Шрӣмад Бха̄гаватам 5.6.17
Деванагари
यस्यामेव कवय आत्मानमविरतं विविधवृजिनसंसारपरितापोपतप्यमानमनुसवनं स्नापयन्तस्तयैव परया निर्वृत्या ह्यपवर्गमात्यन्तिकं परमपुरुषार्थमपि स्वयमासादितं नो एवाद्रियन्ते भगवदीयत्वेनैव परिसमाप्तसर्वार्था: ॥ १७ ॥
Стих
яся̄м ева кавая а̄тма̄нам авиратам̇ вивидха-вр̣джина-сам̇са̄ра-парита̄попатапяма̄нам анусаванам̇ сна̄паянтас таяива парая̄ нирвр̣тя̄ хй апаваргам а̄тянтикам̇ парама-пуруш̣а̄ртхам апи сваям а̄са̄дитам̇ но ева̄дриянте бхагавадӣятвенаива парисама̄пта-сарва̄ртха̄х̣.
Дума по дума
яся̄м ева — в което (Кр̣ш̣н̣а съзнание или нектара на преданото служене); каваях̣ — духовното развитие на големите учени и философи; а̄тма̄нам — азът; авиратам — постоянно; вивидха — различни; вр̣джина — пълно с грехове; сам̇са̄ра — в материалното съществуване; парита̄па — от страданията; упатапяма̄нам — нещастия; анусаванам — непрекъснато; сна̄паянтах̣ — къпане; тая̄ — от това; ева — несъмнено; парая̄ — голямо; нирвр̣тя̄ — с щастие; хи — несъмнено; апаваргам — освобождение; а̄тянтикам — невъзпрепятствано; парама-пуруш̣а-артхам — най-голямото от всички човешки постижения; апи — въпреки; сваям — само по себе си; а̄са̄дитам — получено; но — не; ева — непременно; а̄дриянте — усилие да постигне; бхагавадӣятвена ева — заради отношенията с Върховната Божествена Личност; парисама̄пта-сарва-артха̄х̣ — тези, които са сложили край на всички материални желания.
Превод
Преданите постоянно се къпят във водите на преданото служене и така се спасяват от многобройните страдания на материалното битие. Радват се на върховно блаженство, а олицетвореното освобождение идва при тях, готово да им служи. Но те не приемат такова служене, дори да е предложено от самата Върховната Божествена Личност. За постигналите трансцендентална любов към Бога освобождението (мукти) няма никаква стойност, защото са получили желаното и са превъзмогнали материалните копнежи.
Пояснение
Преданото служене на Бога е най-голямото постижение за всекиго, търсещ освобождение от мъчителното материално съществуване. В Бхагавад-гӣта̄ (6.22) е казано: ям̇ лабдхва̄ ча̄парам̇ ла̄бхам̇ маняте на̄дхикам̇ татах̣ – „Веднъж постигнал това, той знае, че няма нищо по-велико за постигане“. Когато се издигне до служене на Бога, което не се различава от самия Бог, човек не желае нищо материално. Мукти означава избавление от материалното съществуване. Билваман̇гала Т̣ха̄кура пише: муктих̣ сваям мукулита̄н̃джали севате 'сма̄н. Мукти изобщо не е голямо постижение за предания. Мукти означава да се намираш в органично присъщото си положение. А органично присъщото положение на всяко живо същество е да бъде слуга на Бога; ето защо, когато служи с любов, живото същество вече е постигнало мукти. Именно затова преданите не се стремят към мукти дори ако им го предлага самият Върховен Бог.