ — различни; джад̣а-ват — като че ли бе глупак; авадхӯта-веш̣а-бха̄ш̣а̄-чаритаих̣ — с облекло, език и поведение на авадхӯта; авилакш̣ита-бхагават-прабха̄вах̣ — скривайки величието на Върховната Божествена Личност (представяйки се за обикновен човек); йогина̄м — на йогӣте; са̄мпара̄я-видхим — начина за напускане на материалното тяло; анушикш̣аян — учейки; сва-калеварам — неговото собствено тяло, което няма нищо общо с материята; джиха̄сух̣ — желаейки да напусне като обикновен човек; а̄тмани — на Ва̄судева, изначалната личност; а̄тма̄нам — Той, Бог Р̣ш̣абхадева, а̄веша-авата̄ра на Виш̣н̣у; асам̇вявахитам — без намесата на илюзорната енергия; анартха-антара-бха̄вена — Той в положението на Виш̣н̣у; анвӣкш̣ама̄н̣ах̣ — постоянно виждащ; упарата-анувр̣ттих̣ — който привидно напуска материалното си тяло; упарара̄ма — прекрати своите забавления като цар на планетата.
Превод
Бог Р̣ш̣абхадева бе начело на всички царе и монарси във вселената, но приел облеклото и речта на авадхӯта, се държеше като материално обусловен глупак. Затова никой не можеше да види божественото му величие. С поведението си Той показа на йогӣте как трябва да напускат тялото. И независимо от всичко поддържаше своето изначално състояние като пълно разширение на Бог Ва̄судева, Кр̣ш̣н̣а. Докато накрая не дойде време да прекрати забавленията си в материалния свят под формата на Бог Р̣ш̣абхадева. Ако, следвайки стъпките на Бога, човек успее да напусне финото си тяло, никога повече няма да получи материално тяло.
Пояснение
Бог Кр̣ш̣н̣а казва в Бхагавад-гӣта̄ (4.9):
джанма карма ча ме дивям
евам̇ йо ветти таттватах̣
тяктва̄ дехам̇ пунар джанма
наити ма̄м ети со 'рджуна
евам̇ йо ветти таттватах̣
тяктва̄ дехам̇ пунар джанма
наити ма̄м ети со 'рджуна
„Този, който познава трансценденталната природа на моите появявания и дейности, след като напусне тялото си, не се ражда отново в материалния свят, а достига вечната ми обител, о, Арджуна“.
Това е напълно възможно, ако просто станем вечни слуги на Върховния Бог. Трябва да разберем органично присъщото си положение и положението на Върховния. Ние имаме еднаква духовна същност. Утвърдим ли се като слуги на Бога, няма повече да се прераждаме в този материален свят. Ако се поддържаме духовно здрави и гледаме на себе си като на вечни слуги на Бога, ще постигнем съвършенство, когато напуснем материалното си тяло.
Деванагари
तस्य ह वा एवं मुक्तलिङ्गस्य भगवत ऋषभस्य योगमायावासनया देह इमां जगतीमभिमानाभासेन सङ्क्रममाण: कोङ्कवेङ्ककुटकान्दक्षिणकर्णाटकान्देशान् यदृच्छयोपगत: कुटकाचलोपवन आस्यकृताश्मकवल उन्माद इव मुक्तमूर्धजोऽसंवीत एव विचचार ॥ ७ ॥
Стих
тася ха ва̄ евам̇ мукта-лин̇гася бхагавата р̣ш̣абхася йога-ма̄я̄-ва̄саная̄ деха има̄м̇ джагатӣм абхима̄на̄бха̄сена сан̇крамама̄н̣ах̣ кон̇ка-вен̇ка-кут̣ака̄н дакш̣ин̣а-карн̣а̄т̣ака̄н деша̄н ядр̣ччхайопагатах̣ кут̣ака̄чалопавана а̄ся кр̣та̄шма-кавала унма̄да ива мукта-мӯрдхаджо 'сам̇вӣта ева вичача̄ра.
Дума по дума
тася — на него (Бог Р̣ш̣абхадева); ха ва̄ — като че ли; евам — така; мукта-лин̇гася — който не се отъждествяваше с грубото и финото тяло; бхагаватах̣ — на Върховната Божествена Личност; р̣ш̣абхася — на Бог Р̣ш̣абхадева; йога-ма̄я̄-ва̄саная̄ — под влияние на йога-ма̄я̄ заради забавленията на Бога; дехах̣ — тяло; има̄м — това; джагатӣм — земя; абхима̄на-а̄бха̄сена — с привидното убеждение, че притежава тяло от материални елементи; сан̇крамама̄н̣ах̣ — странстване; кон̇ка-вен̇ка-кут̣ака̄н — Кон̇ка, Вен̇ка и Кут̣ака; дакш̣ин̣а — в Южна Индия; карн̣а̄т̣ака̄н — в провинция Карн̣а̄т̣а; деша̄н — всички страни; ядр̣ччхая̄ — по свое желание; упагатах̣ — стигна до; кут̣ака̄чала-упаване — гора край Кут̣ака̄чала; а̄ся — в устата; кр̣та-ашма-кавалах̣ — пълна с камъчета уста; унма̄дах̣ ива — като безумец; мукта-мӯрдхаджах̣ — с разрошени коси; асам̇вӣтах̣ — гол; ева — просто; вичача̄ра — скиташе.
Превод
Всъщност тялото на Бог Р̣ш̣абхадева не бе материално, но Той го възприемаше така под влияние на йога-ма̄я̄. И понеже играеше ролята на обикновен човек, престана да се отъждествява с тялото. Водейки се от този принцип, Той тръгна да скита по света. Постепенно стигна до провинция Карн̣а̄та в Южна Индия и мина през Кон̇ка, Вен̇ка и Кут̣ака. Той не възнамеряваше да върви по този път и близо до Кут̣ака̄чала навлезе в гората. Сложи в устата си камъни и тръгна из гората гол и рошав като безумец.
Деванагари
अथ समीरवेगविधूतवेणुविकर्षणजातोग्रदावानलस्तद्वनमालेलिहान: सह तेन ददाह ॥ ८ ॥
Стих
атха самӣра-вега-видхӯта-вен̣у-викарш̣ан̣а-джа̄тогра-да̄ва̄налас тад ванам а̄лелиха̄нах̣ саха тена дада̄ха.
Дума по дума
атха — след това; самӣра-вега — от силата на вятъра; видхӯта — люшкани; вен̣у — бамбуци; викарш̣ан̣а — от триенето; джа̄та — предизвикан; угра — страшен; да̄ва-аналах̣ — горски пожар; тат — това; ванам — гора край Кут̣ака̄чала; а̄лелиха̄нах̣ — опустошавайки всичко наоколо; саха — с; тена — това тяло; дада̄ха — превърнато в пепел.
Превод
Както бродеше из гората, изведнъж избухна страшен пожар; възпламени се от триенето на бамбуковите стъбла, полюлявани от вятъра. Огънят изпепели цялата гора в околностите на Кут̣ака̄чала заедно с тялото на Бог Р̣ш̣абхадева.
Пояснение
В горския пожар изгарят материалните тела на животните, но Р̣ш̣абхадева не изгорял, макар външно да изглеждало така. Бог Р̣ш̣абхадева е Свръхдушата на всички живи същества в гората и душата му не може да изгори. Както се казва в Бхагавад-гӣта̄: ада̄хьо 'ям – душата не може да бъде изгорена от огън. Присъствието на Р̣ш̣абхадева освободило горските животни от материалния капан.
Деванагари
यस्य किलानुचरितमुपाकर्ण्य कोङ्कवेङ्ककुटकानां राजार्हन्नामोपशिक्ष्य कलावधर्म उत्कृष्यमाणे भवितव्येन विमोहित: स्वधर्मपथमकुतोभयमपहाय कुपथपाखण्डमसमञ्जसं निजमनीषया मन्द: सम्प्रवर्तयिष्यते ॥ ९ ॥
Стих
яся кила̄нучаритам упа̄карн̣я кон̇ка-вен̇ка-кут̣ака̄на̄м̇ ра̄джа̄рхан-на̄мопашикш̣я кала̄в адхарма уткр̣ш̣яма̄н̣е бхавитавйена вимохитах̣ сва-дхарма-патхам акуто-бхаям апаха̄я купатха-па̄кхан̣д̣ам асаман̃джасам̇ ниджа-манӣш̣ая̄ мандах̣ самправартайиш̣яте.
Дума по дума
яся — на когото (Бог Р̣ш̣абхадева); кила анучаритам — забавления като парамахам̇са, извън правилата на варн̣а̄шрама; упа̄карн̣я — слушайки; кон̇ка-вен̇ка-кут̣ака̄на̄м — на Кон̇ка, Вен̇ка и Кут̣ака; ра̄джа̄ — царят; архат-на̄ма — който се казваше Архат (сега известен с името Джайн); упашикш̣я — подражавайки на Бог Р̣ш̣абхадева в аспекта му на парамахам̇са; калау — в епохата на Кали; адхарме уткр̣ш̣яма̄н̣е — заради нарастващото безбожие; бхавитавйена — от това, което предстои да се случи; вимохитах̣ — подведен; сва-дхарма-патхам — пътят на религията; акутах̣-бхаям — който е освободен от всички опасности; апаха̄я — изоставяйки (принципи като чистота, честност, контрол върху сетивата и ума, простота, религия и практическото приложение на знанието); ку-патха-па̄кхан̣д̣ам — грешният път на атеизма; асаман̃джасам — неправилен или противоречащ на ведическите писания; ниджа-манӣш̣ая̄ — със собствения си изобретателен мозък; мандах̣ — много глупав; самправартайиш̣яте — ще въведе.
Превод
Шукадева Госва̄мӣ продължи разказа си: Скъпи царю, Архат, царят на Кон̇ка, Вен̇ка и Кут̣ака, чу за делата на Р̣ш̣абхадева и подражавайки на неговите принципи, въведе ново религиозно учение. Заблуденият цар Архат се възползва от Кали юга, епохата на греха, изостави закрилящите ведически принципи и измисли нова религия, противоречаща на Ведите. Така започна дхармата на джайнизма. След това атеистично учение се появиха много други т.нар. религии.
Пояснение
Когато Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а бил на Земята, един човек на име Паун̣д̣рака подражавал на четириръкия На̄ра̄ян̣а и се обявил за Върховната Божествена Личност. Той искал да съперничи на Кр̣ш̣н̣а. По същия начин в онези времена царят на Кон̇ка и Вен̇ка подражавал на Бог Р̣ш̣абхадева и се държал като парамахам̇са. Той се възползвал от деградацията на хората в епохата на Кали и въвел нова религия. Ведите твърдят, че в съвременната епоха хората с готовност ще приемат всеки за Върховен Бог и ще изповядват религии, които са в разрез с ведическите принципи. Хората от тази епоха са манда̄х̣ суманда-матаях̣. Обикновено те не получават никакво духовно образование, затова са много деградирали и лесно приемат всякакви религии. В жалкото си положение напълно са забравили ведическите принципи. Следват антиведически принципи, мислят се за Върховния Бог и така разпространяват атеизма по целия свят.
Деванагари
येन ह वाव कलौ मनुजापसदा देवमायामोहिता: स्वविधिनियोगशौचचारित्रविहीना देवहेलनान्यपव्रतानि निजनिजेच्छया गृह्णाना अस्नानानाचमनाशौचकेशोल्लुञ्चनादीनि कलिनाधर्मबहुलेनोपहतधियो ब्रह्मब्राह्मणयज्ञपुरुषलोकविदूषका: प्रायेण भविष्यन्ति ॥ १० ॥
Стих
йена ха ва̄ва калау мануджа̄пасада̄ дева-ма̄я̄-мохита̄х̣ сва-видхи-нийога-шауча-ча̄ритра-вихӣна̄ дева-хелана̄нй апаврата̄ни ниджа-ниджеччхая̄ гр̣хн̣а̄на̄ асна̄на̄на̄чамана̄шауча-кешоллун̃чана̄дӣни калина̄дхарма-бахуленопахата-дхийо брахма-бра̄хман̣а-ягя-пуруш̣а-лока-видӯш̣ака̄х̣ пра̄йен̣а бхавиш̣янти.
Дума по дума
йена — с тази псевдорелигия; ха ва̄ва — именно; калау — в епохата на Кали; мануджа-апасада̄х̣ — най-пропадналите хора; дева-ма̄я̄-мохита̄х̣ — заблудени от външната илюзорна енергия на Върховната Личност; сва-видхи-нийога-шауча-ча̄ритра-вихӣна̄х̣ — без правилно поведение, чистота и правилата, определени от индивидуалните задължения; дева-хелана̄ни — пренебрегващи Върховната Божествена Личност; апаврата̄ни — неблагочестиви обети; ниджа-ниджа-иччхая̄ — заради собствените си желания; гр̣хн̣а̄на̄х̣ — приемащи; асна̄на-ана̄чамана-ашауча-кеша-уллун̃чана-а̄дӣни — измислени религиозни принципи, напр. да не се къпеш, да не си изплакваш устата, да си мръсен и да си изскубваш косата; калина̄ — от епохата на Кали; адхарма-бахулена — разцвет на безбожието; упахата-дхиях̣ — чието чисто съзнание е унищожено; брахма-бра̄хман̣а-ягя-пуруш̣а-лока-видӯш̣ака̄х̣ — оскърбяващи Ведите, стриктните бра̄хман̣и, жертвоприношенията и другите обреди, Върховната Божествена Личност и преданите; пра̄йен̣а — почти напълно; бхавиш̣янти — ще станат.
Превод
Най-низшите представители на човешкия род, заблудени от илюзорната енергия на Върховния Бог, ще изоставят правилата на истинската варн̣а̄шрама дхарма. Ще престанат да се къпят три пъти дневно и да почитат Бога. Ще пренебрегнат чистотата и Върховния и ще изповядват принципите на глупостта. Като не се къпят редовно и не изплакват устата си, те ще са винаги мръсни, а освен това ще си изскубват косите. Следвайки измислена религия, ще процъфтяват. В епохата на Кали хората имат склонност към безбожни учения. Затова не е чудно, че осмиват авторитета на Ведите, последователите им, бра̄хман̣ите, Върховната Божествена Личност и преданите.
Пояснение
Днешните хипита в западните страни напълно отговарят на това описание. Те са безотговорни и не спазват никакви правила. Не се къпят и се подиграват с традиционното ведическо знание. Измислят си нов начин на живот и нови религии. Има най-различни хипарски групи, но всичко е започнало с цар Архат, имитиращ поведението на великия парамахам̇са, Бог Р̣ш̣абхадева. Царят не взел под внимание факта, че изпражненията и урината на Р̣ш̣абхадева, който външно приличал на безумец, били благоуханни и ароматът им се разнасял из цялата околност. Последователите на цар Архат станали известни под името джайнисти. По-късно започнали да им подражават и други, в това число и хипитата, които в известен смисъл са повлияни от философията ма̄я̄ва̄да; те се мислят за Върховната Божествена Личност. Такива хора не почитат истинските последователи на ведическите принципи, благородните бра̄хман̣и. Не почитат дори Върховния Брахман, Върховната Божествена Личност. Под влиянието на епохата на Кали те са склонни да си измислят псевдорелигиозни учения.
Деванагари
ते च ह्यर्वाक्तनया निजलोकयात्रयान्धपरम्परयाऽऽश्वस्तास्तमस्यन्धे स्वयमेव प्रपतिष्यन्ति ॥ ११ ॥
Стих
те ча хй арва̄ктаная̄ ниджа-лока-я̄трая̄ндха-парампарая̄шваста̄с тамасй андхе сваям ева прапатиш̣янти.
Дума по дума
те — хората, които не следват ведическите принципи; ча — и; хи — несъмнено; арва̄ктаная̄ — отклоняващи се от вечните принципи на ведическата религия; ниджа-лока-я̄трая̄ — с процес, който е плод на собствените им измислици; андха-парампарая̄ — с ученическа приемственост от слепци и невежи; а̄шваста̄х̣ — насърчавани; тамаси — в мрака на невежеството; андхе — слепота; сваям ева — те самите; прапатиш̣янти — ще пропаднат.
Превод
Поради дълбокото си невежество низшите хора изповядват религии, които се отклоняват от ведическите принципи. Те следват собствените си измислици и рано или късно пропадат в най-мрачните владения на битието.
Пояснение
Падението на асурите е описано в шестнайсета глава на Бхагавад-гӣта̄ (16.16 и 16.23).
Деванагари
अयमवतारो रजसोपप्लुतकैवल्योपशिक्षणार्थ: ॥ १२ ॥
Стих
аям авата̄ро раджасопаплута-каивальопашикш̣ан̣а̄ртхах̣.
Дума по дума
аям авата̄рах̣ — това въплъщение (Бог Р̣ш̣абхадева); раджаса̄ — от гун̣ата на страстта; упаплута — завладени; каиваля-упашикш̣ан̣а-артхах̣ — да покаже на хората пътя на освобождението.
Превод
В епохата на Кали хората са завладени от проявленията на страстта и невежеството. Бог Р̣ш̣абхадева се появил, за да ги освободи от ноктите на ма̄я̄.
Пояснение
Симптомите на сегашната Кали юга са предсказани в трета глава на Дванадесета песен на Шрӣмад Бха̄гаватам. Ла̄ван̣ям̇ кеша-дха̄ран̣ам. Там е изложено поведението на падналите души. Те ще носят дълги коси, ще си мислят, че с тях са много красиви или ще ги скубят като джайнистите. Ще са нечистоплътни и няма да изплакват устата си. Джайнистите приемат Бог Р̣ш̣абхадева за изначалния учител на своята религия. Но ако са негови сериозни последователи, би трябвало да приемат и наставленията му. В пета глава на тази песен Той дава наставления на своите синове, с които те да се измъкнат от ноктите на ма̄я̄. Един истински последовател на Р̣ш̣абхадева със сигурност ще се освободи от ма̄я̄ и ще се завърне у дома, при Бога. Ако някой неотклонно следва тези наставления, непременно ще получи освобождение. Бог Р̣ш̣абхадева се е появил точно за това – да спаси падналите души.
Деванагари
तस्यानुगुणान् श्लोकान् गायन्ति—
अहो भुव: सप्तसमुद्रवत्या
द्वीपेषु वर्षेष्वधिपुण्यमेतत् ।
गायन्ति यत्रत्यजना मुरारे:
कर्माणि भद्राण्यवतारवन्ति ॥ १३ ॥
अहो भुव: सप्तसमुद्रवत्या
द्वीपेषु वर्षेष्वधिपुण्यमेतत् ।
गायन्ति यत्रत्यजना मुरारे:
कर्माणि भद्राण्यवतारवन्ति ॥ १३ ॥
Стих
тася̄нугун̣а̄н шлока̄н га̄янти
ахо бхувах̣ сапта-самудраватя̄
двӣпеш̣у варш̣еш̣в адхипун̣ям етат
га̄янти ятратя-джана̄ мура̄рех̣
карма̄н̣и бхадра̄н̣й авата̄раванти
ахо бхувах̣ сапта-самудраватя̄
двӣпеш̣у варш̣еш̣в адхипун̣ям етат
га̄янти ятратя-джана̄ мура̄рех̣
карма̄н̣и бхадра̄н̣й авата̄раванти
Дума по дума
тася — на него (Бог Р̣ш̣абхадева); анугун̣а̄н — в съответствие с наставленията за освобождение; шлока̄н — стихове; га̄янти — пеят; ахо — о; бхувах̣ — на Земята; сапта-самудра-ватя̄х̣ — притежаваща седем морета; двӣпеш̣у — сред островите; варш̣еш̣у — сред земите; адхипун̣ям — най-благочестива; етат — тази (Бха̄рата-варш̣а); га̄янти — възпяват; ятратя-джана̄х̣ — хората от тези земи; мура̄рех̣ — на Мура̄ри, Върховната Божествена Личност; карма̄н̣и — дейностите; бхадра̄н̣и — всеблаготворни; авата̄раванти — в много въплъщения, например Бог Р̣ш̣абхадева.
Превод
Мъдреците възпяват трансценденталните качества на Бог Р̣ш̣абхадева със следните слова: „На тази планета има седем морета с множество острови и земи, а сред тях най-благочестива е Бха̄рата-варш̣а. Там хората постоянно славят дейностите на Върховната Божествена Личност в неговите въплъщения като Бог Р̣ш̣абхадева и други. Деянията на Бога са благотворни за цялото човечество“.
Пояснение
Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху е казал:
бха̄рата-бхӯмите хаила мануш̣я-джанма я̄ра
джанма са̄ртхака кари' кара пара-упака̄ра
джанма са̄ртхака кари' кара пара-упака̄ра
Както се казва в този стих, Бха̄рата-варш̣а е най-благочестивата земя. Последователите на ведическите писания разбират Бога, Върховната Личност, в неговите многобройни въплъщения и имат възможност да го възхваляват според указанията на Ведите. Щом осъзнаят висшето предназначение на човешкия живот, те трябва да проповядват за това по целия свят. Това е мисията на Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху. По света има много благочестиви хора, но думата адхипун̣ям показва, че жителите на Бха̄рата-варш̣а са най-благочестиви. Затова те са способни да разпространят Кр̣ш̣н̣а съзнание за благото на цялото човечество. Шрӣла Мадхва̄ча̄ря също прославя Бха̄рата-варш̣а: вишеш̣а̄д бха̄рате пун̣ям. В другите страни няма знание за бхагавад бхакти, преданото служене, но хората от Бха̄рата-варш̣а с лекота разбират служенето на Бога. Всеки жител на Бха̄рата-варш̣а може да усъвършенства живота си, като изпълнява бхагавад бхакти и проповядва това послание за всеобщо благо.
Деванагари
अहो नु वंशो यशसावदात:
प्रैयव्रतो यत्र पुमान् पुराण: ।
कृतावतार: पुरुष: स आद्य-
श्चचार धर्मं यदकर्महेतुम् ॥ १४ ॥
प्रैयव्रतो यत्र पुमान् पुराण: ।
कृतावतार: पुरुष: स आद्य-
श्चचार धर्मं यदकर्महेतुम् ॥ १४ ॥
Стих
ахо ну вам̇шо яшаса̄вада̄тах̣
праияврато ятра пума̄н пура̄н̣ах̣
кр̣та̄вата̄рах̣ пуруш̣ах̣ са а̄дяш
чача̄ра дхармам̇ яд акарма-хетум
праияврато ятра пума̄н пура̄н̣ах̣
кр̣та̄вата̄рах̣ пуруш̣ах̣ са а̄дяш
чача̄ра дхармам̇ яд акарма-хетум
Дума по дума
ахо — о; ну — наистина; вам̇шах̣ — династията; яшаса̄ — със световна слава; авада̄тах̣ — съвсем чиста; праиявратах̣ — свързана с цар Прияврата; ятра — където; пума̄н — Върховната Личност; пура̄н̣ах̣ — изначалната; кр̣та-авата̄рах̣ — се въплъти; пуруш̣ах̣ — Бог, Върховната Личност; сах̣ — Той; а̄дях̣ — изначалната личност; чача̄ра — приложи; дхармам — религиозни принципи; ят — от когото; акарма-хетум — причината за края на плодоносните дейности.
Превод
„О, с какви думи да опишем чистата, прославена династия на Прияврата! В нея се появи въплъщението на изначалния Бог, Върховната Личност, и приложи религиозните принципи за освобождение от последиците на плодоносната дейност.“
Пояснение
Съществуват различни династии в човешкото общество, сред които се въплъщава Върховният. Бог Кр̣ш̣н̣а се появил в династията на цар Яду, а Бог Ра̄мачандра – в династията на Икш̣ва̄ку, или Рагху. А Бог Р̣ш̣абхадева бил потомък на династията на цар Прияврата. Тази династия е смятана за най-прославената.
Деванагари
को न्वस्य काष्ठामपरोऽनुगच्छे-
न्मनोरथेनाप्यभवस्य योगी ।
यो योगमाया: स्पृहयत्युदस्ता
ह्यसत्तया येन कृतप्रयत्ना: ॥ १५ ॥
न्मनोरथेनाप्यभवस्य योगी ।
यो योगमाया: स्पृहयत्युदस्ता
ह्यसत्तया येन कृतप्रयत्ना: ॥ १५ ॥
Стих
ко нв ася ка̄ш̣т̣ха̄м апаро 'нугаччхен
мано-ратхена̄пй абхавася йогӣ
йо йога-ма̄я̄х̣ спр̣хаятй удаста̄
хй асаттая̄ йена кр̣та-праятна̄х̣
мано-ратхена̄пй абхавася йогӣ
йо йога-ма̄я̄х̣ спр̣хаятй удаста̄
хй асаттая̄ йена кр̣та-праятна̄х̣
Дума по дума
ках̣ — кой; ну — наистина; ася — на Бог Р̣ш̣абхадева; ка̄ш̣т̣ха̄м — примера; апарах̣ — друг; анугаччхет — може да следва; манах̣-ратхена — с ума; апи — дори; абхавася — на неродения; йогӣ — мистик; ях̣ — който; йога-ма̄я̄х̣ — мистичните съвършенства на йога; спр̣хаяти — желае; удаста̄х̣ — отхвърлени от Р̣ш̣абхадева; хи — несъмнено; асаттая̄ — по природа несъществени; йена — от когото (Р̣ш̣абхадева); кр̣та-праятна̄х̣ — макар и желаещи да служат.
Превод
„Кой йогӣ-мистик би могъл да следва примера на Бог Р̣ш̣абхадева дори във въображението си? Р̣ш̣абхадева отхвърли всички мистични съвършенства, за които копнеят останалите йогӣ. И кой от тях може да се сравнява с него?“
Пояснение
Обикновените йогӣ се стремят към мистичните съвършенства ан̣има̄, лагхима̄, махима̄, пра̄ка̄мя, пра̄пти, ӣшитва, вашитва и ка̄ма̄васа̄йита̄. А Бог Р̣ш̣абхадева нямал такива материални стремежи. Сиддхите (съвършенствата) са творения на илюзорната енергия на Бога. Истинската цел на йога е да се постигне милостта и подслона на Божиите лотосови нозе. Но тази цел е забулена от илюзорната енергия йога ма̄я̄. И т.нар. йогӣ се изкушават от повърхностните материални съвършенства: ан̣има̄, лагхима̄, пра̄пти и пр. Затова обикновените йогӣ не могат да се сравняват с Бог Р̣ш̣абхадева, Върховната Божествена Личност.
Деванагари
इति ह स्म सकलवेदलोकदेवब्राह्मणगवां परमगुरोर्भगवत ऋषभाख्यस्य विशुद्धाचरितमीरितं पुंसां समस्तदुश्चरिताभिहरणं परममहामङ्गलायनमिदमनुश्रद्धयोपचितयानुशृणोत्याश्रावयति वावहितो भगवति तस्मिन् वासुदेव एकान्ततो भक्तिरनयोरपि समनुवर्तते ॥ १६ ॥
Стих
ити ха сма сакала-веда-лока-дева-бра̄хман̣а-гава̄м̇ парама-гурор бхагавата р̣ш̣абха̄кхяся вишуддха̄чаритам ӣритам̇ пум̇са̄м̇ самаста-душчарита̄бхихаран̣ам̇ парама-маха̄-ман̇гала̄янам идам анушраддхайопачитая̄нушр̣н̣отй а̄шра̄ваяти ва̄вахито бхагавати тасмин ва̄судева ека̄нтато бхактир анайор апи саманувартате.
Дума по дума
ити — така; ха сма — наистина; сакала — цялото; веда — знание; лока — човечеството; дева — полубоговете; бра̄хман̣а — бра̄хман̣ите; гава̄м — кравите; парама — върховният; гурох̣ — господар; бхагаватах̣ — на Върховната Божествена Личност; р̣ш̣абха-а̄кхяся — чието име бе Бог Р̣ш̣абхадева; вишуддха — чисти; а̄чаритам — дела; ӣритам — вече обяснени; пум̇са̄м — на всяко живо същество; самаста — всички; душчарита — грехове; абхихаран̣ам — унищожаващи; парама — висша; маха̄ — велика; ман̇гала — благодат; аянам — убежище; идам — това; анушраддхая̄ — с вяра; упачитая̄ — нарастваща; анушр̣н̣оти — слуша от авторитет; а̄шра̄ваяти — говори на други; ва̄ — или; авахитах̣ — внимаващ; бхагавати — Върховната Божествена Личност; тасмин — на него; ва̄судеве — на Бог Ва̄судева, Бог Кр̣ш̣н̣а; ека-антатах̣ — неотклонна; бхактих̣ — преданост; анайох̣ — и на двете страни, слушателите и разказвачите; апи — несъмнено; саманувартате — наистина започва.
Превод
Шукадева Госва̄мӣ продължи: Бог Р̣ш̣абхадева е господарят на цялото ведическо знание, на хората, полубоговете, кравите и бра̄хман̣ите. Вече описах неговите чисти трансцендентални дейности, унищожаващи греховете на живите същества. Повествованието за забавленията му е извор на всички благословии. Този, който внимателно го слуша или разказва, следвайки стъпките на а̄ча̄риите, несъмнено ще постигне чисто предано служене в лотосовите нозе на Бог Ва̄судева, Върховната Божествена Личност.
Пояснение
Учението на Бог Р̣ш̣абхадева е за хората от всички юги: Сатя юга, Трета̄ юга, Два̄пара юга, и особено за Кали юга. Наставленията на Бога са толкова могъщи, че дори в епохата на Кали всеки може да постигне съвършенство просто като ги обяснява или слуша с неотклонно внимание по примера на а̄ча̄риите. Така ще се издигне до чистото предано служене на Бог Ва̄судева. Забавленията на Върховната Божествена Личност и неговите предани са записани в Шрӣмад Бха̄гаватам, за да могат тези, които ги разказват и слушат, да се пречистят. Нитям̇ бха̄гавата-севая̄. По принцип преданите би трябвало да четат, да слушат и да говорят за Шрӣмад Бха̄гаватам непрестанно, ако е възможно и по двайсет и четири часа на ден. Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху препоръчва това. Кӣртанӣях̣ сада̄ харих̣. Човек трябва да повтаря Харе Кр̣ш̣н̣а маха̄-мантра или да чете Шрӣмад Бха̄гаватам; така би могъл да разбере качествата и наставленията на Върховния, появил се като Бог Р̣ш̣абхадева, Бог Капила и Бог Кр̣ш̣н̣а. По този начин той ще опознае трансценденталната природа на Върховната Божествена Личност. В Бхагавад-гӣта̄ е казано, че този, който познава трансценденталната природа на раждането и дейностите на Бога, се освобождава от материалното робство и се връща при него.
Деванагари
यस्यामेव कवय आत्मानमविरतं विविधवृजिनसंसारपरितापोपतप्यमानमनुसवनं स्नापयन्तस्तयैव परया निर्वृत्या ह्यपवर्गमात्यन्तिकं परमपुरुषार्थमपि स्वयमासादितं नो एवाद्रियन्ते भगवदीयत्वेनैव परिसमाप्तसर्वार्था: ॥ १७ ॥
Стих
яся̄м ева кавая а̄тма̄нам авиратам̇ вивидха-вр̣джина-сам̇са̄ра-парита̄попатапяма̄нам анусаванам̇ сна̄паянтас таяива парая̄ нирвр̣тя̄ хй апаваргам а̄тянтикам̇ парама-пуруш̣а̄ртхам апи сваям а̄са̄дитам̇ но ева̄дриянте бхагавадӣятвенаива парисама̄пта-сарва̄ртха̄х̣.
Дума по дума
яся̄м ева — в което (Кр̣ш̣н̣а съзнание или нектара на преданото служене); каваях̣ — духовното развитие на големите учени и философи; а̄тма̄нам — азът; авиратам — постоянно; вивидха — различни; вр̣джина — пълно с грехове; сам̇са̄ра — в материалното съществуване; парита̄па — от страданията; упатапяма̄нам — нещастия; анусаванам — непрекъснато; сна̄паянтах̣ — къпане; тая̄ — от това; ева — несъмнено; парая̄ — голямо; нирвр̣тя̄ — с щастие; хи — несъмнено; апаваргам — освобождение; а̄тянтикам — невъзпрепятствано; парама-пуруш̣а-артхам — най-голямото от всички човешки постижения; апи — въпреки; сваям — само по себе си; а̄са̄дитам — получено; но — не; ева — непременно; а̄дриянте — усилие да постигне; бхагавадӣятвена ева — заради отношенията с Върховната Божествена Личност; парисама̄пта-сарва-артха̄х̣ — тези, които са сложили край на всички материални желания.
Превод
Преданите постоянно се къпят във водите на преданото служене и така се спасяват от многобройните страдания на материалното битие. Радват се на върховно блаженство, а олицетвореното освобождение идва при тях, готово да им служи. Но те не приемат такова служене, дори да е предложено от самата Върховната Божествена Личност. За постигналите трансцендентална любов към Бога освобождението (мукти) няма никаква стойност, защото са получили желаното и са превъзмогнали материалните копнежи.
Пояснение
Преданото служене на Бога е най-голямото постижение за всекиго, търсещ освобождение от мъчителното материално съществуване. В Бхагавад-гӣта̄ (6.22) е казано: ям̇ лабдхва̄ ча̄парам̇ ла̄бхам̇ маняте на̄дхикам̇ татах̣ – „Веднъж постигнал това, той знае, че няма нищо по-велико за постигане“. Когато се издигне до служене на Бога, което не се различава от самия Бог, човек не желае нищо материално. Мукти означава избавление от материалното съществуване. Билваман̇гала Т̣ха̄кура пише: муктих̣ сваям мукулита̄н̃джали севате 'сма̄н. Мукти изобщо не е голямо постижение за предания. Мукти означава да се намираш в органично присъщото си положение. А органично присъщото положение на всяко живо същество е да бъде слуга на Бога; ето защо, когато служи с любов, живото същество вече е постигнало мукти. Именно затова преданите не се стремят към мукти дори ако им го предлага самият Върховен Бог.
Деванагари
राजन् पतिर्गुरुरलं भवतां यदूनां
दैवं प्रिय: कुलपति: क्व च किङ्करो व: ।
अस्त्वेवमङ्ग भगवान् भजतां मुकुन्दो
मुक्तिं ददाति कर्हिचित्स्म न भक्तियोगम् ॥ १८ ॥
दैवं प्रिय: कुलपति: क्व च किङ्करो व: ।
अस्त्वेवमङ्ग भगवान् भजतां मुकुन्दो
मुक्तिं ददाति कर्हिचित्स्म न भक्तियोगम् ॥ १८ ॥
Стих
ра̄джан патир гурур алам̇ бхавата̄м̇ ядӯна̄м̇
даивам̇ приях̣ кула-патих̣ ква ча кин̇каро вах̣
аств евам ан̇га бхагава̄н бхаджата̄м̇ мукундо
муктим̇ дада̄ти кархичит сма на бхакти йогам
даивам̇ приях̣ кула-патих̣ ква ча кин̇каро вах̣
аств евам ан̇га бхагава̄н бхаджата̄м̇ мукундо
муктим̇ дада̄ти кархичит сма на бхакти йогам
Дума по дума
ра̄джан — скъпи царю; патих̣ — покровител; гурух̣ — духовен учител; алам — несъмнено; бхавата̄м — на вас; ядӯна̄м — на династията Яду; даивам — почитано божество; приях̣ — много скъп приятел; кула-патих̣ — господар на династията; ква ча — понякога дори; кин̇карах̣ — слуга; вах̣ — на вас (Па̄н̣д̣авите); асту — да бъдем сигурни; евам — така; ан̇га — о, царю; бхагава̄н — Върховната Божествена Личност; бхаджата̄м — на преданите, които служат; мукундах̣ — Бог, Върховната Личност; муктим — освобождение; дада̄ти — спасява; кархичит — винаги; сма — наистина; на — не; бхакти йогам — любовно предано служене.
Превод
Шукадева Госва̄мӣ продължи: Скъпи царю, Върховната Личност, Мукунда, е истинският покровител на потомците от династиите на Па̄н̣д̣авите и Ядавите. Той е ваш духовен учител, почитано божество, приятел и водач във всичките ви начинания. Нещо повече, дори служи на семейството ви като пратеник или обикновен слуга. Тоест Той прави всичко, което правят и другите слуги. Ако се стремиш към благоразположението на Бога, лесно ще получиш освобождение, но Той не дава така лесно възможността да му служиш лично.
Пояснение
Докато наставлявал Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, Шукадева Госва̄мӣ решил да го насърчи, защото царят може би се притеснявал от величието на другите царски династии. Сред тях особено място заема династията на Прияврата, в която се въплътил Върховният Бог Р̣ш̣абхадева. Родът на Утта̄напа̄да Маха̄ра̄джа, бащата на Маха̄ра̄джа Дхрува, също е много велик – там се родил цар Пр̣тху. И династията на Маха̄ра̄джа Рагху е славна, защото в нея се появил Бог Ра̄мачандра. Династията на Ядавите и Кауравите съществували по едно и също време, но династията Яду била по-велика поради появата на Бог Кр̣ш̣н̣а. Вероятно Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит се притеснявал, че неговата династия на Кауравите не е благословена като останалите, защото Върховният Бог не се появил в нея нито като Кр̣ш̣н̣а, нито като Бог Ра̄мачандра, Бог Р̣ш̣абхадева или Маха̄ра̄джа Пр̣тху. Затова Шукадева Госва̄мӣ го окуражава с този стих.
Династията на Кауравите може да бъде смятана за велика заради петимата Па̄н̣д̣ави, чисти предани на Бога. Макар да не се появил в династията им, Бог Кр̣ш̣н̣а бил толкова задължен за преданото им служене, че поел ролята на техен покровител и духовен учител. Той се родил в династията Яду, но бил по-благосклонен към Па̄н̣д̣авите; и го доказвал с действията си. Наистина, Бог Кр̣ш̣н̣а, благодарен за предаността им, понякога приемал да бъде техен пратеник и ги спасявал от много беди. Затова Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит не трябвало да скърби, че Той не се е появил в неговия род. Върховният Бог винаги е благоразположен към чистите си предани и от поведението му виждаме, че освобождението няма голяма стойност за тях. Бог Кр̣ш̣н̣а лесно дава освобождение, но не толкова лесно дава възможност на някого да стане предан. Муктим̇ дада̄ти кархичит сма на бхакти йогам. Доказано е, че пряко или косвено бхакти йога е основата за най-висши отношения с Върховния. Тя далеч превъзхожда освобождението. За чистия предан на Бога мукти се появява от само себе си.
Деванагари
नित्यानुभूतनिजलाभनिवृत्ततृष्ण:
श्रेयस्यतद्रचनया चिरसुप्तबुद्धे: ।
लोकस्य य: करुणयाभयमात्मलोक-
माख्यान्नमो भगवते ऋषभाय तस्मै ॥ १९ ॥
श्रेयस्यतद्रचनया चिरसुप्तबुद्धे: ।
लोकस्य य: करुणयाभयमात्मलोक-
माख्यान्नमो भगवते ऋषभाय तस्मै ॥ १९ ॥
Стих
нитя̄нубхӯта-ниджа-ла̄бха-нивр̣тта-тр̣ш̣н̣ах̣
шреясй атад-рачаная̄ чира-супта-буддхех̣
локася ях̣ карун̣ая̄бхаям а̄тма-локам
а̄кхя̄н намо бхагавате р̣ш̣абха̄я тасмаи
шреясй атад-рачаная̄ чира-супта-буддхех̣
локася ях̣ карун̣ая̄бхаям а̄тма-локам
а̄кхя̄н намо бхагавате р̣ш̣абха̄я тасмаи
Дума по дума
нитя-анубхӯта — постоянно съзнаващ истинската си същност; ниджа-ла̄бха-нивр̣тта-тр̣ш̣н̣ах̣ — който е цялостен и съвършен и няма никакви желания; шреяси — истинското благо в живота; а-тат-рачаная̄ — действайки в материалната област, обърквайки тялото с аза; чира — дълго време; супта — спяща; буддхех̣ — чиято интелигентност; локася — на хората; ях̣ — който (Бог Р̣ш̣абхадева); карун̣ая̄ — от безпричинната си милост; абхаям — безстрашие; а̄тма-локам — истинската същност на аза; а̄кхя̄т — обясни; намах̣ — дълбоки почитания; бхагавате — на Върховната Божествена Личност; р̣ш̣абха̄я — на Бог Р̣ш̣абхадева; тасмаи — на него.
Превод
Върховната Божествена Личност, Бог Р̣ш̣абхадева, напълно осъзнаваше истинската си същност; затова бе себедостатъчен и не желаеше външно наслаждение. Цялостен и съвършен, Той нямаше към какво да се стреми. Хората, ненужно потънали в телесни схващания, създават атмосфера на материализъм и не знаят истинските си интереси. По безпричинна милост Бог Р̣ш̣абхадева разкри истинската природа на аза и крайната цел на живота. Затова отдавам дълбоките си почитания на Върховния Бог, който се появи в образа на Р̣ш̣абхадева.
Пояснение
Този стих е обобщение на шеста глава, в която са описани деянията на Бог Р̣ш̣абхадева. Бидейки Върховната Божествена Личност, Той е цялостен сам по себе си. Ние, живите същества, като неделими частици от Върховния, трябва да следваме наставленията на Бог Р̣ш̣абхадева, за да станем себеудовлетворени. Не бива да си създаваме ненужни потребности, плод на телесни схващания. Когато постигне себепознание, живото същество е напълно удовлетворено, защото се намира в изначалното си духовно състояние. Бхагавад-гӣта̄ (18.54) утвърждава: брахма-бхӯтах̣ прасанна̄тма̄ на шочати на ка̄н̇кш̣ати. Това е целта на всички живи същества. Дори да живее в материалния свят, човек може да получи пълно удовлетворение, да се освободи от копнежите и скръбта просто като следва наставленията, дадени от Бога в Бхагавад-гӣта̄ и Шрӣмад Бха̄гаватам. Удовлетворението чрез себепознание се нарича сварӯпа̄нанда. Обусловената душа, вечно спяща в мрака, няма представа за собствения си интерес. Тя се опитва да стане щастлива с непрестанни материални подобрения, но това е невъзможно. И в Шрӣмад Бха̄гаватам е казано: на те видух̣ сва̄ртха-гатим̇ хи виш̣н̣ум – заради дълбокото си невежество обусловената душа не знае, че нейният истински интерес е подслонът в лотосовите нозе на Бог Виш̣н̣у. Опитите ѝ да намери щастие, като подобрява материалните условия, са безполезни; всъщност са обречени. С личното си поведение и наставления Бог Р̣ш̣абхадева просветлява обусловената душа и ѝ показва как да стане себеудовлетворена в духовната си същност.
Така завършват коментарите на Бхактиведанта върху шеста глава от Пета песен на Шрӣмад Бха̄гаватам, наречена „Деянията на Бог Р̣ш̣абхадева“.